КУБРАТЪ Е ЖИВЪ!

Роденъ въ едно тъмно и смутно време, когато България, изпаднала въ рѫцетѣ на една група селско-даскалски политикани, започнали кариерата си като демагози и завършили я като предатели, имаше нужда отъ съединенитѣ усилия на своитѣ най-добри синове,— Кубратъ, следъ славно изпълненъ дългъ къмъ Родината, прекара въ лека дремка умората на побѣдителя, и днесъ наново се изправя готовъ съ своитѣ свѣжи сили да брани Отечеството. Чисто и свещенно е знамето на Кубратъ! Подъ него изчезва суетата на дѣлничния животъ, мъглата отъ дребнави мисли и чувства, подъ него слънцето на Родината, на нейнитѣ общи и святи морални и материални интереси, ослѣпително огрѣва челата на кубратовитѣ борци, вдъхновени за велики подвизи. Кубратъ е живъ! Неговиятъ духъ се носи по всички крайща на нашата хубава земя, тупти въ сърдцето на българския младежъ и дава сили на всѣки българинъ, който съзнава Родината, Държавата и Народа като една свещенна троица, нераздѣлна и всемогѫща. Духътъ на Кубрата ни зове! Зове ни къмъ братство, граждански миръ, благословенъ трудъ и съ погледа на тежъкъ укоръ вика: оставете вашитѣ вражди и раздѣления, Държавата не е плячка за алченъ похититель!