Денъ денувамъ / Мѣра споредъ мѣра

День денувамъ — кѫтища потайни, Нощь нощувамъ — пѫтища незнайни; Нѣмамъ тато, нито мама — Тато да ругае, Мама да ридае… Леле моя Ти Пиринъ планино,— Море черно Цариградско вино! Съ врагъ врагувамъ — мѣра споредъ мѣра, Съ благъ благувамъ — вѣра зарадъ вѣра; Нѣмамъ братецъ, ни сестрица — Братецъ да ме хвали, А сестра да жали… Леле моя Сабя халосия,— Море люта Одринска ракия! Богъ богува — нека си богува, Царь царува — вѣка ли царува? Нѣмамъ либе първа обичь — Мене да очаква, Мене да оплаква… Леле моя Пушка огнебойка, Море тънка Солунска дѣвойка! II Да бѣха, либе, да бѣха, Да бѣха злато ковано Твоитѣ руси косици… Мѣна бихъ сторилъ мило за драго Хранена коня,— Мѣна за благо Турци да гоня! Да бѣха, либе, да бѣха, да бѣха огънь елмази Твоитѣ черни очици… Мѣна бихъ сторилъ мило за драго– Пушка бойлия,— Мѣна за благо Турци да бия! Да бѣха, либе, да бѣха, Да бѣха маргаръ мъниста Твоитѣ бѣли зѫбици… Мѣня бихъ сторилъ мило за драго– Сабя по воля,— Мѣна за благо Турци да коля!