УКАЗЪ
№ 121
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Възъ основа на чл. 47 отъ Конституцията и по предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието, представено Намъ, съ доклада му № 1115 отъ 7 септемврий 1934 година,
Постановихме и постановяваме:
I. Да одобримъ VII постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 4 септемврий 1934 г., протоколъ № 107, съ което се одобрява следната
НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за професионалнитѣ организации
———————
Чл. 1. Всѣки земледѣлецъ-стопанинъ, занаятчия, работникъ, търговецъ, индустриалецъ, лице отъ свободнитѣ професии, кредитенъ и застрахователенъ институтъ, ако отговаря и на условията, предвидени въ особенитѣ закони и устави за всѣка професия, може да бѫде членъ на професионалната организация.
За всѣка отъ посоченитѣ категории професии може да сѫществува само една организация.
Чл. 2. Целитѣ на професионалнитѣ организации сѫ:
а) да посочватъ представителитѣ на професията въ държавнитѣ и общински учреждения;
б) да служатъ като органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика;
в) да защищаватъ професионалнитѣ и морални интереси на членоветѣ си предъ всички учреждения, организации и частни лица;
г) да уреждатъ взаимноспомагателни каси и социални служби за членоветѣ си;
д) да се грижатъ за техническо-професионалната просвѣта и моралното възпитание въ националенъ духъ на членоветѣ си.
Чл. 3. Работници и работодатели не могатъ да членуватъ въ една и сѫща професионална организация. Умственитѣ и физически работници, макаръ да работятъ въ единъ и сѫщъ видъ предприятия, не могатъ да членуватъ въ едно и сѫщо териториално и професионално поддѣление на общата организация.
Чл. 4. Юридическитѣ лица могатъ да бѫдатъ членове на професионалнитѣ организации. Тѣ се представляватъ отъ лицата, които по закона или по устава на дружеството иматъ право за това. Представителитѣ на юридическитѣ лица, независимо отъ тѣхния брой, въ организационнитѣ събрания иматъ право само на единъ гласъ.
Чл. 5. Чужденцитѣ, които сѫ живѣли повече отъ 5 години въ България, могатъ да членуватъ въ професионалнитѣ организации, но не могатъ да избиратъ или да бѫдатъ избирани въ рѫководнитѣ тѣла.
Чл. 6. Държавнитѣ учреждения, общинитѣ, държавнитѣ и общински служители, не могатъ да членуватъ въ професионалнитѣ организации, съ изключение на физическитѣ работници въ автономнитѣ държавни и общински стопански предприятия.
Чл. 7. Професионалнитѣ организации сѫ юридически личности и представляватъ, всички принадлежащи къмъ професията лица, безразлично дали тѣ сѫ записани или не въ списъцитѣ на организацията.
Чл. 8. Съставътъ, професионалнитѣ и териториални поддѣления на професионалнитѣ организации, устройството на рѫководнитѣ тѣла и тѣхната численость, начинътъ на посочването, правата и задълженията имъ, се опредѣлятъ отъ особенитѣ закони за всѣка отъ изброенитѣ въ чл. 1 категория професии.
Чл. 9. Посоченото отъ организацията рѫководно тѣло се утвърждава отъ съответния министъръ или отъ упълномощеното отъ него длъжностно лице. Той може да не одобри изцѣло станалото посочване и да насрочи въ опредѣленъ срокъ новъ изборъ. Ако министърътъ, или упълномощеното отъ него лице, не утвърди и втория изборъ, той може да назначи рѫководното тѣло на организацията.
Чл. 10. Измежду членоветѣ на рѫководното тѣло съответниятъ министъръ, или упълномощеното отъ него лице, утвърждава едного за председатель. Последниятъ представлява организацията въ всички случаи, когато законътъ или уставътъ нареждатъ това.
Чл. 11. Къмъ всѣко рѫководно тѣло съответниятъ министъръ, или упълномощеното отъ него лице, назначава по единъ секретарь изъ срѣдата на професията. Като изключение, при липса на подходяще лице отъ професията, той може да назначи за секретарь и лице извънъ нея; въ този случай лицето трѣбва да бѫде запознато отблизо съ стопанската дейность и съ професионалнитѣ интереси на организацията.
Секретарьтъ, който по право е членъ на рѫководното тѣло, изпълнява решенията на общитѣ събрания и на рѫководното тѣло, следи за живота и нуждитѣ на професията, докладва на рѫководното тѣло и препорѫчва нужднитѣ мѣрки.
Секретарьтъ е и касиеръ на организацията.
Длъжностьта на секретаря при малочисленитѣ организации е безплатна. Въ другитѣ случаи заплатата му се опредѣля съ заповѣдьта за назначаването му и се заплаща отъ бюджета на организацията.
Чл. 12. Вѫтрешниятъ животъ на всѣка организация се опредѣля отъ нейния уставъ, който се изработва и измѣнява отъ конгреса на организацията, а се утвърждава отъ съответния министъръ или упълномощеното отъ него лице.
Чл. 13. Срѣдствата на професионалнитѣ организации се състоятъ отъ:
а) задължителна годишна вноска;
б) доброволна допълнителна членска вноска;
е) дарения, помощи, лотарии, забави и др.
Размѣрътъ на годишната вноска се опредѣля отъ конгреса на организацията. Тая вноска е задължителна за всѣко лице отъ професията, числяще се или не по списъцитѣ на организацията.
Размѣрътъ на задължителната вноска не може да надминава предѣла, опредѣленъ за всѣка категория професия отъ особената наредба-законъ.
Задължителнитѣ вноски се внасятъ на касиеритѣ на мѣстнитѣ организации или на тѣхнитѣ органи. Списъцитѣ на неиздължилитѣ се доброволно се предаватъ на общинския бирникъ и се събиратъ по реда на общинскитѣ данъци съ 10% глоба.
Чл. 14. Професионална организация, която има само едно централно рѫководно тѣло, е длъжна да свика своя конгресъ за да приспособи устава си къмъ разпорежданията на настоящия и на особения за професията законъ, както и да избере новото си централно рѫководно тѣло. Срокътъ за свикването на конгреса се опредѣля съ заповѣдь отъ съответния министъръ.
Преустройството на мѣстнитѣ организации става съгласно новия уставъ отъ новоизбраното централно рѫководно тѣло.
Чл. 15. Ако една отъ изброенитѣ въ чл. 1 категории професия има нѣколко общи организации съ отдѣлни централни рѫководни тѣла, съответниятъ министъръ назначава временно централно рѫководно тѣло, което свиква конгреса на професията по реда, указанъ въ предходния членъ.
По сѫщия редъ се постѫпва и когато, въ случая на чл. 14, централното рѫководно тѣло не свика въ опредѣления срокъ конгреса.
Чл. 16. За всички други случаи, освенъ упоменатитѣ въ чл. чл. 14 и 15, важатъ следнитѣ правила:
Въ всѣка община лицата отъ категориитѣ професии, изброени въ чл. 1, които желаятъ да образуватъ професионална организация въ духа на настоящата наредба-законъ, се записватъ въ особени списъци, като се подписватъ срещу името си.
Записванията могатъ да ставатъ и по списъци, представени най-малко отъ две лица отъ професията съ установена самоличность, които удостовѣряватъ истинностьта на списъцитѣ и на подписитѣ въ тѣхъ, или по представени отъ управителнитѣ тѣла на сѫществуващитѣ професионални организации списъци.
Записванията или представянето на списъцитѣ става предъ общинския кметъ.
Въ градоветѣ кѫдето има инспекция на труда, записването на работницитѣ става предъ инспекторитѣ на труда.
Въ градоветѣ: София, Пловдивъ, Варна, Русе и Бургазъ записванията на занаятчиитѣ, търговцитѣ и индустриалцитѣ става предъ търговско-индустриалнитѣ камари.
Срокътъ за приключването на списъцитѣ и реда за конституирането на организациитѣ се опредѣля съ заповѣдь отъ съответния министъръ.
Чл. 17. Всички активи и пасиви, недвижими имоти, спомагателни каси и пр. на досегашнитѣ професионални организации минаватъ къмъ съответнитѣ преустроени или новообразувани по силата на настоящата наредба-законъ професионални организации.
Всички парични задължения и отчуждения, направени отъ организациитѣ следъ 19 май 1934 г., които не могатъ да се оправдаятъ отъ нормалния професионаленъ животъ на организацията, се считатъ нищожни по право.
Чл. 18. Всички спорове, възникнали по приложението на чл. 17, се решаватъ отъ помирителния сѫдъ, въ съставъ: председатель — председательтъ на окрѫжния сѫдъ въ седалището на съответната область, и членове — по единъ представитель на организациитѣ, заинтересувани въ спора.
II. Изпълнението на тоя указъ възлагаме на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието.
Издаденъ въ София на 9 септемврий 1934 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистрованъ подъ № 3703 на 10 септемврий 1934 година.
Пазитель на държавния печатъ,
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“