УКАЗЪ
№ 204.
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и изповѣданията, представено Намъ съ доклада му подъ № 1228 отъ 19 май 1936 година,
Постановихме и постановяваме:
I. Да утвърдимъ III-то постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 18 май, протоколъ № 80, съ което, на основание чл. 47 отъ Конституцията, се приема следната
I-ва МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за борба съ заразнитѣ болести по животнитѣ.
———————
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Убедени, че една непрестанна и винаги най-ефикасна борба срещу заразителнитѣ болести по животнитѣ не ще бѫде изведена на добъръ край, освенъ съ една обща акция на сътрудничество на заинтересуванитѣ държави;
Единодушието, отъ друга страна да се приеме, че всѣка акция предназначена за улеснение на международната размѣна на говедата и продуктитѣ отъ животински произходъ, трѣбва да си постави на първо мѣсто въ своята програма подобрението съ всички срѣдства на санитаро-ветеринарнитѣ условия, включително и едно по-тѣсно и по-често международно сътрудничество;
Назначиха за свои пълномощници:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
които, следъ като представиха пълномощията си намѣрени въ добра и надлежна форма, се споразумяха върху следнитѣ разпореждания:
Членъ 1.
Високодоговорящитѣ страни ще взематъ необходимитѣ законодателни и административни мѣрки, за да осигурятъ една съгласувана и ефикасна дейность срещу появяването и разпространението на заразни болести по животнитѣ.
Тѣзи мѣрки трѣбва да иматъ за цель по-специално:
1. Надзора на разнитѣ налични домашни животни, този на всички предприятия, които иматъ особенъ интересъ отъ борбата противъ епизоотитѣ, като кланицитѣ, работилницитѣ за одиране, пазаритѣ за добитъкъ или месо, предприятията за угояване, млѣкариицитѣ, оборитѣ на ханищата; този върху търговцитѣ и станциитѣ за смѣняване на коне и върху предприятията, които използуватъ продукти отъ животински произходъ; контрола на производството и търговията съ серуми, съ вируси, съ преработени или не култури отъ микроби и съ биологични произведения за диагноза; надзора върху всички превозни срѣдства, върху мѣстата за натоварване и разтоварване на животни и върху карантиннитѣ станции.
2. Установяване на появяването на заразни болести по животнитѣ както и посочването на засѣгнатитѣ мѣстности.
3. Предпазнитѣ срѣдства и тѣзи за борба срещу заразнитѣ болести по животнитѣ.
4. Регламентиране на превоза подъ каквато и да е фФорма, най-вече отъ гледище на дезинфектиране на превознитѣ срѣдства.
5. Санкциитѣ, които ще се взематъ въ случай на нарушение на обнародванитѣ мѣрки.
Членъ 2.
Високодоговорящитѣ страни се задължаватъ да създадатъ, въ случай, че не сѫществува още, и да подържатъ въ тѣхнитѣ съответни страни, една официална санитаро-ветеринарна организация, предназначена да осигури изпълнението на посоченитѣ въ чл. 1-ви мѣрки. Тази официална организация ще обема по начало:
1. Една държавна санитаро-ветеринарна служба, имаща главно за цель:
а) надзора върху мѣстата и предприятията посочени въ чл. 1-ви съ огледъ, отбелязване на появяването и движението на заразнитѣ болести по животнитѣ;
б) прилагане мѣркитѣ отнасящи се до заразнитѣ болести по животнитѣ, както и тѣзи предназначени да ги преварятъ и лѣкуватъ;
в) преглеждането на животнитѣ и продуктитѣ отъ животински произходъ;
г) издаването на удостовѣрения отнасящи се до произхода и до здравината и доброкачественостьта на продуктитѣ отъ животински произходъ.
2. Учреждения за изучване и за изследване, които да бѫдатъ въ състояние да формиратъ личния съставъ на санитаро-ветеринарнитѣ служби; научни лаборатории и необходими за доброто функциониране на тѣзи служби.
Членъ 3.
Санитаро-ветеринарнитѣ служби на всѣка отъ Високодоговорящитѣ страни ще бѫдатъ организирани по началата изброени по-долу, признати като сѫществени и необходими за правилната организация на ветеринарната служба:
1. Държавната ветеринаро-санитарна служба трѣбва да се постави подъ рѫководството на единъ шефъ-ветеринарь, зависящъ прѣко отъ компетентния министъръ.
2. Числото и правата на държавнитѣ ветеринари и на тѣзи приети като такива отъ държавата за изпълнение на които официални служби, трѣбва да гарантиратъ, като се държи смѣтка за значението на скотовъдството, за повърхностьта на обработената площь и за интензивностьта на търговския обмѣнъ, упражнението и на единъ действителенъ и бързъ санитаро-ветеринаренъ контролъ върху цѣлата повърхность на територията, раздѣлена на санитарни окрѫжия географно опредѣлени, както и върху цѣлата съвокупность отъ домашни животни.
Тази санитаро-ветеринарна служба трѣбва да даде възможность на държавата да потвърди произхода, и съгласно научнитѣ познания, здравословното състояние на животнитѣ и качеството на продуктитѣ отъ животински произходъ, опредѣлени за износъ. Тя ще разполага съ единъ личенъ съставъ, съразмѣренъ на значението на количеството добитъкъ за надзираване.
3. Държавнитѣ ветеринари и тѣзи, които биха били приети за такива за известни служби, трѣбва да притежаватъ диплома за завършени държавни или признати отъ държавата ветеринарни науки.
За държавни ветеринари могатъ да се смѣтатъ само ветеринари — служители на държавата и плащани отъ нея.
Други ветеринари, освенъ тѣзи на държавна служба могатъ да бѫдатъ натоварени, по изключение, съ нѣкоя санитарна намѣса, при условие държавата да поеме отговорностьта за тази намѣса.
4. Граничния санитаро-ветеринаренъ контролъ може да бѫде упражняванъ само отъ държавни ветеринари или отъ други приети като такива, за случая.
5. а) прегледа на месото опредѣлено за износъ и за публична консумация трѣбва да бѫде повѣренъ на ветеринари поставени подъ контрола на ветеринарната държавна служба;
б) санитаро-ветеринарния контролъ на месото и на месни произведения, предназначени за износъ ще бѫде упражняванъ отъ държавни ветеринари или приети отъ държавата като такива, за случая.
Членъ 4.
Сѫществуването на една санитаро-ветеринарна организация, отговаряща на разпоредбитѣ на чл. 2-ри и 3-ти ще бѫде нотифицирано отъ всѣка една отъ договорящитѣ страни, чрезъ единъ мемоаръ, резюмиращъ сѫщественитѣ положения на организацията и представенъ най-късно до момента на депозирането ратификацията предъ Главния секретарь на О. Н., който ще съобщи това на другитѣ договорящи страни.
Членъ 5.
Високодоговорящитѣ страни, вдъхновявайки се отъ препорѫкитѣ на международната служба за епизоотитѣ се задължаватъ да издаватъ редовно единъ санитаро-ветеринаренъ бюлетинъ, отговарящъ на следнитѣ опредѣлени положения.
1. Санитаро-ветеринарнитѣ бюлетини трѣбва да се издаватъ на 1-во и 15-то число всѣки месецъ и да даватъ всички сведения отнасящи се до изтеклата половина отъ месеца.
2. Тѣ трѣбва да се размѣнятъ между централнитѣ ветеринарни власти безъ да се прибѣгва до услуги по дипломатически пѫть.
3. Тѣ ще даватъ всички статистически сведения върху следнитѣ посочени болести: чума по воловетѣ (Pestis bovum), шапъ (ephtae epizootiae), заразителна плевро-пневмония (Pleuro-phneumonia bovum contegiosa), лоша пъпка (anthrax), овча шарка (variola ovium), бѣсъ (Robies), сака (Malleus), дуринъ (Exanthema coitale paralyticum), чума по свинетѣ (Pentis suum).
4. Всѣка страна освенъ това може да дава статистически или други сведения отнасящи се до други болести.
Санитаро-ветеринарния бюлетинъ трѣбва обезателно да сочи на санитаро-ветеринарното състояние въ момента на издаването му т.е. оказанието и числото на общинитѣ и предприятията, заразени въ момента на излизането на бюлетина и това на новозаразенитѣ общини и предприятия въ разгледания периодъ.
Щомъ върху територията на една отъ Високодоговорящитѣ страни, се констатира първото появяване на чума по воловетѣ, по свинетѣ или по птицитѣ, на шапъ, на бѣсъ, на заразителна плевро-пневмония по воловетѣ или на дуринъ, централнитѣ ветеринарни власти на другитѣ Високодоговорящи страни ще бѫдатъ веднага уведомени отъ дирекцията на ветеринарната служба за появяването на болестьта и за разпредѣлението на нейнитѣ огнища.
Това ще бѫде направено телеграфически или радиотелеграфически на всички непосрѣдствено съседни държави и въ всички случаи, когато сѫществува обмѣнъ на животни и на продукти отъ животински произходъ между Високодоговорящитѣ страни.
Освенъ това, Високодоговорящитѣ страни се задължаватъ да изискватъ отъ тѣхнитѣ първостепенни ветеринарни власти да съобщаватъ направо и незабавно на съответнитѣ власти въ другитѣ съседни договорящи страни, появяването и разпространението въ подчиненитѣ имъ зони, на болеститѣ поменати въ предишната алинея и освенъ това, появяването и разпространението на овча шарка, на сака и на холерата по птицитѣ. Тѣзи съобщения трѣбва да се направятъ, при спешни случаи, телеграфически безъ да се уврежда на специалнитѣ разпоредби произтичащи отъ двустранни спогодби въ сила между нѣкои отъ Високодоговорящитѣ страни.
Членъ 7.
Високодоговорищитѣ страни се задължаватъ да улесняватъ:
а) приемането на студенти, професори, доценти или асистенти отъ други Високодоговорящи страни въ тѣнитѣ институти или лаборатории;
б) временната размѣна на ветеринарни чиновници между тѣхнитѣ различни администрации;
в) временното или постоянно установяване на ветеринарни чиновници на една отъ договорящитѣ страни върху територията на друга, ако отъ това могатъ да произлѣзатъ значителни предимства за отношенията между заинтересуванитѣ страни;
г) уреждането на научни мисии, съставени отъ ветеринарни чиновници на една или повече отъ Високодоговорящитѣ страни съ цель да следватъ заниманията или методитѣ на една или друга отъ Високодоговорящитѣ страни, и, по този поводъ да влѣзатъ въ непосрѣдствени връзки, веднага, щомъ като подобно искане, произходящи отъ една отъ Високодоговорящитѣ страни имъ е направено.
Членъ 8.
Високодоговорящитѣ страни признаватъ правото на дирекциитѣ на санитаро-ветеринарнитѣ служби да се
уведомяватъ направо помежду си за мѫчнотиитѣ отъ ветеринаренъ характеръ, които изникватъ при взаимната обмѣна на добитъкъ и продукти отъ животински произходъ. Преписъ отъ всички тѣзи съобщения ще се врѫчи по дипломатически пѫть.
Високодоговорящитѣ страни се задължаватъ да изискатъ отъ тѣхнитѣ санитаро-ветеринарни дирекции да
се поставятъ въ връзка съ съответнитѣ дирекции на една отъ другитѣ Високодоговорящи страни, ако изникнатъ значителни мѫчнотии при взаимния обмѣнъ на добитъкъ или на продукти отъ животински произходъ, съ тази страна.
Заключителни разпореждания.
Членъ 9 (Уреждане на спорове)
1. Ако между Високодоговорящитѣ страни се появи нѣкой споръ отнасящъ се до тълкуването или до придагането на настоящата конвенция и ако този споръ не е могълъ да бѫде разрешенъ по задоволителенъ начинъ по дипломатически пѫть, той ще бѫде уреденъ съобразно разпоредбитѣ, които сѫ въ сила между странитѣ и които се отнасятъ до уреждането на международнитѣ спорове;
2. Въ случай че такива разпореждания не биха сѫществували между спорящитѣ страни, тѣ ще се подчинятъ на една сѫдебна или арбитражна процедура. По липса на спогодба върху избора на единъ или другъ сѫдъ, тѣ ще предоставятъ разрешението на спора, по искане на една отъ тѣхъ, на постоянния сѫдъ за международно правосѫдие, ако всички тѣзи участвуватъ въ протокола отъ 16 декемврий 1920 год. отнасящъ се до статута на казания сѫдъ, и ако ли не участвуватъ всички, на единъ арбитраженъ сѫдъ съставенъ съобразно Хагската конвенция отъ 18 октомврий 1907 година за мирното уреждане на международнитѣ конфликти.
Членъ 10 (Езикъ, дата)
Настоящата конвенция, френския и английския текстове, на която сѫ еднакви, ще носи днешна дата.
Членъ 11 (Подписъ, ратификация)
1. Настоящата конвенция може да бѫде подписаца до 15 февруарий 1936 година отъ името на всѣки членъ на О. Н, или отъ всѣка държава нечленуваща въ последното, на която съвета на О. Н. е изпратилъ преписъ отъ настоящата конвенция.
2. Настоящата конвенция ще бѫде ратифицирана. Актътъ па ратификацията ще бѫде депозиранъ предъ Главния секретарь на О. Н., който ще нотифицира това, на всички държави членове и не на О. Н., поменати въ предния параграфъ.
Членъ 12. (Присъединяване)
1. Отъ 16 февруарий 1936 година нататъкъ, всѣки членъ на О. Н. и всѣка държава не членуваща въ последното, на която съвета на О. Н. ще е изпратилъ преписъ отъ настоящата конвенция, ще може да се присъедини къмъ нея.
2. Акта на присъединяването ще бѫде депозиранъ предъ Главния секретарь на О. Н., който ще нотифицира това на всички членове и не па О. Н., поменати въ предния параграфъ.
Членъ 13. (Влизане въ сила)
1. Главниятъ секретарь на О. Н. ще състави единъ протоколъ веднага щомъ бѫдатъ депозирани петь ратификации и присъединявания.
2. На всѣки членъ на О. Н. и на всѣка държава не членуваща въ последното и помената въ чл. 11 ще бѫде врѫченъ посрѣдствомъ Главния секретарь на О. Н. завѣренъ преписъ отъ настоящата конвенция.
Членъ 14.
1. Настоящата конвенция ще бѫде вписана посрѣдствомъ Главния секретарь на О. Н. деветдесеть дни следъ съставянето на протокола поменатъ въ чл. 11-ти. Едва тогава тя ще влѣзе въ сила.
2. По отношение на всѣка една държава членъ или не на О. Н., която депозира по-късно акта за ратификация или за присъединение, конвенцията ще влѣзе въ сила на деветдесетия день следъ депозирането на акта.
Членъ 15. (Времетраене и денонсиране)
1. Настоящата конвенция ще има едно времетраене отъ 10 год. считано отъ влизането ѝ въ сила.
2. Тя ще бѫде въ сила за единъ новъ периодъ отъ четири години и т. н, по отношение на договорящитѣ страни, ако тѣ не сѫ я денонсирали шесть месеца преди изтичането на срока.
3. Денонсирането ще стане чрезъ една писмена нотификация до Главния секретарь на О. Н., който ще уведоми всички членове на О. Н. и държавитѣ не членуващи въ последното, поменати въ чл. 11-ти.
Членъ 16. (Приложение въ колониитѣ, протекторатитѣ и пр.)
1. Разпоредбитѣ на настоящата конвенция не се прилагатъ по отношение на колониитѣ, протекторатитѣ, задморскитѣ територии, териториитѣ поставени подъ суверенитета или подъ мандата на една отъ договорящитѣ страни, освенъ при противна декларация отъ нейна страна.
2. Високодоговорящитѣ страни си запазватъ, обаче, правото да подпишатъ конвенцията или да се присъединятъ къмъ нея, при условието на чл. 11-ти и 12-ти за тѣхнитѣ колонии, протекторати, задморски територии, такива поставени подъ тѣхенъ суверенитетъ и териториитѣ поставени подъ тѣхенъ мандатъ.
3. Тѣ си запазватъ сѫщо правото да денонсиратъ поотдѣлно конвенцията съгласно условията на членъ 15-ти.
Членъ 17. (Ревизия)
1. Събрания за ревизия могатъ да се свикватъ съ огледъ да се направятъ въ конвенцията ползата, отъ които би била доказана отъ опита.
2. Главниятъ секретарь на О. Н. ще свиква винаги събранието за ревизия, когато това ще бѫде поискано поне най-малко отъ петь отъ Високодоговорящитѣ страни.
Последнитѣ ще указватъ въ общи черти измѣненията, които предлагатъ и мотивитѣ за тѣзи измѣнения.
3. Никакво искане за свикване на едно събрание за ревизия, което да се състои преди изтичането на най-малко две години отъ влизането на конвенцията въ сила или четири години следъ приключването на едно предшествуващо събрание за ревизия не ще да бѫде прието, освенъ при единодушното решение на Високодоговорящитѣ страни.
4. Главниятъ секретарь на О.Н. ще изготви съ помощьта на международната служба за епизоотиитѣ работата на събранието за ревизия.
II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Издаденъ въ София, на 20 май 1936 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Предселатель на Министерския съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията:
Г. Кьосеивановъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 4694 на 11 юний 1936 год.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: Д. Пешевъ
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“