Кратко житие на св. Климент Охридски

Български:
юли, памет на светия наш отец, първосвещеник и чудотворец Климент, епископ на България в Охрид

Този велик наш отец и светилник на България водеше потеклото си от европейските мизи, които народът знае и като българи. Те били изселени [насила] в старо време от военната сила и власт на Александър от Олимп1, разположен близо до [град] Пруса към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, с огромна войска, преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия2.

Преподобният мъж водел потеклото си оттам. Както Самуил3 той още от майчината си утроба бил избрат от Бог и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, което превел с божия подкрепа на тукашния български говор Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и първоначално бил с Методий, всеизвестния учител на мизийския народ по благочестие и православна вяра. Съвсем като плодородна и добра почва той приел евангелското семе на истината и според божието слово като плодна нива го умножил до сто и шестдесет4, както това е потвърдил с делата си.

Обикнал отшелническия и девствен живот, какви ли не добродетели не проявил, какво ли средство не измислил против страстите? Той с кротост отблъсквал привнесената му отвън борба, а с пост и други лишения потискал сладострастните си нагони, с постоянно въздържание и молитви премахвал страстните  и пълните с видения смущения на душата си. Най–отличителен белег на неговата душа били безпристрастната обич и искреното смирение.

Следвайки така от млади години божия закон и живеейки точно според евангелието, най–сетне станал сподвижник на водачите и водач на целия мизийски народ в благочестието, като заедно с отците и учителите понесъл едни и същи изпитания от имащите тогава власт еретици, както разказва пространното му житие5.

Когато божественият Кирил се преселил в по–добрия живот, след като вече бил направил известни пред Адриан, тогавашния папа на стария Рим, своето апостолско служение и успехите на поверения му талант6, а Методий бил въздигнат в архиепископ на Моравия и България от същия този папа, тогава и Климент бил издигнат на епископския престол, когото Методий поставил за епископ на целия Илирик и на българския народ, който владеел страната.

Най–често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния, преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници7.

В този град Лихнида или Охрид той изградил и други божествени храмове и от основи [издигнал] свет манастир на великомъченик Пантелеймон, където и се отдавал на аскетичен живот. Още докато бил жив, като от небесен и висок светилник разпръсвал лъчите на това учение сред учениците си, а когато пък се преселил в радостния живот сред блажените, той оставил светия си гроб като безценно съкровище на паството си и като имот, който струва колкото целия свят. Всекидневно гробът му лекува най–различни болести и поради него тази света обител е подарена от Бога като обща и безвъзмездна лечебница за търсещите я. Но за тези неща по–късно.

Той ни е оставил тези паметници и свещени книги в Охрид – собствени трудове на неговата възвишена мисъл и ръка, които се почитат и уважават от целия народ като написаните от Бога Мойсееви скрижали. 

Може да се видят запазени дори и досега каменни стълбове в Кефалиния, на които е издълбан надпис, който съобщава за преминаването и приобщаването на народа към Христа.

Понеже българският народ не бил още напълно просветен с кръщение и имал варварска дивост, той довел всички до богопознание със своите боговдъхновени поучения и до благородство на нравите, внушавайки им справедлив и разумен живот.

Той обновил с купела на повторното раждане техния владетел Борис и след него сина му Михаил8, който и пръв бил провъзгласен за цар на българите, и ги убедил да управляват по християнския обичай. След това той ръководил целия народ като един човек, водейки го не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Иисуса Христа. Те били привличани не само от магическата сила на неговите мъдри слова и съвети, но и от многото чудеса, които Христос извършвал чрез своя верен служител. Той дарявал на слепите прозрение и на немите ясен говор, лекувал беснуващи, изцерявал болни от треска чрез молитва и докосване, бидейки винаги готов гонител и на всяка друга болест, поради което дори възкресил с молитвата си детето на един човек.

Споменатият цар на българите Михаил направил толкова послушен на думите си, че той му помагал при изграждането на храмове и бил готов да изпълнява всяка негова заповед. Поради самото това благоразположение и преданост към светеца той напредвал в добродетелния живот и станал много по–добър, отколкото бил.

Когато поради любов към усамотение и съзърцание спокойно от земни грижи, той пожелал да се откаже от епископското си задължение (пък и вече старост надвиснала над главата му), Михаил не го освободил, но молейки го и настоявайки, едвам го склонил и убедил да ги ръководи като пастир до края на живота си. Той се съгласил с това и употребявал всички средства, макар старост и немощ да го възпрепятствали в полагане на грижи към паството и в напътстваненето им към душевно спасение.

Изобретил и други форми на буквите за по–голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях написал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни, на които с усърдие научил по–способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан. Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свят народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апостолска благодат.

Когато пък настъпило времето на неговата кончина, той пропил последните си прощални думи с наставления и напътствия, помолил се за паството си, което скърбяло безутешно и не можело да понесе загубата и лишението си от добрия пастир, и се преселил с радост при Бога, Когото силно желаел.

След смъртта си, прославяйки с чудеса и всекидневни изцеления Господа9, сега той заедно с апостолите е глашатай на истината и е равноапостолен, живее заедно с мъчениците, понеже много пъти понесе окови и мъчения заради словото, а заедно с йерарсите и преподобните възнася молитви към Господа заради папството си и целия свят, които, като чуе Господ поради голямото си състрадание дано бъде милостив в деня на въздаянието, като ни прости това, което неразумно сме съгрешили приживе.

---

Става дума за планината Витински Олимп (т.е. във Витиния).
В тези сведения се е запазил споменът, че българите завладяват земите, на които създават своята държава, нахлувайки от север през Дунава и побеждавайки Византия с войската си.
Вж. I Царства I-IV.
Вж. Мат. XIII, 8; Марк IV, 20. 
Намек за гоненията срещу славянската просвета и богослужение във Великоморавия по времето, когато Методий бил там архиепископ (870-885 г.).
Вж. Мат. XXV, 15-30.
Гръцкото име на Главиница – средновековен български град, локализиран от археолозите край днешното албанско селище Балши, където през XX век бе открит каменен надпис с подобно съдържание.
Всъщност става дума за Симеон; Михаил е християнското име на княз Борис.
Вж. Йоан XIII, 31-32; XVII, 1, 4-5; I Царства II, 30.