УКАЗЪ
№ 3
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Обявяваме на всички Наши вѣрноподаници, че XXI-то обикновено Народно събрание, презъ третата му редовна сесия, въ 95-то заседание, държано на 27 май 1926 год., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърдяваме спогодбитѣ между България и Турция, подписани въ Ангора на 18 октомврий 1925 год., а именно:
Договоръ за приятелство между България и Турция.
България, отъ една страна, и Турция, отъ друга страна, еднакво и искрено желающи да установятъ и да затвърдятъ връзкитѣ на искрено приятелство между Царство България и Турската Република, и проникнати отъ еднаквото убеждение, че отношенията между дветѣ Държави, веднъжъ установени, ще послужатъ за преуспѣването и благосъстоянието на тѣхнитѣ респективни нации, решиха да сключатъ единъ договоръ за приятелство и за тази цель назначиха за свои пълномощници както следва: Негово Величество Царя на Българитѣ: Господинъ Симеонъ Радевъ, Извънреденъ Пратеникъ и Пълномощенъ Министръ на България въ Вашингтонъ и Председателя на Турската Република: Тевфикъ Кямилъ Бей, Държавенъ Подсекретарь на Министерството на Външнитѣ Работи въ Ангора; Които, следъ като си съобщиха пълномощията, намѣрени въ добра и надлежна форма, се съгласиха върху следнитѣ разпореждания:Членъ 1.
Ще сѫществува ненакърняемъ миръ и искрено и вѣчно приятелство между Царство България и Турската Република.
Членъ 2.
Високитѣ Договарящи Страни сѫ съгласни да установятъ дипломатическитѣ отношения между дветѣ Държави съобразно съ принципитѣ на международното право; Тѣ се съгласяватъ щото дипломатическитѣ Представители на всѣка отъ тѣхъ, при условие на взаимность, да се ползуватъ въ територията на другата съ третирането, осветено отъ общитѣ принципи па международното право.
Членъ 3.
Високитѣ Договорящи Страни сѫ съгласни да сключатъ една Търговска Конвенция, една Конвенция за установяване и единъ Договоръ за арбитражъ.
Членъ 4.
Настоящиятъ договоръ ще бѫде ратифициранъ и ратификациитѣ ще бѫдатъ размѣнени въ Ангора по възможность по-скоро. Той ще влѣзе въ сила на петнадесетия день следъ размѣната на ратификациитѣ.
Членъ 5.
Протоколътъ, приложенъ къмъ настоящия Договоръ, съставлява нераздѣлна часть отъ него.
Въ удостовѣрение на което, респективнитѣ пълномощници подписаха настоящия договоръ и сложиха върху него печатитѣ си.
Изготвенъ въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на
18 октомврий 1925 година.
(п.) Симеонъ Радевъ.
(п.) Тевфикъ Кямилъ.
Протоколъ приложенъ къмъ Договора за приятелство, подписанъ между България и Турция.
А.
Дветѣ Правителства се задължаватъ помежду си да осигурятъ, респективно, на мюсюлманскитѣ малцинства въ България, ползуването отъ всички разпореждания за покровителството на малцинствата, уговорeни въ Ньойския договоръ и на българскитѣ малцинства въ Турция — отъ разпорежданията за покровителството на малцинствата, уговорени въ Лозанския договоръ.
България признава на Турция и Турция признава на България всичкитѣ права относно клаузитѣ за малцинствата, дадени на Силитѣ, подписали Ньойския и Лозанския договори.
Забележка. Считатъ се като принадлежащи къмъ българското малцинство турскитѣ подданици отъ християнско вѣроизповѣдание, чийто матеренъ езикъ е българскиятъ.
Б.
Турското Правителство признава качеството на български подданици на всички българи, родени върху територията на Турция отъ 1912 год., които, следъ като сѫ се изселили въ България до подписването на настоящия протоколъ, сѫ придобили българското подданство възъ основа па вѫтрешното законодателство въ сила въ Царството.
Българското правителство признава качеството на турски подданици на всички мюсюлмани, родени въ границитѣ на България отъ 1912 год., който, следъ като сѫ се изселили въ Турция до подписването на настоящия протоколъ, сѫ придобили турското поданство възъ основа на вѫтрешното законодателство въ сила въ Републиката.
Омѫженитѣ жени ще следватъ подданството на своитѣ съпрузи, а децата, на възрасть по-малко отъ 18 години, това на бащитѣ имъ.
Разбира се, че турскитѣ и български подданици отъ дветѣ горепоменати категории запазватъ правата на собственность върху имотитѣ си, находящи се респективно въ България и Турция, освенъ категориитѣ поменати въ чл. В.
Ако нѣкои българи, родени върху европейската територия на Турция, изключая Цариградъ, които, следъ като сѫ се изселили въ България, биха поискали да се установятъ отново въ горепоменатата територия, Турското Правителство си запазва пълна свобода да даде или да откаже за всѣки отдѣленъ случай своето съгласие.
Българското Правителство си запазва точно сѫщото право по отношение на мюсюлманитѣ, родени въ присъединенитѣ къмъ България презъ 1913 год. окрѫзи и изселили се въ Турция, въ случай, че тѣ биха желали да се установятъ отново въ горепоменатата територия.
Забележка. За целитѣ настоящия протоколъ, подъ думата Цариградъ, се разбиратъ административнитѣ подраздѣления на Префектурата подъ това име, тъй както тѣ сѫ опредѣлени съ закона отъ 1912 г.
В.
Недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, принадлежащи на българитѣ отъ европейската територия на Турската Република, съ изключение на Цариградъ, които сѫ се изселили въ България следъ 5/18 октомврий 1912 г. до подписването на настоящия Протоколъ, както и недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, принадлежащи на мюсюлманитѣ отъ териториитѣ на Отоманската империя, откѫснати вследствие на балканската война, които сѫ се изселили въ Турция следъ 5/18 октомврий 1912 год. до подписването на настоящия Протоколъ, ще останатъ собственость на държавата, въ чиято територия тѣ се намиратъ.
Г.
Недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, находящи се въ България и принадлежащи на турски поданици, или находящи се въ Турция и принадлежащи на български подданици, които оставатъ извънъ приложението на предидущия членъ, ако законнитѣ имъ собственици не ги владѣятъ по настоящемъ, ще бѫдатъ върнати на тѣзи последнитѣ, на правоимеющитѣ или на тѣхнитѣ пълномощници. Всички мѣрки и изключителни разпореждания, които, по каквато и да било причина, сѫ били приложени върху тѣзи имоти, ще бѫдатъ отмѣнени веднага следъ влизането въ сила на настоящия Протоколъ.
Приходитѣ отъ имотитѣ, които сѫ били секвестрирани, ще бѫдатъ изцѣло внесени на тѣхнитѣ собственици.
Въ случай, че имотитѣ сѫ заети отъ заселници или отъ мѣстни жители, на заинтересуванитѣ собственици ще бѫде даденъ единъ справедливъ наемъ.
Заинтересуванитѣ ще трѣбва да установятъ предъ надлежнитѣ сѫдебни учреждения на респективнитъ страни чрезъ всички законни доказателства, обстоятелството, че сѫ напуснали мѣстопроизхождението си преди 5/18 октомврий 1912 г.
Разбира се, че горнитѣ клаузи споредъ случая, за който се отнасятъ, се прилагатъ сѫщо и за имотитѣ на лицата, посочени въ първитѣ две алинеи на § Б.
Д.
Правата, придобити преди присъединяването на новата българска територия, както и сѫдебнитѣ актове и официални книжа, изходящи отъ компетентнитѣ органи на Отоманската империя, ще бѫдатъ зачитани и ненакърняеми до законно доказване на противното.
Е.
Дветѣ договорящи страни сѫ съгласни да считатъ като престанали да сѫществуватъ и изгубили всѣкаква валидность, разпорежданията на Цариградския договоръ и неговитѣ приложения, освенъ ония, които опредѣлятъ границата между дветѣ държави.
Ж.
Писмото отправено отъ Българския Пълномощникъ до Турския Пълномощникъ, досежно начина за прилагане закона за трудовата поземленна собственость спрѣмо турскитѣ подданици въ България, съставлява нераздѣлна часть отъ настоящия протоколъ и ще влѣзе въ сила въ сѫщото време като него.
З.
Мѫчнотиитѣ, които биха изникнали по прилагането на настоящия протоколъ, ще бѫдатъ предметъ на дипломатически преговори между дветѣ Правителства.
Съставенъ въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на
18 октомърай 1925 годииз.
(п.) Симеонъ Радевъ.
(п.) Тевфикъ Кямилъ.
Долуподписанитѣ Български и Турски Делегати-Пълпомощници се събраха днесъ, на 18 октомври 1925 г., въ Министерството на Външнитѣ работи, въ Ангора, за да пристѫпятъ къмъ подписване на актоветѣ, които сѫ били предметъ на преговори между дветѣ Правителства, а именно: единъ договоръ за приятелство, единъ протоколъ-приложение, който съставлява неразадѣлна часть отъ него и една конвенция за установяване.
Признавайки ползата отъ едно по-точно опредѣление смисъла на чл. „Г“ отъ протокола-приложение и за да не остане никакво съмнение върху взаимната добра воля на тѣхнитѣ Правителства, тѣ заявяватъ, отъ тѣхно име, че връщането на имотитѣ, предвидено въ клаузитѣ на този параграфъ, ще бѫде извършено безъ да бѫде повдигнато отъ едната или другата страна никакво възражение.
Настоящиятъ протоколъ се изготви въ двоенъ екземпляръ.
(п.) Симеонъ Радевъ.
(п.) Тевфикъ Кямилъ.
Ангора, 18 Октомврий 1925 г.
Господинъ Пълномощникъ,
Удовлетворявайки желанието, което благоволихте да изявите презъ течение на нашитѣ преговори, имамъ честь да потвърдя на Ваше Превъзходителство, че моето Правителство се задължава да прилага напълно по отношение на имотитѣ на турскитѣ подданици въ България, иззети възъ основа на закона за трудовата поземленна собственость, споразумението, което то е сключило съ Сърбо-Хървато-Словенското Кралство по прилагането на този
законъ.
Моля приемете, Господинъ Пълномощникъ, увѣрение въ високата ми почитъ
(п.) Симеонъ Радевъ.
Тевфикъ Кямилъ Бей,
Държавенъ Подсекретарь при Министерството на Външнитѣ Работи.
Тукъ.
Конвенция за установяване между България и Турция
България, отъ една страна, и Турция, отъ друга страна, въодушевени отъ желанието да опредѣлять условията за установяване на българскитѣ поданици въ Турция и на турскитѣ поданици въ България, решиха да сключатъ една конвенция и, за тази цель, назначиха за свои пълшомощници, а именно: Негово Величество Царя на Българитѣ: Господинъ Симеонъ Радевъ, Извънреденъ Пратеникъ и Пълномощенъ Манистъръ на България въ Вашингтонъ; и Председателя на Турската Република: Тевфикъ Кямилъ Бей, Държавенъ Подсекретарь при Министерството на Въвшнитѣ Работи въ Ангора; които следъ като си съобщиха пълномощията, намѣрени въ надлежна и редова форма, се съгласиха върху следнитѣ разпореждания:Чл. 1.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договарящитѣ Страни ще иматъ право да се установяватъ и пребивавать върху територията на Другата, и ще могатъ, следователно, да отиватъ, да дохождатъ и свободно да се движатъ като се съобразяватъ съ сѫществуващатѣ въ страната закони и правилници.
Чл 2.
Договорящитѣ Страни приемътъ, че нѣма да се прави никаква пречка на доброволното изселване на турцитѣ отъ България и на българитѣ отъ Турция.
Изселницитѣ ще иматъ право да отнесатъ съ себе си движимия имотъ и добитъка си и да ликвидиратъ недвижимитѣ си имоти напълно свободно.
Тѣзи, които не биха искали да ликвидиратъ недвижимитѣ си имоти, преди окончателното имъ заминаване, ще трѣбва да го направятъ въ срокъ отъ две години отъ изселването имъ.
Въ едно последующе споразумение между дветѣ Правителства ще се уреди начина, по който заинтересуванитѣ ще изнесатъ полученото отъ ликвидацията на тѣхнитѣ имоти.
Чл. 3.
Поданицитѣ на всѣка отъ Договорящитѣ Страни ще иматъ, върху територията на Другата, наравно съ мѣстнинѣ поданици, правото да упражняватъ всѣкакъвъ видъ промишленость и търговия, и да се отдаватъ на всѣкакви занаяти и професии, съ изключение на тѣзи, които сѫ запазени за мѣстнитѣ поданици по силата на съответнитѣ закони и правилници, а въ Турция — по силата на дълговремененъ обичай (пристанищни хамали, гемиджии и пр.)
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни нѣма да плащатъ за пребиваването и установяването си върху територията на Другата, както и за упражняването върху тази територия на всѣкакъвъ видъ търговия, промишленость, занаятъ или професия, никакъвъ данъкъ, такса или тегоба, отъ каквото и да е естество, други или по-високи отъ тѣзи, събирани отъ мѣстнитѣ поданици.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящите Страни не ще бѫдатъ подложени, върху територията на Другата, по отношение на личностьта имъ, тѣхнитѣ имоти, права и интереси, както и по отношение на придобиването, владението и ползването на казанитѣ имоти, или по отношение на тѣхното прехвърляне чрезъ отстѫпване, преминаване или наследство, на никаква тегоба, такса или данъкъ, прекъ или косвенъ други или по високи отъ ония, които могатъ да бѫдатъ налагани на мѣстнитѣ поданици.
Чл. 4.
Въ случай, че една отъ Договорящитѣ Страни, било вследствие, на законна присѫда, било възъ основа на законитѣ и правилницитѣ за полицията, за нравственностъта, за санитарната полиция или за просията било по причина на вѫтрешна или външна сигурность на Държавата, би изгонила чрезъ поединични мѣрки, поданицитѣ на другата Договоряща Страна, тази последната се задължава да ги приеме. Превозътъ до границата на изгоненитѣ лица ще бѫде въ тяжесть на страната, която ги изгонва.
Чл. 5.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни, при условие на взаимность, ще иматъ върху територията на Другата, правото да придобиватъ, владѣятъ и отчуждаватъ всѣкакъвъ видъ двйжими и недвижими имоти, съ изключение на полскитѣ имоти, като се съобразяватъ съ законитѣ и наредбитѣ на страната. Тѣ ще могать да разполагатъ съ тѣхъ, чрезъ продажба, размѣна, дарение завещание или по другъ нѣкой начинъ, както и да влизатъ въ владение по наследственъ редъ, по силата на закона или вследствие на разпореждания приживѣ или по завещание.
Тѣ не ще бѫдатъ облагани, въ никой отъ горепоменатитѣ случаи съ тегоби, такси или данъци, подъ каквото и да е наименование, други или по-високи отъ тѣзи, които сѫ или ще бѫдатъ установени за мѣстнитѣ поданици.
Чл. 6.
Поданицитѣ на една отъ Договорящитѣ Страни не ще подлежатъ върху територията на другата на никаква военна повинность, било въ сухопѫтнитѣ или морски войски, било въ народната милиция или гвардия, нито на нѣкакво задължение или тегоба, замѣстващи военната повинность.
Тѣ ще бѫдатъ освободени отъ всѣкакъвъ принудителенъ заемъ. Тѣ ще бѫдатъ сѫщо тъй освободени отъ всѣкакво парично плащане, събирано за военни цели и което не ще бѫде законно наложено на мѣстнинѣ поданици.
Чл. 7.
Дружествата, анонимни и други, търговски и индустриялни, които иматъ дружественото си седалище върху територията на една отъ Договорящитѣ Страни и които сѫ учредени съгласно съ законитѣ на тази страна, ще бѫдатъ признавани сѫщо като редовно учредени върку територията на другата страна и тѣхната правоспособность и тѣхното право да завеждатъ дѣла ще бѫдатъ опредѣлени съгласно съ законитѣ на страната, отъ която произхождатъ. Тѣ ще иматъ право, при условие на взаимность, и като се подчиняватъ на законитѣ на страната, да се установяватъ върху територията на другата страна, да упражняватъ тамъ всѣкакъвъ видъ промишленость и търговия и да придобиватъ всѣкакъвъ видъ движими имоти, както и недвижимитѣ имоти, необходими за функционирането на дружеството, като се подразбира въ този случай, че придобиването не е преката цель на дружеството.
Разбира се, че България ще има право да забранява установяването на дружества, упражняващи нѣкои видове промишленость или търговия, които предъ видъ характера имъ на обществена полза, сѫ или ще бѫдатъ подложени на специални ограничения прилагани въ всички страни. Въ този случай, Турция, предъ видъ на условие на поменатата взаимность, ще има право да не допуща на своята територия, българскитѣ дружества, упражняващи сѫщия видъ индустрия или търговия.
Дружествата, анонимни или други, търговски и индустриални, на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни, не ще могатъ въ никой случай да бѫдатъ облагани, поради упражнението на търговията или промишленостьта въ територията на другата, съ налози, такси, данъци или тегоби, подъ каквото и да е наименование, други или по-високи отъ тѣзи, които сѫ или ще бѫдать изисквани отъ мѣстнитѣ дружества.
Чл. 8.
На поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни не ще могатъ, въ територията на Другата, да се отчуждаватъ имотитѣ имъ, нито сѫщитѣ поданици ще могатъ да бѫдатъ лишавани, даже временно, отъ ползуването отъ имотитѣ си, освенъ по законно призната причина отъ обществена полза и срещу заплащане на едно справедливо и предварително обезщетение. Никакво отчуждаване не може да стане безъ предварителна разгласа.
Чл. 9.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни ще се ползуватъ върху територията на Другата, за всичко, което се отнася до сѫдебното и законното покровителство на тѣхната личность и тѣхнитѣ имоти, съ сѫщото третиране, като мѣстнитѣ поданици.
Следователно, тѣ ще иматъ свободенъ и лесенъ достѫпъ предъ сѫдилищата и ще могатъ да завеждатъ дѣла при сѫщитѣ условия, както мѣстнитѣ поданици, подъ резерва на разпорежданията, отнасящи се до обезпечение сѫдебнитѣ разноски (cautio judicatum solvi) и за безплатната сѫдебна помощь, които ще се опредѣлятъ отъ мѣстното законодателство до уреждането на тѣзи въпроси чрезъ една специална конвенция, която ще се сключи между дветѣ Страни.
Чл. 10.
По отношение на личното състояние, т. е., по всички въпроси досежно брака, съпружеската общность, развода, временната раздѣла на съпрузитѣ, зестрата, бащинството, произхождението, усиновяването, дееспособностьта на лицата, пълнолѣтието, настойничеството, опекунството, вапрещението; досежно движимоститѣ, правото за наследяване по завещание или по закона (ab intestat) подѣлба и ликвидация; и изобщо по семейното право на поданицитѣ на Договорящитѣ Страни, ще бѫдатъ единствени компетентни националнитѣ сѫдилища или други национални власти установени въ страната, отъ които зависятъ казанитѣ поданици.
Настоящето разпореждане не накърнява специалнитѣ права на консулитѣ по отношение на гражданското състояние, произтичащи отъ международното право или отъ частнитѣ споразумения, които биха били сключени, нито пъкъ правото на сѫдилищата на респективнитѣ страни да изискватъ и да получаватъ доказателства относно въпроситѣ, признати по-горе като такива отъ компетентностьта на националнитѣ сѫдидища или власти на заинтересуванитѣ страни.
Чл. 11.
Настоящата конвенция ще влезе въ сила единъ месецъ следъ датата на размѣната на ратификациитѣ и ще трае 4 години. Ако Конвенцията не е денонсирана отъ едната или другата Високо Договоряща Страна най-малко 6 месеца преди изтичането на казания периодъ отъ 4 години, тя ще остане въ сила до като бѫде денонсирана. Денонсирането ще произведа своето действие следъ изтичането на единъ срокъ отъ 6 месеца.
Чл. 12.
Настоящата Конвенция ще бѫде ратафицирана и ратификациитѣ ѝ ще бѫдатъ размѣнени въ Ангора, по възможность по-скоро.
Въ удостоверение на което, респективнитѣ пълномощници подписаха настоящата конвенция и поставиха върху нея печатитѣ си.
Изготвена въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на
18 октомврий 1925 година.
(п.) Симеонъ Радевъ.
(п.) Тевфикъ Кямилъ.
Заповѣдваме да се облѣкътъ съ държавния печатъ казанитѣ спогодби, да се обнародватъ въ „Държавенъ вестникъ“ и да се турятъ въ действие.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Мимнстъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията.
Издаденъ въ София, на 8 юлий 1926 год.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Управляющъ Министерството на външнитѣ работи и на изповѣданията,
Министъръ-председатель и министъръ на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве:
А. Ляпчевъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистрованъ подъ № 1807 на 12 августъ 1926 г.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: Д-ръ Т. Кулевъ
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“
Докладъ до Негово Величество Царя
№ 1163
Ваше Величество.
Съгласно чл. 45 отъ Конституцията на Българското царство, имамъ честь да помоля Ваше Величество да благоволите да утвърдите, чрезъ подписване приложения тукъ указъ, спогодбитѣ между България и Турция, подписани въ Ангора на 18 октомврий 1925 год. я одобрени отъ ХХI-то обикновено Народно събрание, презъ третата му редовна сесия, въ 95-то заседание, държано на 27 май 1926 год., а именно: договоръ за приятелство между България и Турция; протоколъ-приложение къмъ сѫщия договоръ, съставляващъ нераздѣлна часть отъ него; протоколъ относно тълкуването на членъ „Г“ отъ Протокола-приложение; нота отъ българския пълномощникъ до турския пълномощникъ относно имотитѣ на турскитѣ поданици въ България, иззети възъ основа на закона за трудовата поземелна собственость; конвенция за установяване между България и Турция.
София, 7 юний 1926 год.
Управляющъ Министерството на външнитѣ работи и на изповѣданията,
Министъръ-председатель, министъръ на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве:
А. Ляпчевъ