Манифестъ къмъ Българския народъ.
———————
По волята на незабвенния Царь-Освободитель, великиятъ братски руски народъ, подпомогнатъ отъ добритѣ ни съсѣди, подданицитѣ на Негово Величество Ромѫниския Краль и отъ юначнитѣ българи, на 19 февруарий 1878 год., сломи робскитѣ вериги що прѣзъ вѣкове оковаваха България, нѣкогажъ тъй велика и тъй славна.
Отъ тогава и до днесъ, цѣли тридесеть години, Българскиятъ народъ, непоколебимо вѣренъ къмъ памятьта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевляванъ отъ тѣхнитѣ завѣти, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде отъ нея, подъ Мое рѫководство и онова на О'Бозе почившия Князъ Александъръ, държава достойна да бѫде равноправенъ членъ въ сѣмейството на цивилизованитѣ народи.
Винаги миролюбивъ, Моятъ народъ днесъ купнѣе за своя културенъ и економически напрѣдъкъ; въ това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣба да прѣчи за прѣуспѣването ѝ. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля — да бѫде споредъ както той иска.
Българскиятъ народъ и Държавниятъ му глава не могатъ освѣнъ еднакво да мислятъ и едно да желаятъ.
Фактически независима, Държавата Ми се спъва въ своя нормаленъ и спокоенъ развой оть едни узи, съ формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждание между България и Турция.
Азъ и народътъ Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една отъ друга, ще иматъ всички условия да създадатъ и оякчатъ приятелскитѣ си връзки и да се прѣдадатъ на мирно вѫтрѣшно развитие.
Въодушевенъ отъ това свѣто дѣло и, за да отговоря на държавнитѣ нужди и народното желание, съ благословението на Всевишния, провъзгласявамъ съединената на 6 септемврий 1885 година България за Независимо Българско Царство и заедно съ народа Си дълбоко вѣрваме, че този Ни актъ ще намѣри одобрението на Великитѣ сили и съчувствието на цѣлия просвѣтенъ свѣтъ.
Да живѣе свободна и независима България!
Да живѣе Българскиятъ народъ!
Издаденъ въ древната ст. Велико-Търново на 22 септемврий 1908 год., двадесеть и втората годишнина отъ Нашето царуване.
На първообразния съ собствената рѫка на Негово Величество подписано:
Фердинандъ I.
Приподписали:
Министъръ-Прѣдседатель и Министъръ на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията:
А. Малиновъ.
Министъръ на Външнитѣ Работи и на Изповѣданията:
С. Паприковъ.
Министъръ на Вѫтрѣшнитѣ Работи:
М. Такевъ.
Министъръ на Народното Просвѣщение:
Н. Мушановъ.
Министъръ на Финанситѣ:
Ив. Салабашевъ.
Министъръ на Правосѫдието:
Д-ръ Т. Кръстевъ.
Министъръ па Войната:
Генералъ-Лейтенатъ Николаевъ.
Министъръ па Търговията и Земледѣлието:
А. Ляпчевъ.
