Министерство на народното стопанство
Дирекция на природнитѣ богатства
Отдѣление за горитѣ, лова и рибарството
На основание чл. 26 отъ закона за горитѣ, протокола № 1695 отъ 12 септемврий 1934 година, на комисията, назначена съ заповѣдь № 1012 отъ 9 августъ 1934 година, решението на постоянния горски съветъ подъ № 6 отъ 9 февруарий 1933 година и докладната записка № IIIа 15421 отъ 27 октомврий 1934 година,
———————
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ IIIа 15422Постановявамъ:
I. Да се обявятъ за строго-охранителенъ периметъръ и националенъ паркъ, съ резерватитѣ въ него, горитѣ и пасбищата-яйлаци въ планина Витоша, въ следнитѣ граници:
Отъ в. „Черни връхъ“ 2285 м. северозападна посока права линия до в. „Самара“ 2146 м. по билото на „Самара“ югозападна посока достига де мѣстностьта „Тритѣ камъка“. Отъ тукъ западна посока по билото достига до в. „Селимица“ 2055 м. По сѫщото било северо-западна посока излиза на в. „Яслитѣ“ 1707 метра, северозападно по билото на в. „Острецъ“ 1702 метра, западно по сѫщото било достига до в. „Острица“ 1621 метра, северно направление покрай смърчевата гора слиза на пѫтеката водяща отъ хижа „Селимица“ за хижа „Фонфонъ“, по сѫщата въ северно направление достига до кота 1669 (Трандафила), северно направление по билото достига до Владайски „Църни връхъ“ 1639 метра. Отъ тукъ североизточно направление по билото на Владайски „Църни връхъ“ презъ Владайската конярна и по седловината достига до рѣката подъ „Златнитѣ мостове“ мѣстностьта „Пазарището“, северна посока достига до кота 1430 („Юрушки гробъ“), по рударската вада и пѫтя за с. Владая въ северозападна посока, по пѫтя до ливадата на Ст. Георгиевъ и др. отъ с. Владая (м. „Балабановецъ“), покрай сѫщитѣ ливади въ северно направление и пѫтя водящъ за м. „Герена“ достига до кота 1209 („Герена“). Отъ тукъ въ източно направление по пѫть и хребетъ до м. „Побитъ камъкъ“, северно покрай долния край на ливадитѣ на Н. Г. Кировъ, Г. Богдановъ и Бр. Стамболийски отъ село Бояна, които се включватъ въ границитѣ на националния паркъ, източно направление по билото покрай хижа „Момина скала“ пресича Боянската рѣка достига до скалитѣ „Свиньоветѣ“, сѫщата посока покрай Боянската общинска гора, права линия пресича водопровода и достига до началото на „Серевъ долъ“. Югоизточна посока покрай долния край на драгалевския говедарникъ, източно по пѫтя водящъ отъ говедарника за връхъ „Кикешъ“, достига в. „Кикешъ“ 1400 метра, югозападно направление около 100 метра заема източна посока права линия презъ стѫпаловиднитѣ скали подъ кота 1410, пресича Драгалевската рѣка, североизточно направление излиза на долния край на изкуственитѣ култури на шосето Драгалевци—хижа „Алеко“, по сѫщото шосе презъ мѣстностьта „Надъ корията“, югоизточно направление достига до м. „Писанъ камъкъ“ 1064 метра.
Отъ тукъ южно направление по Янколовския пѫть слиза въ Янчевската рѣка, югоизточно по рѣката до м. „Станциитѣ“. Южно направление презъ седловината находяща се западно отъ скалата „Мочище“, права линия пресича рѣка Бистрица и излиза на в. „Чадъра“, покрай долния край на „Рѫбовска грамада“, покрай Игликина ливада, покрай долния край на грамадата „Мечино усое“ покрай Чирушкина ливада, покрай Цонкина гора, Терзииски ниви, Ковашка нива и Терзийска ливада и нива до р. Плачковица (Мала желѣзница), южно направление по „Алиниски валогъ“, минава покрай нивитѣ и ливадитѣ на бр. Вукашинови и нивата на бр. Илчови отъ с. Желѣзница, слиза въ р. Желѣзница. Възъ р. Желѣзница достига до сливането на рѣката съ „Уструшки долъ“. Отъ тукъ южно направление по „Задгорски долъ“, покрай гората достига до в. „Бѣлчова скала“ 1833 метра, по билото на сѫщата скала югозападно презъ „Сивата грамада“, се по сѫщото било въ северно направление до м. „Сиври кая“, западно направление по билото на дългата грамада до „Срѣдния връхъ“, северозападна посока по билото до м. „Тритѣ обора“ (Изворитѣ на р. Струма), презъ „Гьоловетѣ“ северно направление по билото на „Черни връхъ“ достига до първата точка.
II. Отъ описанитѣ въ точка I граници на стр. охранителния периметъръ и националенъ паркъ, съ резервати, съгласно предписанието на Министерството подъ № 15869 отъ 10 декемврий 1932 година изключватъ се, до заплащане яйлацитѣ на с. с. Бистрица и Желѣзница, следнитѣ мѣстности: „Гърбежа“, „Бѣли камъкъ“, „Мечкино усое“, „Германова поляна“ и др., при граници: започва отъ в. „Чадъра“ североизточна посока покрай долния край на Рѫбовска грамада“, покрай Игликина ливада, покрай долния край на грамадата „Мечкино усое“, покрай Черушкина ливада, покрай Цонкина гора, Терзииски ниви, Ковашка нива и Терзииски ливада и нива до рѣка Плачковица (Мала желѣзница), южно направление по „Алински валогъ“, минава покрай нивитѣ и ливадитѣ на бр. Вукашинови и нивата на бр. Илчови отъ с. Желѣзница, достига до сливането на рѣката съ „Уструшки долъ“. Отъ тукъ южно направление по „Задгорски долъ“, покрай гората достига до „Бѣлчова скала“ 1833 метра. Отъ тукъ северно по хоризонтала на малкия купенъ намиращъ се на горния край на „Рѫбестата скала“ презъ сѫщия купенъ въ северо-източно направление по хребета излиза на първата точка — върхъ „Чадъра“.
Гр. София, 27 октомврий 1934 година.
Министъръ: К. Бояджиевъ