УКАЗЪ № 74 НИЕ БОРИСЪ III СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАРЬ БЪЛГАРИТѢ

По предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието, представено Намъ, съ доклада му отъ 29 юлий 1934 година, подъ № 860,

Постановихме и постановяваме:

I. Да одобримъ VIII постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 28 юлий 1934 година, протоколъ № 85, съ което е приета на основание чл. 47 отъ Конституцията следната

НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за селскитѣ общини

————————

Глава I Общи положения

Чл. 1. Всички населени мѣста въ Царството съ своитѣ землища, които не влизатъ въ състава на нѣкоя градска община, се разпредѣлятъ на селски общини по реда на настоящия законъ. Забележка. Монастирскитѣ общини, които сѫ учредени като такива съ нѣкой отъ досегашнитѣ закони, се запазватъ и занапредъ. Чл. 2. Общинитѣ сѫ юридически лица. Тѣ се управляватъ и се грижатъ за своитѣ нужди и интереси по начинитѣ и съ срѣдствата, показани въ този законъ. Чл. 3. Признаването на една селска община за градска или обратно става съ постановление на Министерския съветъ, по докладъ на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Чл. 4. Едно или нѣколко населени мѣста образуватъ отдѣлна селска община, ако броятъ на жителитѣ имъ е поне 5.000 и най-отдалеченото мѣсто не е по-далечъ отъ 10 километра отъ населеното мѣсто, въ което се намира седалището на общината и гдето е общинското управление. Въ планински мѣста могатъ да бѫдатъ причислени къмъ общината и селища, които се намиратъ по-далечъ отъ 10 километра отъ седалището на общината, когато нѣма къмъ коя друга община да бѫдатъ причислени или нѣма удобни пѫтища за къмъ по-близката община. Чл. 5. Когато извънредни и специални топографически, съобщителни, стопански или други причини правятъ невъзможно да се образува и да сѫществува отдѣлна община по нормитѣ на чл. 4, допуща се, по изключение, да бѫдатъ образувани и да сѫществуватъ селски общини и съ по-малко отъ 5.000 жители, но не съ по-малко отъ 3.000, при условие, обаче, такива общини да иматъ действително реализирани редовни приходи, съ които да могатъ да задоволяватъ всичкитѣ си социални, стопански, здравни, просвѣтни, административни и други общински нужди. Чл. 6. Образуването на нови общини, закриването и присъединяването на досегашнитѣ общини къмъ новообразуванитѣ и опредѣляне наименованието и седалището на последнитѣ се прогласява съ заповѣдь на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Това прогласяване измѣнява по право и съответно административното дѣление на Царството. Чл. 7. Землищата на досегашнитѣ общини или на отдѣлнитѣ населени мѣста, присъединени къмъ новообразуваната община, съставляватъ общото общинско землище. Присъединенитѣ едно къмъ друго землища могатъ — за удобство и прегледность — да се завеждатъ като отдѣлни части на общото общинско землище. Пасищата, бранищата (балталъцитѣ) и горитѣ се запазватъ по старитѣ граници на съединенитѣ общини или населени мѣста, а сѫщо и сервитутнитѣ права. Тѣ се използуватъ отъ жителитѣ на съответнитѣ населени мѣста така, както това е било до деня на влизането въ сила на настоящия законъ. Чл. 8. Измѣнение въ състава на общинитѣ (закриване и откриване общини, отцепване села и населени мѣста отъ една община и присъединяването имъ къмъ друга), както и премѣстването общински центрове, става по мотивирано заявление на жителитѣ отъ селото, което иска да се отцепи, подписано отъ повече отъ половината избиратели чрезъ областния директоръ, който — следъ като провѣри лично за основателностьта на молбата — представлява преписката (заедно съ своето мнение: да се уважи ли искането или да не се уважава) на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, който издава надлежната заповѣдь. Чл. 9. Ако границата на землищата на съседни общини не е установена, тя се опредѣля отъ комисия, въ съставъ: а) за председатель — околийския сѫдия, ако дветѣ села сѫ отъ една и сѫща околия. Когато спорящитѣ села сѫ отъ две различни околии — комисията се председателствува отъ членъ на областния сѫдъ. Председателя на комисията се назначава съ заповѣдь отъ областния директоръ. Когато спорящитѣ села сѫ отъ две различни области, председателя на комисията се назначава съ заповѣдь отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. б) членове — кметоветѣ на заинтересованитѣ общини. На разположение на комисията, въ качеството на техническо лице, се поставя единъ инженеръ-землемѣръ, назначенъ отъ председателя на комисията. Комисията постановява решението си съ протоколъ, държанъ на самото мѣсто, и съставя надлежната точна скица. Страната, която остане недоволна, може да обжалва решението на комисията предъ надлежния областенъ сѫдъ въ едномесеченъ срокъ отъ деня, въ който решението е постановено. Областниятъ сѫдъ решава спора като апелативна инстанция и по реда на закона за гражданското сѫдопроизводство. Чл. 10. Ако нѣкоя отъ досега сѫществуващитѣ общини — при групирането на общинитѣ, извършено съгласно наредбитѣ на настоящия законъ — бѫде раздѣлена по начинъ, че нейнитѣ населени мѣста бѫдатъ включени въ две или повече отъ новообразуванитѣ общини, то общитѣ имоти и капитали на казанитѣ населени мѣста се раздѣлятъ — споредъ броя на данъкоплатцитѣ въ всѣко едно отъ тѣхъ — между новообразуванитѣ общини. Раздѣлянето се прави отъ комисията и по реда, предвиденъ въ предшествуващия членъ 9. Сѫщата комисия постановява решение по всички въпроси, отнасящи се до общинскитѣ вземания, дълговетѣ и архивитѣ на общината, които тя е имала до деня, въ който е прогласено прегрупирането. Пасищата, бранищата (балталъцитѣ) и горитѣ имъ, ако сѫ били съединени, се раздѣлятъ по старитѣ имъ граници. Чл. 11. Когато часть отъ земята (ниви, ливади, бранища и пр.), която влиза въ землището на едно село, премине въ собственость най-малко въ тритѣ си четвърти (3/4) у жителитѣ на друго съседно село или градъ, тя се отцепва отъ землището на първото и се присъединява къмъ землището на второто, но само ако се допира до неговото землище по цѣлото протежение на една отъ странитѣ си. Отцепването става отъ комисията, предвидена въ чл. 9 на настоящия законъ. Чл. 12. При спазване на правилото на чл. 7, ал. III отъ настоящия законъ, правата и задълженията, имуществата и тяжеститѣ, вземанията и дълговетѣ на съединенитѣ общини преминаватъ върху новообразуванитѣ общини. Дъловетѣ на досегашнитѣ общини които бѫдатъ включени въ състава на новообразуванитѣ, ще се изплащатъ предимно отъ приходитѣ, които постѫпватъ отъ населението и имотитѣ на първитѣ, следъ като отъ тѣхъ се спадне съответния процентъ за посрещане общитѣ нужди на новообразуваната община. Чл. 13. Приходитѣ отъ всѣко населено мѣсто — следъ като отъ тѣхъ се спадне съответния процентъ за посрещане общитѣ нужди на новообразуваната община — се употрѣбяватъ изключително за благоустрояване на населеното мѣсто, отъ което произхождатъ. За да се осѫществятъ мѣроприятия отъ по-голѣма стойность, надвишаваща сумата на свободнитѣ срѣдства на отдѣлното населено мѣсто, по решение на общинския съветъ и въ съгласие съ общата програма за дейностьта на общината, свободнитѣ срѣдства на всички населени мѣста въ общината, за една или нѣколко години, могатъ да бѫдатъ употрѣбени само въ едно отъ населенитѣ мѣста при условие въ следующитѣ години и споредъ важностьта на нуждитѣ по сѫщия редъ да бѫдатъ осѫществени други мѣроприятия въ останалитѣ населени мѣста на общината.

Глава II Население на общинитѣ

Чл. 14. Всѣка община води регистъръ за населението си, въ който се записватъ всички жители, които иматъ постоянното си мѣстожителство въ предѣлитѣ на нейното землище. Въ регистритѣ, всѣкидневно и точно споредъ актоветѣ за гражданското състояние, се вписватъ всички промѣни на населението, както и всички изселвания и преселвания отъ едно населено мѣсто въ друго. Регистритѣ се поправятъ и допълватъ следъ всѣко общо преброяване на населението и споредъ неговитѣ резултати. Чл. 15. За да се пресели отъ една община въ друга, достатъчно е заинтересованото лице, съ писменно заявление, да уведоми за това дветѣ общини. Чл. 16. Книжата и удостовѣренията по изселването и преселването се освобождаватъ отъ гербовъ налогъ, какквито и да било такси, берии и пр. Въ споразумѣние съ Дирекцията на статистиката, Министерството на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве ще издаде правилникъ за регистрацията на населението.

Глава III Членство въ общината

Чл. 17. Всѣки български поданикъ е длъженъ да бѫде членъ на една община, да е записанъ въ общинския списъкъ, да плаща общинскитѣ данъци, налози, такси и берии и да носи тегобитѣ, които законитѣ му налагатъ. Чергарството се забранява. Чл. 18. Всѣки членъ на общината се ползува отъ правата, които това качество му дава. За имотитѣ, които притежава, или за занятието, което упражнява въ друга община, той носи съответнитѣ тегоби и задължения къмъ последната. Чл. 19. Чуждитѣ поданици, които живѣятъ въ предѣлитѣ на една община, се ползуватъ само съ граждански права, споредъ законитѣ, и носятъ всички тегоби и задължения, които се предвиждатъ за жителитѣ на общината — български поданици. Тѣ не могатъ да купуватъ и владѣятъ недвижими имоти, а сѫщо и да отварятъ и държатъ питейни заведения въ селата. Чл. 20. Чуждъ поданикъ, който иска да се засели въ нѣкоя селска община, подава заявление до кмета, който може да разреши заселването само ако се докаже, че молителя се ползува съ добро име, че не е осѫжданъ за престѫпление отъ общъ характеръ, че не се намира подъ сѫдъ и че има занятие, отъ което се прехранва.

Глава IV. Длъжности на общинитѣ.

Чл. 21. Всѣка община е длъжна да има програма за своята всестранна дейность. За реда, който трѣбва да се пази при съставянето на тази програма, Министерството на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве ще издаде специаленъ правилникъ. Чл. 22. Въ изпълнение разпорежданията на предходния членъ, всѣка община е длъжна: 1) да има общински домъ за помѣщение на общинското управление и на другитѣ общински служби; 2) да има потрѣбнитѣ първоначални училища, съгласно законитѣ за народното просвѣщение; 3) да има селски оборъ и необходимитѣ за общината разплодници; 4) да има здравенъ домъ съ жилище за медицинския лѣкарь и ветеринарна амбулатория съ жилище за ветеринарния лѣкарь; 5) да се снабди съ чиста вода за пиене и проливане, като за цельта си построи съответнитѣ каптажи, чешми, помпени кладенци и пр.; 6) да организира общинска пожарна команда и да се снабди поне съ най-необходимитѣ пожарни уреди и пособия и 7) да участвува или улеснява и насърдчава всички социални, културни и стопански инициативи, предназначени да удовлетворятъ мѣстнитѣ общи или частни нужди и интереси на жителитѣ на общината.

Глава V. Други задачи на общинитѣ.

Чл. 23. На общината се възлагатъ следнитѣ задачи: 1) да запазва и увеличава общинскитѣ имоти и да се грижи за възможно най-доходното имъ използуване; 2) да отстѫпва общински недвижими имоти на училища и на други общеполезни заведения въ общината; 3) увеличение на общинскитѣ приходи и осигуряване финансовата и стопанска мощь на общината; 4) купува за общината имоти. Продава, отчуждава, замѣнява и дарява общински недвижими имоти. Дарението се допуща само за обществени и държавни нужди. Решава отчуждаването на имоти за обществена полза. Забележка. Нотариални актове за прехвърляне общински имоти се издаватъ само възъ основа решението на общината и заповѣдьта на Министри на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве за утвърждението му. 5) решава отмѣната на редовни общински приходи, ако разноскитѣ по събирането имъ сѫ по-голѣми отъ приходитѣ; 6) решава планирането на селата, прокарването на нови улици, изправянето и разширяването на сѫществуващитѣ улици и отварянето на площади; 7) подпомага изпадналитѣ въ нужда поборници и опълченци, както и бедствуващитѣ недѫгави или бедни свои жители; 8) завежда дѣла за общинскитѣ интереси и отговаря по дѣла, по които тя е страна или заинтересована, сключва сѫдебни или извънсѫдебни спогодби и ликвидации; 9) приема завещания и дарения и решава доколко сѫ приемливи ония отъ тѣхъ, които сѫ свързани съ морални или материални задължения за общината; 10) опредѣля цельта, начина и разпредѣлянето на общинската временна трудова повинность; 11) упражнява и изпълнява всичкитѣ права и длъжности, които ѝ сѫ възложени по разнитѣ закони; 12) участвува съ други общини или съ отдѣлни предприятия въ мѣроприятия отъ по-голѣмъ размѣръ, когато съ тѣхъ може да се подпомогне развитието на общината или подобри поминъка на населението отъ общината; 13) подпомага населението въ неговата прехрана и борбата му съ скѫпотията и обществени бедствия; 14) урежда ползуването отъ общинскитѣ пасища, бранища (балталъци), гори, водопои и пр. и опредѣля таксата за пасене на търговския добитъкъ въ общинската мера; 15) дава подъ наемъ общинскитѣ имоти, а общинскитѣ берии, налози и приходи — когато това е по-изгодно за общината. Опредѣля времето за откриване и закриване пазаритѣ и панаиритѣ; 16) съставя общинския, училищния и скотовъдния бюджети; 17) опредѣля — въ рамкитѣ на този и на другитѣ закони — приходитѣ, такситѣ, налозитѣ и бериитѣ събирани въ полза на общината; 18) сключва общинскитѣ заеми. Заемитѣ се употрѣбяватъ изключително за цельта, за която сѫ сключени; 19) по своя инициатива повдига въпроси и искания предъ по-горнитѣ власти и предъ други министерства и служби по предмети отъ мѣстенъ характеръ.

Глава VI. Отмѣна, спиране и отчетъ.

Чл. 24. Ако решението на общината противоречи на общитѣ закони или е явно несправедливо или пъкъ предизвиква значителни затруднения, то заинтересованитѣ могатъ да го обжалватъ чрезъ околийския управитель (който придружава жалбата съ свое мнение) предъ областния директоръ. Следствие на така подадената жалба, областния директоръ може да спре, да отмѣни или да измѣни решението на общината. Чл. 25. Всѣка година, въ редовна сесия, кмета дава отчетъ предъ общинския съветъ за състоянието на общината, за общинскитѣ начинания и за изпълнението на общия планъ на общината. Съвета обсѫжда този отчетъ и се произнася дали го одобрява или не го одобрява. Отчета и решението по него се изпращатъ на околийския управитель въ срокъ седемь дни отъ какъ се е произнесъль съвета.

Глава VII. Изпълнение на решенията.

Чл. 26. Разпорежданията на кмета се изпълняватъ безъ предварително одобрение отъ по-горната власть. Решенията на общината, съ които се предприематъ строежи на общински сгради и съорѫжения, както и тия по чл. 21, чл. 23, т. т. 9 и 10, преди да се турятъ въ действие, трѣбва да се утвърдятъ отъ областния директоръ. Решенията, показани въ чл. 23, т. т. 2, 4, 5, 6, 12 и 18 трѣбва да бѫдатъ утвърдени предварително отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Ако проектирания заемъ е по-голѣмъ отъ 200.000 лева, решението за това трѣбва да бѫде утвърдено съ постановление на Министерския съветъ, по докладъ на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.

Глава VIII. Органи на общинската власть.

Чл. 27. Органи на селската общинска власть сѫ: 1) общинското управление, което се състои отъ: а) кметъ, б) помощникъ кметъ, въ селскитѣ общини, които иматъ повече отъ 10.000 жители и в) кметски намѣстникъ въ отдѣлнитѣ населени мѣста, отъ които се състои общината; 2) общински съветъ.

А. Общинско управление.

I. Кметъ.

Чл. 28. Въ района на общината, когато тамъ нѣма другъ по-висшъ представитель на властьта, кмета е върховенъ представитель на централната власть. Той е общински сѫдия, нотариусъ и началникъ на общинската полиция, съгласно специалнитѣ закони и правителственитѣ разпореждания, които уреждатъ тѣзи му права и длъжности. Чл. 29. Кмета е представитель на общината предъ всички власти, учреждения, мѣста и лица. Той, или упълномощеното отъ него лице, представлява общината предъ сѫдебнитѣ власти (било че тя е ищецъ или ответникъ, било че се явява въ друго качество). Кмета установява своето качество предъ сѫдебнитѣ власти съ преписъ отъ заповѣдьта за назначението му. Който желае да води дѣло срещу общината, е длъженъ да я предупреди чрезъ околийския управитель единъ месецъ преди да заведе дѣлото. Предупреждението трѣбва да съдържа точно обозначение на претенцията по размѣръ, както и фактическото и правно основание на сѫщата. Ако искътъ е предявенъ безъ да е направено горното предупреждение, дѣлото се спира, за да се занимае общината по предявената искова молба. Въ случай че общината признае претенцията изцѣло или отчасти, за признатата часть, ищецътъ губи правото на сѫдебни и дѣловодни разноски. Чл. 30. Кметътъ се назначава отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, по представление на съответния областенъ директоръ. Чл. 31. Кметътъ трѣбва да отговаря на следнитѣ условия: а) да има висше образование (считатъ се че иматъ такова и свършилитѣ Висшата кооперативна школа) или да е завършилъ съ право на офицерски чинъ военното училище; б) да е навършилъ 28 години и в) да отговаря на всичкитѣ други условия, предвидени въ закона за държавнитѣ служители. Кметътъ трѣбва да бѫде предимно житель на общината. Предпочитатъ се за кметове ония кандидати, които сѫ се проявили общественно въ стопански, културни и други начинания. Чл. 32. Кметътъ се уволнява отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве по мотивиранъ докладъ на областния директоръ и поради причинитѣ, указани въ чл. чл. 15 и 81 на закона за държавнитѣ служители. Чл. 33.. Кметъ, противъ когото е възбудено углавно преследване, се отстранява отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, временно отъ длъжность по опредѣление на сѫда. Ако кметътъ бѫде задържанъ въ предварителенъ затворъ, Министьръть на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве — по докладъ на областния директоръ — го отстранява временно отъ длъжность. Отстранението трае докато свърши углавното преследване. Докато е отстраненъ, кметътъ не получава заплата. Чл. 34. Отпускъ на кмета се разрешава отъ областния директоръ, по ходатайство на околийския управитель. Когато кметътъ отсѫтствува, замѣства го помощникъ-кмета, ако има такъвъ, по право. Ако нѣма помощникъ-кметъ, секретарьтъ на общината замѣства кмета, за което последниятъ избава заповѣдь. Чл. 35. Кметътъ не може нито самъ, нито чрезъ подставени лица да държи питейно заведение или кафене въ района на общината. Той, както и всички общински служители, носи всичкитѣ ограничения, предвидени въ закона за държавнитѣ служители.

Права и длъжности на кмета.

Чл. 36. Кметътъ е длъженъ да организира и управлява общинскитѣ работи така, че интереситѣ и нуждитѣ, приходитѣ и срѣдствата на населенитѣ мѣста, които не сѫ седалище на общината, да не бѫдатъ пренебрегнати или изоставени предъ тѣзи на населеното мѣсто, въ което е седалището на общината. По общински работи, по които кметътъ намѣри, че това ще бѫде въ интереса на правилното имъ разрешение, той изслушва мнението на общинския съветъ. За ония общински работи, които подлежатъ на одобрение отъ по-горна власть или отъ друго министерство, кметътъ представя мотивираното решение и придружаващитѣ го книжа за утвърждение. Чл. 37. Еднолично, и безъ да се съвещава съ общинския съветъ, кметътъ върши следното: 1) свиква членоветѣ на общинския съветъ на редовни и извънредни сесии; 2) следи за поведението на общинскитѣ служители и наказва провиненитѣ; 3) грижи се за запазване отъ завземане и разграбване мерата и другитѣ общински имоти и за поддържане въ добро състояние мостоветѣ, чешмитѣ, кладенцитѣ, градинитѣ и пр.; 4) нарежда жителитѣ на общината да изпълняватъ временната трудова повинность; 5) взима мѣрки за бързото събиране на общинскитѣ приходи и следи за редовното и правилното имъ употрѣбление; 6) заедно съ секретаря и бирника, изготвя бюджета на общината и дава отчетъ предъ съвета за общинскитѣ и общественитѣ работи и начинания; 7) нарежда и рѫководи строежа на общинскитѣ сгради; 8) подписва всички договори и актове за дарявания, покупко-продажби, размѣна и спогодби, както и за приемане завещания, дарения и всѣкакви други договори; 9) взима мѣрки за предпазване отъ пожаръ сградитѣ и разнитѣ полски и горски произведения, организира общински пожарни команди и снабдява общината съ необходимитѣ пожаро-гасителни орѫдия и пособия; 10) заповѣдва да се чистятъ, освѣтляватъ, поливатъ, поправятъ и въобще да се държатъ въ изправность улицитѣ, площадитѣ и пазаритѣ, да не се стоварятъ върху тѣхъ дърва, тухли, греди и др. вънъ отъ предвиденитѣ случаи въ строително-полицейския правилникъ; 11) назначава и уволнява общинскитѣ служители, назначението и уволнението на които не е предоставено другиму; 12) въ всички комисии, въ които по законъ се изисква участието на кмета, помощникъ-кмета или общински съветници, кметътъ съ заповѣдь може да назначи вмѣсто тѣхъ друго длъжностно лице; 13) нарежда да се отстраняватъ или убиватъ опаснитѣ безстопанствени и други животни, които се скитатъ по улицитѣ, и да се чистятъ гѫсеницитѣ и другитѣ вредителни насѣкоми; 14) разпорежда да се подпиратъ или събарятъ, за смѣтка на притежателитѣ, зданията, грозящи да паднатъ; да се заграждатъ или насипватъ кладенцитѣ, трапищата и низкитѣ мѣста, гдето се застоява вода; да се заравятъ далечъ умрѣлитѣ животни; да се правятъ тротоари предъ сградитѣ и незастроенитѣ мѣста, ако притежателитѣ следъ покана сами не направятъ това, като извършенитѣ разходи се събиратъ принудително, както се събиратъ прѣкитѣ данъци; 15) бди за точното изпълнение плана на населеното мѣсто и спира строението на сгради, ако то става безъ разрешение и не по утвърдения планъ; 16) взима мѣрки противъ епидемиитѣ и епизоотиитѣ, съгласно наредбитѣ на санитарнитѣ и ветеринарнитѣ власти; 17) разпорежда за редовното и точно водене на избирателнитѣ списъци и тѣзи за трудовата и пѫтна повинности; 18) грижи се за запазване имотитѣ на непълнолѣтнитѣ сираци, съгласно закона за настойничеството; 19) грижи се за запазване отъ стихии и злосторници паметницитѣ и старинитѣ; 20) изпълнява нарежданията на военнитѣ, трудовоповиннитѣ и финансови власти по прилагането на разнитѣ закони. Изпълнява всичкитѣ нареждания на сѫдебнитѣ и други власти; 21) ако въ общината нѣма държавна полицейска власть, грижи се за запазване реда, спокойствието и сигурностьта, за залавяне на престѫпници и злосторници и всичко що му се възлага отъ полицията. Чл. 38. Сѫщо еднолично и безъ да се съвещава съ общинския съветъ, кметътъ изпълнява всичко, което е изброено въ чл. чл. 22 и 23, съ изключение на това, което е изброено въ чл. 39. Чл. 39. Само следъ като се съвещава съ общинския съветъ, кметътъ върши работитѣ, упоменати въ чл. чл. 21 и 23 т. т. 2, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 12, 15, 16, 17 и 18. Чл. 40. Когато изпълнява нѣкои отъ задълженията, които му се налагатъ отъ тоя или други закони, кметътъ издава заповѣди, които се отнасятъ до всичкитѣ жители на общината или до опредѣлени лица. Чл. 41. Всички жители на общината сѫ длъжни да изпълняватъ заповѣдитѣ на кмета. Неизпълнителитѣ или нарушителитѣ на тия заповѣди се глобяватъ отъ кмета до 500 лева въ полза на общинската каса. Глобитѣ се налагатъ отъ кмета съ наказателни постановления и подлежатъ на обжалване предъ околийския управитель въ 7-дневенъ срокъ отъ деня въ който бѫде врѫченъ препись отъ постановлението на глобеното лице.

II. Помощникъ-кметъ.

Чл. 42. Въ общини, които иматъ повече отъ 10.000 жители, се назначава помощникъ-кметъ. Помощникъ-кметътъ се назначава отъ областния директоръ по представление на кмета и по ходатайство на околийския управитель. Чл. 43. Помощникъ-кметътъ трѣбва да има 25 навършени години, да бѫде предимно житель на общината и да отговаря на условията, които се изискватъ за назначаването на кметъ. При липса на подходящо лице съ такъвъ цензъ, може да бѫде назначено и лице, което има срѣдно образование и е отбило военната си тегоба. Чл. 44. Помощникъ-кметътъ замѣства по право, съ всичкитѣ му права и длъжности, кмета, когато последния отсѫтствува отъ района на общината. Съ особенна заповѣдь, кметътъ опредѣля кои служби на общината ще бѫдатъ завеждани отъ помощникъ-кмета.

III. Кметски намѣстникъ.

Чл. 45. Въ всѣко населено мѣсто на общината — съ изключение на онова, въ което се намира общинското управление — се назначава по единъ кметски намѣстникъ. Назначението и уволнението на кметския намѣстникъ става отъ околийския управитель по представление на кмета. Чл. 46. За кметски намѣстикъ се назначава лице, което е житель на населеното мѣсто, има 30-годишна възрасть и срѣдно образование и е отбило военната си тегоба. При липса на кандидатъ съ такъвъ цензъ, може да бѫде назначено и лице отъ друго населено мѣсто, което е завършило поне пълния курсъ на прогимназията и е запасенъ подофицеръ отъ войската. Чл. 47. Кметскиятъ намѣстникъ води лично своята работа, въ която го подпомага единъ отъ мѣстнитѣ учители, опредѣленъ отъ кмета. Кметскиятъ намѣстникъ има печатъ съ надписъ: „Кметски намѣстникъ въ еди кое си населено мѣсто, еди коя си община, а въ срѣдата — името на околията“. Чл. 48. Въ района на населеното мѣсто, кметскиятъ намѣстникъ представлява кмета. Той е началникъ на общинскитѣ стражари, полскитѣ пазачи и другитѣ общински служащи въ населеното мѣсто. Кметскиятъ намѣстникъ се грижи за поддържанието на реда, за издирването, улавянето и предаването на злосторницитѣ; за обявяването на жителитѣ, разпорежданията на общинската власть и други подобни. Той опредѣля и разгласява кога ще започне брането на царевицата и гроздето и превозването на снопитѣ. Той разрешава пасенето на добитъка въ запазената часть на мерата, издава свидетелства за произхода на стокитѣ, билети за погребения и други такива. Всѣка седмица той се отчита предъ бирника на общината за събранитѣ презъ недѣлята суми. Актоветѣ за раждания, женидби и умирания се съставляватъ въ общинското управление, следъ като се представи писменна бележка отъ кметския намѣстникъ, че тѣзи събития сѫ станали. За всичко, което става въ населеното мѣсто и което по законъ, правилникъ или административно разпореждание трѣбва да се знае въ общинското управление, кметскиятъ намѣстникъ съобщава незабавно на кмета на общината. Кметскиятъ намѣстникъ получава заплата споредъ издаденитѣ отъ Министерството на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве таблици за заплатитѣ на общинскитѣ служители. Когато кметскиятъ намѣстникъ трѣбва да отсѫтствува повече отъ три дни отъ населеното мѣсто, замѣства го учителя, който му помага постоянно въ работата.

Б. Общински съветъ.

Чл. 49. Въ всѣка селска община се учредява общински съветъ, който се състои отъ: 1) кмета; 2) помощникъ-кмета, ако има такъвъ; 3) главния учитель, респективно директора на прогимназията, ако има такава въ общината; 4) онзи отъ свещеницитѣ въ общината, който бѫде опредѣленъ отъ околийския управитель; 5) мѣстния лѣкарь или медицинския фелдшеръ, ако нѣма лѣкарь; 6) ветеринарния лѣкарь или ветеринарния фелдшеръ, ако нѣма лѣкарь; 7) агронома, ако има такъвъ въ общината; 8) лесничея, ако има такъвъ въ общината; 9) единъ отъ представителитѣ на държавната техническа власть, техникъ най-малко съ срѣдно образование, отъ тѣзи, които иматъ седалището си въ района на общината, опредѣленъ отъ околийския управитель; 10) единъ представитель на мѣстнитѣ кооперации, опредѣленъ отъ общото събрание на управителнитѣ съвети на сѫщитѣ. Освенъ тѣзи лица, въ общинския съветъ участвуватъ още толкова мѣстни стопани, колкото сѫ членоветѣ, които влизатъ по право. Тѣзи стопани се избиратъ отъ населението измежду най-просвѣтенитѣ, опитни, почтенни и морални жители на общината, въ съответното число отъ всѣко населено мѣсто. Мандатътъ на избираемитѣ общински съветници петь годишенъ. Забележка. Докато бъде изработенъ законъ за изборитѣ, общинскитѣ съвети ще действуватъ само въ състава на общинскитѣ съветници по право (посочени въ п. п. 1 до 10 включително). Чл. 50. Общинскиятъ съветъ се свиква отъ кмета и се председателствува отъ него. Редовни сесии общинскиятъ съветъ има презъ месецитѣ октомврий и априлъ. Извънреднитѣ сесии на общинския съветъ се опредѣлятъ отъ кмета споредъ нуждата. Заседанията на общинския съветъ сѫ публични. Въ изключителни случаи, по преценка на кмета, тѣ могатъ да бѫдатъ и тайни. Чл. 51. Общинскиятъ съветъ дава мнение по всички въпроси, поставени въ дневния редъ. Мнението на съвета се протоколира отъ секретаря на общината, който е и секретарь на съвета. Членоветѣ на съвета, които сѫ на държавна, общинска или обществена служба съ заплата, не получаватъ възнаграждение за заседанията. Изборнитѣ членове получаватъ възнаграждение споредъ предвиденото въ бюджета на общината и най-много до 50 (петдесеть) лева на заседание. Чл. 52. Освенъ по въпроситѣ, предвидени въ чл. чл. 74 и 75 на настоящия законъ, съветътъ взима решения още и по следнитѣ въпроси: а) гласува бюджета на общината, на училищното настоятелство и на скотовъдния фондъ; б) приема отчета по упражнението на бюджета; в) изпълнява възложенитѣ му по специалнитѣ закони задължения; г) упражнява контролъ надъ общинската управа. Въ последния случай, при нужда, съветътъ може всѣкога да се свика на заседание по искане на една трета (1/3) отъ членоветѣ му.

Глава IX. Общински финанси.

Чл. 53. Постановленията на закона за бюджета, отчетностьта и предприятията и закона за върховната смѣтна палата се прилагатъ и за общинитѣ. Чл. 54. Книжата, разрешенията и договоритѣ относно предприятията за смѣтка на общинитѣ, упоменати въ чл. чл. 209, 211 и 212 отъ закона за бюджета, отчетностьта и предприятията и подлежащи на утвърждение, се утвърждаватъ отъ областния директоръ, но ако се отнасятъ за предприятия на стойность до 200.000 лева — утвърждението имъ става отъ околийския управитель.

Глава X. Бюджетъ.

Чл. 55. Общинскиятъ редовенъ бюджетъ се съставя най-късно до 1 октомврий отъ кмета, подпомогнатъ отъ бирника и секретаря, гдето има такъвъ, по опредѣления отъ Министерството на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве образецъ, и се разглежда и гласува отъ общинския съветъ презъ октомврийската сесия, като се подписва саморѫчно отъ всички участвували въ приемането му. Бюджетитѣ се преглеждатъ, измѣняватъ и утвърждаватъ отъ областния директоръ, а когато надминаватъ сумата десеть милиона (10.000.000) лева — отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Чл. 56. Бюджетната година на общината започва и свършва заедно съ бюджетната година на държавата. Чл. 57. Постановленията на областния директоръ по преглеждане, измѣняване и утвърждаване на бюджетитѣ подлежатъ на обжалване предъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве въ срокъ 10 дни отъ получаването имъ въ общината. Решенията на Министра по тия жалби подлежатъ на обжалване предъ Върховния административенъ сѫдъ. Чл. 58. Утвърждаването на бюджета трѣбва да стане въ такъвъ срокъ, че да се получи въ общината най-късно преди да започне новата финансова година. Чл. 59. Всѣка сума отъ бюджета може да се употрѣби само за цельта за която е предназначена. Чл. 60. За дребни веществени разходи, които не могатъ да се предвидятъ и опредѣлятъ при съставянето на бюджета, общината предвижда въ особенъ параграфъ подъ наименование „Непредвидени вещественни разходи“ сума не по-голѣма отъ 10.000 лева. Чл. 61. За усилване предвиденитѣ кредити за веществени разходи въ бюджета на общината се предвижда по eдинъ особенъ параграфъ подъ наименование „Запазенъ фондъ за допълнителни веществени разходи“, сумата по който не може да надминава 5% отъ предвиденитѣ веществени разходи. Чл. 62. Бюджетътъ трѣбва да се съставя, гласува и утвърждава така, че да има равновесие между приходитѣ и разходитѣ, като общата сума на разхода не може никога да надминава общата сума на прихода.

Глава XI. Допълнителенъ и извънреденъ бюджетъ.

Чл. 63. Забранено е да се извършватъ разходи извънъ предвиденитѣ въ бюджета кредити. При случаи, обаче, на явно доказани нужди или на крайна необходимость кметътъ може да поиска отъ общинския съветъ кредитъ за извършване на допълнителни разходи. Тѣзи разходи трѣбва да се покриятъ или съ постѫпили въ повече приходи по сѫщия бюджетъ или съ свободнитѣ приходи по осѫществени икономии или пъкъ, въ краенъ случай, съ нови приходни източници, които кмета е длъженъ да посочи. Може да се гласуватъ допълнителни бюджетни кредити и за изплащане задължения по сключени бюджетни упражнения. Чл. 64. Кредити за нужди, които по естеството, характера или размѣра си не могатъ да бѫдатъ предметъ на редовния бюджетъ, се разрешаватъ отъ общинския съветъ съ извънреденъ бюджетъ, въ който се опредѣлятъ източницитѣ на приходитѣ. Разходитѣ по извънредния бюджетъ се покриватъ съ извънбюджетни приходи или съ заеми.

Глава ХII. Преходни бюджетни разпоредби.

Чл. 65. До прогласяване на предстоящото групиране на общинитѣ, последнитѣ упражняватъ старитѣ си бюджети. Веднага следъ сливането на общинитѣ, отчетницитѣ имъ изготвятъ отчетитѣ за времето, презъ което бюджетитѣ сѫ упражнявани. Кметътъ на новообразуваната община, заедно съ бирника и секретаря, гдето има такъвъ, приготовляватъ бюджета ѝ, който представляватъ на гласуване отъ общинския съветъ и на утвърждение отъ областния директоръ или отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, ако приходо-разхода му надминава сумата 10.000.000 лева. Утвърждението на бюджета произвежда действие и влиза въ сила отъ деня на образуването на новата община, което се счита станало отъ деня, въ който е встѫпилъ въ длъжность кмета на новообразуваната община. Презъ времето отъ образуването на новата община до утвърждението на бюджета, най-необходимитѣ разходи се извършватъ срещу авансови разписки, които се оформяватъ съ платежни заповѣди следъ като бюджетътъ бѫде утвърденъ.

Глава XIII. Разпоредитель и изпълнитель на бюджета.

Чл. 66. Бюджетътъ на всѣка община се упражнява отъ кмета и бирника. Чл. 67. Разпоредитель по бюджета е кмета. Като такъвъ, той разпорежда своевременно, съобразно съ законитѣ, да се извършватъ всички необходими работи, както и за събиране на приходитѣ и извършване разходитѣ. Всѣко изплащане на извършени разходи става съ платежна заповѣдь, подписана отъ кмета и приподписана отъ бирника. Чл. 68. Изпълнитель на бюджета е бирника. Като такъвъ, той събира предвиденитѣ по бюджета и съ особени постановления приходи по надлежнитѣ приходни документи: договори, обложни списъци, вносни листове и др.; изплаща разходитѣ по издаденитѣ отъ кмета и визирани платежни заповѣди. Той рѫководи завеждането въ надлежнитѣ счетоводни и други книги, визиранитѣ приходо-разходни документи, съхранява ги въ общинската каса и възъ основа на тѣхъ приготовлява главния годишенъ финансовъ отчетъ на общината. Чл. 69. Контрольорь по правилното упражнение на бюджета и воденето на общинското счетоводство е сѫщо бирникътъ. Като такъвъ, той провѣрява всички документи и книжа по събиране на приходитѣ и по извършване и изплащане разходитѣ на общината и — чрезъ визата си върху тия допументи — дава съгласието си за извършване на операциитѣ и съ това поема отговорности за правилностьта на прихода и разхода. Никакъвъ разходъ не може да бѫде извърщенъ безъ негова виза. Разногласията между кмета и бирника по изпълнението на бюджета се разрешаватъ съгласно закона за върховната и областнитѣ смѣтни палати. Чл. 70. Всички разходи, независимо отъ размѣра имъ, за заплати и възнаграждения, както и разходитѣ по всички други параграфи, които по отдѣлно за цѣлата година не надминаватъ 20.000 лева, се извършватъ направо отъ кмета и бирника. Разходи, които надминаватъ 20.000 лева, както и тия по разнитѣ предприятия, се извършватъ следъ предварителна виза отъ съответната областна смѣтна палата.

Глава XIV. Общински приходи и разходи.

Чл. 71. Годишниятъ бюджетъ се състои отъ две части: първата за приходитѣ, а втората — за разходитѣ. Никакъвъ общински данъкъ, налогъ, такса или берия не може да бѫде налаганъ, ако не сѫ установени съ законъ, съ изключение постановлението на чл. 74 отъ настоящия законъ.

А. Общински приходи.

Чл. 72. Общински приходи сѫ: 1) данъкътъ върху сградитѣ и поземелния данъкъ; 2) приходитѣ отъ движими и недвижими имоти на общината; 3) глобитѣ; 4) 3% отъ продажната стойность на едрия добитъкъ, при всѣка покупко-продажба на такъвъ. Когато става трампа (размѣна) на добитъкъ, общинското право се взема върху разликата и още една такса отъ 30 лева, а ако размѣната става безъ разница, както и когато добитъка се дава като даръ, плаща се само таксата отъ 30 лева; 5) до 50 стотинки на всѣки килограмъ чисто месо отъ заклания добитъкъ, включително свинетѣ, козитѣ, яретата, агнетата и прасетата, мѣрено безъ кожата, главата и краката. Забележка. Онѣзи стопани, които колятъ и консумиратъ месо у дома си за домашно употрѣбление или за курбанъ, се освобождаватъ отъ такса; 6) такси за ползуване отъ общински мѣрки и теглилки, каквито общината задължително трѣбва да има на опредѣлени и достѫпни за всѣкиго мѣста. Тия такси се събиратъ при всѣка покупко-продажба на тегло (кантарина) на всѣки 50 килограма или часть отъ тѣхъ отъ 50 килограма нагоре до единъ левъ, споредъ вида и стойностьта на стоката, а на мѣрка — на всѣки двоенъ декалитъръ или часть отъ него отъ единъ декалитъръ нагоре до единъ левъ. Отъ тѣзи такси се освобождаватъ каменнитѣ вѫглища, сольта, както и всички доставки за държавни, училищни и общински нужди. Кантарината и кринината се събиратъ върху стоки само при всѣка покупко-продажба, станала въ размѣри, предвидени въ втората алинея на настоящия членъ. При покупко-продажби въ размѣри по-малки отъ горепредвиденитѣ, такситѣ кантарина и кринина не се събиратъ. Забележка. Въ тѣзи общини, гдето приходитѣ отъ кантарина и кринина сѫ незначителни и не покриватъ разходитѣ за събирането имъ, общинскиятъ съветь може да ги изключи отъ числото на общинскитѣ приходи. Горнитѣ такси не се събиратъ отъ стоки, за които единъ пѫть сѫ събрани, макаръ и впоследствие сѫщитѣ стоки да сѫ били преработени въ другъ видъ. Не се събиратъ така сѫщо и несъбранитѣ до влизането въ сила на настоящия законъ такси отъ такива стоки; 7) налогъ 2% върху покупната цена на предмети, продадени на публични търгове, произвеждани както отъ сѫдиитѣ-изпълнители и органитѣ на общинската власть, така и отъ частни лица, било за движими било за недвижими имоти. Този налогъ се събира при публичнитѣ търгове, произвеждани отъ сѫдиитѣ-изпълнители, отъ самитѣ сѫдии-изпълнители при събиране на митата и стойностьта на продадения предметъ; при търговетѣ, произвеждани отъ общинската власть — отъ тази последната, при събиране стойностьта на предмета, а при търговетѣ, произвеждани отъ частни лица, налогътъ събира лицето, което произвежда търга и внася събрания налогъ веднага въ общинската каса. Налогъ 2% отъ стойностьта на всички недвижими имоти, находящи се въ землището на общината, собственостьта на които се прехвърля по силата на каквато и да било юридическа сдѣлка между живи или по регулация. Налогътъ се плаща отъ новия приобретатель. Налога събира общинскиятъ бирникъ. Нотариусътъ или изпълняющиятъ нотариална длъжность не издава нотариални актове, докато не му се представи общинска квитанция за платения общински налогъ. Отъ имотитѣ, изнесени на публична продань, се събира налогъ само по първата алинея. Общинскитѣ управления иматъ право да доказватъ действителната цена на покупко-продажбата на недвижимия имотъ, ако управлението има сведения, че обявената покупна цена не е истинската, която е уговорена между странитѣ. Върху укритата цена се взема налогъ въ двоенъ размѣръ. Забележка. При продажбата на имоти, принадлежащи на малолѣтни, съ цель да се преобърнатъ въ пари, за да се посрещнатъ нуждитѣ на малолѣтнитѣ, съгласно решението на сѫда, налогъ върху продажната стойность на имотитѣ не се събира; 8) годишна такса 100 лева за всѣки пръвъ ратай или слугиня и 500 лева за всѣки другъ ратай или слугиня, държани въ домакинството или стопанството. Таксата плаща господаря; 9) годишенъ налогъ върху мелницитѣ, тепавицитѣ, дарацитѣ, дъскорѣзницитѣ (бичкиджийницитѣ) и гатеритѣ, машинитѣ-рѣзачки за дърва и вършачкитѣ: до 200 лева на всѣки водениченъ камъкъ за обикновена воденица; до 1.500 лева на камъкъ за моторнитѣ или водни мелници, построени на голѣми рѣки; до 2.0ОО лева на валцовъ (камъкъ) за парнитѣ или водни фабрични мелници. Комбинирани валци съ камъкъ плащатъ само за валца, а ако при комбинирани валци има и камъни, които не работятъ комбинирано съ валца, плащатъ като за камъкъ; отъ 100 до 1.000 лева за всѣка дъскорѣзница или гатеръ; отъ 50 до 500 лева за всѣки механически даракъ, тепавица, машина-дъскорѣзачка или маслопроизводна машина; отъ 200 до 500 лева за вършачка, която услужва трети лица срещу възнаграждение, за въ полза на общината въ която е мѣстожителството на притежателя на вършачката; 10) Годишна такса на надписитѣ (вивески), които сѫ задължителни за всички търговски заведения отъ каквато и категория да сѫ, начиная отъ бакалина и кръчмарина до банкерскитѣ, акционернитѣ, застрахователнитѣ кѫщи и дружества, включително надписитѣ на агентитѣ и представителитѣ на такива кѫщи и дружества, адвокатитѣ, архитектитѣ, лѣкаритѣ и др. лица упражняващи свободна професия. Тази такса се взема въ предплатата и е 2 1/2% върху данъка занятие и върху дружествата. Най-малката такса е 50 лева, а най-голѣмата такса за отдѣлни лица е 10.000 лева за дружествата — до 20,000 лева. Надписитѣ само на чуждъ езикъ плащатъ сѫщата такса въ троенъ размѣръ, а тия които сѫ на български и на чуждъ езикъ я плащатъ въ двоенъ размѣръ. Когато има клонове, таксата се събира отъ държавата по размѣритѣ въ алинея първа и се разпредѣля между общинитѣ въ които предприятието има своитѣ поддѣления — централата и клоноветѣ. Забележка. Такситѣ отъ надписи (вивески) не могатъ да се отдаватъ за събиране на предприемачъ; 11) Такса за пазене нивитѣ, овощнитѣ градини, лозята, горитѣ и други — до 20 лева на всѣки декаръ, споредъ категорията на земята и засѣтитѣ култури, размѣра на която такса опредѣля общинския съветъ. Приходитѣ отъ тази такса трѣбва да се използуватъ само за издръжката на полскитѣ и горскитѣ пазачи. Таксата за пазене на паракендетата не може да е по-голѣма отъ таксата за пазенето на имотитѣ на жителитѣ отъ общината; 12) Налогъ 10% върху плащанитѣ премии на застрахователни дружества по направенитѣ отъ тѣхъ застраховки противъ пожаръ въ землището на общината. Налогътъ се плаща отъ застрахователнитѣ дружества. Полученитѣ суми отъ този налогъ, застрахователнитѣ дружества внасятъ въ Българската земледѣлска банка на името на съответнитѣ общини, въ които сѫ били направени застраховки, за образуване фондъ „Пожарно дѣло“ за всѣка община. Фондътъ служи изключително за набавяне необходимитѣ коне, уреди, както и за разни съорѫжения, нуждни за организиране добри пожарни команди при общинитѣ, за постройка на помѣщения за тѣхъ и тѣхнитѣ приспособления и за отпущане помощи за пострадалитѣ при изпълнение службата пожарникари и на тѣхнитѣ семейства, а сѫщо така и на пострадали частни лица, взели участие при гасене на пожари, както и за задоволяване всички нужди и разходи въ връзка съ пожарната служба. Изразходването на суми по тоя фондъ става само съ разрешение на Министерството на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве; 13) Такси отъ конни, парни и електрически трамваи и други общински съобщителни срѣдства; 14) такси за погребение. Общината може да реши всѣко умрѣло въ нейния районъ лице да бѫде погребано отъ общинската за цельта служба, която да включва: даване гробно мѣсто. погребална колесница, ковчегъ, извършване трѣбитѣ споредъ съответната религия на покойния, прислуга за вдигане тѣлото, носене хоругви и пр. Такситѣ опредѣля общината по начинъ, че за приличното и еднакво погребение да не се взима никаква печалба, като беднитѣ се освобождавать напълно или частично отъ плащането ѝ, а за луксознитѣ погребения въ таксата се включва и печалба за общината. Погребалната служба може да бѫде възложена и на кооперация, въ управлението на която общината влиза съ свои делегати; 15) Годишенъ налогъ до 10 лева на квадратенъ метъръ върху непавирани тротоари, на които бордюритѣ сѫ положени. Този налогъ не се плаща отъ собственицитѣ на дворни мѣста, оценката на които не надминава 20.000 лева; 16) Налогъ до 2 лева на тонъ каменни вѫглища при изнасянето имъ отъ мината. Отъ тоя налогъ се освобождаватъ вѫглищата предназначени за държавни учреждения. Налогътъ се събира отъ управлението на мината и се внася всѣки месецъ отъ него въ общинската каса. Приходътъ отъ този налогъ се употрѣбява изключително за благоустройствени цели въ общината въ която се намира мината; 17) Годишенъ налогъ върху постланитѣ (изключая шосиранитф съ турски калдъръмъ) улици, споредъ постилката имъ на квадратенъ метъръ до половината пѫть. Налогътъ е до 10 лева на квадратенъ метъръ, като се взима за основа на изчисление лицето на постройката и числото на етажитѣ. При пресмѣтане квадратурата на площадитѣ тѣ се приравняватъ съ пѫть 11 метра. Приходитѣ отъ тротоарнитѣ и паважни такси се употрѣбяватъ изключително за паважъ и поставяне бордюри; 18) Общинитѣ, въ землищата на които има държавни или общински минерални бани, събиратъ по единъ левъ налогъ върху всѣки продаденъ билетъ за правокѫпане. Общинитѣ въ които нѣма бани, но се посещаватъ съ здравни цели, събиратъ отъ пребиваващитѣ по-дълго отъ една седмица гости по 30 лева отъ пълнолѣтнитѣ и по 10 лева отъ непълнолѣтнитѣ презъ времето отъ 1 май до 1 септемврий на годината. Тия налози се събиратъ отъ общинитѣ направо, безъ предприемачъ, и събранитѣ суми служатъ само за благоустройване и разхубавяване на здравнитѣ мѣста, като се образува за цельта и специаленъ фондъ; 19) Въ общинитѣ, въ който има текстилни, трикотажни, копринени фабрики и такива за шевни конци, общинскитѣ съвети могатъ да обложатъ изработенитѣ въ тия фабрики предмети съ такса: платоветѣ до 1 левъ на метъръ, концитѣ до 1 левъ за 1.500 метра; трикотажнитѣ издълия до 1 левъ на килограмъ; коприненитѣ до 5 лева на килограмъ, а коприненитѣ съ примѣсъ до 2 лева на килограмъ, като се държи винаги смѣтка за стойностьта на всѣки единъ отъ тѣзи облагаеми предмети. Чл. 73. Общински приходи сѫ и следующитѣ, на които размѣра опредѣля общината: 1. Отъ мѣстата по улицитѣ, площадитѣ или чаршиитѣ, които се даватъ подъ наемъ на разни продавачи и отъ амбулантнитѣ продавачи; 2. Отъ отстѫпване гробове, таксата за които трѣбва да се харчи изключително за поддържане и подобрение на гробищата. Ако приходътъ постѫпилъ презъ годината не бѫде изразходванъ за цельта, събраната сума се внася въ Българската земледѣлска банка за образуване фондъ „Поддържка, подобряване и украса на гробищата“; 3. Отъ позволителни билети за построяване и поправяне частни здания. Забележка. Таксата не може да бѫде повече отъ 2% отъ приблизителната стойность на постройката, ако тя е за жилище или домакински постройки и повече отъ петь на хилядо (5‰) отъ стойностьта на здания предназначени за хотели, магазини, кинематографи, гаражи и други подобни; 4. Отъ такситѣ за актове, свидетелства и пр. въ размѣри не по-голѣми отъ тѣзи, които събиратъ сѫдилищата за издаванитѣ отъ тѣхъ актове, свидетелства и преписи; 5. Налогъ върху файтонитѣ, талигитѣ, бричкитѣ и въобще всѣкакъвъ видъ кола, които работятъ изъ общината за превозване на лица или за пренасяне товаръ, а така сѫщо и върху файтонитѣ и колитѣ, обикновени или луксозни, които служатъ за собствени нужди или за развлѣчение на гражданитѣ. Размѣрътъ на общинския налогъ върху моторнитѣ коли — автомобили, камиони и мотоциклети — както и върху велосипедитѣ се опредѣля отъ закона за данъка върху моторнитѣ коли и закона за акцизитѣ и патентовия сборъ. Забележка I. Размѣра на налога опредѣля общината съобразно степеньта на използуване превознитѣ срѣдства и общественото имъ значение. Забележка II. Отъ този налогъ се освобождаватъ всички видове коли, които прихождатъ въ общината отъ други общини; 6. Такса върху луксознитѣ кучета най-малко по 100 лева на глава; 7. Такса за изхвърляне сметьта отъ жилищата и отъ другигѣ помѣщення и дворища въ района гдето общината извършва тази служба. Таксата се опредѣля съразмѣрно съ вършената отъ общината услуга и общата сума на прихода не бива да надминава тая на предвиденитѣ за тая служба разходи; 8. Налогъ върху керемидарницитѣ, тухларницитѣ, варницитѣ и частнитѣ кариери: до 60 лева на 1.000 марсилски керемиди (цигли); до 20 лева на 1.000 обикновенни керемиди и печени тухли; до 5 лева на хилядо килограма варь и до 5 лева на кубически метъръ камъни; 9. Такси за табли, домино, билярди и други игри; 10. Такситѣ за театралнитѣ представления, свирачи, пѣвци и пр.; 11. Такси за преминаване презъ общински мостове, съградени върху голѣми рѣки и съ общински ладии; 12. Такси за ползуване отъ общинския водопроводъ, отъ публичнитѣ чешми или абонаментъ за жилищни разклонения, кѫдето това се допуща. Таксата се опредѣля съразмѣрно съ изразходваното количество вода. Общия сборъ може да включва освенъ разноскитѣ за лихви, погашения, поддръжка и процентъ за овехтяване, още и чистъ доходъ не повече отъ 3% отъ стойностьта на водоснабдителнитѣ съорѫжения, опредѣлена отъ комисия отъ вещи техници и приета отъ съвета. 80% отъ тази такса служи изключително за водоснабдителни цели и за образуване възстановителенъ водопроводенъ фондъ; 13. Такса за ползуване отъ общинскитѣ канали. Таксата се опредѣля съразмѣрно данъчната оценка на недвижимитѣ имоти, находящи се на канализирани улици и площади, и при спазване чл. 87 отъ закона за благоустройството на населенитѣ мѣста въ Царство България, относно свързването, за което се плаща отдѣлна такса. Ако имота нѣма данъчна оценка, тя се опредѣля отъ комисия назначена отъ кмета. Общия сборъ на тази такса може да включва въ полза на общината освенъ резноскитѣ за лихви, погашения, поддръжка, процентъ за овехтяване, още и чистъ доходъ не повече отъ 5% отъ стойностьта на канализационнитѣ съорѫжения, опредѣленъ отъ комисия отъ вещи техници и приетъ отъ съвета. 80% отъ тази такса служи изключително за канализационни цели и за образуване възстановителенъ канализационенъ фондъ; 14. Такса за освѣтление на жилища отъ общинска силопроизводителна електрическа инсталация на киловатъ часъ или на лампа, споредъ мѣстнитѣ условия. При опредѣляне на таксата не се допуща печалба за общината повече отъ 15% отъ костуемата стойность на енергията за освѣтляване, давана на жилищнитѣ сгради и за двигателна сила за индустриални и производителни цели; 15. Такса върху частния на жителитѣ на общината и върху търговския добитъкъ, който се докарва на паша въ общинската мера; 16. Такса за неслужебни обявления и върху всички видове реклами, поставяни на открити, видими и публични мѣста, предварително опредѣлени и приспособени отъ общината за цельта. Чл. 74. Въ извънреденъ случай, само за посрещане стопански или благоустройствени нужди, по решение на общинския съветъ, за което сѫ гласували повече отъ половината членове на съвета, общинитѣ могатъ да опредѣлятъ нови общински приходи. Преди да се тури въ действие, обаче, това решение, трѣбва да вземе съгласието на Министра на финанситѣ и да се утвърди отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Чл. 75. По утвърдено отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи решение на общинския съветъ, общината може да увеличи, само при благоприятни стопански изгледи, вече опредѣлевитѣ общински приходи най-много съ 10%, както и да реши да събира налогъ върху повишената стойность на недвижимитѣ покрити и непокрити имоти, които сѫ получили това повишение на стойностьта си, поради предприети или извършени отъ общината мѣроприятия, като прокарване на нови улици, съобщения, площади, канализация, водоснабдяване, бани, залесяване, отводняване и пр. Тоя последенъ налогъ е еднократенъ, изплаща се най-много съ петгодишни разсрочки и не може да надвишава 20% отъ повишената стойность на имота.

Събиране на приходитѣ и инвентаръ

Чл. 76. Общинскитѣ приходи се събиратъ или направо отъ общината или чрезъ отдаване на търгъ отъ закупувачъ, съ изключение на ония, които трѣбва споредъ закона да се събиратъ направо отъ общината. Отдаването предприятията на закупувачъ става по реда на закона за бюджета, отчетностьта и предприятията. Чл. 77. Всички събрани суми се записватъ въ присѫтствието на вносителя въ квитанционната книга, отъ която му се дава квитанция. Чл. 78. Общинскитѣ приходи се събиратъ отъ общинския бирникъ по реда, начинитѣ и сроковетѣ, предвидени въ законитѣ по прѣкитѣ данъци. Следъ като изминатъ сроковетѣ за доброволно плащане, мѣркитѣ за неизправнитѣ общински длъжниции, както и глобитѣ за закъсненията, сѫ сѫщитѣ, каквито сѫ предвидени по предмета въ законитѣ за прѣкитѣ данъци. Чл. 79. 3а всички свои движими и недвижими имоти, покѫщнина и съорѫжения, общината държи подробенъ инвентаръ. Чл. 80. За вземанията си отъ частно-правенъ характеръ, общинитѣ се снабдяватъ съ изпълнителенъ листъ отъ сѫдилищата само възъ основа на представения записъ на заповѣдь, безъ да е нужденъ за това протестъ. Изпълнителнитѣ листове въ полза на общината се изпълняватъ отъ надлежнитѣ общински органи по реда на закона за събиране на прѣкитѣ данъци.

Б. Общински разходи.

Чл. 81. Редовни разходи, които общинскитѣ съвети сѫ длъжни да вписватъ всѣка година въ бюджета, сѫ следнитѣ: 1) за заплати на служителитѣ въ общинското управление; 2) за канцеларски разноски на общинското управление; 3) за освѣтление, отопление и поддържане мебелитѣ на общинското управление; 4) за изплащане данъцитѣ на общинскитѣ недвижими имоти; 5) за изплащане лихвитѣ и погашенията на общинскитѣ дългове; 6) за поддържане зданията принадлежащи на общината и за наемане ония които сѫ ѝ потрѣбни; 7) за поддържане пѫтища, мостове, кладенци, и чешми; 8) за поддържане гробищата; 9) разноски за подобрение земледѣлието и скотовъдството; 10) разноски за снабдяване общинския хамбаръ съ запасъ отъ храни, ако такива не могатъ да се събератъ въ натура; 11) за заплата на селския пощенски раздавачъ; 12) за освѣтление частитѣ на улицитѣ предъ помѣщението на общинското управление, предъ църквата, училищата и общинския хамбаръ; 13) разноскитѣ, които налага на общината закона за народното просвѣщение; 14) помощи за беднитѣ болни и недѫгави, за отхранване намѣрени дѣца и за други благотворителни цели; 15) непредвидени разноски и 16) всички други разноски, които биха се наложили на общината съ особени закони. Чл. 82. За всѣки разходъ бирникътъ изисква отъ получателитѣ на сумитѣ разписка, въ която се означава ясно за какво именно се плаща сумата и въ какви монети. При разпискитѣ се прилагатъ и всичкитѣ други документи, които сѫ послужили за разрешение на разхода, ако е имало такива. Чл. 83. Всички произведени разходи преди да се изплатятъ се записватъ въ главната книга за разходитѣ. Чл. 84. При гласуване на бюджета се предвиждатъ всички дългове, както по изпълнителни листове, така и безъ такива, щомъ не сѫ оспорени отъ общината. Ако дълговетѣ не надминаватъ една десета отъ редовния приходенъ бюджетъ, тѣ се вписватъ изцѣло. Ако надминаватъ — вписва се такава часть, която да не е по-малка отъ една десета и по-голѣма отъ една пета. Въ последния случай вписването става така, че дълтоветѣ които не надминаватъ 1000 лева се вписватъ изцѣло, а другитѣ дългове се вписватъ съразмѣрно. Остатъка отъ дълтоветѣ се предвижда по сѫщия начинъ въ бюджетитѣ за следующитѣ години. Чл. 85. Ако общината не впише въ бюджета дълговетѣ по горния редъ и размѣръ, по искане на заинтересованитѣ, това извършва областния директоръ или Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, когато утвърждава бюджета. Къмъ бюджета се прилага таблица, въ която се означава кому каква часть ще се плати. Тази таблица съставлява иераздѣлна часть отъ бюджета и не може да се измѣнява. Чл. 86. Предвиденитѣ въ бюджета дългове се изплащатъ изцѣло, или ако сѫ голѣми, по части въ течение на първитѣ 9 месеца отъ годината. Ако това не стане, заинтересованитѣ, имащи изпълнителни листове, се отнасятъ до сѫдията-изпълнитель, който разпорежда да бѫдатъ изплатени чрезъ налагане запоръ върху нѣкои общински приходи, които нѣматъ специално предназначение. Ако вземанията на кредиторитѣ не сѫ предвидени за изплащане въ бюджета на общината, принудително изпълнение не се допуща.

Глава XV Общинска отчетность.

Чл. 87. Общинскиять отчетникъ е бирника. Въ предѣлитѣ на общината той е и държавенъ бирникъ. Чл. 88. Бирникътъ е касиеръ на общината, на училищното настоятелство, на скотовъдната комисия и на фондоветѣ. Той събира и съхранява всички парични срѣдства и цености и носи отговорностьта за тѣхъ. Чл. 89. За всѣка събрана или приета сума, бирникътъ издава квитанция на вносителя, включително и за приходитѣ отъ общинскитѣ гори. Главната квитанционна книга съдържа две части: кочанъ, който остава въ книгата и квитанция — която се отрѣзва и дава на вносителя. Всѣка квитанционна книга предварително се номерира, прошнурува и завѣрява отъ съответната областна смѣтна палата. Чл. 90. За приходитѣ и разходитѣ на всѣко бюджетно упражнение, отчетникътъ води отдѣлна квитанционна и касова книга и такава за платежнитѣ заповѣди. Чл. 91. Общинскитѣ разходи се изплащатъ отъ бирника възъ основа на платежна заповѣдь, въ която се отбелязва: финансовата година, параграфа по бюджета, името на кредитора и предмета на разхода. Освенъ това, къмъ нея се прилагатъ оправдателнитѣ документни по описъ. Платежнитѣ заповѣди се издаватъ или направо на правоимеющия ли на пълномощника му, или на името на бирника. Когато въ касата нѣма пари, изплащането на платежнитѣ заповѣди се отлага догдето постѫпятъ такива. Изплащане лихвитѣ и погашенията на заеми има предимство предъ всѣко друго плащане, следъ това идватъ заплатитѣ на персонала, вещественитѣ разходи, вноскитѣ по фондоветѣ, дълговетѣ и всичкитѣ останали разходи. Чл. 92. Платежнитѣ заповѣди се изплащатъ по реда по който сѫ издадени. Бирницитѣ изплащатъ само ония заповѣди, които се отнасятъ до предвиденитѣ въ бюджета и неизчерпани кредити. Инакъ всѣка неправилно изплатена сума остава въ тяжесть на бирника и контрольора, ако има такъвъ. Чл. 93. Съ приключване на бюджетното упражнение, отчетникътъ представя на кмета ведомость за всички издадени и неизплатени платежни заповѣди, както и за извършенитѣ работи и доставки, за които не сѫ били издадени платежни заповѣди и е имало въ двата случая свободни разрешени кредити. Съ разрешение на кмета, допуща се изплащането на тия разходи по текущото бюджетно упражнение отъ параграфа „Разходи за смѣтка на сключенъ бюджетъ“, въ размѣръ на постѫпленията отъ недоборитѣ по сключени бюджети. Горнитѣ разходи, неизплатени до края на бюджетното упражнение, се гласуватъ въ следующия бюджетъ като дългове отъ сключени бюджети. Чл. 94. Подъ надзора на кмета, бирникътъ изготвя ежегодно, най-късно до 1 априлъ, главния отчетъ за операциитѣ по приходитѣ и разходитѣ за изтеклото бюджетно упражнение. Отчетътъ се преглежда най-късно до 1 май отъ общинския съветъ и до 1 юний се изпраща въ съответната смѣтна палата. Чл. 95. Отчетътъ съдържа утвърдения бюджетъ, главната, спомагателнитѣ и касовата книги и изплатенитѣ платежни заповѣди. Останалитѣ книжа и документи по платежнитѣ заповѣди се съхраняватъ въ общинската архива. Чл. 96. Следъ като отчетътъ бѫде провѣренъ и смѣтната палата издаде окончателно решение по него, той – заедно съ придружаващитѣ го книжа, надлежно перфорирани — се връща въ общината за съхранение въ архивата ѝ. Чл. 97. За всички извънбюджетни, проходящи и частни суми, както и за депозиранитѣ такива, до внасянието имъ въ банково учреждение, предаване на правоимеющитѣ или внасянето имъ по принадлежность, отчетникътъ води извънбюджетна приходо-разходна и квитанционна книга, завѣрени отъ кмета.

Глава XVI. Контролъ.

Чл. 98. Министърътъ на финанситѣ има върховния финансовъ контролъ надъ общинитѣ. Такъвъ контролъ упражнява и Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Областниятъ директоръ и околийскиятъ управитель могатъ всѣкога да искатъ да се направи финансова ревизия на общината или сами да я произведатъ.

Глава XVII. Общинска канцелария.

Чл. 99. Началникъ на общинската канцелария е секретаря на общината, който я управлява подъ рѫководството и прѣкия надзоръ на кмета. Освенъ това, всѣка община има бирникъ съ необходимия помощенъ персоналъ, както и такъвъ който се предвижда по други закони. Малкитѣ общини иматъ само секретарь-бирникъ. Чл. 100. За секретарь на общината се назначава лице, което отговаря на условията, изискуеми отъ закона за държавнитѣ служители — да е навършилъ 25 години и да има поне срѣдно образование. Чл. 101. За общински бирникъ може да се назначи лице, което има поне срѣдно търговско или гимназиално образование съ едногодишна служба като общински или държавенъ чиновникъ и да е навършилъ 28 годишна възрасть. Чл. 102. Секретаритѣ и бирницитѣ се назначаватъ и уволняватъ отъ областния директоръ, по представление на кмета и ходатайство на околийския управитель. Чл. 103. Преди да встѫпи въ длъжность, бирникътъ дава гаранция, размѣра на която се опредѣля отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Чл. 104. Бирникътъ може да отсѫтствува въ отпускъ само като остави подъ своя лична отговорность друго длъжностно лице, което да го замѣства, стига то да бѫде одобрено отъ кмета. Чл. 105. Всички книжа, които излизатъ отъ общината, се подписватъ отъ кмета и секретаря. Но ако книжата не съдържатъ нѣкакво задължение за общината и сѫ отъ по-дребенъ характеръ, тѣ се подписватъ само отъ секретаря или само отъ бирника — споредъ естеството на писмото. Чл. 106. Секретарьтъ е длъженъ: 1) да изпълнява разпорежданията на кмета; 2) изготвя протоколитѣ на заседанията на общинския съветъ; 3) да бди за дѣловодството, книговодството и архивата. Чл. 107. Въ всѣка община се държатъ следнитѣ книги: 1) книга за записване протоколитѣ на общинския съветъ; 2) книга за заповѣдитѣ на кмета; 3) книга за общинскитѣ имоти, раздѣлена на две части — за недвижимитѣ имоти и за движимитѣ; 4) книга за хранитѣ, които постѫпватъ като приходъ въ общинския хамбаръ и които се раздаватъ на жителитѣ като разходъ; 5) кочанна квитанционна книга, въ която се записватъ постѫпващитѣ общински приходи; 6) главна книга за прихода; 7) главна книга за разхода; 8) дневници за входящитѣ и изходящитѣ книжа; 9) разносна книга; 10) регистъръ за населението въ общината, който се води по реда указанъ отъ Дирекцията на статистиката; 11) книга за едрия добитъкъ; 12) книга за записване заявленията и оплакванията до и противъ кмета и общинскитѣ служители; 13) книга за децата, които по закона сѫ длъжни да посещаватъ първоначалнитѣ училища; 14) книга за лицата, които сѫ изгубили правото на избиратель или избираемъ и 15) всички други книги, които специалнитѣ закони повеляватъ да се водятъ. Забележка. Всички изброени книги трѣбва да бѫдатъ подвързани, прошнурувани и завѣрени съ подписа на кмета.

Глава XVIII. За заварения персоналъ.

Чл. 108. Заваренитѣ общински служители, които нѣматъ срѣдно образование, могатъ да бѫдатъ назначавани на длъжность секретарь или бирникъ на селска община, ако иматъ поне завършено петокласно образование, успѣшно положенъ изпитъ за секретарь-бирникъ и служба като такъвъ поне 5 години, и ако нѣма кандидатъ съ изискуемиятъ образователенъ цензъ. Чл. 109. Заваренитѣ на служба секретарь-бирници съ положенъ изпитъ за тази длъжность и които сѫ служили поне 3 години на тая служба и иматъ поне прогимназиално образование, се предпочитатъ при назначаването на нѣкоя отъ останалитѣ общински служби.

Глава XIX.

I. Учебно и скотовъдно дѣло.

Чл. 110. Кметътъ е председатсль на училищното настоятелство и скотовъдната комисия, които действуватъ споредъ специалнитѣ закони. Чл. 111. Училищниятъ бюджетъ и бюджета на скотовъдния фондъ сѫ отдѣлни глави въ редовния общински бюджетъ, изготвятъ се отъ училищното настоятелство, респ. скотовъдната комисия и се гласуватъ и утвърждаватъ едновременно съ общия бюджетъ. Преди да утвърди бюджета на общината, областния директоръ, респ. Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, взима мнението на областния училищенъ инспекторъ, относно училищния бюджетъ и това на областния инспекторъ по земледѣлието за бюджета на скотовъдната комисия. Приходитѣ отъ училищнитѣ имоти и капитали се изразходватъ за просвѣтнитѣ нужди на населеното мѣсто, въ района на което се намиратъ имотитѣ на досегашната училищна община.

II. Фондове.

Чл. 112. Общинитѣ продължаватъ по досегашния редъ службата по: фонда за подпомагане пострадалитѣ отъ войнитѣ; фонда за благоустрояване и разхубавяване на здравнитѣ мѣста; читалищния фондъ; фонда лѣкуване противъ бѣсъ; фонда пожарно дѣло; фонда за епизоотиитѣ; фонда за постройка на общински кланници; фонда за обезщетение притежателитѣ на конфискувано месо; фонда за заграждане и уредба на пазаритѣ и панаиритѣ; фонда учителски заплати; училищния фондъ; пенсионния фондъ; фонда за изплащане учителскитѣ заплати на фондовитѣ гимназии и фонда за изплащане заплатитѣ на медицинскитѣ участъкови лѣкари. По фондоветѣ „Изплащане на учителскитѣ заплати“ и „Изплащане на учителскитѣ заплати на фондовитѣ гимназии“ процента отъ 30% отъ връхнинитѣ върху данъка занятие, поземелния данъкъ и данъка върху сградитѣ се намалява на 20%. По фондоветѣ: „Обществени осигуровки“; „Застраховка на добитъка“; „Застраховка срещу градушка“; „Подобрение на скотовъдството“; „Здравенъ фондъ“; „За борба съ маларията“; „Планоснимане“; „Водоснабдяване“; „Постройка, пристройка и надстройка на народни училища“ и „Фонда ветеринарно-лѣчебно дѣло“ — общинитѣ преставатъ да правятъ отдѣлни вноски, като въ замѣна на това тѣ правятъ ежемесечно глобална вноска въ размѣръ 5% (петь на сто) отъ действително постѫпилитѣ приходи по редовния общински бюджетъ. Тази глобална вноска се разпредѣля между съответнитѣ фондове по споразумение между финансовото и съответнитѣ министерства. Върху приходитѣ отъ заеми, дарения, завещания, продажби на недвижими имоти, вноски за тия последни фондове не се правятъ. Чл. 113. Никакъвъ фондъ не може да се учреди въ тяжесть на общинитѣ, освенъ съ законъ внесенъ съ предварителното съгласие на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.

III. Пожарно дѣло.

Чл. 114. Службата, организацията и устройството на пожарното дѣло въ страната се намира подъ върховния надзоръ на Министерството на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Особенъ правилникъ ще уреди подробноститѣ.

IV. таблици, цензъ, заплати.

Чл. 115. Възлага се на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве да изработи за общинскитѣ служители таблица за цензоветѣ и заплатитѣ имъ, като последнитѣ се приравнятъ съответно съ тия на държавнитѣ служители. Чл. 116. Общинскитѣ служители се приравнявать въ всѣко отношение съ държавнитѣ: службата имъ въ общинитѣ се зачита като държавна и обратно. ТѢ получаватъ чисти заплати, като държавнитѣ служители. Чл. 117. Този законъ отмѣнява закона за селскитѣ общини и всичкитѣ други закони, които му противоречатъ. II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Издаденъ въ София на 29 юлий 1934 година. На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:

„БОРИСЪ III“

Приподписалъ, Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието:

К. Георгиевъ

Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистрованъ подъ № 3653 на 31 юлии 1934 г. Пазитель на държавния печатъ, Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието:

К. Георгиевъ

————————

На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:

„Одобрено БОРИСЪ III“