МАНИФЕСТЪ къмъ Българския Народъ
БЪЛГАРИ, Днесъ, 16 юни 1955 година, навършвамъ 18 години и съгласно КОНСТИТУЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО, ставамъ пълновръстенъ. Като извѣстявамъ за това събитие Моя възлюбенъ народъ съобразно чл. 31 отъ нашия Основенъ Законъ, призовавамъ Божията милость и закрила върху неговитѣ сѫдбини. СКѪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ, Изминаха вече десетъ години откакъ нашето Отечество страда подъ гнета на единъ противонароденъ режимъ, наложенъ по волята и съ помощьта на чуждъ завоеватель. СВОБОДАТА, СПРАВЕДЛИВОСТЬТА И ЧОВѢЩИНАТА сѫ потъпкани днесъ въ хубавата българска земя. Презъ бурнитѣ години на нашата нова история, българскиятъ народъ можа да изгради държавата си върху истински демократични основи и да си извоюва граждански свободи, обезпечени отъ ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ. България се издигна като независима и благоденствуваща страна, всеобщо уважавана и устремена къмъ светли бѫднини и то въпрѣки многобройнитѣ посегателства върху нейната независимость. Сегашната власть отначало не посмѣ да отмѣни ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, като обеща да пази и прилага точно нейнитѣ повеления, но въ последствие, по чужда заповѣдь и съ чужда въорѫжена сила, наложи нова конституция, противна на нашия битъ и традиции. Но, ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ продължава да живѣе като заветенъ идеалъ въ съзнанието и чувствата на всѣки българинъ. Тя никога не е била ЗАКОННО отмѣнена, защото никой конституционенъ законъ не може да бѫде измѣненъ, допълненъ или отмѣненъ, освенъ по реда предвиденъ въ самия него. Търновската конституция и днесъ е въ сила и живѣе въ вечния и неугасимъ копнежъ на българския народъ къмъ осветенитѣ отъ нея права и свободи. ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ, Погубването на Моя чичо, Князъ Кирилъ и на всички други невинни жертви, гаврата съ паметьта на Моя Покоенъ Баща, всеобщо обичания и почитанъ Царь Борисъ ІІІ, както и клеветитѣ противъ Българската Династия, оставатъ да тежатъ върху Менъ, като мрачни спомени отъ Моето изпълнено съ нещастия и горчивини детство. Азъ зная, че българскиятъ народъ е непричастенъ въ тия деяния. Зная сѫщо, че незаконниятъ плебисцитъ, произведенъ на 8 септемврий 1946 година, бѣше само една привидность на народно допитване. Напускайки Родината, Азъ не абдикирахъ отъ българския престоль. Поради това и по силата на ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, Азъ и сега съмъ обвързанъ съ тежката мисия предопредѣлена ми отъ Провидението. Тази мисия се свежда къмъ непрестанни грижи за благоденствието на всички българи и за освобождаване на Отечеството. Лишенъ въ деня на Моето пълнолѣтие отъ възможность да положа установената клетва предъ Великото Народно Събрание, Азъ тържествено обещавамъ да служа честно и всеотдайно на българския народъ, да пазя свѣто и ненарушимо всички постановления на конституцията и да работя за пълно тържество на свободнитѣ институции, извоювани отъ нашия народъ съ цената на толкова борби и скѫпи жертви. Давайки този свещенъ обетъ предъ образа на нашата скъѫа Родина, Азъ отправямъ позивъ къмъ всички родолюбиви българи, безъ разлика на минали политически убеждения и на социално положение, да си подадатъ рѫка, да забравятъ вражди и съперничества и да заработятъ дружно за спасението на България. Единението на всички български чада днесъ е по-необходимо отъ всѣки другъ пѫть. Като пръвъ гражданинъ на България и въ името на институцията, която представлявамъ, заявявамъ тържествено, че за Менъ всички българи сѫ равни и че ще одобря и подкрепя всѣка инициатива, която е въ съгласие съ ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ и си поставя за цель освобождаването и преуспѣването на България.БОГЪ ДА Е СЪ НАСЪ!
ДА ЖИВѢЕ СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ!
Издаденъ въ изгнание,
Мадридъ, 16 юний 1955 год.
СИМЕОНЪ ІІ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ.
