УКАЗЪ
№ 30
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Обявяваме на всички Наши поданици, че XXV-то обикновено Народно събрание, презъ четвъртата му редовна сесия, въ 58-то заседание, държано на 26 мартъ 1943 година, гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърждаваме следното
РЕШЕНИЕ
за одобрение I-то постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 6 декемврий 1942 година, протоколъ № 200.
———————
I. Одобрява се I-то постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 6 декемврий 1941 година, протоколъ № 200, съ което се одобрява конвенцията между Царство България и Независимата хърватска държава за уреждане на взаимна правна защита и сѫдебна помощь въ областьта на гражданското и търговското право подписана въ София на 18 февруарий 1943 година.
КОНВЕНЦИЯ между ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ и НЕЗАВИСИМАТА ХЪРВАТСКА ДЪРЖАВА за уреждане на взаимна правна защита и сѫдебна помощь въ областьта на гражданското и търговското право
Царство България и Независимата Хърватска Държава, желаейки да сключатъ конвенция за уреждане на взаимна правна защита и сѫдебна помощь въ областьта на гражданското и на търговското право назначиха за свои пълномощници:НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЬТЪ НА БЪЛГАРИТѢ:
г. Д-ръ Константинъ Партовъ, Министъръ на правосѫдието.
ПОГЛАВНИКЪТЪ НА НЕЗАВИСИМАТА ХЪРВАТСКА ДЪРЖАВА:
г. Д-ръ Андрия Артуковичъ, Министъръ на правосѫдието и изповѣданията и
г. Д-ръ Владимиръ Жидовецъ извънреденъ пратеникъ и пълномощенъ министъръ,
които, следъ като сравниха своитѣ пълномощия, намѣрени за редовни, уговориха следното:
1. Поданицитѣ на всѣка една отъ Договарящитѣ Страни, относно сѫдебната зашита на тѣхната личность и тѣхнитѣ имущества, ще се ползуватъ въ територията на Другата Страна съ сѫщитѣ права, които иматъ мѣстнитѣ поданици.
2. Тѣ ще иматъ достѫпъ до сѫдилищата на Другата Страна при сѫщитѣ условия и въ сѫщитѣ форми, както мѣстнитѣ поданици.
ДѢЛЬ I-ВИ Правна защита
ГЛАВА I Сѫдебна защита
Членъ 1.ГЛАВА II За освобождаване отъ обезпечение на сѫдебцитѣ разноски (Cautio judicatum solvi)
Членъ 2.ГЛАВА III За признаване правото на бедность
Членъ 3.Членъ 4.
1. Удостовѣрението за бедность се издава отъ властитѣ на местожителството на молителя, а когато той нѣма мѣстожителство — отъ властитѣ на неговото мѣстопребиваване.
2. Когато молительть не се намира въ територията на нито една отъ Договарящитѣ Страни, удостовѣрението за бедность може да бѫде издадено отъ съответния дипломатически или консулски представитель на държавата на молителя.
3. Удостовѣренията за бедность, които сѫ издадени въ територията на една отъ Договарящитѣ Страни, не трѣбва нито да се завѣряватъ, нито да се приподписватъ, но трѣбва да бѫдатъ придружени съ преводъ.
4. Сѫдътъ, който се произнася по молбата за признаване правото на бедность, въ рамкитѣ на своята компетентность, има право да проучи удостовѣрението за бедность, евентуално да провѣри вписанитѣ въ него данни и да поиска допълнителни сведения.
Членъ 5.
Когато компетентниятъ сѫдъ е призналъ правото на бедность на поданикъ на една отъ Договарящитѣ Страни, последниятъ се ползува отъ това право при всички действия въ производството, включително и въ изпълнителното производство, които се отнасятъ до сѫщия предметъ и се извършватъ предъ сѫдилищата на другата Договаряща Страна.
ДѢЛЬ II-РИ Сѫдебна помощь
ГЛАВА I Общи разпореждания
Членъ 6.Членъ 7.
1. Молбитѣ за сѫдебна помощь се отправятъ чрезъ Министерството на правосѫдието на молящата държава до Министерството на правосѫдието на замолената държава, което ги препраща незабавно за изпълнение до компетентнитѣ сѫдебни власти на своята страна.
2. По сѫщия редъ се отправятъ и всички молби и съобщения, които сѫдебнитѣ власти на едната Догова-
(Липсваща страница!)
ГЛАВА III. За взаимното изпълнение на изпълнителнитѣ титули
Членъ 19.Членъ 20.
1. Разрешаването и извършването на принудителното изпълнение, възъ основа на изпълнителнитѣ титули, посочени въ чл. 19, се допуска:
а) ако сѫдебното решение е влѣзло въ законна сила и подлежи на изпълнение, съгласно законитѣ на страната, кѫдето е издадено, и
б) ако сѫдътъ, който е издалъ решението, е компетентенъ да разреши спора. Счита се, че този сѫдъ е компетентенъ, когато, споредъ законитѣ на замолената държава, спорътъ е могълъ да бѫде подсѫденъ на единъ сѫдъ на другата Договаряща Страна.
2. Компетентностьта се смѣта винаги установена въ случаитѣ:
а) когато се касае за искъ, предявенъ отъ приносителя на мѣнителница, записъ на заповѣдь или чекъ срещу задълженото по тѣхъ лице, ако по въпросътъ се е произнесълъ сѫдътъ на мѣстото, което, споредъ законитѣ на страната на този сѫдъ, се счита за мѣсто на плащането;
б) когато по единъ насрещенъ искъ се е произнесълъ сѫда, въ който първоначалниятъ искъ е билъ предявенъ, споредъ действуващитѣ тамъ закони;
в) когато странитѣ предварително, писмено, сѫ се съгласили за компетентностьта на сѫда, който се е произнесълъ по дѣлото.
Членъ 21.
Не се разрешава изпълнение на сѫдебнитѣ актове, посочени въ чл. 19:
а) когато решението съдържа постановления, които сѫ противни на добритѣ нрави или на обществения редъ на Договарящата Страна, въ чиято територия трѣбва да се извърши изпълнението;
б) когато съ изпълнението трѣбва да се извърши действие, което е недопустимо или не може да бѫде предметъ на принудително изпълнение, споредъ законитѣ на страната, въ чиято територия се иска изпълнението;
в) когато ответникътъ не е взелъ участие въ производството по дѣлото и врѫчването на исковата молба, на призовкитѣ или на съобщенията, на него или на упълномощеното за това отъ него лице, не е станало своевременно, или е извършено чрезъ публична обява, или е станало въ чужбина по начинъ, който не е предвиденъ въ съответната конвенция за взаимна правна помощь, респективно по начина предвиденъ въ чл. 18;
г) когато, относно компетентностьта на сѫда, който е решилъ дѣлото, е била на лице само имотната подсѫдность (чл. 54 отъ българския законъ за гражданското сѫдопроизводство и § 97 отъ хърватското гражданско сѫдопроизводство);
д) когато съ постановеното решение спрямо поданикъ на Договарящата Страна, въ чиято територия трѣбва да се изпълни, при опредѣляне на дееспособностьта, на законното представителство, или на едно семейно или наследствено правоотношение, отъ значение за основателностьта на предявената претенция, или при обсѫждането на мѣродавни за това данни, досежно смъртьта на едно лице, сѫ били приложени въ вреда на сѫщия поданикъ други закони, а не законитѣ, които, споредъ правото на страната, въ чиято територия трѣбва да се изпълни решението, е следвало да бѫдатъ приложени. Изключение се допуска само тогава, когато и при приложението на тѣзи последни закони решението би било постановено въ сѫщия смисълъ.
Членъ 22.
Доколкото настоящата конвенция не съдържа нѣкои особени наредби, разрешението и извършването на изпълнението на сѫдебнитѣ актове, посочени въ чл. 19, ще става по законитѣ на страната, въ чиято територия трѣбва да стане изпълнението.
Членъ 23.
1. При обсѫждане наличностьта на условията, посочени въ чл. чл. 20 и 21, сѫдътъ, който е компетентенъ да се произнесе по молбата за допускане на изпълнението, не е обвързанъ съ фактическитѣ констатации въ решението досежно тѣзи условия.
2. Възражения срещу установенитѣ въ сѫдебното решение претенции могатъ да се правятъ предъ сѫда, който е компетентенъ да разгледа молбата за изпълнението, само дотолкова, доколкото тѣ сѫ допустими, споредъ законитѣ на Страната, въ чиято територия е постановено сѫдебното решение.
Членъ 24.
1. Молбата за допускане на изпълнението се подава до компетентния за това сѫдъ направо отъ страната по дѣлото или чрезъ съответното Министерство на правосѫдието.
2. Къмъ молбата трѣбва да се приложатъ:
а) пъленъ и достовѣренъ преписъ отъ решението, заедно съ мотивитѣ къмъ него;
б) оригиналъ или завѣренъ преписъ отъ документитѣ отъ които се вижда, че исковата молба, призовкитѣ и съобщенията, издадени по дѣлото, сѫ били своевременно врѫчени на страната, която не е взела участие въ него (съответно на предписанието на чл. 21, буква „в“);
в) удостовѣрение или потвърждение отъ съответния сѫдъ за достовѣрностьта на представения преписъ отъ решението и че сѫщото е влѣзло въ законна сила и
г) преводи отъ молбата и приложенията ѝ на официалния езикъ на Договарящата Страна, въ територията на която ще се извърши изпълнението. Тѣзи преводи трѣбва да бѫдатъ завѣрени отъ сѫда.
Членъ 25.
Съ влѣзлитѣ въ законна сила спогодби, което сѫ сключени предъ посоченитѣ въ чл. 19 сѫдилища и по казанитѣ въ сѫщия членъ предмети, ще се постѫпва жакто съ сѫдебнитѣ решения.
Членъ 26.
Последвалитѣ по изпълнението на решението и на сѫдебнитѣ спогодби сѫдебни разноски сѫ въ тяжесть на сѫдещитѣ се страни и трѣбва да бѫдатъ заплатени съгласно законитѣ на страната, въ която се извършва изпълнението.
ГЛАВА IV. Уведомление за действуващото право
Членъ 27.
1. Министерствата на правосѫдието на дветѣ Договарящи Страни ще си съобщаватъ направо, при поискване, сведения относно правнитѣ норми, които сѫ въ сила въ тѣхнитѣ държави.
2. Искането трѣбва да съдържа точно указание на законитѣ, за които се отнася сведението.
ДѢЛЪ III-И Специални постановления
ГЛАВА I Доказателствена сила и достовѣрность на сѫдебнитѣ книжа и други
Членъ 28.
Доказателствената сила на официалнитѣ книжа, съставени въ територията на една отъ Договарящитѣ Страни, както и на воденитѣ въ тази страна търговски книги, по производствата предъ сѫдилищата на другата Договаряща Страна, се опредѣля споредъ законитѣ на държавата въ която сѫ съставени. Тѣ не могагъ да иматъ, обаче, по-голѣма доказателствена сила отъ тая, която допускатъ законитѣ на държавата, кѫдето се извършва сѫдебното производство.
Членъ 29.
Книжата, съставени, издадени или завѣрени отъ сѫдилищата на една отъ Договарящитѣ Страни, могатъ да бѫдатъ използувани предъ сѫдилищата на Другата Страна, безъ да е необходима друга завѣрка, стига да сѫ снабдени съ подписа на компетентното длъжностно лице и съ печата на сѫда.
Членъ 30.
1. Книжата, съставени, издадени или завѣрени отъ централната или нѣкоя отъ върховнитѣ административни власти на една отъ Договарящитѣ Страни, посочени въ приложения къмъ настоящата конвенция списъкъ, не ще се нуждаятъ отъ никаква презавѣрка, за да могатъ да се използуватъ, както е посочено въ чл. 28, стига да сѫ снабдени съ подписа на компетентното длъжностно лице и съ печата на учреждението.
2. Помѣнатиятъ списъкъ ше може да бѫде измѣняванъ или допълванъ по взаимно съгласие на дветѣ Договарящи Страни чрезъ една нотификация, направена по дипломатически редъ.
Членъ 31.
Актоветѣ, съставени или завѣрени отъ публиченъ нотариусъ, когато ще се използуватъ по реда на чл. 28, трѣбва да бѫдатъ завѣрени отъ сѫдъ.
ГЛАВА II За настойничеството и попечителството
Членъ 32.
На властитѣ на всѣка Договаряща Страна принадлежи настойническия и попечителския надзоръ надъ личностьта и надъ цѣлото имущество на поданицитѣ ѝ.
Членъ 33.
1. Когато се яви нужда отъ учредяване на настойничество или попечителство на поданикъ на една отъ Договарящитѣ Страни, който се намира въ територията на другата Договаряща Страна или има тамъ имущество, властьта на тази страна трѣбва веднага да съобщи това на компетентната по настойничеството (попечителството) власть, като се ограничи да вземе незабавно необходимитѣ мѣрки за закрила на лицето и запазване на имуществото му.
2. Компетентната власть на държавата, чийто по даникъ е подъ настойничество (попечителство), може да отмѣни тѣзи мѣрки. Тя може сѫщо така, когато това е въ интереса на това лице, да предаде цѣлото настойничество (попечителство) или отдѣлни настойнически (попечителски) мѣрки, относно лицето или неговото имущество, на властитѣ на другата Договаряща Страна, съ Съгласието на последнитѣ.
3. Въ този случай, властитѣ на замолената държава, при постановяване решенията си, се рѫководятъ отъ своитѣ закони. Тѣзи решения, следъ като влѣзатъ въ законна сила, се признаватъ и въ територията на Другата Страна. По въпроси относно личното състояние, обаче, сѫщитѣ власти не могатъ да взематъ решения.
ГЛАВА III За осиновяването и узаконяването
Членъ 34.
1. Осиновяването и узаконяването се извършва отъ властитѣ и по законитѣ на онази Договаряща Страна, чиито поданикъ е осиновителя, респ., бащата.
2. Ако, обаче, законитѣ на държавата на която принадлежи лицето, което подлежи да бѫде усиновено, респ. узаконено, що се отнася до съгласието и до необходимитѣ позволения, предвиждатъ наредби, различни отъ тия на отечествения законъ на осиновителя (бащата), трѣбва да се спазятъ и наредбитѣ, предвидени въ отечествения законъ на подлежащото на осиновяване респк. узаконяване лице.
3. Влѣзлитѣ въ законна сила решения (опредѣления), на посоченитѣ въ ал. I компетентни власти, ще се признаватъ и въ територията на другата Договаряща Страна.
ГЛАВА IV. Оспорване законното произхождение
Членъ 35.
1. Дѣлата за оспорване законното произхождение на децата сѫ подсѫдни на сѫдилищата на онази Договаряща Страна, чиито поданикъ е бащата.
2. Влѣзлитѣ въ законна сила решения, на тѣзи сѫдилища, се признаватъ и въ територията на другата Договоряща Страна.
ГЛАВА V. Припознаване бащинство на извънбрачнитѣ деца
Членъ 36.
1. Дѣлата за установяване бащинство на извънбрачнитѣ деца сѫ подсѫдни на сѫдилищата на онази Договаряща Страна, чийто поданикъ е ответника.
2. Влѣзлитѣ въ законна сила решения на тѣзи сѫдилища се признаватъ и въ територията на другата Договаряща Страна.
ГЛАВА VI. Обявяване на отсѫтствие или смърть
Членъ 37.
Решението за обявяване отсѫтствието или смъртьта на едно лице, както и отмѣняването на това решение, се постановява изключително отъ властитѣ и по законитѣ на онази Договаряща Страна, на която това лице е било поданикъ въ последно време, когато, споредъ сѫществуващитѣ данни, е било още живо.
Членъ 38.
Властитѣ на всѣка отъ Договарящитѣ Страни, съобразно съ действуващитѣ въ страната закони, могатъ да обявяватъ отсѫтствието или смъртьта на поданикъ на другата Договаряща Страна, съ важимость за правнитѣ отношения, които се преценяватъ споредъ действуващето въ страната на тѣзи власти право и съ действие по отношение на намиращето се въ нейната територия имущество.
ГЛАВА VII. За наследствата
Членъ 39.
Поданицитѣ на всѣка Договаряща Страна, при осѫществяване на свои наследствени права, относно имуществата, които се намиратъ въ територията на другата Договаряща Страна, ще бѫдатъ поставени наравно съ мѣстнитѣ поданици.
Членъ 40.
Поданицитѣ на едната Договаряща Страна могатъ да се разпореждатъ въ случай на смърть съ цѣлото си имущество (движимо и недвижимо), което се намира въ територията на другата Договаряща Страна. Формата на това разпореждане, или формата на неговото отмѣнение, се опредѣля отъ законитѣ на оная държава, въ чиято територия е съставенъ акта.
Членъ 41.
1. Уреждането на наследственитѣ права върху недвижимото имущество отъ едно наследство и решаването на всички спорни въпроси, отнасящи се до тѣхъ, е отъ компетентностьта на сѫдилищата или на властитѣ на онази Договаряща Страна, въ чиято територия се намира това имущество.
2. Когато недвижимото имущество, споредъ законитѣ на тази Договаряща Страна, е безъ наследникъ, то ще се получи отъ сѫщата тази страна.
Членъ 42.
Уреждане на наследственитѣ права върху движимото имущество отъ едно наследство и решаването на всички спорни въпроси, отнасящи се до тѣхъ, е отъ компетентностьта на сѫдилищата или на властитѣ на онази Договаряща Страна, чиито поданикъ е билъ наследодательтъ по време на смъртьта си.
Членъ 43.
Властьта, въ чийто районъ е настѫпила смъртьта на поданикъ на другата Договаряща Страна е длъжна да извести по надлежния редъ за това най-близкия консулски или дипломатически представитель на тази Страна, като изпрати завѣренъ преписъ отъ смъртния актъ.
Членъ 44.
Компетентниятъ сѫдъ или власть на Договарящата Страна, въ чиято територия се намира наследствено имущество, принадлежаще на поданикъ на другата Договаряща Страна, трѣбва да вземе, съобразно съ действуващитѣ въ страната наредби, необходимитѣ мѣрки за запазването и правилното управление на това имущество.
Членъ 45.
1. Договарящитѣ Страни се задължаватъ взаимно да си предаватъ намиращето се въ тѣхна територия движимо имущество отъ наследството на поданикъ на другата Договаряща Страна, но следъ като се удовлетворятъ или надлежно обезпечатъ наследственитѣ права и вземанията на мѣстнитѣ поданици или на чужденцитѣ, които иматъ мѣстожителството си въ сѫщата страна, както и на държавното съкровище.
2. Това имущество се предава на най-близката консулска власть на държавата на наследодателя.
Членъ 46.
Тази конвенция не засѣга публично-правнитѣ ограничения на които сѫ подчинени наследственитѣ вещи по мѣстонахождението имъ.
ГЛАВА VIII. За несъстоятелностьта и конкордата
Членъ 47.
Въ производствата по несъстоятелность и конкордатъ, открити въ територията на една отъ Договарящитѣ Страни, поданицитѣ на другата Договоряща Страна, физически и юридически лица, ще се ползуватъ съ всичкитѣ права съ които се ползуватъ мѣстнитѣ поданици.
Членъ 48.
Когато бѫде обявенъ въ несъстоятелность поданикъ на другата Договоряща Страна, компетентниятъ сѫдъ на неговата страна трѣбва да бѫде уведоменъ веднага за това. Ако този сѫдъ не е известенъ, уведомява се най-близката дипломатическа или консулска власть на неговата страна. Уведомената власть е длъжна да съобщи въ най-скоро време на сезирания съ несъстоятелностьта сѫдъ дали несъстоятелниятъ притежава движими или недвижими имоти въ територията на неговата държава.
Членъ 49.
1. Когато бѫде открита несъстоятелность въ територията на една отъ Договорящитѣ Страни, движимиятъ имотъ, който несъстоятелниятъ притежава въ територията на другата Договаряща Страна, ако последниятъ не е обявенъ тамъ въ несъстоятелность, трѣбва да бѫде запазенъ, описанъ и предаденъ на сѫда, който е обявилъ несъстоятелностьта, щомъ като това бѫде поискано отъ последния.
2. Отъ деня, въ който замолениятъ сѫдъ получи това искане, никакъвъ запоръ не може да бѫде наложенъ върху подлежащитѣ на предаване имоти. Предаването, обаче, не може да се извърши, ако преди означениятъ день върху имотитѣ на длъжника сѫ предявени имуществено-правни претенции отъ трети лица. Въ тѣзи случаи, на сѫда при който е обявена несъстоятелностьта, трѣбва да се предаде само онова, което остава отъ имотитѣ, следъ като бѫдатъ напълно удовлетворени установенитѣ по надлежния редъ права.
3. Смѣта се, че принадлежатъ къмъ движимото имущество и вземанията, дори когато тѣ сѫ обезпечени съ ипотека.
Членъ 50.
1. Разпорежданията, които трѣбва да се взематъ досежно движимитѣ-имоти, които, споредъ предходния членъ, не следва да се предаватъ, както и досежно всички недвижими имоти на несъстоятелния сѫ отъ компетентностьта на сѫдилищата, на държавата, върху чиято територия се намиратъ тѣзи имоти.
2. Ако сѫщитѣ имоти подлежатъ на проданъ, излишъкътъ отъ цената на продажбата, следъ като правоимащитѣ лица бѫдатъ удовлетворени, се предава на сѫда при който е обявена несъстоятелностьта, съобразно съ постановленията на предходния членъ.
Заключителни постановления
Членъ 51.
Настоящата Конвенция ще бѫде ратифицирана и ратификациитѣ ще бѫдатъ размѣнени, по възможность най-скоро въ Загребъ.
Конвенцията ще влезе въ сила единъ месѣцъ следъ деня следващъ размѣната на ратификациитѣ и ще остане въ сила до изтичането на 6 месеца отъ деня на денонсирането ѝ отъ една отъ Договарящитѣ Страни.
Въ увѣрение на това, пълномощницитѣ подписаха и подпечатиха тази конвенция, изготвена въ двоенъ оригиналъ на български и хърватски езикъ, въ София на 18 февруарий 1943 година.
СПИСИКЪ на централнитѣ и държавни административни власти, чиито актове нѣматъ нужда отъ презавѣрка, съгласно чл. 30 отъ конвенцията между Царство България и Независимата Хърватска Държава, която урежда взаимната правна защита и сѫдебна помощь въ областьта на гражданското и търговското право
А. ОТНОСИТЕЛНО БЪЛГАРСКИТѢ АКТОВЕ: 1. Канцелария на Българския Царски дворъ. 2. Канцелария на Народното събрание. 3. Канцелария на Министерския съветъ. 4. Върховна смѣтна палата. 5. Министерство на външнитѣ работи и на изповѣданията. 6. Св. Синодъ на Българската църква. 7. Министерство на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. 8. Дирекция на полицията. 9. Главна дирекция на Народното здраве. 10. Министерство на Народното просвѣщение. 11. Държавния университети въ София. 12. Министерство на финанситѣ. 13. Дирекция на държавнитѣ дългове. 14. Българска народна банка. 15. Българска земедѣлска и кооперативна банка. 16. Министерство на правосѫдието. 17. Министерство на войната. 18. Министерство на търговията, промишленостьта и труда. 19. Главна дирекция на статистиката. 20. Министерство на земедѣлието и държавнитѣ имоти. 21. Дирекция на трудовитѣ земедѣлски стопанства. 22. Министерство на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството. 23. Главна дирекция на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството. 24. Главна дирекция на трудовата повинность. 25. Министерство на желѣзницитѣ, пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ. 26. Главна дирекция на желѣзницитѣ и пристанищата. 27. Главна дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ. 28. Дирекция на въздухоплаването. 29. Дирекция на воднитѣ съобщения. Б. ОТНОСИТЕЛНО ХЪРВАТСКИТѢ АКТОВЕ: 1. Канцелария на Поглавника. 2. Държавенъ съветъ. 3. Министерски съветъ. 4. Министерство на външнитѣ работи. 5. Министерство на войната. 6. Министерство на вѫтрешнитѣ работи. 7. Министерство на правосѫдието и вѣроизповѢданията. 8. Министерство на финансиитѣ. 9. Министерство на народното просвѣщение. 10. Министерство на народното стопанство. 11. Министерство на съобщенията. II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Председатель на Министерския съветъ, Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията. Издаденъ въ София на 5 априлъ 1943 година. На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Председатель на Министерския съветъ, Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията:
Богданъ Филовъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 7586 на 8 априлъ 1943 год.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: Д-ръ К. Партовъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“