Завѣта на дѣдитѣ

Единъ завѣтъ оставили сѫ намъ дѣдитѣ, — Великъ завѣтъ, написанъ съ кървавъ мечъ: — „Дѣца, на родний край пазете си земитѣ Отъ подълъ врагъ, катъ зѣницитѣ на очитѣ, — Бранете ги отъ близо и далечъ!“... И тозъ завѣтъ на миналото грѣлъ е въ днитѣ Катъ дивенъ фаръ, и вождъ той билъ е драгъ На всички тѣзъ, кои загинаха въ борбитѣ За родъ, за родна честь, прѣзрѣли суетитѣ На грѣшний свѣтъ, прѣзрѣли бащинъ прагъ. И не ли той подъ родно знаме днесъ войскитѣ Събира пакъ? И не ли тозъ свещенъ Завѣтъ на всички тѣмъ съгрѣва имъ душитѣ И вика ги въ борба неравна съсъ вразитѣ, Безъ жаль да мратъ за бащинъ край рожденъ?.. Единъ завѣтъ оставили сѫ намъ дѣдитѣ, — Великъ завѣтъ, написанъ съ кървавъ мечъ: — „Дѣца, на родний край пазете си земитѣ Отъ подълъ врагъ, катъ зѣницитѣ на очитѣ, Бранете ги отъ близо и далечъ!“...