УКАЗЪ
№ 239.
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията, представено Намъ съ доклада му подъ № 1436 отъ 6 юний 1936 година,
Постановихме и постановяваме:
I. Да утвърдимъ I-то постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 5 юний 1936 година, протоколъ № 92, съ което, на основание чл. 47 отъ Конституцията, се приема следната
НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за запазване на стариннитѣ постройки въ населенитѣ мѣста.
———————
Чл. 1. При проектирането на нови регулационни планове на населенитѣ мѣста и при преработването и прилагането на утвърденитѣ вече регулационни планове, запазватъ се:
а) улицитѣ и площадитѣ, които по своето очертание, начинъ на застрояване, историческо минало и пр. иматъ архитектонично, битово, или историческо значение;
б) постройкитѣ и паметницитѣ, които иматъ архитектонично, битово, историческо, археологическо или художествено значение (стари сгради, църкви, калета, градища, развалини, манастири, чешми, могили, побити камъни, градини, стари дървета, естествени каменни фигури и др.)
Чл. 2. Искането за запазване улици, площади, постройки, паметници и др., посочени въ чл. 1 отъ този законъ, се отправя чрезъ съответната община до Народния музей.
Народниятъ музей, следъ като проучи искането, препраща го съ мотивирано изложение въ Министерството на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройсвото.
Чл. 3. Комисия въ съставъ: по единъ представитель на отдѣленията Благоустройство и Архитектурно при Главната дирекция на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството и единъ представитель на Народния музей, следъ като проучи искането, изложението на Народния музей и направи огледъ на самото мѣсто, съставя мотивиранъ протоколъ. Протоколътъ на комисията подлежи на утвърждение отъ Министра на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството. Въ случай, че искането се уважи, издава се заповѣдь, която се обнародва въ „Държавенъ вестникъ“.
Чл. 4. Измѣненията на регулационнитѣ планове съ цель да се запазятъ улицитѣ, площадитѣ, постройкитѣ и др., посочени въ чл. 1 на този законъ, ще се извършватъ по реда опредѣленъ въ закона за благоустройството на населенитѣ мѣста. При искане на измѣнения на регулационнитѣ планове, ще се счита отъ общественъ интересъ запазването на улицитѣ, площадитѣ, постройкитѣ и др., посочени въ този законъ.
Въ тия случаи въ заседанията на Висшата сѫдебно-административна комисия участвува съ съвещателенъ гласъ представитель на Народния музей.
Чл. 5. Поправка или преустройство на запазенитѣ постройки и др., се разрешава, следъ като се вземе мнението на комисията по чл. 3 отъ Главната дирекция на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството и се извършва подъ рѫководството и надзора на органитѣ на сѫщата дирекция.
Главниятъ директоръ на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството може да възложи рѫководството и надзора на съответната общинска техническа служба.
Чл. 6. Запазенитѣ по този законъ постройки, паметници и др., се освобождаватъ отъ данъкъ сгради и отъ общинскитѣ такси, които се плащатъ за поправка и преустройство на постройки.
За поддържане па запазенитѣ постройки, паметници, и др., на собственицитѣ имъ може да се отпуска помощь отъ съответната община, споредъ бюджетнитѣ ѝ възможности.
Чл. 7. Постройкитѣ и паметницитѣ съ особено голѣмо архитектонично, битово или историческо значение се откупуватъ постепенно отъ общинитѣ или държавата и превръщатъ въ музей.
Чл. 8. Проектитѣ за нови постройки които сѫ въ съседство съ запазени постройки и паметници, или се намиратъ на запазени улици и площади, се одобряватъ отъ Главната дирекция на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството, следъ предварително дадено мнение отъ комисията по чл. 3.
Проектитѣ се препращатъ отъ съответната община на Главната дирекция на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството, която трѣбва да се произнесе по представенитѣ проекти въ срокъ отъ 15 дни.
Стилътъ на новитѣ постройки трѣбва да отговаря на този на запазенитѣ постройки и на общия видъ на улицата или площада.
Чл. 9. Събарянето на запазенитѣ постройки, паметници и др., става следъ като се освидетелствуватъ отъ комисия по реда опредѣленъ въ закона за благоустройството на населенитѣ мѣста. Въ този случай въ състава на комисията влизатъ и представители на отдѣлението Благоустройство при Главната дирекция на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството и на Народния музей.
Чл. 10. Ако при извършването на строежи, частни, общински и държавни, се откриятъ старини, предприемачитѣ и собственицитѣ сѫ длъжни да съобщатъ на мѣстния музей, а при липса на такъвъ, на общинската власть Мѣстниятъ музей или общинската власть, на които е съобщено за открититѣ старини сѫ длъжни да спратъ работата и веднага да известятъ Народния музей.
Народниятъ музей въ двудневенъ срокъ за София, а въ седмодневенъ срокъ за провинцията, е длъженъ да прегледа старинитѣ и даде разрешение за продължение на работитѣ.
Чл. 11. За неспазване нарежданията на този законъ се наказватъ съ глоба: длъжностнитѣ лица отъ 200 до 2.000 лв., а частнитѣ лица отъ 500 до 30 000 лв. Глобата се налага съ заповѣдь отъ Министра на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството.
Глоба до 1.000 лева не подлежи на обжалване.
Чл. 12. За прилагането на този законъ се издава правилникъ утвърденъ съ царски указъ.
Чл. 13. Този законъ отмѣнява всичка закони, правилници и нареждания, които му противоречатъ.
II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството.
Издаденъ въ София на 9 юний 1936 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията:
Г. Кьосеивановъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 4699 на 15 юний 1936 год.
Пазитель на държавния печать,
Министъръ на правосѫдието: Д. Пешевъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“