Приписка на Тудор Доксов / Тѫдоръ чьрнориꙁець Дохьсовъ

Разчетен текст:

Сїа книги бл҃гочестныѧ, наричемыѧ Аѳанасїи. повелѣнїем кнѧза нашего болгарска. именемⸯ Сїмеона прѣложи и(х) епископ Констонтин, вⸯ словенскъ ꙗзык, ѿ гречьска. в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д. ин(д). і҃. ꙋч҃нк сы Меѳодовⸯ. Архїепїскопа Моравы. напса же и(х) Тѹдѡр черноризе(ц) Доѯовⸯ тѣмж(д)е кн҃зем повелѣлъ, на ꙋстїи Тычѧ. в лѣ(т), ѕ҃.у҃.і҃е. идеже с҃таа златаа ц҃рквы новаа. сътворена е(с) тѣмж(д)е кн҃змⸯ. вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ. в блазѣ вѣрѣ живыи, в добрѣ исповѣданїи г҃а нашего Іѵ҃ Ха҃. великїи и ч(с)тны и бл҃говѣрны госпо(д) нашъ кнѧз болгарскъ. именем Борисъ, христїаное же имѧ емꙋ Михаил. мс҃ца маїа въ в҃. д҃нь, в сꙋботны вечер. сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин. --- (по преписа в РНБ, сб. на Погодин, № 968) сиѧ книгы благочьстьныѧ наричемыѧ аѳанасъ повелѣнием кнѧꙁѧ нашего блъгарьска · имене(м) сѵмеѡна · прѣложиѧ еп(с)кпъ константи(н) въ словѣньскы ѧꙁыкъ отъ грьчьска · въ лѣто ѿ начала мирꙋ ꙅ҃ · ѵ҃ · д҃и · инд(к) · ꙇ҃ · ѹченикъ сы меѳодевъ ахрїеп(с)кпа моравы написа же ѧ тѫдоръ чьрнориꙁець дохьсовъ · тѣмьжде кьнѧꙁемъ повелѣнъ · на ꙋстии тычѧ · въ лѣто · ꙅ҃ · ѵ҃ · е҃ꙇ · инд(к) · а҃ꙇ · идеже свѧтаѧ и ч(с)тнаѧ ꙁла(?)аѧ цр҃ькꙑ новаѧ сътворена есть · тѣмжде кн҃ꙁемъ ⁘ все же ꙋбо лѣто ꙋсъпе ра(б) б҃жїи се(г) кн҃ꙁѧ оц҃ь въ блаꙁѣ вѣрѣ живъие добрѣ исповѣданїи г҃а наше(г) і҃ѵ х҃а · великыи и ч(с)тныи и бл҃говѣрны г҃ь на(ш) кнѧ(ꙁ) блъгарскꙑ имене(м) бори(с) · кр(с)тьꙗное(ж) имѧ ем(ꙋ) михаи(л) · м(с)ца маіѧ въ в҃ д҃нь сꙋботны ве(ч)р · сь(ж) бори(с) болгаръ кр(с)ти(л) е(с) · въ лѣ(т), етх'бех'ти во имѧ оц҃а и сн҃а и ст҃го д҃ха · аминъ ჻

Осъвременен български:

Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906), индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тудор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 14, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква. В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в годината етх бехти. В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.