Добруджански край
О, добруджански край,
Ти нашъ си земенъ рай,
Въ тебъ златно жито зрѣй,
Въ тебъ вакло стадо блѣй!
Орлитѣ отъ възбогъ,
Простора ти широкъ
И слънчо — мощни Фебъ,
Ни спомватъ все за тебъ!
Подъ чужди ти си кракъ,
Но иде день, въ кой пакъ
Да бѫдешъ кѫтъ нашъ ти,
Тъй както и прѣди!
Съ орѫже, свѣтлина
Ний твойта бѫднина
Ковеме въ славни часъ, —
Храни надежда въ насъ!
1914