УКАЗЪ
№ 50
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ, Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията, представено Намъ съ доклада му подъ № 312 отъ 26 февруарий 1937 година,
Постановихме и постановяваме:
I. Да утвърдимъ VI-то постановление на Министерския съветъ взето въ заседанието му отъ 24 февруарий 1937 година, протоколъ № 32, съ което, на основание чл. 47 отъ Конституцията, се приема следната
НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за Столичната община
———————
Чл. 1. Столица София съставлява една община подъ наименувание „Столична община“.
Чл. 2. Основни органи на Столичната общинска власть сѫ:
А. Общинската управа, която се състои отъ:
1) кмета и
2) помощницитѣ му, и
Б. Общинскиятъ съветъ.
А. Общинска управа.
I. Кметъ.
Чл. 3. Въ предѣлитѣ на общината, кметътъ упражнява предоставената му въ тоя законъ общинска власть и изпълнява възложенитѣ му отъ законитѣ длъжности, разпорежданията на правителството и неотмѣненитѣ решения на общинската управа и общинския съветъ.
Чл. 4. Кметътъ е представитель на общината предъ всички власти, учреждения, мѣста и лица. Той, или упълномощеното отъ него лице, представлява общината и предъ сѫдебнитѣ власти. За редовностьта на даденото пълномощно не е необходима нотариална завѣрка.
Чл. 5. Кметътъ се назначава и уволнява съ царски указъ, по представление на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, одобрено отъ Министерския съветъ.
Кметътъ получава заплата, размѣрътъ на която се опредѣля отъ Министерския съветъ.
Кметътъ има петима помощници, които се назначаватъ и уволняватъ съ царски указъ: четиримата по представление на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, а петиятъ — по представление на Министра на народното просвѣщение, одобрени отъ Министерския съветъ. Последниятъ отъ помощницитѣ завежда учебното дѣло при общината.
Чл. 6. Кметътъ опредѣля кои отъ общинскитѣ служби ще се завеждатъ отъ помощницитѣ му.
Въ всички комисии, въ които по законъ се изисква участието на кметъ, помощникъ-кметъ или общински съветници, кметътъ съ специална заповѣдь може да назначи вмѣсто тѣхъ друго длъжностно лице.
Кметътъ може да спре или отмѣни всѣко разпореждане на своитѣ помощници по завежданитѣ отъ тѣхъ общински служби, както и всѣко разпореждане на началницитѣ на службитѣ.
Чл. 7. Кметътъ върши следното:
1) назначава, уволнява и командирова всички длъжностни лица при общината, а така сѫщо отстранява ги отъ длъжность въ случаитѣ опредѣлени отъ закона.
Той може да възложи на началницитѣ на отдѣлнитѣ служби при общината да назначаватъ, уволняватъ и наказватъ дисциплинарно лицата отъ подчинения си нисшъ персоналъ до длъжность дѣловодитель, а така сѫщо и да подписватъ сами нѣкои служебни книжа и документи;
2) разрешава отпускъ на помощникъ-кметоветѣ и на всички общински служители;
3) грижи се за приходитѣ и разходитѣ на общината и за своевременното изготвяне на бюджетопроекта;
4) грижи се за градоустройството и благоустройството на Столицата;
5) управлява общинскитѣ имоти и се грижи за тѣхното запазване и поддържане;
6) опредѣля мѣстата за будки, амбулантни продавачи, сергиджии, циркове, подвижни трупи, пѣвци, свирачи и пр., по всички улици, площади, пазарища, градини и др. обществени мѣста;
7) грижи се за училищното, санитарното, ветеринарното и пожарното дѣло; за общественото подпомагане, за чистотата и безопасностьта и за запазване па паметницитѣ и старинитѣ;
8) грижи се за облекчение продоволствието и намаление скѫпотията и спекулата;
9) разпорежда за изготвяне списъци на избирателитѣ и на подлежащитѣ на пѫтна и трудова повинность, съгласно специалнитѣ за това закони;
10) свиква на заседание общинския съветъ, за да обсѫди и гласува бюджетитѣ, да реши сключването на заеми, както и по всички въпроси, по които общинскиятъ съветъ по законъ е длъженъ да се произнесе;
11) дава годишенъ отчетъ предъ редовната сесия.
Чл. 8. Кметътъ издава заповѣди за своитѣ разпореждания. Всички жители на общината сѫ длъжни да изпълняватъ заповѣдитѣ на кмета.
Чл. 9. Нарушителитѣ на заповѣдитѣ на кмета се глобяватъ отъ него въ полза на общината съ глоба до 1.000 лв. Наказателнитѣ постановления за тѣзи глоби подлежатъ на обжалване предъ околийския сѫдъ въ срокъ отъ 7 дни отъ както на нарушителя се врѫчи преписъ отъ постановлението.
Обжалването става по реда на чл. чл. 673 и последващитѢ отъ закона за углавното сѫдопроизводство.
Постановленията за глобитѣ до 100 лева не подлежатъ на никакво обжалване.
Чл. 10. За запазване чистотата по улицитѣ, площадитѣ, градинитѣ, трамваитѣ и другитѣ обществени мѣста, агентитѣ по чистотата могатъ да бѫдатъ упълномощавани отъ кмета да налагатъ съгласно особна наредба, глоби отъ 5 до 100 лева въ полза на общината на всѣко лице, което не пази чистотата на тия мѣста. Глобитѣ се събиратъ на самото мѣсто и ако е нуждно, съ съдействието на полицията.
Когато нарушението, за което е наложена веднажъ глоба, продължава, а сѫщо и въ случай на по-тежки нарушения отъ този родъ, на нарушителя се съставя актъ за глобяването му отъ кмета.
Когато нарушението е извършено съ превозно срѣдство (гальота, каруца, кола, камионъ и пр.), за глобата отговарятъ солидарно както превозвачитѣ, така и собственицитѣ на превозното срѣдство.
Ако нарушението е въ връзка съ строежъ, събаряне, ремонтъ, товарене или разтоваряне на материали — за глобата отговарятъ солидарно както нарушителитѣ, така и техническиятъ рѫководитель и строительтъ.
Превознитѣ срѣдства и материалитѣ, чрезъ които е извършено нарушението, се задържатъ до заплащане на глобата и, ако това не стане до 3 месеца, продаватъ се на публиченъ търгъ, като добититѣ суми до размѣра на глобата оставатъ въ полза на общината, а остатъкътъ се връща на правоимащитѣ.
Чл. 11. Никой не може да води дѣло срещу общината, безъ да я предупреди по нотариаленъ редъ единъ месецъ преди завеждане на дѣлото. Предупреждението трѣбва да съдържа точно означаване на иска по размѣръ, фактическо и правно основание. Предявениятъ безъ предупреждение искъ се спира за опредѣленъ отъ сѫда срокъ, въ който общината да вземе становище по иска. Въ този случай, ако общината признае искътъ изцѣло или частично, за признатата часть ищецътъ нѣма право на сѫдебни и дѣловодни разноски.
Чл. 12. Столичната общинска управа върши следното:
1. Произвежда търговетѣ и извършва предприятията за смѣтка на общината, по реда указанъ въ закона за бюджета, отчетностьта и предприятията, съ следнитѣ изключения:
а) за предприятия до 2.000.000 (два милиона) лв. вкл., поемнитѣ условия, тържнитѣ книжа и сключенитѣ договори се турятъ въ действие веднага следъ като бѫдатъ одобрени отъ общинската управа — тѣ не се представляватъ за утвърждение отъ никого другиго;
б) поемнитѣ условия и приложенията имъ, за постройки и въобще строежи, на стойность по-голѣма отъ 2.000.000 (два милиона) лева се представляватъ за одобрение, преди утвърждението имъ, въ съответнитѣ министерства по характера на строежа, съгласно забележка I къмъ чл. 209 отъ закона за бюджета, отчетностьта и предприятията, и ако въ месеченъ срокъ отъ деня на постѫпването имъ въ министерствата, не бѫдатъ повърнати, считатъ се одобрени.
2. Изработва и гласува правилници за отношенията и задълженията на гражданитѣ къмъ общинскитѣ служби, имоти, пѫтища и съорѫжения и опредѣля санкциитѣ за тѣхното неспазване и нарушение, както и всички правилници за вѫтрешния редъ на службитѣ. Тия правилници се утвърждаватъ отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, въ съгласие съ съответнитѣ министри, когато се отнася за правилници, които засягатъ тѣхнитѣ ведомства.
3. Открива благотворителна и културни заведения и др. подобни.
4. Взема решения по всички въпроси по закона и правилника за общинскитѣ стопански предприятия.
5. Подпомага членоветѣ на общината, въ случай на общи бедствия (гладъ, пожаръ, наводнение, епидемии, болести и т, н.) и се грижи за поддържане на бедни, недѫгави, сакати и неспособни за работа членове на общината.
Чл. 13. Решенията на общинската управа се турятъ въ действие безъ предварително одобрение отъ по-горната власть, съ изключение на тия по п. п. 1б и 2 на чл. 12, които подлежатъ на предварително одобрение отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.
Чл. 14. Въ административно отношение Столицата се дѣли на 5 района, които се опредѣлятъ отъ общинската управа.
Въ всѣки районъ има по единъ районенъ комисарь. Районнитѣ комисари се назначаватъ отъ кмета.
За службата на районнитѣ комисари, общинската управа ще издаде правилникъ, утвърденъ отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.
Б. Общински съветъ.
Чл. 15. Столичниятъ общински съветъ се състои отъ: 1) кмета; 2) помощникъ-кметоветѣ; 3) по единъ представитель на законно-сѫществуващитѣ мѣстни общи професионални сдружения (търговци, занаятчии, индустриалци, работници, земедѣлци и др.), избирани отъ общитѣ имъ събрания; 4) по единъ представитель, посоченъ отъ управителнитѣ тѣла на: а) софийското дружество на собственицитѣ; б) софийския клонъ на Българския лѣкарски съюзъ; в) софийския Адвокатски съветъ, и г) софийския клонъ на Българското инженерно-архитектурно дружество; 5) петнадесеть софийски граждани, избирани по реда, указанъ въ избирателния законъ. Съветницитѣ по п. п. 3 и 4 се посочватъ всѣки две години въ първата половина на м. януарий. Съветницитѣ по п. 5 се избиратъ за срокъ отъ шесть години. Всѣки две години излизатъ по 1/3 отъ тѣхъ и се замѣстватъ съ нови, избрани отъ районитѣ, отъ които сѫ били избрани излѣзлитѣ. Следъ всѣки произведенъ изборъ за цѣлото число съветници, предвидено въ п. 5, чрезъ жребие се опредѣля кои отъ тѣхъ трѣбва да излѣзатъ въ края на първитѣ две години и кои въ края на вторитѣ две години. Останалитѣ, включително и новоизбранитѣ, излизатъ следъ изтичане на шестгодишния имъ мандатъ. Забележка. До конституирането на общинския съветъ общинската управа упражнява неговитѣ права и длъжности. Чл. 16. Общинскиятъ съветъ се свиква редовно два пѫти въ годината — презъ месецитѣ априлъ и октомврий. Кметътъ, споредъ нуждата, може да свиква общинския съветъ и на други извънредни сесии, по мотивираното постановление на общинската управа, утвърдено отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Чл. 17. Решенията на общинския съветъ, подлежащи на одобрение споредъ закона за градскитѣ общини, се представятъ за утвърждение отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве. Решенията на общинския съветъ за образуването на общински фондове, съ специално назначение, не подлежатъ на утвърждение. Сумитѣ по тия фондове не могатъ да се изразходватъ за никакви други цели. Чл. 18. Въ случай, че общинскиятъ съветъ не гласува на време бюджета на общината, Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве внася изработения отъ общинската управа бюджетопроектъ въ Министерския съветъ, който разглежда и утвърждава окончателно бюджета на общината. Чл. 19. За участие въ заседанията на съвета, съветницитѣ получаватъ заседателни пари. Кметътъ и помощницитѣ му не получаватъ възнаграждение за заседанията на общинския съветъ и на общинската управа. Чл. 20. Столичната общинска управа изготвя програма за извършване на следнитѣ благоустройствени работи: поставяне бордюри и тротоари, постилане на улици и площади (паважъ, асфалтиране, бетонна покривка и др), канализиране на улици и частни имоти и прокарване на водопроводи. Направенитѣ разходи по тѣзи благоустройствени работи съставляватъ данъчна тежесть върху съответнитѣ недвижими имоти и се заплащатъ на общината по размѣри и редъ, както следва:А. За бѫдещи работи.
1. Бордюритѣ край всѣки имотъ се заплащатъ по костуемата имъ цена. Постилането на тротоаритѣ става съгласно чл. 72 отъ закона за благоустройството.
2. Постилането на улицитѣ, булевардитѣ и площадитѣ е въ тежесть на съответнитѣ недвижими имоти край тѣхъ и то до 5 метра предъ лицето на имота, смѣтано отъ бордюра на тротоара. За цельта, общинската управа, въ 6-месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила, разпредѣля всички улици, булеварди и площади на три категории, съобразно стопанското имъ значение, като костуемата цена на постилката по улици, булеварди и площади отъ I категория се заплаша 100%; отъ II категория — 80%; отъ III категория — 60%.
3. Канализирането на отдѣлнитѣ отводнителни зони е въ тежесть на недвижимитѣ имоти въ съответната зона, а разходитѣ за общитѣ канализационни работи (главни събирателни канали, пречиствателни станции, корекции на рѣки и пр.), — въ тежесть на всички недвижими имоти въ Столицата.
4. Направата на водоснабдителната мрежа на всѣка градска часть е въ тежесть на недвижимитѣ имоти въ сѫщата часть.
Разходитѣ по направата на главнитѣ линии отъ 300 мм. нагоре, резервуаритѣ, водопроводитѣ отъ тѣзи послелнитѣ до водохващанията, както и поддържането на цѣлата градска мрежа и всички останали водопроводни съорѫжения — сѫ въ тежесть на всички консуматори на вода и се изплащатъ чрезъ такситѣ за вода, събирани, съгласно закона за градскитѣ общини.
Тежеститѣ по предходнитѣ точки 3 и 4. ал. I. се разпредѣлятъ съразмѣрно съ емлячната оценка на недвижимитѣ имоти по време на разпредѣлението, като за незастроенитѣ парцели, емлячната оценка се взема въ двоенъ размѣръ.
Изплащането на сумитѣ по точки 1, 2. 3 и 4, ал. I. става на ежегодни равни вноски въ срокъ отъ 3 до 15 години, опредѣленъ по решение на общинския съветъ, за всѣки конкретенъ обектъ.
Б. За извършенитѣ до сега работи.
Направенитѣ отъ общината до влизане въ сила на настоящия законъ разходи за бордюри, паважъ и канализация, ако сѫ на лице и въ изправность, съставляватъ тежесть върху съответнитѣ недвижими имоти и се заплащатъ на общината по размѣри и редъ, както следва:
1. Бордюритѣ и паважитѣ се заплащатъ, съгласно буква „А“, точки 1 и 2, отъ този членъ по цена: бордюритѣ до 130 лева линейния метъръ: паважа — до 150 лева кв. метъръ малкия сиенитенъ такъвъ; до 200 лева кв. метъръ голѣмия сиенитенъ и до 800 лева кв. метъръ керамичния.
2. Канализацията се заплаща по костуемата ѝ цена, съразмѣрно съ емлячната оценка на недвижимитѣ имоти, по време на разпредѣлението като, обаче, отъ дължимата сума се спадне половината отъ общия сборъ на платенитѣ до сега такси за каналъ по чл. 89. п. 14, отъ закона за градскитѣ общини.
Изплащането на сумитѣ по предходнитѣ точки 1 и 2 става на ежегодни равни вноски въ срокъ отъ 3 до 15 години, опредѣленъ по решение на общинския съветъ за всѣки конкретенъ обектъ.
При изплащане въ предплата на дължимитѣ по този членъ суми се правятъ следнитѣ намаления: за пълно предсрочно изплащане на всички дължими суми по всѣко отдѣлно мѣроприятие — 20%. а за предсрочно изплащане дължимитѣ суми поне за 1 година — 10%.
Забележка: Намалението 10% се дава и за предсрочно платенитѣ поне за 1 година суми, преди влизане въ сила на настоящето измѣнение.
Невнесенитѣ въ сроковетѣ по този членъ вноски се събиратъ по реда и начина на закона за събиране прѣкитѣ данъци само съ 10% еднократна глоба и привилегия на вземането върху движимитѣ и недвижими имоти на длъжника, която привилегия следва непосрѣдствено следъ тази на държавата.
Отъ тежеститѣ на настоящия членъ се освобождаватъ:
а) черквитѣ, джамиитѣ, синагогитѣ и другитѣ храмове, въ които се извършва богослужение;
б) сградитѣ принадлежащи на народнитѣ училища, всички собствени сгради на частнитѣ училища и сградитѣ на търговскитѣ и др. професионални училища, съ програми изработени или утвърдени отъ надлежното министерство;
в) народнитѣ читалища;
г) принадлежащитѣ на благотворителнитѣ дружества и фондове болници, сиропиталища, приюти, ученически трапезарии и други благотворителни заведения, и
д) недвижимитѣ имоти на държавата, Царския дворъ, гарнизонното офицерско събрание, Зографския монастиръ, Академията на наукитѣ и регистриранитѣ дружества, съюзи и организациитѣ за обществено подпомагане.
Освобождаватъ се отъ тежеститѣ на настоящия членъ сѫщо и легационнитѣ помѣщения, собственость на онѣзи държави, въ които българската държава се ползува съ сѫщитѣ права за своитѣ легационни помѣщения.
Разходитѣ за благоустройственитѣ работи около тия имоти оставатъ за смѣтка на общината.
Чл. 21. Разходитѣ по бюджетитѣ на Столичната община се произвеждатъ и контролиратъ по реда на закона за бюджета, отчетностьта и предприятията и на закона за Върховната смѣтна палата и за областнитѣ смѣтни палати тъй както това става за разходитѣ по бюджетитѣ на държавата и фондоветѣ.
Чл. 22. Постановленията на закона за градскитѣ общини важатъ и за Столичната община, доколкото не сѫ измѣнени или отмѣнени съ настоящия законъ.
Чл. 23. Настоящиятъ законъ отмѣнява всички закони, които му противоречатъ и влиза въ сила отъ деня на обнародването му въ „Държавенъ вестникъ“.
II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.
Издаденъ въ София на 27 февруарий 1937 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Председатель на Министерския съветъ, Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията:
Г. Кьосеивановъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 5098 на 27 февруарий 1937 г.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието:
Анг. Карагьозовъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“