УКАЗЪ
№ 227
НИЙ ФЕРДИНАНДЪ I.
Съ Божия милость и народната воля
Князь на България
Обявяваме на всички Наши вѣрноподданници:
VI-то Обикновенно Народно Събрание въ II-та си редовна сессия, на 28 ноем. 1891 год. прие,
Ний утвьрдихме и утвьрдяваме слѣдующия:
ЗАКОНЪ за складове за жребци и коньозаводъ въ Княжество България.
———————
ГЛАВА I.
Складъ за жребци и коньозаводъ.
Чл. 1. За подобрението конскитѣ породи въ Княжеството основаватъ се два държавни склада за жребци и единъ дьржавенъ коньозаводъ; въ случай на нужда обаче, числото имъ може да се увеличи.
Чл. 2. За откриванието на частни заводи въ страната се съобщава на Министерството на Финанситѣ.
Чл. 3. При всѣки единъ складъ ще има само жребци, а при коньозавода — жребци, кобили, конье, кончета и кобилки.
Чл. 4. Складоветѣ за жребци и коньозавода ще се откриятъ въ тѣзи окрѫзи, които притѣжаватъ най-добри условия за развъжданието на конския добитъкъ.
Чл. 5. Както жребцитѣ на складоветѣ, така и жребцитѣ и кобилитѣ на коньозавода ще бѫдѫтъ отъ най-добритѣ мѣстни и такива иностранни породи, които най-много биха спомогнали за постиганието на гонимата цѣль.
Чл. 6. Пропорцията на иностраннитѣ жребци при складоветѣ, както и на жребцитѣ и кобилитѣ при коньозавода, съ мѣстнитѣ жребци и кобили ще се опрѣдѣли отъ съвѣта за подобрение на конската порода, който ще се основе (гл. II, чл. 14) при Финансовото Министерство.
Чл. 7. Числото на жребцитѣ при всѣки складъ е 50, тѣ се набавятъ постепенно и всѣка година по 10 за всѣки складъ, така, че въ продължение на 5 години, т. е. отъ 1892 год. до 1896 година, да се подпълни цѣлото число. Въ случай на нужда обаче числото на жребцитѣ ще може да се уголѣмява.
Чл. 8. При коньозавода ще има всичко 10 жребци и 100 кобили, които ще се набавятъ въ 2 годишенъ срокъ.
Чл. 9. Помѣщенията за складоветѣ и коньозавода ще се построятъ на държавни мѣста; въ случаи, че нѣма такива, дьржавата ще се погрижи за намирание мѣста.
Чл. 10. Прѣзъ врѣме на съвокуплителния периодъ, жребцитѣ на складоветѣ и една часть отъ находящитѣ се при коньозавода ще се распрѣдѣлятъ на нѣколко съвокуплителни пунктове (станции), споредъ мѣстнитѣ нужди, подиръ свьршванието на този периодъ, тѣ ще се прибиратъ въ складоветѣ и коньозаводитѣ.
Чл. 11. Частнитѣ лица, които тѣглятъ кобилитѣ си на дьржавнитѣ жребци, нѣма да плащать нищо.
ГЛАВА II.
Управление – персоналъ.
Съвѣтъ за подобрение конската порода.
Чл. 12 Главното управление на складоветѣ за жребци и коньзавода зависи отъ Финансовото Министерство.
Чл. 13. При Финансовото министерство се открива длъжностьта на „главенъ инспекторъ на складоветѣ за жребцитѣ и коньозавода“, титулярътъ на която ще бѫде натоваренъ специално съ управлението на складоветѣ и коньозавода.
Той може да бѫде и чужденецъ съ контрактъ.
Чл. 14. При Министерството на Финанситѣ се учредява единъ съвѣтъ за подобрение на конската порода, който си дава мнѣнието по принципалнитѣ въпроси, именно: върху мѣстноститѣ, гдѣто ще се откриятъ складоветѣ и коньозавода и съвокуплителнитѣ пунктове (станции), вьрху бюджета, ремонта и бракованието на жребцитѣ, кобилитѣ и пр., правилницитѣ вьрху естеството на насьрдченията, които ще се отпущатъ на производителитѣ на добри конье и стопанитѣ на одобренитѣ жребци и вьрху всички други въпроси, които ще му се представятъ за разглеждание отъ Министри на Финанситѣ.
Чл. 15. При всѣки единъ отъ складоветѣ за жребци ще се назначатъ по единъ директоръ, по единъ ветеринаренъ фелдшеръ, по единъ економъ-счетоводитель и потрѣбното число коньяри.
Чл. 16. При коньозавода ще има единъ директоръ, единъ ветеринаренъ фелдщеръ, единъ економъ-счетоводитель и нуждното число коньяри.
Чл. 17. Главния инспекторъ и директоритѣ по складоветѣ и коньозавода се назначаватъ съ указъ по представление на Министра на Финанситѣ.
Чл. 18. Економъ-счетоводитель и ветеринарнитѣ фелдшери се назначаватъ отъ Министра на Финанситѣ по представление на директоритѣ на складоветѣ и коньозавода.
Чл. 19. Коньяритѣ и другитѣ наемни работници при складоветѣ и коньозавода се назначаватъ направо отъ директоритѣ имъ.
Чл. 20. Съвѣта за подобрание на конската порода се назначава съ указъ за 3 години и състои отъ Министра на Финанситѣ, за предсѣдатель, и членове: началникъ на отдѣлението за земледѣлието, търговията и пр. при Финансовото Министерство, главния инспекторъ на складоветѣ и коньозавода, главния воененъ ветеринаръ, началника на ветеринарната часть при Санитарната Дирекция и по двама висши офицери отъ каваллерията и артиллерията.
Чл. 21. Съвѣта за подобрение на конската порода се събира най-малко два пѫти прѣзъ годината на редовна сессия и всѣкога на извънредна, когата се има нужда.
ГЛАВА III.
Одобрение жребци-премии.
Чл. 22. Онѣзи частни жребци, на които стопанитѣ биха се съгласили да ги оставятъ за съвокупление съ частни кобили и главния инспекторъ или директоръ на складоветѣ и коньозавода ги намиратъ, че сѫ годни за тая цѣль, получаватъ правото на „одобрени жребци“ съ силата на единъ документъ, издаденъ отъ управлението на складоветѣ или коньозавода.
Чл. 23. Одобренитѣ жребци ще бѫдѫтъ прѣгледвани всѣка година преди съвокуплителния периодъ отъ главния инспекторъ, или отъ директоритѣ на складоветѣ или коньозавода или отъ окрѫжнитѣ ветеринари и, ако ги намѣрятъ за негодни, ще ги браковатъ.
Чл. 24. Стопанитѣ на одобренитѣ жребци ще получатъ отъ държавното съкровище по една годишна премия отъ 100—300 лева, споредъ качеството на жребцитѣ и числото на съвокупленитѣ кобили и една извѣстна такса за всѣко съвокупление отъ стопанитѣ на кобилитѣ.
Чл. 25. На стопанина на всѣко добро конче или кобилка въ началото на 3 година родени отъ кобили теглени на дьржавнитѣ или одобрени жребци се отпуща награда отъ 50—200 лева, споредъ качеството имъ.
ГЛАВА IV.
Частни коньозаводи.
Чл. 26. Онзи, който устрои въ България коньозаводъ съ най малко 5 чистокръвни жребци и 75 кобили отъ чужда и мѣстна доброкачественна порода, се освобождава въ растояние на 20 години отъ всѣко дьржавно и окрѫжно даждие за коньозавода си.
При равни условия дава се предпочитание на неговитѣ приплоди за всички държавни нужди.
Чл. 27. Ако притежательтъ на частенъ коньозаводъ пожелае, може да добие нѣкой дьржавенъ имотъ (соватъ) отъ 2000 декара на безплатно ползувание отъ него въ растояние на 20 год.
Чл. 28. По дьржавнитѣ желѣзници коньетѣ на притѣжателитѣ на частни коньозаводи се прѣнасятъ съ най долнята тарифа.
ГЛАВА V.
Разноски, приходъ и счетоводство.
Чл. 29. Ще се отпуща всѣка година отъ 1892 година една сумма отъ 150000 лева за разноски за складоветѣ и коньозавода, за давание премии на одобрени жребци и добри кончета и кобили.
Чл. 30. Годишнитѣ заплати на служащитѣ сѫ опрѣдѣлени, безъ пѫтни и дневни, както слѣдва:
на главния инспекторъ, ако е чужденецъ по контрактъ, ако е български подданникъ 6000 лева, на директоритѣ на складоветѣ и коньозаводитѣ по 4200, на економъ-счетоводителитѣ по 2400 и на ветеринарнитѣ фелдшери по 1800 лева.
Чл. 31. Приходнитѣ сумми отъ складоветѣ и коньозаводитѣ ще се внасятъ по установения редъ въ надлежнитѣ ковчежничества.
Чл. 32. Образцитѣ за счетоводнитѣ книги и инвентаритѣ ще се изработятъ отъ Финансовото Министерство.
ГЛАВА VI.
Общи распореждания.
Чл. 33. Министерството на Финанситѣ ще изработи и издаде потрѣбнитѣ правилници и инструкции вьрху режима на складоветѣ и коньозавода, одобренитѣ жребци, за отпущанието преминии и награди за поощрение развъжданието на добри конье.
Горния законъ се вотира и прие въ настоящата му форма отъ VI-то Обикновенно Народно Събрание, въ втората му редовна сессия, засѣдание XXVI, държано на 28 ноемвр. 1891 год.
ЗАПОВѢДВАМЕ:
Настоящия законъ да се облѣче съ Държавния Печатъ, да се обнародва въ „Държавенъ Вѣстникъ“ и се тури въ дѣйствие.
Распорежданието за въвеждание въ дѣйствие на този законъ възлагаме на Нашия Министръ на Финанситѣ.
Издаденъ въ Нашата ст. София на 15 декемврий 1891 година.
На пьрвообразното съ собственната на Негово Царско Височество рѫка написано: Фердинандъ.
Приподписалъ:
Министръ на Финанситѣ, Г. Д. Начовичъ.
Пьрвообразний законъ е облѣченъ съ Дьржавния Печатъ, и зарегистриранъ подъ № 68 отъ 31 декемврий 1891 година.
Пазитель на Дьржавния Печатъ,
Управляющий Министерството на Правосъдието,
Министръ на Външнитѣ Работи и Исповѣданията: Д. Грековъ.