УКАЗЪ № 220 НИЕ БОРИСЪ III СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНА ВОЛЯ ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ

По предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието, представено Намъ съ доклада му отъ 12 декемврий 1934 година, подъ № 1785,

Постановихме и постановяваме:

I. Да одобримъ V постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 3 декемврий 1934 год., протоколъ № 163, съ която е приета, на основание чл. 47 отъ Конституцията, следната

НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за предучилищното образование.

———————

I. Детски огнища.

Чл. 1. Детскитѣ огнища иматъ за цель да се грижатъ за малкитѣ деца, които нѣматъ родители или сѫ лишени отъ пълна родителска подкрепа. Покрай тази своя прѣка задача, тѣ се стремятъ да установятъ, най-добритѣ методи и начини за отглеждане и възпитание на малкитѣ деца и да служатъ за образецъ на учащи се и на родители за правилното отглеждане и възпитание на децата. Чл. 2. Детскитѣ огнища, биватъ два вида: а) дневни детски огнища, които прибиратъ децата на ония родители, които не могатъ да се грижатъ за тѣхъ презъ деня; б) интернати, които даватъ подслонъ и отглеждатъ деца, останали безъ родители. Чл. 3. Въ всѣко напълно развито детско огнище има два отдѣла: а) детски люлки за кърмачета; б) детски ясли за деца до 5 год. възрасть. Забележка. При детскитѣ огнища се откриватъ детски градини за деца отъ 5 до 7 годишна възрасть, съ цѣлодневни занятия. Чл. 4. Всѣка община, която има повече отъ 20.000 жители се задължава да открие и издържа детски огнища. Чл. 5. Дружества и лица съ разрешение на Министерството на народното просвѣщение могатъ да откриватъ детски огнища. Чл. 6. Презъ лѣтния сезонъ се откриватъ детски огнища въ всѣко селище, чието население въ болшинството си се занимава съ земедѣлие. Чл. 7. Всѣко индустриално или друго предприятие, което ангажирва повече отъ 20 жени-майки, съ деца подъ 7 год. възрасть, се задължава да урежда на свои срѣдства детски огнища, които се грижатъ за децата на работничкитѣ презъ цѣлото работно време. Забележка 1. По-малки съседни предприятия се групирватъ, за да издържатъ общи детски огнища. Забележка 2. Инспекторитѣ на труда, по искане на околийскитѣ училищни инспектори своевременно предлагатъ на управлението на индустриалнитѣ предприятия да пристѫпятъ къмъ организиране на детски огнища. На неизпълнилитѣ постановленията на този членъ се налагатъ отъ Министра на народното просвѣщение глоби до 5 000 л. Събранитѣ глоби се внисатъ по смѣтка на фондъ „Даровити деца и младежи“ въ Българската земедѣлска и кооперативна банка. Чл. 8. Детскитѣ огнища се издържатъ отъ общинитѣ. Тамъ кѫдето общината не е открила детски огнища, тя подпомага съ ежегодна субсидия частни дружества или липа, които сѫ открили такива. Общинитѣ сѫ дължни да предвиждатъ въ бюджетитѣ си необходимитѣ за цельта суми. Ако тѣ не сѫ направили това по искане на околийския училищенъ инспекторъ, областниятъ директоръ вписва нужднитѣ суми при утвърждаване на бюджетитѣ имъ. Чл. 9. Въ селищата, упоменати въ чл. 4 се формира комисия въ съставъ: председательтъ на училищното настоятелство, за председатель и членове: общинскиятъ лѣкарь, околийскиятъ училищенъ инспекторъ, единъ учитель-педагогъ, инспекторътъ на труда и рѫководительтъ на огнището. На тази комисия се възлага да се грижи за добрата уредба и правилното функциониране на детскитѣ огнища. Въ по-малкитѣ селища комисията се състои отъ: председателя на училищното настоятелство, за председатель и членове: общинскиятъ лѣкарь, директорътъ на срѣдищното училище и рѫководительтъ на огнището. Чл. 10. Всѣко огнище се рѫководи отъ специално подготвена учителка, подпомогната отъ единъ лѣкарь, сестра милосердна и нуждното число лица за техническата работа. Една учителка рѫководи 20 деца въ яслитѣ. Чл. 11. Надзорътъ на всички детски огнища се извършва отъ Дирекцията на народното здраве по отношение на санитарно-хигиеничната работа и отъ Министерството на народното просвѣщение по отношение организационната и възпитателната работа.

II. Детски градини.

Чл. 12. Детскитѣ градини иматъ за цель да подмомогнатъ чрезъ подходящи игри, пѣсни, рѫчни занятия и беседи цѣлостното развитие на децата отъ 5 до 7 годишна възрасть. Чл. 13. Детскитѣ градини се отварятъ съ разрешение на областния училищенъ инспекторъ и се издържатъ отъ общинитѣ. Общини съ повече отъ 5.000 жители, се задължаватъ да откриватъ по една детска градина за всѣки 5.000 жители. Съставнитѣ общини откриватъ задължително детски градини най-първо въ ония населени мѣста, които иматъ поне 3.000 жители. Общинитѣ сѫ длъжни да вписватъ редовно въ бюджетитѣ си суми за издръжка на детскитѣ градини. Ако тѣ не направятъ това областнитѣ директори при утвърждаване на бюджетитѣ имъ вписватъ нужднитѣ суми. Забележка. Детски градини се откриватъ при всѣко детско огнище съ цѣлодневни занятия. Чл. 14. Тамъ гдето има детски градини, родителитѣ се задължаватъ да пращатъ децата си въ детска градина поне една година. Чл. 15. Селски общини, които не могатъ да издържатъ редовна детска градина презъ цѣлата учебна година, се задължаватъ да отварятъ лѣтни детски градини, които да траятъ най-малко 3 месеци. Въ тѣхъ работятъ като стажанти курсисткитѣ отъ институтитѣ за подготовка на учителки. тѣзи детски градини могатъ да се организиратъ заедно съ детскитѣ огнища, предвидени въ чл. 6, гл. I. Чл. 16. Министерството на народното просвѣщение може да отваря и на държавни срѣдства детски градини, гдето това се окаже необходимо. Чл. 17. Министерството на народното просвѣщение предвижда всѣка година въ бюджета си сума за подпомагане на бедни общини, културно-благотворителни дружества и лица, които поддържатъ детски градини. Чл. 18. Всѣка детска градина въ административно отношение се намира подъ управлението на главния учитель или директоръ на училището при което е открита. Чл. 19. За учителки въ детскитѣ градини се назначаватъ само лица, които иматъ специална подготовка за това. Една учителка може да занимава най-малко 30 деца. Втора учителка се назначава, ако въ отдѣлението има повече отъ 40 деца.

III. Детски домове.

Чл. 20. Детскитѣ домове иматъ за цель да подпомогнатъ децата отъ предучилищната и училищна възрасть да прекаратъ въ здравословна срѣда своето свободно време и да развиятъ у тѣхъ положителни здравни, социални и морални навици. Тѣ сѫ открити презъ цѣлия день. Чл. 21. Всѣки напълно развитъ детски домъ трѣбва да има: игрище на открито, забавителна стая, занимална стая, библиотека-читалня и работилници. Чл. 22. Детски домъ се урежда, или при всѣко отдѣлно училище, или при нѣколко съседни училища на подходяще за цельта мѣсто. Забележка. Гдето нѣма условия за пълноразвитъ детски домъ откриватъ се ония клонове, за които има условия. Чл. 23. Детскиятъ домъ се рѫководи отъ главенъ учитель; подпомогнатъ отъ нуждното число специално подготвени учители. Работата въ детския домъ се зачита като учебни часове. Чл. 24. Подготовката на рѫководителки за детскитѣ огнища, учителки въ детскитѣ градини и рѫководители на детскитѣ домове се извършва въ специални институти, които Министерството на народното просвѣщение или частни лица подъ контрола на министерството откриватъ. Тия институти работятъ по изработени или одобрени отъ Министерството на народното просвѣщение, правилници и програми. II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на народното просвѣщение. Издаденъ въ София на 14 декемврий 1934 година. На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:

„БОРИСЪ III“

Приподписалъ, Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 3809 на 18 декемврий 1934 година. Пазитель на държавния печатъ, Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:

„Одобрено БОРИСЪ III“