Bulgar Society

Corpus Scriptorum Bulgarum

Извори свързани с българите и българската история.
Sources related to Bulgars and Bulgar history.

Манасиева летопис (Ватикански препис)

Манасиевата летопис (или Манасиева хроника) е български средновековен превод на Световната летопис на Константин Манасий. Съдържа добавки свързани с българската история. Ръкописът е направен в периода 1335 – 1345 г. за цар Йоан (Иван) Александър (цѣсарь Їѡанъ Алеѯандръ).

Именник на първите български владетели / Nominalia of the Bulgar rulers

Именникът на първите български владетели е кратък списък на ранните български владетели. Съдържа имената, родовете и годините им на царуване и възцаруване. Запазен е единствено в руски преписи, като най–ранният (Уваровият) е от XV век.

Annales Cavenses

Средновековната хронология от гр. Кава де Тирени в Италия, известна като Кавски анали („Annales Cavenses“), е важен източник не само за историята на Южна Италия. Написана на латински език, хрониката съдържа сведения за периода от 569 г. до 1315 г. Съхранява се в манастира „Св. Троица“ в Кава де Тирени.

Евангелие на цар Йоан (Иван) Александър (цѣсарь Їѡанъ Алеѯандръ) (Лондонско евангелие)

Четвероевангелието на цар Йоан (Иван) Александър (цѣсарь Їѡанъ Алеѯандръ) е български илюстрован ръкопис, написан през 1355-6 година от монах Симон (Сїмѡнъ).

Приписка на Тудор Доксов / Тѫдоръ чьрнориꙁець Дохьсовъ

Приписката се намира в старобългарския превод на „Четири слова против арианите” от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (293/ 298-373) и е известна от 4 пълни и един частичен препис от XV в., от два преписа от XVI и един от XVII в., всички руски. Най-старият от тях е писан през 1489 г. в Новгород, по нареждане на дякон Герасим Поповка от брат му Митя, и в него изрично се съобщава, че е преписан „от стари български книги” (ръкописът се намира в Руската Национална библиотека в Санкт Петербург). Приписката е изключително ценна по съдържание с данните, които съдържа: за превода на книгата от Методиевия ученик, епископ Константин Преславски през 906 г., за преписването й от черноризец Тудор (син на брата на княз Борис Докс или негов домашен монах) през 907 г., за превеждането на книгата по заповед на цар Симеон и за изграждането на Златната църква в Преслав, за датата на смъртта на цар Борис-Михаил, за годината на покръстването на българите, означена с прабългарския израз „ехт бехти”.

АШХАРАЦУЙЦ (Арменска география; РАЗШИРЕНА РЕДАКЦИЯ)

РАЗШИРЕНА РЕДАКЦИЯ; Венеция, 1881 г.;
превод: гл. ас. д-р Петър Голийски

Анонимен римски хронограф / Chronography of 354

Анонимен римски хронограф представлява малък сборник написан на латински език, с разнообразни сведения и съдържа една кратка световна хроника.

Кратко житие на св. Климент Охридски

Агиографският паметник е част от гръцка служба на св. Климент и най–вероятно е написан (както и някои от богослужебните песни) от Димитър Хоматиан. Житието, а и части от службата, твърде раво, може би още през XIII в., са преведени на старобългарски език. В оригиналният си вид агиографският паметник ни е подзнат по няколко ръкописа и старопечатни издания. Най–старият препис се намира в ръкопис от Охрид (XIII в.), намерен от В. Григорович. Старобългарският превод на Краткото Свети-Климентово житие е запазен в два преписа. Единият от тях (Пролог №47?) се намира в ръкопис от XV в., съхраняван в българския светогорски манастир „Св. Георги Зограф“.

Евангелие на митрополит Даниил Бдински (Бдинско евангелие)

Български ръкопис от Бдин. Евангелието съдържа списък с датите на Великден за поредица години. Първата от тях е 1354 и вероятно отговаря на годината, когато то е било преписано. Съхранява се в Британската библиотека, Лондон, под сигнатура Add. MS 39625

Бдински сборник

Български хартиен ръкопис, съхраняван в Университетската библиотека на град Гент, Белгия. Според приписката в края му, той е създаден през 1360 г. в Бдин, за цар Йоан (Иван) Срацимир и царица Анна (Видинското царство). Съдейки по водните знаци на хартията му, пазеният в Гент ръкопис се датира в XV век.

За буквите / О писменехь

Написание за правата вяра / Написание ѡ правѣи вѣрѣ · иꙁꙋщеное кѡстантиномъ блаженымь фїлософомъ · ѹчителемь о бꙃ҃ѣ словѣнскомѹ ѫꙁыкѹ

Търновски (Лаврентиев) сборник

Сборникът е известен като: Лаврентиев, Търновски и Иван-Александров. В приписка в края на сборника се казва, че той бил създаден през 1348 от Лаврентий, за „благоверния и христолюбивия, превисокия и самодържавния цар на българите и гърците Йоан (Иван) Александър“. Съдържа най–старите преписи на „За буквите“ на Черноризец Храбър и „Написание за правата вяра“ на Костантин Философ

Софийски псалтир (Софийски песнивец) / Псалтир на цар Йоан (Иван) Александър

Намерен в Кукленския манастир през 1889 и предаден в Българското книжовно дружество. Съдържа Псалмите, деветте библейски песни, Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш“, придружени от тълкувания. В края си има приписка / възхвала в чест на цар Йоан Александър.