Нѣма по-свѣто нѣщо на свѣта отъ мило–то отьчьство всѣкомꙋ. Чьловѣкъ дѣ е пьрвы пѫть видѣлъ небесны–тѫ свѣтлинѫ, привьрзанъ е на него мѣсто като отъ нѣкоѭ–си очароватьлнѫ силѫ, коꙗ–то го тегли непрѣстанно тамо, що–то може сѫ каза, че тꙗ сила става въ него като единъ естественъ нагонъ. Всѣкы, кой сѧ е за малко врѣмѧ само отдалѣчваль, коꙗ–то съ никаквы рѣчи не може сѧ исказа пристойно. Чьловѣци–ти, до де сѫ още живѣли въ диво състоꙗние и сѫ сѧ прѣселѣли отъ единъ прѣдѣлъ на дрꙋгы, скытающи ся, не сѫ ꙋсѣщали толкова тѫѭ наклонность камъ