 Този нормативенъ актъ е отмѣненъ.Вижъ: Наредба-законъ за Столичната община (1937) |
УКАЗЪ
№ 101
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието, представено Намъ, съ доклада му отъ 17 августъ 1934 година, подъ № 1005,
Постановихме и постановяваме:
I. Да одобримъ III-то постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 17 августъ 1934 год., протоколъ № 99 съ което е приета на основание чл. 47 отъ конституцията следната
НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за столичната община
———————
Чл. 1. Столица София съставлява една община, подъ наименование „Столична община“.
Чл. 2. Основни органи на Столичната общинска область сѫ:
А. Общинското управление, което се състои отъ:
1) кмета и
2) помощницитѣ му и
Б. Общински съветъ.
А. Общинско управление
I. Кметъ
Чл. 3. Въ предѣлитѣ на общината, кметътъ упражнява предоставената му въ тоя законъ общинска власть и изпълнява възложенитѣ му отъ законитѣ длъжности, разпорежданията на правителството и неотмѣненитѣ решения на общинското управление и общинския съветъ.
Чл. 4. Кметътъ е представитель на общината предъ всички власти, учреждения, мѣста и лица. Той или упълномощеното отъ него лице, представлява общината и предъ сѫдебнитѣ власти, било че общината е ищецъ или ответникъ, било че се явява въ друго качество. За редовностьта на даденото пълномощно не е необходима нотариална завѣрка.
Чл. 5. Кметътъ се назначава и уволянява съ Царски указъ, по представление на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, одобрено отъ Министерския съветъ.
Кметътъ има петима помощници, които се назначаватъ отъ Министерския съветъ; четирмата по предложение на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, а петия — по представление на Министра на народното просвѣщение. Последниятъ завежда учебното дѣло при общината.
Чл. 6. Кметътъ опредѣля кои отъ общинскитѣ служби ще се завеждатъ отъ помощницитѣ му.
Въ всички комисии, въ които по законъ се изисква участието на кметъ, помощникъ-кметъ или общински съветници, кметътъ съ специална заповѣдь може да назначи вмѣсто тѣхъ друго длъжностно лице.
Кметътъ може да спре или отмѣни всѣко разпореждане на своитѣ помощници по завежданитѣ отъ тѣхъ общински служби, както и всѣко разпореждане на началницитѣ на службитѣ.
Чл. 7. Кметътъ върши следното:
1) назначава, уволнява и командирова всички длъжностни лица при общината, а така сѫщо отстранява ги отъ длъжность въ случаитѣ опредѣлени отъ закона.
Той може да възложи на началницитѣ на отдѣлнитѣ служби при общината да назначаватъ, уволняватъ и наказватъ дисциплинарно лицата отъ подчинения си нисшъ персоналъ до длъжность дѣловодитель, а така сѫщо и да подписватъ сами нѣкои служебни книжа и документи;
2) разрешава отпускъ на помощникъ-кметоветѣ и на всички общински служители;
3) грижи се за приходитѣ и разходитѣ на общината и за своевременното изготвяне на бюджетопроекта;
4) грижи се за градоустройството и благоустройството на Столицата;
5) управлява общинскитѣ имоти и се грижи за тѣхното запазване и поддържане;
6) опредѣля мѣстата за будки, амбулантни продавачи, сергиджии, циркове, подвижни трупи, пѣвци, свирачи и пр. по всички улици, площади, пазарища, градини и др. обществени мѣста;
7) грижи се за училищното, санитарното, ветеринарното и пожарното дѣло; за общественото подпомагане, за чистотата и безопасностьта и за запазване на паметницитѣ и старинитѣ;
8) грижи се за облекчение продоволствието и намаление скѫпотията и спекулата;
9) разпорежда за изготвяне списъци на избирателитѣ и на подлежащитѣ на пѫтна и трудова повинность, съгласно специалнитѣ за това закони;
10) свиква на заседание общинския съветъ, за да обсѫди и гласува бюджетитѣ, да реши сключването на заеми, както и по всички въпроси, по които общинскиятъ съветъ по законъ е длъженъ да се произнесе;
11) дава годишенъ отчетъ предъ редовната сесия.
Чл. 8. Кметътъ издава заповѣди за своитѣ разпореждания. Всички жители на общината сѫ длъжни да изпълняватъ заповѣдитѣ на кмета.
Чл. 9. Нарушителитѣ на заповѣдитѣ на кмета се глобяватъ отъ него въ полза на общината съ глоба до 1.000 лева. Наказателнитѣ постановления за тѣзи глоби подлежатъ на обжалване предъ околийския сѫдъ въ срокъ отъ седемь дни отъ както на нарушителя се врѫчи преписъ отъ постановлението.
Обжалването става по реда на чл. чл. 673 и последоващитѣ отъ закона за углавното сѫдопроизводство.
Чл. 10. За запазване чистотата по улицитѣ, площадитѣ, градинитѣ, трамваитѣ и другитѣ обществени мѣста, агентитѣ по чистотата могатъ да бѫдатъ упълномощавани отъ кмета да налагатъ, съгласно особна наредба, глоби отъ 5 до 100 лева въ полза на общината на всѣко лице, което не пази чистотата на тия мѣста. Глобитѣ се събиратъ на самото мѣсто и ако е нуждно съ съдействието на полицията.
Когато нарушението, за което е наложена веднажъ глоба, продължава, а сѫщо и въ случай на по-тежки нарушения отъ този родъ, на нарушителя се съставя актъ за глобяването му отъ кмета.
Когато нарушението е извършено съ превозно срѣдство (гальота, каруца, кола, камионъ и пр.), за глобата отговарятъ солидарно както превозвачитѣ, така и собственицитѣ на превозното срѣдство.
Ако нарушението е въ връзка съ строежъ, събаряне, ремонтъ, товарене или разтоварване на материали — за глобата отговарятъ солидарно както нарушителитѣ, така и техническиятъ рѫководитель и строительтъ.
Превознитѣ срѣдства и материалитѣ, чрезъ които е извършено нарушението, се задържатъ до заплащане на глобата и, ако това не стане до три месеца, продаватъ се на публиченъ търгъ, като добититѣ суми до размѣра на глобата оставатъ въ полза на общината, а остатъкътъ се връща на правоимеющитѣ.
Чл. 11. Никой не може да води дѣло срещу общината, безъ да я предупреди по нотариаленъ редъ единъ месецъ преди завеждане на дѣлото. Предупреждението трѣбва да съдържа точно означаване на иска по размѣръ, фактическо и правно основание. Предявениятъ безъ предупреждение искъ се спира за опредѣленъ отъ сѫда срокъ, въ който общината да вземе становище по иска. Въ този случай, ако общината признае искътъ изцѣло или частично, за признатата часть ищецътъ нѣма право на сѫдебни и дѣловодни разноски.
Чл. 12. Столичното общинско управление върши следното:
1) произвежда търговетѣ и извършва предприятията за смѣтка на общината, по реда указанъ въ закона за бюджета, отчетностьта и предприятията, съ следнитѣ изключения:
а) за предприятия до 2.000.000 (два милиона) лева вклютилено, поемнитѣ условия, тържнитѣ книжа и сключенитѣ договори се турятъ въ действие веднага следъ като бѫдатъ одобрени отъ общинското управление — тѣ не се представляватъ за утвърждение отъ никого другиго;
б) поемнитѣ условия и приложенията имъ, за постройки и въобще строежи, както и тѣзи за строежъ на кланици, покрити пазари (хали), пазарища на животни, млѣчни централи и пр. на стойность по-голѣма отъ 2.000.000 (два милиона) лева, се представляватъ за одобрение, преди утвърждението имъ, въ Министерството на съобщенията, респ. това на народното стопанство, съгл. забележка I къмъ чл. 209 отъ закона за бюджета, отчетностьта и предприятията, и, ако въ месеченъ срокъ отъ деня на постѫпването имъ въ казанитѣ министерства ще бѫдатъ повърнати, считатъ се одобрени;
2) изработва и гласува правилници за отношенията и задълженията на гражданитѣ къмъ общинскитѣ служби, имоти, пѫтища и съорѫжения и опредѣля санкциитѣ за тѣхното неспазване и нарушение, както и всички правилници за вѫтрешния редъ на службитѣ. Тия правилници се утвърждаватъ отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, въ съгласие съ съответнитѣ министри, когато се отнася за правилници, които засѣгатъ тѣхнитѣ ведомства;
3) решава участието на общината въ разни стопански, културни и др. предприятия;
4) решава създаването на нови служби и мѣроприятия, целящи подобрението и усъвършенствуването на общинското стопанство, финанси и администрация;
5) открива благотворителни и културни заведения и др. подобни;
6) взема решение по всички въпроси по закона и правилника за общинскитѣ стопански предприятия;
7) решава купуването, продаването, отчуждаването, замѣната, отстѫпването и даряването на общински недвижими имоти. Дарението се допуска само въ полза на държавата или на други общополезни институти (църкви, училища, читалища, сиропиталища и др. подобни);
8) решава завеждането и воденето на дѣла, когато общината е ищецъ, както и за прекратяването на дѣла по спогодби или по оттегляне на исковата молба.
Решенията по всички сѫдебни и извънсѫдебни спогодби и ликавидации се утвърждаватъ отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве;
9) решава образуването на общински фондове, съ опредѣлено отъ общинското управление специално назначение. Сумитѣ по тия фондове не могатъ да се изразходватъ за никакви други цели;
10) Подпомага членоветѣ на общината въ случай на общи бедствия (гладъ, пожаръ, наводнение, епидемии, болести и т. н.) и се грижи за поддържане на бедни, недѫгави, сакати и неспособни за работа членове на общината.
Чл. 13. Решенията на общинското управление се турятъ въ действие безъ предварително одобрение отъ по-горната власть, съ изключение на тия по т. т. 1, 2, 4, 7 и 8, ал. II на чл. 12, които подлежатъ на предварително одобрение отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.
Чл. 14. Въ административно отношение, Столицата се дѣли иа 5 района, които се опредѣлятъ отъ общинското управление.
Въ всѣки районъ има по единъ районенъ комисарь. Районнитѣ комисари се назначаватъ отъ кмета.
За службата на районнитѣ комисари, общинското управление ще издаде правилникъ, утвърденъ отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.
Б. Общински съветъ.
Чл. 15. Общинскиятъ съветъ се състои отъ кмета, помощникъ кметоветѣ и двадесеть души общински съветници. Общинскитѣ съветници се избиратъ по следния начинъ: а) 10 души общински съветници се избиратъ отъ посоченитѣ въ избирателния законъ професионални организации, по реда, който ще бѫде установенъ съ избирателния законъ; б) другитѣ 10 души се избиратъ отъ населението, по начина и реда, който ще бѫде установенъ съ избирателния законъ. Мандатътъ на общинскитѣ съветници е 5 годишенъ. Забележка I. До произвеждане на изборитѣ, за които е речь по-горе, функциитѣ на общинския съветъ се изпълняватъ отъ общинското управление. 3абележка II. Първиятъ мандатъ на общинскитѣ съветници по буква „а“ е тригодишенъ. Чл. 16. Общинскиятъ съветъ се свиква редовно два пѫти въ годината — презъ м. октомврий и презъ м. априлъ. Когато предстои да се сключи заемъ, общинскиятъ съветъ се свиква на извънредна сесия. Кметътъ споредъ нуждата, може да свиква общинския съветъ и на други извънредни сесии, по мотивирано постановление на общинското управление, утвърдено отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Чл. 17. Решенията на общинския съветъ се представятъ за одобрение отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Чл. 18. Въ случай, че общиянскиятъ съветъ не гласува на време бюджета на общината, Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве внася изработения отъ общинското управление бюджето-проектъ въ Министерския съветъ, който разглежда и утвърждава окончателно бюджета на общината. Чл. 19. За участие въ заседанията на съвета, съветницитѣ получаватъ заседателни пари. Кметътъ и помощницитѣ му не получаватъ възнаграждение за заседанията на общинския съветъ и на общинското управление. Чл. 20. Столичното общинско управление изготвя програма за извършване на следнитѣ благоустройствени работи: поставяне бордюри и тротоари, постилане на улици и площади (паважъ, асфалтиране, бетонна покривка и др.), канализиране на улици и частни имоти и прокарване на водопроводи. Направенитѣ разходи по тѣзи благоустройствени работи съставляватъ тежесть върху съответнитѣ недвижими имоти и се заплащатъ на общината по размѣри и редъ, както следва:А. За бѫдещи работи.
1. Бордюритѣ край всѣки имотъ се заплащатъ по костуемата имъ цена. Постилането на тротоаритѣ става съгласно чл. 72 отъ закана за благоустройството.
2. Постилането на улицитѣ, булевардитѣ и площадитѣ е въ данъчна тежесть на съответнитѣ недвижими имоти край тѣхъ и то до 5 метра предъ лицето на имота, смѣтано отъ бордюра на тротоара. За цельта, общинското управление, въ 6-месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила, разпредѣля всички улици, булеварди и площади на три категории, съобразно стопанското имъ значение, като костуемата цена на постилката по улици, булеварди и площади отъ I категория се заплаща 100%, отъ II категория — 80%, отъ III категория — 60%.
3. Канализирането на отдѣлнитѣ водоснабдителни зони е въ тежесть на недвижимитѣ имоти въ съответната зона, а разходитѣ за общитѣ канализационни работи (главни събирателни канали, пречиствателни станции, корекции на рѣки и пр.) — въ тежесть на всчки недвижими имоти въ столицата.
4. Направата на водоснабдителната мрежа на всѣка градска часть е въ тежесть на недвижимитѣ имоти въ сѫщата часть.
Разходитѣ по направата на главнитѣ линии отъ 300 м. нагоре, резервуаритѣ, водопроводитѣ отъ тѣзи последнитѣ до водохващанията, както и поддържането на цѣлата градска мрежа и всички останали водопроводни съорѫжения — сѫ въ тежесть на всички консуматори на вода и се изплащатъ чрезъ такситѣ за вода, събирани, съгласно закона за градскитѣ общини.
Тежеститѣ по предходнитѣ точки 3 и 4, ал. I се разпредѣлятъ съразмѣрно съ емлячната оценка на недвижимитѣ имоти. По време на разпрелѣлението, като за застроенитѣ парцели, емлячната оценка се взима въ двоенъ размѣръ
Изплащането на сумитѣ по точки 1, 2, 3 и 4, ал. I става на ежегодни равни вноски въ срокъ отъ 3 до 15 години, опредѣленъ по решение на общинския съветъ, за всѣки конкретенъ обектъ.
Б. За извършенитѣ до сега работи.
Направенитѣ отъ общината до влизане въ сила на настоящия законъ разходи за бордюри, паважъ и канализация, ако сѫ на лице и въ изправность, съставляватъ тежесть върху съответнитѣ недвижими имоти и се заплащатъ на общината по размѣри и редъ, както следва:
1. Бордюритѣ и паважитѣ се заплащатъ, съгласно буква „А“, точки 1 и 2 отъ този членъ по цена: бордюритѣ до 130 лева линейния метъръ; паважа — до 150 лв. кв. метъръ малкия сиенитенъ такъвъ; до 200; лева кв. м. голѣмия сиенитенъ и до 800 лв. кв. метъръ. керамичния;
2. Канализацията се заплаща по костуемата ѝ цена, съразмѣрно съ емлячната оценка на недвижимитѣ имоти по време на разпредѣлението, като обаче отъ дължимата сума се спадне половината отъ общия сборъ на платенитѣ до сега такси за каналъ по чл 89, п. 14, отъ закона за градскитѣ общини.
Изплащането на сумитѣ по предходнитѣ точки 1 и 2 става на ежегодни равни вноски въ срокъ отъ 3 до 15 години, опредѣленъ по решение на общинския съветъ за всѣки конкретенъ обектъ.
При изплащане въ предплата на дължимитѣ по този членъ суми се правятъ следнитѣ намаления: за пълно предсрочно изплащане на всички дължими суми по всѣко отдѣлно мѣроприятие — 20%, а за предсроочно изплащане дължимитѣ суми поне за 1 година — 10%.
Забележка. Намалението 10% се дава и за предсрочно платенитѣ поне за 1 година суми, преди влизане въ сила на настоящето измѣнение.
Невнесенитѣ въ сроковетѣ по този членъ вноски се събиратъ по реда и начина на закона за събиране прѣкитѣ данъци само съ 10% еднократна глоба и привилегия на вземането върху движимитѣ и недвижими имоти на длъжника, която привилегия следва непосрѣдствено следъ тази на държавата.
Отъ тежеститѣ на настоящия членъ се освобождаватъ:
а) черквитѣ, джамиитѣ, хавритѣ и другитѣ храмове, въ които се извършва богослужение;
б) сградитѣ принадлежащи на народнитѣ училища, всички собствени сгради на частнитѣ училища и сградитѣ на търговскитѣ и други професионални училища, съ програми изработени или утвърдени отъ надлежното министерство;
в) народнитѣ читалища;
г) принадлежащитѣ на благотворителнитѣ дружества и фондове болници, сиропиталища, приюти, ученически трапезарии и други благотворителни заведения и
д) недвижимитѣ имоти на: Държавата, Царския дворъ, Гарнизонното офицерско събрание, Зографския манастиръ, Академията на наукитѣ и регистриранитѣ дружества, съюзи и организациитѣ за обществено подпомагане.
Освобождаватъ се отъ тежеститѣ на настоящия членъ сѫщо и легационнитѣ помѣщения, собственость на онѣзи държави, въ които Българската държава се ползува съ сѫщитѣ права за своитѣ легационни помѣщения.
Разходитѣ за благоустройственитѣ работи около тия имоти оставатъ за смѣтка на общината.
Чл. 21. Постановленията на закона за градскитѣ общини и на закона за Столичната община отъ 2 мартъ 1932 год., важатъ и за Столичната община, доколкото не сѫ измѣнени или отмѣнени съ настоящия законъ.
Чл. 22. Настоящиятъ законъ отмѣнява всички закони които му противоречатъ, и влиза въ сила отъ деня на обнародването му въ „Държавенъ вестникъ“.
II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.
Издаденъ въ София на 17 августъ 1934 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието:
К. Георгиевъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистрованъ подъ № 3684 на 20 августъ 1934 г.
Пазитель на държавния печатъ,
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието:
К. Георгиевъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“