УКАЗЪ
№ 113
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието, представено Намъq съ доклада му отъ 31 августъ 1934 година, подъ № 1085,
Постановихме и постановяваме:
I. Да одобримъ XIX-о постановление на Министерския съветъ, взето въ заседанието му отъ 30 августъ 1934 год., протоколъ № 103, съ която е приета, на основание чл. 47 отъ Конституцията, следната
НАРЕДБА–ЗАКОНЪ за защита безопастностьта на държавата.
———————
Чл. 1. Забраняватъ се всѣкакви организации, групи или тѣхни поддѣления, които, за постигане на политически цели, вънъ отъ случаитѣ, предвидени въ чл. 1 отъ закона за защита на държавата, проповѣдватъ или подбуждатъ къмъ престѫпления противъ личностьта или живота на длъжностни или частни лица, или проповѣдватъ вражда, или подбуждатъ къмъ враждебни действия спрямо чужда държава, или които за сѫщитѣ цели си служатъ или искатъ да си служатъ съ престѫпления, насилие, въорѫжени или терористически действия.
Забраняватъ се сѫщо организации, групи или тѣхни поддѣления, които по какъвто и да е начинъ подпомагатъ по-горе посоченитѣ организации и групи.
Чл. 2. Който създава организации, групи или тѣхни поддѣления, посочени въ чл. 1, или става членъ на такива, се наказва: създателитѣ или организаторитѣ — съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 5 до 10 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лева, а членоветѣ — съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.
Чл. 3. Който набавя срѣдства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага съ съвети или по другъ начинъ посоченитѣ въ чл. 1 организации, групи, тѣхни поддѣления или членове, наказва се съ строгъ тъмниченъ, затворъ до 3 години и съ глоба отъ 10.000 до 100.000 лева.
Чл. 4. Който приема, крие, превозва, събира или приготовлява орѫжие, уреди или избухвателни предмети или вещества, като знае или споредъ обстоятелствата трѣбва да предполага, че могатъ да послужатъ за деяния, посочени въ чл. 1, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ до 3 години и съ глоба отъ 10.000 до 150.000 лева.
Чл. 5. Членове на организации, групи или тѣхни поддѣления, за които е речь въ чл. чл. 1 и 2, както и лица, които по начинъ, посоченъ въ чл. чл. 3 и 4, сѫ подпомагали такива организации, групи или поддѣления, се освобождаватъ отъ наказание, ако съобщатъ на властьта за тѣхното сѫществуване и за лицата, които влизатъ въ тѣхъ, преди тя сама да ги е открила.
Чл. 6. Който влиза въ връзка съ лица, групи или сдружения намиращи се въ чужбина или съ чужда държава, за подготвяне или извършване на престѫпление по чл. чл. 2, 3 и 4, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева.
Чл. 7. Осѫденитѣ по настоящия законъ се лишаватъ отъ граждански и политически права по чл. 30 отъ наказателния законъ за срокъ, опредѣленъ отъ сѫда.
Предметитѣ, които сѫ служили или сѫ били предназначени за извършване на едно отъ посоченитѣ по-горе престѫпления, или на такова по чл. чл. 1 и 4 отъ закона, поменатъ въ чл. 10 на тая наредба-законъ, се конфискуватъ.
Чл. 8. Който знае, че се приготовлява нѣкое отъ посоченитѣ въ тоя законъ престѫпления и не съобщи за това на властьта, наказва се съ тъмниченъ затворъ.
Чл. 9. Който укрива или спомогне да избѣга лице, за което знае или по обстоятелствата трѣбва да предполага, че е извършено нѣкое отъ предвиденитѣ въ тоя законъ престѫпни деяния, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ до 3 години и глоба отъ 10.000 до 50.000 лева. Тая разпоредба не се прилага спрямо низходящитѣ възходящитѣ, съпрузитѣ, братята и сестритѣ на укриваното лице.
Ако за укритото или за избѣгалото лице е разгласено по чл. 14 отъ настоящия законъ, наказанието е строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и глоба отъ 20.000 до 100.000 лева.
Чл. 10. Който съзнателно назначава или държи на служба лица, за които знае, че сѫ членове на забранени по този законъ организации, групи или тѣхни поддѣления, наказва се съ тъмниченъ затворъ.
Чл. 11. Спрямо участвуващитѣ въ чети, съставени съ цель да преминатъ въ чужда държава, за да произведатъ смутъ или да вършатъ престѫпления противъ вѫтрешния редъ на тая държава, противъ личната или имотна безопасность, както и спрямо ония, които се прясъединяватъ къмъ такива чети, които се опитатъ да преминатъ въ друга държава съ поменатата цель, които събиратъ, въорѫжаватъ, упражняватъ или снабдявать съ военни потрѣби подобни чети, или които укриватъ четници, а сѫщо и спрямо държавни и общински органи, които, като знаятъ положението и качеството на едно лице на четникъ, не взематъ нужднитѣ мѣрки за залавянето и предаването му на сѫдебната власть, или които повторно извършатъ нѣкое отъ престѫпнитѣ деяния, изброени по-горе, — се прилагатъ постановленията на закона за престѫпнитѣ деяния противъ вѫтрешния редъ, личната или имотна безопастность въ чужди държави (отъ 1921 година).
Чл. 12. Лицата, които укриватъ, даватъ убѣжище или храна, или набавятъ други срѣдства на членове на чети, за каквито се говори въ по-горния членъ, се освобождаватъ отъ наказание, ако спомогнатъ за тѣхното залавяне, като своевременно съобщатъ на властьта за мѣстопребиваването на четата или на отдѣлни нейни членове.
Сѫщо се освобождава отъ наказание и онзи членъ на чета, който преди да е извършено отъ него или отъ четата престѫпно деяние, се предаде на властьта и посочи другаритѣ си и мѣстонахождението имъ.
Чл. 13. Дѣлата по този законъ, както и по закона за вѫтрешния редъ, личната или имотна безопасность въ чужди държави, сѫ подсѫдни: по отношение гражданскитѣ лица — на окрѫжнитѣ сѫдилища, а по отношение военнитѣ лица и приравненитѣ къмъ тѣхъ — на областнитѣ военни сѫдилища, и се разглеждатъ по спешность. Присѫдитѣ на тѣзи сѫдилища сѫ окончателни и подлежатъ само на касационно обжалване.
Въ мѣстности, обявени въ военно положение, действуватъ военно-полевитѣ сѫдилища, придадени къмъ съответнитѣ войскови части, които разглеждатъ дѣлата на мѣстото на извършване престѫплението.
При разглеждането на дѣлата по тоя законъ за престѫпнитѣ деяния противъ вѫтрешния редъ, личната или имотна безопастность въ чужди държави, се прилагатъ правилата на чл. чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 652, ал, 2. 653, 654, 654а и 656, ал. 2, отъ зак. за углавното сѫдопроизводство, а може да се прилага и чл. 655 отъ сѫщия законъ. Сѫщото важи и когато, при обявено военно положение, дѣлата се гледатъ отъ военнитѣ следователи и военно-полевитѣ сѫдилища, като въ този случай правата на сѫдебнитѣ следователи се упражняватъ отъ военнитѣ следователи, тѣзи на прокурора — отъ военния прокуроръ, а тѣзи на окрѫтнитѣ сѫдилища — отъ военно-полевитѣ сѫдилища и тѣзи на Върховния касационенъ сѫдъ — отъ Военно-касационния сѫдъ.
Чл. 14. Полицията разгласява чрезъ „Държавенъ вестникъ“ и ежедневния печатъ кои лица се дирятъ отъ властьта като подозрѣни въ престѫпления по настоящия законъ и по закона за престѫпнитѣ деяния противъ вѫтрешния редъ, личната или имотна безопастность въ чужди държави. Ако до 10 дни отъ разгласяването търсеното лице не се предаде на властьта, надлежниятъ по този законъ сѫдъ, по донесение на полицията, съ мотивирано опредѣление, обявява това лице за подозрѣно въ престѫпление по казанитѣ закони.
Опредѣлението на сѫда е окончателно и не подлежи на обжалване; то може да бѫде измѣнено или отмѣнено отъ сѫщия сѫдъ, ако се измѣнятъ обстоятелствата.
Имената на обявенитѣ за подозрѣни, съгласно предходната алинея, съ описание на тѣхната самоличность, се обнародватъ въ „Държавенъ вестникъ“, и всѣки гражданинъ може да залови такова лице и да го предаде на властьта, като при залавянето му има правата на полицейскитѣ органи.
Чл. 15. Мѣрката за неотклонение за всички престѫпни деяния по тоя законъ и по закона за престѫпнитѣ деяния противъ вѫтрешния редъ, личната или имотна безопастность въ чужди държави е задържане подъ стража.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на вѫтрешнитѣ работи и народното просвѣщение.
Издаденъ въ София на 1 септемврий 1934 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 3692 на 1 септемврий 1934 г.
Пазитель на държавния печатъ,
Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на правосѫдието: К. Георгиевъ
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“
———————
Старъ чл. 13: Дѣлата по тоя законъ и по закона за престѫпнитѣ деяния противъ вѫтрешния редъ, личната или имотна безопастность въ чужди държави сѫ подсѫдни на окрѫжнитѣ сѫдилища и се разглеждатъ по спешность. Присѫдитѣ на тѣзи сѫдилища сѫ окончателни и подлежатъ на касационно обжалване.