УКАЗЪ
№ 184
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията, представено Намъ съ доклада му подъ № 1119 отъ 7 май 1936 година,
Постановихме и постановяваме:
I. Да утвърдимъ V постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 30 априлъ 1936 година, протоколъ № 70, съ което, на основание чл. 47 отъ Конституцията, се приема следната
НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за рибарството
———————
Глава I.
Чл. 1. Подъ „рибарство“ по смисъла на настоящия законъ се разбира: риболовството и рибовъдството въ всички отворени и затворени води въ Царството.
„Риболовство“ означава не само ловене на риба, но и на всички полезни водни животни, като: раци, скариди, стриди, миди и пр.; подъ думата „рибовъдство“ се разбира изкуственото развъждане и отглеждане на рибитѣ, рацитѣ, стридитѣ и др.
Чл. 2. Затворени води сѫ:
а) всички крайдунавски и крайморски блата;
б) изкуственитѣ рибници, вѫтрешни блата и езера, свързани или не съ други води и
в) временнитѣ блата, които се образуватъ отъ наводненията, следъ като се прекѫсне съобщението имъ съ течащитѣ води, отъ които се пълнятъ.
Отворени води сѫ всички други водни пространства.
Чл. 3. Правото на риболовство въ отворенитѣ води и държавнитѣ затворени такива принадлежи на държавата, а правото на риболовство въ частнитѣ затворени води принадлежи на тѣхнитѣ стопани. Ако частнитѣ затворени води иматъ, чрезъ гърла или временно чрезъ разливи, връзка съ Дунава и морето, плащатъ на държавата установената риболовна такса въ чл. 9 отъ настоящия законъ.
Забележка: Навлѣзлата риба въ разливитѣ край Дунана и морето, гдето и когато да се лови, се счита държавна собственость и за нея държавата събира установената риболовна такса.
Чл. 4. Каналитѣ на риболовнитѣ изкуствени и естествени блата, езера и рибовъдни, както и на ония мѣста, които не биха могли да се използуватъ за други култури, а представляватъ благоприятни условия и могатъ да се приспособятъ за рибници и рибовъдни станции, се считатъ отъ обществена полза и могатъ да се отчуждаватъ по реда, предвиденъ въ закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза.
Чл. 5. На известни мѣста по брѣговетѣ на морето, р. Дунавъ и свързанитѣ съ тѣхъ блата и езера, се запазва една ивица, край брѣга до 20 м. широка, която се счита отъ обществена полза и се отчуждава на основание закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза, ако компетентнитѣ власти намѣрятъ за нуждно това.
Въ вѫтрешнитѣ води (рѣки, блата и езера) се запазва свободна ивица земя отъ брѣга 1 м. широка, по която риболовцитѣ могатъ да се движатъ по време на риболовенето.
Чл. 6. Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти може да отмѣни ограниченията, предвидени въ този законъ, които се отнасятъ до водитѣ, граничащи съ или течащи презъ други държави, ако последната не налага сѫщитѣ ограничения за тѣзи води.
Общи наредби.
Глава II.
Чл. 7. Риболовътъ се раздѣля на морски и сладководенъ.
Морскиятъ риболовъ бива крайбрѣженъ и въ открито море. Сладководниятъ риболовъ бива по р. Дунавъ, крайдунавскитѣ и крайморскитѣ блата и вѫтрешнитѣ води (рѣки, блата и езера).
Забележка: Къмъ р. Дунавъ и морето се считатъ и устията на рѣкитѣ, които се вливатъ въ тѣхъ, считано 3 клм. навѫтре отъ устията имъ.
Чл. 8. Риболовътъ въ рѣката Дунавъ, морето, въ границитѣ на териториалнитѣ води, извънъ границитѣ на териториалнитѣ води и въ вѫтрешнитѣ води е свободенъ за лицата, които притежаватъ билети за риболовъ.
Чуждитѣ поданици рибари-професионалисти могатъ да упражняватъ риболовство у насъ, ако има взаимность съ съответната държава.
Чл. 9. Върху стойностьта на уловеното количество риба въ Дунава и морето държавата събира риболовна такса, както следва:
1) отъ рибата, уловена въ Дунава 10%;
2) отъ рибата, уловена въ морето съ брѣгови риболовни уреди (даляни, грибове, серкмета и калдъръми), съ сетки, употрѣбявани за ловъ въ заливитѣ и близката крайбрѣжна ивица, съ вѫдици (парагади и чапари), съ рогозки, гъръ — гъри, аламани и др. крайбрѣжни уреди 3%;
3) отъ рибата, уловена въ териториалнитѣ води на морето съ гъръ-гъри, аламани и др. уреди, употрѣбявани за риболовъ въ по-отворено море 2%;
Освобождава се отъ такса:
1. Рибата уловена въ открито море съ тралове, калкански и плаващи мрежи и др. уреди, както и делфинскиятъ ловъ.
2. Рибата, уловена въ Дунава и морето до 2 кгр. дневно за собствено употрѣбление.
Забележка: Наемитѣ за събирането на риболовното право върху рибата, уловена въ р. Дунавъ, по договоритѣ сключени презъ 1935 година, чиито срокове продължаватъ и следъ влизането на наредбата-законъ за рибарството въ сила, се намаляватъ съ 60%, считано отъ 16 май 1936 година, до края иа наемния срокъ на предприятията.
Чл. 10. Риболовцитѣ сѫ длъжни да изнасятъ уловената риба въ морето, Дунава, крайморскитѣ и крайдунавскитѣ блата на опредѣлени мѣста — рибни тържища, посочени отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, кѫдето продажбата на рибата става чрезъ търгъ.
Подробноститѣ по продажбата на рибата и реда въ тържищата се уреждатъ съ правилника за прилагането на закона.
Чл. 11. Риболовната такса по Дунава и морето се събира отъ специално назначени или натоварени отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти длъжностни лица, конто произвеждатъ търговетѣ въ рибнитѣ тържища и водятъ ежедневна статистика за вида, количеството и цената на продадената отъ тѣхъ риба.
Чл. 12. Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, съ цель да подобри и стабилизира риболовството и рибовъдството въ държавнитѣ затворени води, отдава риболова въ тѣхъ, чрезъ концесии, на признати отъ министерството професионални рибарски кооперации за срокъ отъ 5 до 15 години.
Отдаването на държавнитѣ затворени води подъ концесия става следъ проучване отъ комисия, въ която взема участие и представитель на Българския рибарски съюзъ.
Комисията изказва мотивирано мнение досежно отданането подъ концесия държавнитѣ води, съ огледъ да се постигнатъ целитѣ, предвидени въ закона, и да не се дава преимущество на една или друга кооперация.
Сѫщата комисия установява доходностьта на риболовния обектъ, възъ основа на която се опредѣля наемътъ за държавата и най-малкото число на членоветѣ кооператори.
Неотдаденитѣ подъ концесия държавни затворени води се отдаватъ подъ наемъ чрезъ търгъ.
Чл. 13. Професионална риболовна кооперация се смѣта оная, която е образувана съгласно закона за кооперативнитѣ сдружения и която се състои отъ лица, непосрѣдствено свързани съ труда и умението си съ рибарството и отраслитѣ му.
Право на концесия добиватъ ония кооперации, които работятъ съ общи срѣдства за обща смѣтка.
Кооперациитѣ извършватъ риболова въ взетитѣ подъ концесия риболовни обекти само съ свои членове. При изключителни случаи (болесть и форсмажорни причини), които възпрепятствуватъ членоветѣ на кооперациитѣ да участвуватъ въ рибалова, последнитѣ могатъ временно да си служатъ съ наемни работници или пайджии.
Чл. 14. По българското крайбрѣжие всички даляни сѫ държавни и се отдаватъ:
1) чрезъ търгъ подъ наемъ за срокъ до 10 години на частни лица или кооперации и
2) чрезъ концесия до 10 години на кооперации, признати отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Отдаването далянитѣ подъ концесия става по реда, указанъ въ чл. 12 отъ настоящия законъ.
Чл. 15. Презъ времето, когато далянътъ действува, забранява се риболовътъ въ района му съ какъвто и да е уредъ.
Районътъ на всѣки далянъ се опредѣля отъ комисия, назначена отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Ако далянътъ не е поставенъ и не действува презъ нѣкой сезонъ, риболовството въ района му остава свободно за всѣкиго.
Чл. 16. Безъ предварително разрешение на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти забраняна се: мѣняването на връзвателната точка или направлението на даляна; удължаването на преградата (авлията) му, увелечаване ловителния му районъ и изѣняване качеството му: пролѣтенъ или есененъ, съ една или две торби.
Чл. 17. Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти, съ цель за опитъ, може да позволява, по ходатайство на надлежния инспекторъ по рибарството, откриването на нови даляни, както на мѣста, кѫдето никога не е поставенъ далянъ, така сѫщо и кѫдето поставенитѣ по-рано такива не сѫ дали резултатъ.
Следъ преценка на добититѣ резултати, опитнитѣ даляни могатъ да се отдаватъ подъ наемъ за срокъ до 10 години на откривателитѣ имъ по условия, изработени отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, като за първата наемна година не се плаща никакъвъ наемъ.
Чл. 18. Кооперации, на които е дадено подъ концесия държавно блато или далянъ, могатъ да правятъ промѣни въ управителния съветъ и чиновницитѣ си само съ съгласие на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Чл. 19. Стопанисването на вѫтрешнитѣ води въ риболовно и рибовъдно отношение (запазване, умножаване и рационално използуване рибнитѣ имъ богатства) се урежда съ правилника за прилагане на настоящия законъ.
Използуване на риболова.
Глава III.
Чл. 20. Който иска да лови риба въ държавнитѣ води, трѣбва да бѫде снабденъ съ билетъ за риболовство и да го показва на лицата, натоварени съ надзора, когато му го поискатъ.
Билети за риболовство.
Глава IV.
Чл. 22. Забранено е риболовството:
1) съ варь, млѣчокъ, рибе-биле, динамитъ и др. вещества, които отравятъ, упояватъ или убиватъ рибата;
2) съ чукъ, огнестрелно орѫжие, електрически токъ и др. уреди, които нараняватъ или убиватъ рибата, съ изключение на шиша (сапкъна), вѫдици и кармаци;
3) нощно време, съ изключение въ морето и Дунава, свързанитѣ съ тѣхъ блата, р. Марица отъ Пловдивъ до границата, рѣката Резвая, р. Тимокъ, а сѫщо и рацитѣ;
4) чрезъ запушване или отбиване на естественитѣ течащи води и
5) съ леси.
Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти може да забрани употрѣблението на други риболовни уреди и начини на риболовство, които се укажатъ вредни за размножението на рибата.
Забележка 1: За борбата съ неприятелитѣ на рибата (бозайници и птици) въ · морето, крайморскитѣ и крайдунавскитѣ блата, както и при делфинския ловъ се позволява употрѣблението на огнестрелно орѫжие, безъ да има за това нужда отъ ловни билети.
Забележка 2: Ловенето и убиването на тюлени е забранено.
Чл. 23. Забранено е да се поставятъ въ течащитѣ води мрежи и др. подвижни и неподвижни риболовни уреди, които преграждатъ повече отъ половината отъ течението на водата, мѣрено въ време на ловенето.
Ако сѫ поставени въ едно и сѫщо време мрежи, или други прегради, една подиръ друга, отъ единия отъ двата брѣга, разстоянието между тѣхъ не може да бѫде по-малко отъ 50 м.
Каналитѣ (гърлата), които съединяватъ блатата съ Дунава или морето, могатъ да се преграждатъ, освенъ въ време, когато рибата влиза отъ Дунава или морето въ тѣхъ, за да хвърли хайвера си или за угояване.
Забележка: Рѣка Марица отъ Пловдивъ до границата може да бѫде преграждана изцѣло, но съ предварително разрешение на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, който опредѣля мѣстото и начина на преграждането.
Чл. 24. Забранено е изработването и риболовството съ мрежени риболовни уреди, на които странитѣ на най-малкитѣ клетки (очи) сѫ по-малки отъ 2 см., мѣрени въ мокро състояние, и съ кошове и др. подобни, на които разстоянието между пръчкитѣ е по-малко отъ 2 см. При мѣренето очитѣ на мрежитѣ допуска се грѣшка 1/10.
Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти може да измѣни (увеличи или намали) горната норма съобразно мѣстнитѣ условия и вида на рибата, която представлява главния обектъ за риболовство.
Забележка 1: Размѣритѣ на очитѣ на риболовнитѣ уреди се отнасятъ само за риболовството въ вѫтрешнитѣ води. За морето, Дунава, крайморскитѣ и крайдунавскитѣ блата размѣритѣ на очитѣ се опредѣлятъ въ правилника за прилагане на настоящия законъ.
Забележка 2: Нормата за очитѣ на риболовнитѣ уреди, посочена въ ал. I, влиза въ сила две години следъ публикуването на настоящия законъ.
Чл. 25. Всѣки риболовенъ уредъ въ вѫтрешнитѣ води, съ изключение на спортнитѣ вѫдици, носи пломба, опредѣлена отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Забранени начини за риболовство.
Глава V.
Чл. 26. Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти въ съгласие съ Министра на желѣзницитѣ и пристанищата опредѣля мѣстата на рѣкитѣ, и езерата, открити за корабоплаването, и морското крайбрѣжие, които ще служатъ за мѫтилища (боища) и прибѣжища на дребната риба, както и за развъждането на рибитѣ и рацитѣ.
Въ запазенитѣ мѣста е забранено да се лови риба, събира трева, вадятъ камъни, пѣсъкъ или тиня, да се пускатъ домашни животни, или да се вършатъ други действия, като: пране, кѫпане и пр., вредни за размножаването на рибата.
Тия мѣста се означаватъ съ знаци и тѣхниятъ районъ се обявява отъ Министра на земедѣлието, и държавнитѣ имоти.
Чл. 27. Презъ периода, когато рибата навлиза отъ Дунава или морето въ гърлата на блатата, забранява се ловенето на риба 500 м. подъ и 200 м. надъ устията на гърлата, и др. действия (пране, кѫпане, вадене камъни, пѣсъкъ и пр.), които плашатъ рибата и прѣчатъ па правилното ѝ движение.
За запазенитѣ мѣста.
Глава VI.
Чл. 28. Забранено е да се пускатъ или хвърлятъ въ рѣкитѣ, блатата и езерата замърсени води и вещества отъ индустриални заведения, които по количествата и свойствата си могатъ да увредятъ на рибата.
Чл. 29. Стопанитѣ на сѫществуващитѣ индустриални и др. заведения, които изхвърлятъ въ рѣкитѣ, блатата и езерата вредни за рибата вещества, сѫ длъжни да обезвредятъ последнитѣ или да ги отведатъ въ друга посока или трапове. Ако въ известни участъци по рѣкитѣ, блатата или езерата сѫ групирани многобройни индустриални заведения, които изхвърлятъ вредни за рибата вещества, обезвредяването на които фактически е невъзможно, или много скѫпо, то такива участъци могатъ да бѫдатъ обявени за индустриални, като стопанитѣ на тия заведения се освобождаватъ отъ горнитѣ задължения. Обявяването имъ се извършва отъ комисия въ съставъ: представитель на службата по рибарството, инженеръ отъ службата по водитѣ, представитель на Българския рибарски съюзъ, представитель на съответната търговско-индустриална камара, представитель на Министерството на общественитѣ сгради, пѫтища и благоустройството и представитель на Дирекцията на народното здраве. Сѫщата комисия опредѣля размѣра на ежегодното обезщетение, което индустриалцитѣ сѫ длъжни да внасятъ въ приходъ на държавното съкровище. Решенията на комисията подлежатъ на обжалване предъ Върховния административенъ сѫдъ.
Разноскитѣ на комисията сѫ за смѣтка на заинтересуванитѣ индустриалци.
Замърсяване на водата.
Глава VII.
Чл. 30. Забранено е да се правятъ язове или други прегради въ течащитѣ води, ако не се направи проходъ за свободно преминаване на рибата.
Рибнитѣ проходи, съ разрешение на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, могатъ да бѫдатъ затворени въ периодитѣ, презъ които пѫтуването на преселващитѣ се риби е прекратено.
Стопанитѣ на сѫществуващитѣ язове и др. прегради сѫ длъжни да построятъ рибни проходи.
Разноскитѣ за направата и поддържането на тия проходи сѫ за смѣтка на стопанитѣ на язоветѣ и преградитѣ.
Чл. 31. Рибнитѣ проходи трѣбва да бѫдатъ направени по начинъ, показанъ отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, което, съобразно съ нуждитѣ, ще опредѣли голѣмината и формата имъ.
Притежателитѣ на турбини и воденици, построени или новостроящи се, сѫ длъжни да поставятъ мрежи или да направятъ други приспособления, които да предпазватъ рибитѣ да влизатъ въ турбинитѣ и улеитѣ.
Забранено е риболовството въ рибни проходи, 50 метра надъ и подъ тѣхъ.
За рибнитѣ проходи.
Глава VIII.
Чл. 32. Забранено е да се лови, продава, купува и пренася риба презъ периода, когато тя си хвърля хайвера.
Забранениятъ периодъ за риболовство въ вѫтрешнитѣ води трае отъ 1 априлъ до 15 юний за всички
сладководни риби, съ изключение на щуката (Esox lucius), костура (perca fluviatilis), мѣстната пъстърва (Strutta fario), сивена (Salmo salvelinus) и американската пъстърва (Salmo irideus).
Забранениятъ периодъ за мѣстната пъстърва и сивена трае отъ 1 октомврий до 1 януарий, за американската пъстърва отъ 1 февруарий до 1 май, а щуката и костурътъ могатъ да се ловятъ презъ всѣко време на годината.
Забранениятъ периодъ за сладководнитѣ раци трае: за женскитѣ отъ 1 ноемврий до 15 юний, а за мѫжкитѣ отъ 1 ноемврий до 31 декемврий.
Забележка 1: Забранениятъ периодъ за риболовство въ вѫтрешнитѣ води, съ изключение за този на мѣстната пъстърва, сивена и американската пъстърва, не се отнася за лицата, които ловятъ риба за свое употрѣбление съ рѫчна вѫдица.
Забележка 2: Когато праздницитѣ Благовещение и Връбница се падатъ въ забранения периодъ за риболовъ, Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти може да разреши ловенето на риба три дена преди праздницитѣ.
Чл. 33. Съ предварително разрешение на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти може да се лови риба и презъ забранения периодъ, когато това се върши съ научна цель или въ въ случай, когато рибата е застрашена отъ измиране.
Чл. 34. Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти забранява риболовството:
1) въ рѣкитѣ, когато водата имъ е много намалена, и
2) въ опредѣлени води изцѣло или на известни видове риби, когато рибнитѣ запаси въ тѣзи води или известни видове риби сѫ застрашени отъ изчерпване.
Забележка: Ловитбата на морската риба въ крайморскитѣ блата, които не се заграждатъ, се разрешава презъ цѣлата година.
За забранения периодъ за риболовство.
Глава IΧ.
Чл. 35. Забранено е да се ловятъ, продаватъ, купуватъ, пренасятъ рибитѣ, ако нѣматъ следнитѣ размѣри:
За маломѣрната риба.
| Моруна (Acipenser huso L) | 100 | см. |
| Мерсинъ (Acipenser sturio L) | 80 | „ |
| Есетра (Acipenser güldenstaedti Brandt) | 60 | „ |
| Виза, шипа (Acipenser gllaber Heck.) | 60 | „ |
| Паструга (Acipenser stellatus Pall.) | 60 | „ |
| Чига (Acipenser ruthenus L) | 35 | „ |
| Шаранъ (Cyprinus carpio L) | 30 | „ |
| Линъ, каленикъ (Tinca tinca L) | 20 | „ |
| Каракуда, карасъ (Carassius carassius L) | 15 | „ |
| Червеноперка (Leuciscus erythrophthalums L) | 15 | „ |
| Бабушка (Leuciscus rutilus L) | 15 | „ |
| Кленъ (Leuciscus leuciscus L) | 15 | „ |
| Дойца, маздруга (Idus melanotus Heck.) | 20 | „ |
| Скобаръ, караичлия (Chondrostoma nasus L) | 20 | „ |
| Косатъ (Abramis ballerus et Sapa L. et pall) | 20 | „ |
| Платика (Aramis brama L) | 25 | „ |
| Бабка (Blicca bjorcna L) | 15 | „ |
| Бѣла риба (Lucioperca sandra Cuk. et Val.) | 30 | „ |
| Дунавска мрѣна (Barbus barbus L) | 20 | „ |
| Балканска мрѣна (Barbus pethepyi Heck.) | 15 | „ |
| Мѣстна пъстърва (Salmo truta fario L) | 17 | „ |
| Рѣченъ кефалъ (Squalius cephalus L) | 20 | „ |
| Американска пъстърва (Salmo irideus W. gibb.) | 20 | „ |
| Сивенъ (Salmo salvelinus L) | 17 | „ |
| Рѣчни раци (Astacus fluviatilis et leptodactilus L) | 9 | „ |
Глава Χ.
Чл. 37. Съ цель да се модернизира рибарството и отраслитѣ му (риболовство, рибовъдство, консервно дѣло, плетачество на мрежи и др.) Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти открива: ихтиологически станции съ практически рибарски курсове, обзавежда образцови блата, рибни стопанства, рибовъдни станции, рибни тържища, хладилни и ледопроизводителни инстанции, консервни работилници и др.
Освенъ при ихтиологичната станция, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти открива, кѫдето намѣри за нуждно, временни курсове по рѣчното, блатното и морското риболовство, както и курсове по изкуственото развъждане, преработване и консервиране на рибата. Обучението въ тия курсове се води теоретически и практически така, че курсиститѣ да получатъ всички необходлими за тѣхъ познания по рибовъдството, риболовството и консервното дѣло.
Чл. 38. Работата на ихтиологическитѣ станции, рибарскитѣ курсове, образцовитѣ блата, рибнитѣ стопанства, рибовъднитѣ станции, рибнитѣ тържища, хладилнитѣ и ледопроизводителни инсталации и консервнитѣ работилници се извършва по изработени програми и правилници.
Чл. 39. На рибарски кооперации, рибарски дружества и частни лица, които желаятъ да обзавеждатъ модерни изкустнени рибни стопанства и рибовъдни станции, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти дава държавни мѣста за безплатно използуване, които се отниматъ слелъ две години отъ преустановяване използуването имъ.
Чл. 40. Рибарски кооперации, рибарски дружества и частни лица, които се ползуватъ безплатно съ държавни мѣста, сѫ длъжни въ срокъ отъ три голини да направятъ всички предвидени съорѫжения и да започнатъ стопанисването на даденото мѣсто. Въ противенъ случай, ако форсмажорни причини не сѫ попрѣчили на това, мѣстото се отнема по административенъ редъ, по нареждане отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти и безъ да се заплащатъ подобренията на имота.
Чл. 41. На рибовъднитѣ станции, притежание на Българския рибарски съюзъ или рибарскитѣ дружества, които отглеждатъ разплоденъ материалъ за зарибване на обществени води, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти отпуска еднократна помощь, въ размѣръ до 50% отъ разходитѣ, направени за създаване и обзавеждане на тѣзи станции, независимо отъ това, дали сѫ построени на държавни или на частни мѣста.
Помощитѣ се отпускатъ само на такива рибовъдни станции, които сѫ създадени съ съгласието на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти и за които е вече установено, че функциониратъ редовно и зарибяватъ водитѣ въ опредѣленитѣ имъ отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти райони.
Помощьта се отпуска възъ основа, решението на комисия, назначена отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Чл. 42. Министерството на земедѣлието и държанитѣ имоти откупува оплодени яйца отъ пъстърви или малки рибички отъ разни видове расови риби, развъдени въ частни, кооперативни и дружествени рибовъдни, основани съ предварителното съгласие на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, които рибички се пускатъ на свобода въ естественитѣ води.
Въ правилника за прилагане на настоящия законъ се опредѣлятъ условията за приемането, времето, мѣстото и количеството на хайвера и вида на рибичкитѣ, които ще се пускатъ въ естественитѣ води, както и начина на заплащането имъ.
Чл. 43. Внасянитѣ отъ странство живи расови риби, майки или малки рибички, оплоденъ хайверъ, апарати за рибовъдство и други принадлежности за рибници и рибовъдни станции, се освобождаватъ отъ вносно мито, както и отъ всички други държавни и общински такси и берии и др., възъ основа удостовѣрение, издадено отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Чл. 44. Внасянитѣ отъ странство материали и уреди, нуждни за рибарството и отраслитѣ му (риболовство, рибовъдство, рибоконсервно дѣло, плетачество нц мрежи и др.), а именно: прежди, мрежи, манилени вѫжета, тапи, коркъ за тапи, импрегнационни материали, бои, вѫдици, разни инструменти, машини, двигатели за рибарскитѣ плавателни сѫдове, горивни и смазочни материали за тѣхъ, бѣло и цвѣтно тенеке, тенекени консервни кутии, калай, консервни стъкла, металически капаци и гумени пръстени за тѣхъ и др., се освобождаватъ отъ вносно мито, акцизъ, общински и държавни берии и такси, възъ основа на удостовѣрение издадено отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, при условие, че сѫщитѣ материали и уреди и пр. не се произвеждатъ въ страната.
Чл. 45. Всички физически и юридически лица, които се занимаватъ съ професионално риболовство, рибовъдство и отраслитѣ имъ (рибо-консервно дѣло, плетачество на рибарски мрежи и др.), се освобождаватъ отъ данъкъ върху приходитѣ, добити отъ тѣхъ, и отъ водно право.
Освобождаването става възъ основа на удостовѣрение, издадено отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Рибарски заведения.
Глава ΧI.
Чл. 46. Рибарскитѣ сдружения могатъ да се образуватъ:
1) за използуване риболова въ блатата, езерата, рѣкитѣ и морето;
2) за изкуствено развъждане расови риби и зарибяване на ръкитѣ, блатата и езерата;
3) за консервиране на рибата и продукти отъ нея;
4) за покупко-продажба на риба и продукти отъ нея;
5) за покупко-продажба на мрежи и др. рибарски инструменти и
6) за всички други мѣроприятия, целящи трайно повдигане продуктивностьта на рѣкитѣ, блатата и езерата въ риболовно отношение и рационално използуване богатствата отъ тѣхъ.
Членове на рибарски сдружения могатъ да бѫдатъ всички рибари професионалисти и спортисти, които иматъ право на билетъ за риболовство и сѫ снабдени съ такъвъ.
Чл. 47. Съ цель да заздрави, закрепи и засили рибарското съсловие чрезъ сдружаването му въ кооперации, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти дава за обзавеждане на новоосновани морски риболовни кооперации до 50% отъ стойностьта на най-необходимия имъ инвентаръ, а на кооперации, основани при сладкитѣ води — до 20%.
Чл. 48. Рибарскитѣ сдружения (дружества и кооперации), които сѫ основани и действуватъ споредъ постановленията на настоящия законъ, ако пожелаятъ, се обединяватъ въ единъ Български рибарски съюзъ, който има за цель:
1) да съдействува на властьта по прилагане на настоящия законъ:
2) да съдействуна на властьта за правилното стопанисване на рибнитѣ богатства;
3) да разпространява между населението, чрезъ културно-просвѣтна дейность, познания по рибарството;
4) да преследва нарушителитѣ на настоящия законъ и
5) да се грижи за зарибяването на естественитѣ води, чрезъ изкуствено развъждане на рибата или направа на изкуствени рибници и мѫтилища.
Чл. 49. Българскиятъ рибарски съюзъ се управлява по уставъ, утвърденъ отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Сѫщиятъ може да предложи, когато обстоятелствата наложатъ, измѣняване устава на Б. р. съюзъ и сдруженията, които влизатъ въ него.
Бюджетътъ за приходитѣ и разходитѣ на Б. р. съюзъ подлежи на одобрение отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Чл. 50. Министерството следи и надзирава дѣлата на Б. р. съюзъ и сдруженията, които влизатъ въ него. Нередовнитѣ и неизправнитѣ рибарски сдружения (дружества и кооперации) се закриватъ съ заповѣдь отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Рибарски сдружения.
Глава ΧII.
Чл. 51. Съ цель да се заселятъ нѣкои пунктове отъ крайбрѣжието съ българи, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти предварително събира сведения за мѣтата, които отговарятъ за цельта, и въ съгласие съ желаещитѣ заселници опредѣля тия мѣста и подпомага желаещитѣ да се заселятъ въ тѣхъ.
На заселницитѣ и свършилитѣ у насъ рибарски училища, държавата отпуска до 10 декара на семейство държавна работна земя и имъ позволява за отсѣкатъ необходимия материалъ (гора) за построяване на жилища безъ такси отъ горитѣ, които ще опредѣли министерството.
Забележка: Съ сѫщитѣ права, като изключение, се ползуватъ казашкитѣ селища при с. Тополи (Индже-кьой), варненско, и това при устието на р. Камчия.
Чл. 52. Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти снабдява еднократно новозаселили се риболовни команди съ необходимитѣ срѣдства за риболовство (лодки, мотори за тѣхъ, мрежи и пр.). Стойностьта на тия срѣдства се връща безлихвено на държавата въ срокъ отъ 5 години, който започва да тече една година следъ получаване на срѣдствата за риболовство.
Оземленитѣ заселници съ държавни земи добиватъ право на собственостьта на последнитѣ следъ двадесеть години. До изтичането на този срокъ заселницитѣ не могатъ да ги продаватъ или ипотекиратъ.
Рибарски селища.
Глава ΧIII.
Чл. 53. Прѣсната или жива риба отъ мѣстенъ произходъ се пренася отъ държавнитѣ желѣзници съ голѣма бързина отъ всички влакове и въ всички дни на седмицата съ предимство предъ другитѣ пратки.
Прѣсната риба, купена отъ рибнитѣ тържища, се освобождава отъ общинския налогъ.
Забележка: За да се разшири консумацията на прѣсна риба, разрешава се амбулантната ѝ продажба въ колички съ специални санитарни приспособления.
Чл. 54. Консервираната въ херметически затворени кутии риба и сольта, която се употрѣбява за осоляване на рибата, се освобождава отъ акцизъ, и общински налогъ.
За рибната търговия.
Глава ΧIV.
Чл. 55. Управлението на рибарството принадлежи на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
То се извършва отъ инспекторатъ по рибарството подъ рѫководството на главенъ инспекторъ.
Инспекторатътъ има следнитѣ поддѣления:
1) три районни инспекции по рибарството — по една за Дунавския и Черноморския районъ, заедно съ принадлежащитѣ къмъ тѣхъ блата, и една — за рибарството въ вѫтрешностьта на страната, завеждани отъ районни инспектори по рибарството;
2) една морска опитна ихтиологична станция, завеждана отъ единъ началникъ и
3) рибовъдни станции, завеждани отъ по единъ управитель.
Чл. 56. За непосрѣдствената охрана на рибнитѣ запаси въ вѫтрешнитѣ води и за преследване на нарушителитѣ на настоящия законъ, Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти назначава надзиратели по рибарството, числото на който се опредѣля ежегодно въ държавния бюджетъ.
Рибарскитѣ дружества могатъ на свои срѣдства да издържатъ по единъ или нѣколко надзиратели по рибарството, чието назначаване става сѫщо така, отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти по представление отъ Българския рибарски съюзъ.
Чл. 57. За главенъ инспекторъ по рибарството се назначава лице, което има висше образование по-естественитѣ науки (естествена история) и специализация по рибарството въ нѣкой ихтиологиченъ институтъ и пр., въ който е застѫпено изучването на приложната ихтиология и рибарска техника и има най-малко 5 годишна служба по рибарството.
За районенъ инспекторъ по рибарството и началникъ на опитната ихтиологична станция се назначаватъ чрезъ конкурсенъ изпитъ лица съ сѫщия образователенъ цензъ.
За асистентъ при ихтиологичната станция се назначава лице съ висше образование по естественитѣ науки (естествена история).
За управитель на рибовъдна станция и инструкторъ по рибовъдството се назначаватъ лица, които сѫ завършили специално рибовъдно училище.
За майстори рибари и лодкари се назначаватъ лица, които сѫ свършили рибарско училище или времененъ курсъ по рибарството.
Чл. 58. За надзиратели по рибарството се назначаватъ лица, които иматъ завършено прогниназиално образование, не сѫ по-възрастни отъ 35 години, отбили сѫ трудовата си повинность и сѫ завършили практическо рибарско училище или времененъ курсъ по рибарството.
Чл. 59. Главниять инспекторъ по рибарството влиза въ състава на Върховния съветъ по водитѣ.
Управление на рибарството.
Глава ΧV.
Чл. 60. Върховниятъ надзоръ върху рибарството се упражнява отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Непосрѣдствениятъ надзоръ върху изпълнението на настоящия законъ и правилникъ за прилагането му се възлага на всички длъжностни лица по рибарството, както и на надзирателитѣ по лова, горски, митнишки, акцизни, административни, полицейски и общински власти и на членоветѣ на рибарскитѣ сдружения.
Чл. 61. За всѣко нарушение на настоящия законъ се съставя актъ отъ натоваренитѣ съ надзора по рибарството лица. Актътъ трѣбва да съдържа:
1) времето и мѣстото на съставянето му и на извършване на нарушението;
2) името, презимето и длъжностьта на откривателя на нарушението, както и точния му адресъ и постоянното му мѣстожителство;
3) името, презимето и длъжностьта на съставителя на акта, както и точния адресъ на постоянното му мѣстожителство;
4) името, презимето, възрастьта, занятието и мѣстожителството на нарушителя;
5) начина и вида на уреда съ който е риболовствувано, количеството, вида и размѣра на уловената риба и въ какво се състои нарушението;
6) вида и количеството на задържанитѣ материали;
7) имената на свидетелитѣ, които сѫ присѫтствували при откриване на нарушението или при съставянето на акта, както и точния адресъ и постоянното имъ мѣстожителство и
8) отговора и обясненията на нарушителя, както и имената на свидетелитѣ, които той е посочилъ за доказване на невѣрностьта на акта, съ посочване и обстоятелства, които тѣ ще установятъ.
Когато нарушительтъ е непознатъ, откривательтъ на нарушението го завежда при кмета на най-близката община за установяване на самоличностьта му.
Актътъ се полписва отъ съставителя, отъ нарушителя или най-малко отъ единъ свидетель, който е присѫтетвувалъ при откриване на нарушението или при съставяне на акта.
Въ случай, че нарушительтъ откаже да подпише акта, или не посочи свидетели за оборването му, или откаже да предаде мрежитѣ или уредитѣ, съ които е извършилъ нарушението, това се удостовѣрява върху акта отъ надлежния кметъ или кметски намѣстникъ. Когато нарушители сѫ кметътъ или кметскиятъ намѣстникъ, отказътъ се удостовѣрява отъ двама свидетели.
Чл. 62. Задържанитѣ мрежи или други риболовни уреди, заедно съ уловената риба, се предаватъ срещу разписка на най-близкия общински кметъ, или неговъ замѣстникъ, като разписката се прилага къмъ акта.
Когата нарушението е извършено въ частенъ рибникъ или риболовенъ районъ, въ който риболовътъ е отдаденъ подъ наемъ, задържаната риба се предава на собственика на рибника или на наемателя на района, срещу разписка, която се прилага къмъ акта.
Ако задържанитѣ мрежи и риболовни уреди сѫ законни могатъ да се върнатъ веднага на нарушителя срещу залогъ, равенъ на предполагаемата глоба, която въ случай на осѫждане, ако бѫде по-голѣма, се досъбира отъ нарушителя.
Незаконнитѣ риболовни уреди се унищожаватъ, следъ влизане на постановлението въ сила.
Задържаната риба се продава веднага на търгъ, като получената сума се внася въ държавното съкровище на хранение до влизане въ сила наказателното постановление. Въ случай, че нарушительтъ се оправдае, внесената сума отъ продажбата на рибата и задържанитѣ риболовни уреди му се връщатъ, ако той заяви въ единъ месецъ отъ деня, когато присѫдата е влѣзла въ законна сила.
Ако задържаната риба е маломѣрна, тя се предава на мѣстнитѣ сиропиталища, ученически трапезарии, старопиталища или др. подобни.
Актоветѣ се съставятъ по възможность въ сѫщия день, когато е констатирано нарушението, но тѣ могатъ да бѫдатъ съставяни и по-късно, когато това е нуждно за събиране на доказателства и данни по извършеното нарушение.
Така съставенитѣ актове се изпращатъ най-късно до 10 дни отъ съставянето имъ на надлежния инспекторъ по рибарството, който следъ провѣрка издава наказателни постановления за глоба или конфискация и съобщава на съответното рибарско сдружение чрезъ Българския рибарски съюзъ.
Съставенитѣ актове съставляватъ пълно доказателство предъ сѫда за указаното въ тѣхъ нарушение, докато не се докаже невѣрностьта имъ.
Нарушенията на настоящия законъ се покриватъ съ давность, ако за тѣхъ не бѫде съставенъ актъ въ продължение на една година отъ извършването имъ.
Актоветѣ, които при провѣрката имъ се укажатъ явно несъстоятелни, се оставятъ безъ последствие съ мотивирана резолюция.
Чл. 63. Наказателното постановление се изпраща на надлежния данъченъ началникъ, който разпорежда веднага да се врѫчи преписъ отъ него на нарушителя чрезъ общинския кметъ, срещу разписка.
Наказателнитѣ постановления могатъ да се обжалватъ по реда, предвиденъ въ гл. V, книга VI, отъ закона за наказателното сѫдопроизводство.
Въ апелативната жалба нарушительтъ посочва само онѣзи свидетели и доказателства, които той е посочилъ при подписването на акта.
Наказателни постановления, съ които се налага глоба до 500 лева включително, сѫ окончателни и не подлежатъ на никакво обжалване.
Данъчнитѣ началници събиратъ глобитѣ по реда и начина за събиране прѣкитѣ данъци.
Надзоръ върху рибарството и начинъ за установяване нарушенията.
Глава ΧVI.
Чл. 64. Съ глоба отъ 200 до 2000 лева и лишение отъ право на билетъ за риболовство до една голина се наказва онзи, който:
1) риболовствува безъ позволителенъ билетъ (чл 20);
2) риболовствува съ чуждъ позволителенъ билетъ (чл. 21), който се унищожава;
3) риболовствува съ чукъ и различни огнестрелни орѫжия и електрически токъ (чл. 22, точка 2), които се конфискуватъ за въ полза на държавата;
4) риболовствува съ риболовни уреди безъ предвидената въ чл. 25 пломба;
5) се движи съ лодка или върши действия (пране, кѫпане и др.) въ запазенитѣ мѣста, както и въ устието на рѣкитѣ и на гърлата на блатата, когато рибата навлиза въ тѣхъ отъ Дунава или морето (чл. чл. 26 и 27);
6) лови риба въ районитѣ на далянитѣ, когато последнитѣ сѫ въ действие (чл. 15);
7) като стопанинъ на риболовни уреди, допуска рибари-пайджии или работници да риболовствуватъ съ уредитѣ му, безъ да притежаватъ билетъ за риболовство;
8) изработва или продава незаконни риболовни уреди и
9) съдействува, съучаствува и улеснява нарушителитѣ на настоящия законъ.
Чл. 65. Съ глоба отъ 1000 до 3000 лева и лишение отъ право на билетъ за риболовство до две години се наказва онзи, който:
1) укрие съ какъвъ уредъ е ловена рибата, съ цель да избѣгне плащането на установената за уреда риболовна такса въ чл. 9 отъ настоящия законъ;
2) риболовствува съ мрежи или други риболовни уреди, очитѣ на които нѣматъ предвиденитѣ въ чл. 24 размѣри;
3) лови риба въ запазени мѣста, събаря, отстранява или поврежда знацитѣ, които означаватъ запазепитѣ мѣста и пуска въ тия мѣста гѫски, патици, свини и др. домашни животни (чл. 26);
4) лови, продава, купува и пренася риба, уловена въ рибнитѣ проходи, тѣхнитѣ райони и устието на рекитѣ (чл. чл. 27 и 31);
5) лови, продава, купува и пренася риба въ време, когато риболовството е забранено, или лови, продава, купува и пренася маломѣрна риба или риба, ловенето на която е забранено (чл. чл. 32 и 35);
6) риболовствува въ води, гдето риболовството е забранено (чл. 34);
7) лови риба въ разливитѣ край Дунана и морето и не плаща установената риболовна такса (чл. 3);
8) не изнася уловената риба на опредѣленитѣ мѣста, за да се вземе установената риболовна такса (чл. 9) и
9) лови риба въ отдаденитѣ подъ концесия води, безъ да има право на това.
Чл. 66. Наказва се съ глоба отъ 3000 до 5000 лева и лишение отъ прано на билетъ за риболовство до три години онзи, който:
1) поставя въ течащи води мрежи и други подвижни и неподвижни уреди, които преграждатъ повече отъ половината отъ течението на рѣката, освенъ въ Марица отъ Пловдивъ до границата;
2) поставя въ едно и сѫщо време мрежи и други прегради, една подиръ друга или една срешу друга, безъ да спазва разстояпието въ ал. II на чл. 23 и
3) затваря рибнитѣ проходи въ забранено време (чл. 30).
Сѫщото наказание се налага на кооперация, коята при риболовенето въ дадения ѝ подъ концесия риболовенъ обектъ си служи съ наемни работници (чл. 13).
Чл. 67. Наказва се съ глоба отъ 5000 до 10.000 лева и лишение отъ право на билетъ за риболовство до 3 години онзи, който:
1) лови риба чрезъ заприщване или отбиване на течащи води или съ леса;
2) лови риба съ взривни вещества, варь, рибе-биле и др. треви и вещества, които отравятъ или упояватъ рибата;
3) пуска въ водитѣ вещества, които вредятъ на рибата;
4) като стопанинъ на сѫществуващи язове не построи рибни проходи;
5) прегражда рѣката безъ да остави или направи рибенъ проходъ;
6) лови или убива тюлени и
7) като притежатель на турбини и вади не постави мрежи или др. приспособления, които да предпазватъ рибата да не влиза въ турбинитѣ, улеитѣ и вадитѣ.
На оня стопанинъ на заведение, на който сѫ съставяни два пѫти актове по чл. чл. 28, 29, 30 и 31 отъ настоящия законъ и не е направилъ предвиденитѣ въ тѣхъ съорѫжения, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти ги прави за негова смѣтка, като изразходванитѣ за тази цель суми се събиратъ отъ стопанина на заведението по реда, предвиденъ въ закона за събиране на прѣкитѣ данъци.
Чл. 68. За нарушение постановленията на настоящия законъ и правилника за прилагането му, за което не е предвидено особено наказание, се налага глоба до 1000 л.
Чл. 69. Наказанията, предвидени въ чл. чл. 64 до 68 включително, се удвояватъ, когато:
1) нарушительтъ е повторилъ нарушението въ продължение на една година отъ изтърпяване наказанието за първото нарушение;
2) нарушението е извършено нощно време, съ изключение на морето, рѣка Дунавъ и свързанитѣ съ тѣхъ блата, рѣка Марица отъ Пловдивъ до границата, рѣка Резвая и рѣка Тимокъ и
3) нарушението е извършено въ изкуствени рибници и въ даденитѣ подъ концесия затворени води.
Чл. 70. Наказва се съ тъмниченъ затворъ отъ 1 до 3 години и заплащане причиненитѣ загуби оня, който изтрови или изпусне рибата на изкуственитѣ рибници, повреди съорѫженията имъ, като канали, саваци и др. включая и самитѣ постройки.
Ако виновниятъ не се открие, причинената вреда плаща общината, въ чийто районъ е рибовъдното стопанство.
Чл. 71. Постановленията, съ които се налагатъ глоби отъ 501 до 2000 лева, сѫ окончателни и подлежатъ на обжалване по касационенъ редъ предъ надлежнитѣ областни сѫдилища.
Чл. 72. Всички държавни и общински органи, натоварени съ надзора по рибарството, ако не преследватъ нарушителитѣ на настоящия законъ или не даватъ съдействие на властьта по рибарството, или въобще не изпълняватъ предписанията на настоящия законъ, се наказватъ съ заповѣдь отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти съ глоба до 1000 лева, която е окончателна и не подлежи на обжалване. При повторво нарушение провиненото длъжностно лице се уволнява отъ служба отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, а ако то е подъ друго ведомство — отъ съответния министъръ, по искане на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Наказания.
Глава ΧVII.
Чл. 73. За подробноститѣ по прилагането на настоящия законъ, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти ще изработи правилникъ, утвърденъ съ указъ.
Чл. 74. Законътъ за рибарството отъ 1921 година съ измѣненията и допълненията му, както и всички наредби, които противоречатъ на настоящия законъ, се отмѣняватъ.
II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Издаденъ въ София на 7 май 1936 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
Преходни наредби.
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ:
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията:
Г. Кьосеивановъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 4640 на 12 май 1936 год.
Пазитель на държавния печатъ.
Министъръ на правосѫдието: Д. Пешевъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“
Изменения и допълнения:
110, 20.05.1936 – чл. 35 отъ „При измѣрване на рибитѣ и рацитѣ допуска се грѣшка.“ на „При измѣрване на рибитѣ и рацитѣ допуска се грѣшка 1/10.“.
142, 29.06.1936 - чл. 21 отмѣня се забележката.
161, 21.07.1936 - чл. 9 добавя се забележка.
96, 05.05.1937:
§ 1. Къмъ точка 2 на чл. 9, следъ думата рогозки, се прибавя запетая и думитѣ: гъръ — гъри, аламани.
Точка трета на сѫщия членъ се премахва.
§ 2. Алинея II на чл. 20 се премахва, като къмъ сѫщия членъ се прибавя следната забележка:
Професионалиститѣ — риболовци, български поданици, на морето, Дунава и свързанитѣ съ тѣхъ блата се освобождаватъ отъ задължението да се снабдяватъ съ билети за риболовство. Сѫщитѣ, обаче, сѫ длъжни да се зарегистриратъ къмъ съответнитѣ рибни тържища, които имъ издаватъ безплатно удостовѣрение за регистрация.
§ 3. Членъ 21 се измѣня: отъ „Стойностьта на билета за риболовъ е:
1. За риболовцитѣ-любители, членове на Българския рибарски съюзъ 100 лева.
2. За професионалнитѣ риболовци, членове на Български рибарски съюзъ 50 лева.
3. За риболовцитѣ-работници, членове на Българския работнически съюзъ 50 лева.
4. За всички други риболовци 500 лева.
Снабдяването съ риболовни билети става по следния начинъ:
1. Риболовцитѣ по н. п. 1, 2 и 3 се снабдяватъ отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти чрезъ съответнитѣ съюзи.
2. Риболовцитѣ по п. 4 — отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти чрезъ съответнитѣ околийски управления.
Билетитѣ за риболовство сѫ лични и важатъ за една календарна година.