Добруджанската конница

Посвещава се генералу Колеву Не конница — морски Вълни побѣснѣли, Сонмъ звѣрове горски Отъ гнѣвъ пощръклѣли; Не конница — буря Отъ бѣсни демони, Що всичко катуря, Илъ тъпче, илъ гони; Не конница — хала Отъ сабленъ звекъ, блясъкъ, Отъ цвили, „ура!“ — цяла Отъ топотъ и трясъкъ, Блѣнъ вихренъ понесенъ Надъ степь ековита, Ужасната пѣсень На конски копита! Не конница — лава Въ димящи талази, Въ прахъ, гръмотъ и слава Летящи витязи!