Madara rider
Bulgar Society
Corpus Lex Bulgarum > Закони на Царство България > Наредба–закон за защита на родната природа
УКАЗЪ № 81 НИЕ БОРИСЪ III СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Председатель на Министерския Съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията, представено Намъ съ доклада му подъ № 418 отъ 25 февруарий 1936 г.
ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
I. Одобряваме IV–то постановление на Министерския Съветъ, взето въ заседанието му отъ 12 февруарий 1936, протоколъ № 21, съ което се одобрява, на основание чл. 47 отъ Конституцията, следната

НАРЕДБА–ЗАКОНЪ ЗА ЗАЩИТА НА РОДНАТА ПРИРОДА.

Чл. 1. – За култивиране обичь къмъ родната природа и за запазване сѫществующитѣ въ страната естествени паметници, подъ разпоредбитѣ и закрилата на настоящия законъ се подвеждатъ: а/ Бранищата /запазенитѣ мѣста/ – опредѣленъ дѣлъ, кѫтъ или участъкъ отъ природата, въ нейното самобитно състояние, за естествено–научни изследвания; б/ Народнитѣ паркове – обекти, съ голѣмо разнообразие въ природата за култивиране обичь къмъ сѫщата; в/ Природнитѣ паметници – рѣдки скални образувания, пещери, групи и единични рѣдки дървета, храсти и растения и тѣхнитѣ анормалности, рѣдки животни, птици, и мѣстата, гдѣто живѣятъ и гнѣздятъ, изворитѣ, планинскитѣ езера и д.р. и г/ Природно–историческитѣ мѣста – Оборище, Вола, Шипка, Бузлуджа, Мадара, Абоба, Аладжа Монастиръ и др. сгради или съорѫжения съ опредѣленъ районъ. Чл. 2. – Тѣ се обявяватъ за такива съ постановление отъ Министра на земледѣлието и държавнитѣ имоти по предложение на съответнитѣ компетентни или заинтересовани институти или ведомства. Тази обява не измѣня собственостьта и владението, а създава режимъ за опазване и ограничаване ползуването. Границитѣ на сѫщитѣ се затвърдяватъ съ ясно–видими и трайни знаци. Чл. 3. – Посещението на бранищата е забранено, като се допуска само за научни цели и то съ специално разрешение отъ Министерството на земледѣлието и държавнитѣ имоти, отдѣление за горитѣ, лова и рибарството. Сѫщото разрешава построяването на нужднитѣ сгради за природо–изпитателни станции и жилища на персонала по охраната, както и за хранилища на дивеча. Чл. 4. – Въ районитѣ на народнитѣ паркове, природнитѣ паметници и мѣстата съ историческо значение се забранява сѣченето и повреждането на рѣдкитѣ дървета и храсти, кѫсането и изкореняването на растенията, чупенето на клони, пашата на добитъка, паленето на огънь, ходенето на ловъ и риболовъ, гърменето съ орѫжие, воденето на кучета, освенъ вързани, замърсяването по какъвто и да било начинъ на мѣстата и изворитѣ, хвъргането на съестни продукти и книги, освенъ на означенитѣ за тази цель мѣста, ходенето извънъ опредѣленитѣ за разходка, туризъмъ и скиорство мѣста и пѫтища, повреждането на служебнитѣ надписи, транични знаци, пѫтеуказатели, огради, пейки и др. Въ тия райони сѫщо така се забранява и всѣкакви частни строежи, освенъ обществени или общодостѫпни туристически, скиорски и научни хижи, заслони, станции и то съ разрешение на Министерството на земледѣлието и държавнитѣ имоти, отдѣление за горитѣ, лова и рибарството. Чл. 5. – Забранява се временно или за винаги по районно или изъ цѣлото царство баането (брането?), кѫането (късането?), изкореняването и унищожаването на рѣдкитѣ растения и животни, които сѫ намалели чувствително и сѫществува опасность за изчезването имъ. Тѣ се обявяватъ за такива съ заповѣдь отъ Министра на земледѣлието и държавнитѣ имоти. Сѫщия може да забрани за винаги или за опредѣлени срокове масовото събиране на билки и цвѣтя въ опредѣлени райони. Събирането на лечебни билки и растения става, съгласно специалния за цельта правилникъ. Чл. 6. – Нарушителитѣ на настоящия законъ се наказватъ съгласно постановленията на законитѣ за горитѣ, лова и рибарството, както въ строго–охранителнитѣ или забранени за ловъ и риболовъ мѣста. За нарушенията, за които нѣма предвидени наказания въ горе–казанитѣ закони, нарушителитѣ се наказватъ съ глоба до 1000 лв. по настоящия законъ. Забележка: Членоветѣ на Българския Туристически Съюзъ по отношение преследването нарушенията по настоящата Наредба–Законъ сѫ приравнени на органитѣ на властьта. Съставенитѣ отъ тѣхъ актове чрезъ съответнитѣ клонове на съюза се изпращатъ на горската власть. II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на земледѣлието и държавнитѣ имоти. Издаденъ въ София на 28.II.1936 г. На първообразния съ собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ рѫка написано: Борисъ III Приподписалъ, Председатель на Министерския Съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и изповѣданията: Кюсеивановъ. 🔗 https://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/ukaz-no8109031936-g-za-naredba-zakon-za-zashtita-na-rodnata-priroda