Министерство на земедѣлието и държавнитѣ имоти
———————
УКАЗЪ
№ 117
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти, представено Намъ съ доклада му отъ 26 ноемврий 1941 година, подъ № 21417,
Постановихме и постановяваме:
Одобряваме следния
ПРАВИЛНИКЪ за приложението на закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения
ГЛАВА I. Опредѣления.
Чл. 1. Подъ понятието „билка“ се разбира всѣко диворастящо или отгледано лѣчебно или благоуханно растение, което се употрѣбява въ народната или официална медицина, и др., било цѣлото, било само нѣкоя негова часть. Чл. 2. „Билкоберачъ“ е всѣки български поданикъ, снабденъ съ позволително за бране на билки. Чл. 3. „Билкарь“ е всѣки пълнолѣтенъ български поданикъ отъ български народностенъ произходъ, снабденъ съ билкарска карта отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Чл. 4. Всѣки български поданикъ, който отглежда билки въ своя или наета земя е „билкопроизводитель“. Сѫщиятъ може свободно да дестилира и преработва механично производството си, както и да го предлага на свободния пазаръ.Глава II. Билкоберачи.
Чл. 5. Придобиване правото на билкоберачъ става съ устно или писмено заявление до кмета на общината, въ чието землище заявительтъ ще бере билки. Кметътъ издава позволителни за билкоберачи, предимно на мѣстни жители (обр. № 1), възъ основа на дадени му права отъ околийския агрономъ или мѣстния лесничей или началникъ на секция по укрепяване на пороищата и залесяване, които ежегодно до 1 януарий писмено съобщаватъ на общинитѣ свободнитѣ за бране билки, по мѣстности, въ повѣренитѣ имъ райони. Чл. 6. Билкоберачътъ може да бере билки и съ помощьта на останалитѣ членове отъ семейството си, подъ негова лична отговорность, като въ позволителното му се посочатъ писмено лицата — помагачи. Учитель, завършилъ курсъ за билкоберачъ, може да бере билки съ помощьта на ученицитѣ си, но подъ своя отговорность и надзоръ, и при условие, че доходитѣ отъ това занятие се използуватъ по решение на учителския съветъ при училището. Кооперативенъ деятель, завършилъ курсъ за билкоберачъ, може да бере билки за смѣтка на мѣстното кооперативно сдружение съ помощьта на група до 10 души мѣстни жители помагачи, но подъ негова отговорность и надзоръ. Чл. 7. Позволителнитѣ на билкоберачитѣ се издаватъ безплатно отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, респективно отъ общинскитѣ кметове, и не се обременяватъ съ никакви такси и фондови марки. Позволителнитѣ важатъ за една календарна година и не се освобождаватъ отъ гербовъ налогъ. Чл. 8. Всѣки билкоберачъ е дълженъ да носи съ себе си позволителното, когато бере билки, и да го представя при поискване на съответнитѣ власти. Чл. 9. Всѣки български поданикъ може свободно — безъ позволително да набере билки, въ количество необходимо за собствено употрѣбление и употрѣбление на негови близки и роднини, безъ, обаче, да търгува съ набранитѣ билки.Глава III. Билкари.
Чл. 10. Билкарьтъ има право самъ, или за смѣтка на нѣкоя фирма или сдружение да събира билки съ помощьта на правоспособни билкоберачи. Сѫщиятъ може да изкупува и приготвя билкитѣ като търговска стока за вѫтрешния и външни пазари. Чл. 11. Билкарскитѣ карти се издаватъ отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, възъ основа на писмена молба, подадена, или направи до сѫщото, или чрезъ околийскитѣ агрономи и лесничеи, придружена съ 2 портретчета 4/6 см. и следнитѣ документи: а) аптекари, хуманни лѣкари, ветеринарни лѣкари, агрономи, лесовъди, ботаници и химици — дипломъ или удостовѣрение за завършено висше образование по специалностьта; б) завършилитѣ срѣдни учебни заведения, въ които сѫ изучавали ботаника поне една учебна година въ следваното учебно заведение — удостовѣрение отъ общината, въ която сѫ били билкоберачи поне една година и свидетелство за завършенъ специаленъ курсъ по билкарство съ издържанъ успѣшно изпитъ за билкарь; в) завършилитѣ практически земедѣлски и горски училища — свидетелство за завършенъ курсъ на съответното училище, удостовѣрение отъ общината, въ която сѫ били билкоберачи поне 2 години и свидетелство за завършенъ специаленъ курсъ по билкарство съ издържанъ успѣшно изпитъ за билкарь; г) билкаритѣ, които упражняватъ самостоятелно този занаятъ въ момента на влизането на закона въ сила — удоствѣрения, издадени отъ съответнитѣ данъчни управления за законно упражнявано занятие „билкарство“, и д) всички български поданици, които иматъ завършено най-малко основно образование, 3-годишна практика като билкоберачи — удостовѣрения отъ общинитѣ и свидетелство за следванъ курсъ по билкарство съ издържанъ успѣшно изпитъ за билкарь. Чл. 12. Билкарскитѣ карти се издаватъ за срокъ отъ три години и важатъ за цѣлата страна, като ежегодно, най-късно до 15 януарий, трѣбва да се представятъ въ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти за завѣрка чрезъ околийския агрономъ или съответния лесничей. Чл. 13. Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти води списъкъ на билкаритѣ, въ който се вписватъ всички сведения за извършенитѣ отъ тѣхъ закононарушения и наложенитѣ имъ наказания. Чл. 14. Всѣки билкарь е дълженъ да носи въ себе си билкарската карта, при упражняване на занятието си, и да я представя при поискване на съответнитѣ власти. Чл. 15. Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, нарежда въ населени мѣста, кѫдето нѣма билкари, билкобрането и манипулацията на билкитѣ да се извършва подъ рѫководството и надзора на участъковия агрономъ, лесничей и др. специалисти, подведомствени на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, съ помощьта на правоспособни билкоберачи.Глава IV. Билкопроизводители.
Чл. 16. Всѣки български поданикъ може свободно да отглежда билки въ своя или наета земя, както и да преработва производството си по механиченъ или дестилационенъ начинъ и да го предлага свободно на пазара. Чл. 17. Органитѣ на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, напѫтствуватъ билкопроизводителитѣ въ отглеждането на билкитѣ, подпомагатъ въвеждането въ земедѣлскитѣ и горски стопанства на проучени или нови видове билки, чрезъ раздаване семена, разсади и др., следятъ за автентичностьта на сортоветѣ, за подобрението имъ и за увеличението на добива.Глава V. Курсове.
Чл. 18. Съгласно чл. 18 отъ закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти урежда периодично специални курсове по билкарство, чиито времетраене и програма се опредѣлятъ отъ специаленъ правилникъ, одобренъ съ указъ.Глава VI. Съветъ по билкарство.
Чл. 19. При Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти се учредява съветъ по билкарство, който се занимава съ следното: а) произнася се по всички въпроси по приложението на закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения; б) изучава и предлага мѣркитѣ и срѣдствата за увеличаване и разумно ползуване на лѣчебнитѣ и благоуханни растения у насъ; в) дава мнение по предвиденитѣ въ закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения, правилници, наредби, програми за курсоветѣ по билкарство и пр., и г) управлява съ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти смѣтката за изследване лѣчебнитѣ и благоуханни растения. Чл. 20. Членоветѣ на съвета по билкарството се назначаватъ отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Въ състава на съвета влизатъ по единъ представитель на: съюзитѣ на аптекаритѣ и на дрогериститѣ, на българското аптекарско кооперативно сдружение, на дирекцията на външната търговия, на търговцитѣ износители на билки, на браншовото сдружение на търговцитѣ — билкари, на производителитѣ на лѣчебни благоуханни растения, на коперативната организация за износъ на билки при Българската земедѣлска и кооперативна банка и на организациитѣ на агрономитѣ, лесовъдитѣ, ботаницитѣ и химицитѣ. Отъ страна на държавата въ съвета влизатъ: директорътъ на земедѣлието, директорътъ на горитѣ и лова, директорътъ на централния земедѣлски изпитателенъ институтъ, директорътъ на института за изучаване и горски опити, единъ агрономъ отъ специалиститѣ по медицински растения при земедѣлско-опитнитѣ институти и началникътъ на аптечната служба при Дирекцията на народното здраве. При нужда, Министрътъ на земедѣлието и държавнитѣ имоти може да привлѣче за членове въ съвета и други специалисти. Чл. 21. Съветътъ по билкарството се свиква на заседание поне веднажъ въ годината, съ заповѣдь или по покана на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти или отъ назначеното отъ него лице за председатель на съвета. Чл. 22. Съветътъ се председателствува отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, или отъ назначено отъ него длъжностно лице. Чл. 23. Длъжностьта на съветницитѣ е почетна. Чл. 24. Заседанията на съвета сѫ редовни, ако присѫтствуватъ поне, половината отъ свиканитѣ членове. Чл. 25. Назначението на членоветѣ на съвета по билкарството важи за 3-годишенъ срокъ, който може да бѫде продълженъ. Чл. 26. На членоветѣ на съвета по билкарството се плащатъ пѫтни и дневни пари въ случаитѣ, когато сѫ командировани по решение на сѫщия. Чл. 27. Съветътъ по билкарството избира между членоветѣ си подходящо длъжностно лице отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти за секретарь. Чл. 28. Поканата за заседание на съвета, заедно съ дневния редъ, който се изработва отъ председателя и секретаря па съвета, се изпращатъ на членоветѣ на сѫщия най-малко 7 дни преди насрочването му. Поканата се връчва срещу подписъ. Чл. 29. Въпроситѣ изброени въ дневния редъ, се докладватъ отъ секретаря на съвета, или отъ членове на сѫщия, натоварени съ проучването и изнасянето на дадени въпроси. Всички необходими книжа, преписки и др., нуждни за изясняване на докладванитѣ въпроси, докладчицитѣ поставятъ на разположение на съвета. Чл. 30. Съветътъ може да излѫчва отъ срѣдата си комисии, на които да възлага проучването на дадени въпроси, изготвянето на доклади, изложения и др. Чл. 31. Съветътъ взема решение съ обикновено мнозинство като при равенъ брой гласове, гласътъ на председателя е решаващъ. Приетитѣ решения се прочитатъ отъ докладчика, парафиратъ се отъ председателя и се предаватъ на секретаря за вписване въ протокола. Особенитѣ мнения трѣбва да бѫдатъ заявени въ заседанието на съвета и вписани въ протокола. Чл. 32. За всѣко заседание, секретарьтъ съставя протоколъ, който, най-късно 10 дни отъ заседанието, трѣбва да бѫде написанъ на чисто и подписанъ отъ присѫтствуващитѣ членове на съвета. Чл. 33. Протоколътъ на съвета се парафира на всѣка страница отъ председателя и се докладва отъ сѫщия на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти за одобрение. Чл. 34. Решенията на съвета се изпълняватъ следъ одобрението на протокола отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.Глава VII. Надзоръ.
Чл. 35. Прѣкиятъ надзоръ върху отглеждането, брането, сушенето и манипулацията на билкитѣ се извършва отъ мѣстнитѣ агрономи и лесничеи, подведомствени на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Чл. 36. Върховниятъ надзоръ върху растителния видъ, чистотата, качеството и здравотата на билкитѣ се изпълнява отъ Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ, който издава удостовѣрения за разрешени износъ, възъ основа на взети срѣдни проби отъ приготвенитѣ количества билки за износъ. Чл. 37. Грижливото вземане на срѣдната проба е най-важното условие за правилната преценка качеството на билкитѣ, затова трѣбва да се употрѣбятъ всички старания, изпратената срѣдна проба да характеризира напълно цѣлото количество. Чл. 38. Околийскитѣ агрономи опредѣлятъ за околиитѣ си, служебнитѣ лица, които сѫ натоварени съ вземането на срѣднитѣ проби, съставянето на актоветѣ по вземането имъ и пломбирането на праткитѣ. Имената на тѣзи лица, се съобщаватъ отъ околийскитѣ агрономи на Министерството, на земедѣлието и държавнитѣ имоти и Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ. Чл. 39. За партиди до 3 човали (сѫдове) билки, срѣдна проба се взема отъ всѣки човалъ (сѫдъ); при партиди отъ 4 до 100 човали (сѫдове) — отъ всѣки десети човалъ (сѫдъ) и при партиди надъ 100 човали (сѫдове) — отъ всѣки двадесети човалъ (сѫдъ). Чл. 40. Следъ вземане на пробитѣ, човалитѣ (сѫдоветѣ) се пломбиратъ съ пломби на Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ. Чл. 41. Взетата проба трѣбва да бѫде най-малко 600 грама и се раздѣля на 3 еднакви части, които се поставятъ въ торбички и се запечатватъ върху картонъ съ восъчнитѣ печати на околийското агрономство и на заинтересуваното лице. Отсѫтствието или отказътъ за подпечатване съ частния печатъ не опорочва пробата, обаче, това се отбелязва въ акта. Върху другата страна на картонитѣ се написватъ името на износителя, видътъ на билкитѣ и нумерътъ на групата човали (сѫдове), отъ които е взета пробата. За всѣка отдѣлна портида и видъ билки, се съставя актъ за вземане на пробата (образецъ № 2). Две отъ пробитѣ, заедно съ акта, се изпращатъ на Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ въ София, а третата остава въ заинтересуваното лице. Последното има право да се откаже отъ третата проба, като, въ такъвъ случай, се взематъ само 2 проби, което се отбелязва въ акта. Забележка. Пробитѣ отъ мораво рогче и вѣнечни листа може да бѫдатъ по 150 грама. Чл. 42. Вземането на срѣдни проби става въ присѫтствието на заинтересуваното лице, или неговъ представитель, за което се съставя актъ, съгласно чл. 41. Чл. 43. Отъ дветѣ изпратени проби, едната се изследва отъ Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ, а другата се съхранява въ продължение на три месеци. Пробитѣ и опаковката не се връщатъ на притежателитѣ на билкитѣ. Чл. 44. Срѣднитѣ проби се взематъ на основание писмена молба на износителя до околийския агрономъ. Последниятъ, или натовареното отъ него длъжностно лице, сѫ длъжни, въ 3-дневенъ срокъ отъ получаване молбата, да взематъ пробитѣ и ги препратятъ на изследване на Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ въ София, който, въ 3-дневенъ срокъ, издава удостовѣрение за износъ. Чл. 45. Такситѣ за извършване на надзора и анализа отъ Централния земедѣлски изпитателенъ институть, по износа на билкитѣ, се опредѣлятъ ежегодно отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Чл. 46. Удостовѣренията за износъ, издадени отъ Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ, важатъ до три месеци отъ датата на издаването имъ.Глава VIII. Срѣдства, помощи и насърдчения за подобрение билкарството.
Чл. 47. За посрѣщане на необходимитѣ разходи по приложението на закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения, настоящиятъ правилникъ, и за изпълнение решенията на съвета по билкарството, основава се при Българската земедѣлска и кооперативна банка „текуща смѣтка за изследване на лѣчебнитѣ и благоуханни растения“. Тя се управлява отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти и отъ съвета по билкарството. Чл. 48. Смѣтката има следнитѣ приходи: а) суми, които ежегодно се предвиждатъ въ бюджета на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти; б) О.5% отъ стойностьта на продаденитѣ и изнесени въ чужбина растения и тѣхнитѣ производи; в) 50% отъ стойностьта на продаденитѣ конфискувани растения и тѣхнитѣ производи; г) наложени глоби за нарушение закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения, и д) такси за издаване позволителни и свидетелства, опредѣлени въ бюджета на държавата. Чл. 49. Приходитѣ по „текущата смѣтка за изследване на лѣчебнитѣ и благоуханни растения“ се изразходватъ: а) за откриване и издръжка на курсоветѣ за билкоберачи, билкари и длъжностни лица; б) за научни излети, екскурзии и подобни въ връзка съ курсоветѣ; в) за пропаганда, сказки, беседи, печатане на научни и популярни книги и табла по билкарството; г) за покупка на семена и посадоченъ материалъ, които ще се раздаватъ съ намалени цени или безплатно на производителитѣ; д) подпомагане частни инициативи, целящи подобрение на производството на билкови семена, посадоченъ материалъ, дроги и дестилация; е) за съставяне сбирки и хербарии, уреждане изложби, участие въ конкурси, изложби и конгреси у насъ и въчужбина; ж) за канцеларски разходи по приложението на настоящия правилникъ и закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения; з) вноски за участието въ международни организации по билкарството; и) помощи за насърдчение или откупуване на уреди, сѣчива и др., въ връзка съ производството, манипулацията и дестилацията на билкитѣ, и к) парични награди на служебни и др. липа, проявили особено усърдие за увеличаване и запазване на билковото богатство у насъ. Чл. 50. Тегленето на сумитѣ отъ „текущата смѣтка за изследване на лѣчебнитѣ и благоуханни растенея“, става съ чекове, подписани отъ главния секретарь на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти и секретаря на съвета по билкарството. Чл. 51. Оправдаване на разходитѣ става съгласно закона за бюджета, отчетностьта и предприятията.Глава IX. Наказателни разпореждания.
Чл. 52. Лице, което бере билки безъ позволително се наказва съ глоба до 300 лева. Чл. 53. Билкарь или търговецъ, който купува билки отъ непритежаващъ позволително билкоберачъ се наказва съ глоба отъ 300 до 5,000 лева. Чл. 54. Билкоберачъ, който преотстѫпва позволителното си се наказва съ глоба до 500 лева. Чл. 55. Билкарь, който преотстѫпва билкарската си карта на друго лице се наказва съ глоба отъ 300 до 500 лева. Чл. 56. Лице, което упражнява билкарско занятие безъ билкарска карта се наказва съ глоба отъ 300 до 5,000 лв. Чл. 57. Материалитѣ, набрани или закупени въ нарушение на чл. чл. 52 и 53 отъ този правилникъ се конфискуватъ. Сѫщитѣ материали се продаватъ отъ органитѣ по приложението на закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения, ако състоянието имъ позволява това, иначе, сѫщитѣ се съхраняватъ и приготовляватъ докато станатъ годни за продань. Чл. 58. При повторно нарушение на чл. чл. 52 до 55, нарушителитѣ се лишаватъ отъ правата, които имъ дава закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения за една година, а при трето нарушение се лишаватъ отъ сѫщитѣ права завинаги. Чл. 59. Съгласно чл. 31 отъ закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения, налагането на наказанията, предвидени въ сѫщия законъ, става възъ основа на съставенъ актъ отъ органитѣ на агрономическата или горска власть. Глоби до 1.000 лева се налагатъ отъ околийския агрономъ или административния лесничей съ постановление. Глоби надъ 1.000 лева се налагатъ отъ Министра на земелѣлието и държавнитѣ имоти, или отъ натоварено отъ него съ заповѣдь длъжностно лице. Постановленията, съ които се налага глоба до 300 лева сѫ окончателни и не подлежатъ на никакви обжалвания. Постановления и заповѣди, съ които се налага глоба надъ 300 лева, подлежатъ на обжалване предъ съответния околийски сѫдъ. Чл. 60. За нарушения, за които нѣма предвидени наказания въ закова за горитѣ, закона за подобрение земедѣлското производство и опазване полскитѣ имоти, закона за защита на родната природа и закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения, наказанията се налагатъ съгласно постановленията на общия наказателенъ законъ.Глава X. Общи разпоредби.
Чл. 61. За спорове появили се между купувача и билкоберача, при предавае на билкитѣ, относно качеството и растителния видъ, заинтересуваната страна подава заявление до околийския агрономъ или административния лесничей, като двамата, въ продължение най-много на 3 дни, сѫ длъжни да разгледатъ спора и го разрешатъ. Въ случай на недоволство отъ решението имъ, въпросъть веднага се отнася до Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ, който се произнася окончателно въ 3-дневенъ срокъ. Чл. 62. При спорове, появили се при изиосъ на билки, относно вида, качеството и чистотата на сѫщитѣ, заинтересуваната страна подава заявление направо до Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, което веднага назначава комисия въ съставъ: по единъ представитель на Централния замедѣлски изпитателенъ институтъ, на Дирекцията на народното здраве и Дирекцията на външната търговия, която е длъжна да се произнесе по спора въ 3-дневенъ срокъ, отъ датата на свикването ѝ. Решенията на комисията сѫ окончателни. Чл. 63. Билкитѣ и тѣхнитѣ произволи, подпадащи подъ разпоредбитѣ на закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения и настоящия правилникъ, се опредѣлятъ, съ специаленъ списъкъ-календаръ, отъ комисия, назначена отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, съгласно чл. 8 отъ закона за лѣчебнитѣ и благоуханни растения. Чл. 64. За опредѣляне, окачествяване и опаковка на билкитѣ ще се изработятъ нарочни норми. Чл. 65. Настоящиятъ правилникъ влиза въ сила следъ утвърждаването му съ указъ и обнародването му въ „Държавенъ вестникъ“.
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“