Министерство на земедѣлието и държавнитѣ имоти
———————
УКАЗЪ
№ 53
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти, направено Намъ съ доклада му подъ № 023350 отъ 23 ноемврий 1938 година,
Постановихме и постановяваме:
Ι. Утвърждаваме следния
ПРАВИЛНИКЪ за народния паркъ „Витоша“ и включенитѣ въ него бранища
———————
I. Предметъ на народния паркъ и на бранищата
§ 1. Съгласно закона за защита на родната природа, обнародванъ въ „Държавенъ вестникъ“, брой 59 отъ 16 мартъ 1936 година, поставя се подъ негова защита и разпоредби народния паркъ „Витоша“, заедно съ включенитѣ въ него бранища, обявени за строго-охранителни, съ постановления на Министерството на народното стопанство № № 15422 отъ 27 октомврий 1934 год. и 16362 отъ 1 октомврий 1935 година, публикувани въ „Държавенъ вестникъ“, броеве 178/1934 год. и 226/1935 година. Границитѣ на народния паркъ „Витоша“ и на бранищата сѫ следнитѣ:А. За народния паркъ „Витоша“
Отъ в. Черни-връхъ въ северозападна посока по права линия до в. Самара; по билото въ югозападна посока до м. Тритѣ-камъка; въ западна посока по билото до в. Селимица и по сѫщото било въ северозападна посока до в. Яслитѣ, въ северозападна посока по билото до в. Острецъ; западна посока по сѫщото било до в. Острица; въ северна посока покрай смърчовата гора до птеката, водяща отъ хижа Селимица за хижа Фонфонъ; въ северна посока до кота 1669 (Трендафила); въ сѫщата посока по билото до Владайски Църни връхъ; въ северна посока презъ м. Владайския конярникъ и по седловината до р. Златни мостове въ м. Пазарището; въ северна посока до кота 1430 (Юрушки гробъ); по рударската вада и пѫтя за село Владая въ северозападна посока, по пѫтя до ливадитѣ на Ст. Георгиевъ и др. отъ с. Владая, въ северна посока и по пѫтя водящъ за м. Герена до кота 1209 (Герена); въ и. посока по пѫтя и хребета до м. Побитъ камъкъ; въ с. посока покрай долния край на ливадитѣ на Н. Г. Кировъ, Г. Богдановъ и бр. Стамболийски отъ с. Бояна, които ливади се включватъ въ парка, въ източна посока по билото покрай хижа Момина скала, презъ Боянската рѣка, презъ скалитѣ Свиньоветѣ, права посока покрай Боянската общинска гора, презъ водопровода до началото на Серевъ-долъ; въ ю.-и. посока покрай долния край на в. Кикешъ, въ ю.-з. посока около 100 м. въ и. посока, презъ стѫпаловиднитѣ скали подъ кота 1410, презъ Драгалевската рѣка, въ североизточна посока на долния край на изкуственитѣ култури и на шосето с. Драгалевци — хижа Алеко; по сѫщото шосе презъ м. м. Надъ курията, Посранъ камъкъ и Торището, до м. Писанъ камъкъ; въ южна посока по Янколовския пѫть и въ Янчевската рѣка, възъ рѣката до м. Станциитѣ; въ права посока до в. Мочище; покрай буковата гора въ югозападна и въ южна посока, презъ м. Яворово присое, въ източна и югоизточна посока покрай иглолистната гора, презъ р. Бистрица, м. Бѣлия камъкъ, въ югоизточна посока и права хоризонтална линия около 1000 м. до изворитѣ на р. Плачковица; по течението на сѫщата рѣка, срещу Терзийската ливада и въ южна посока по Алински валогъ до р. Желѣзница; възъ течението на рѣка Желѣзница до мѣстото, кѫдето се влива въ нея Остришки долъ; въ южна посока по Загорски долъ, покрай гората до в. Бѣлчова-скала по билото въ югозападна посока, презъ Сивата грамада и Сиври кая, а следъ това въ западна посока до билото на Дългата Грамада; въ северозападна посока до билото въ м. Тритѣ обора (изворитѣ на р. Струма); въ северна посока презъ м. Гьоловетѣ и по билото до в. Черни връхъ първата точка.Б. За Бистришкото бранище
Отъ в. Купена (1933 м.) въ североизточна посока по билото до края на смърчовата гора; въ западна посока покрай смърчовата гора, презъ рѣка Бистрица, въ северо-западна посока по дерето до Стамболовия яйлакъ при теодолитна точка № 37; въ западна посока по билото до триангулачния зпакъ на в. Резньоветѣ, по билото въ южна посока презъ в. Скопарника и по билото до първата точка.В. За торфишното браните
Отъ м. Кадиинъ мостъ въ източна посока по права линия до Хайдушкия кладенецъ; въ югозападна посока и по права линия до началото на м. Коминитѣ; въ западна посока по пѫтеката, водяща отъ хижа Кумата за хижа Алеко, по сѫщата посока до втория скиорски показалецъ и въ северозападно направление до първата точка. Забележка: Измѣнението на посоченитѣ въ § 1 граници става по реда на закона за горитѣ, съ постановление отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.II. Забранени и позволени действия въ народния паркъ „Витоша“ и намиращитѣ се въ него бранища
§ 2. Въ Бистришкото и Торфишното бранища сѫ забранени всѣкакви преминавания и каквито и да било действия на хора и добитъкъ. Съ разрешение на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството, или отъ управителя на парка, косато му сѫ делегирани права, може да се допустнатъ посещения въ бранищата на лица или групи, но само съ научна цель. § 3. Въ границитѣ на народния паркъ „Витоша“ се забранява: 1. Бране, скубане, изкореняване и окосяване на тревната растителность. 2. Сѣчене, чупене, изкореняване, къртене, обѣлване на цѣли дървета и п(?)нища или части отъ тѣхъ, или повреждането имъ по какъвто и да е начинъ и съ каквито и да е срѣдства (дълбане надписи, засичане, боядисване, заковаваме гвоздеи, предмети и др.). 3. Паша на добитъкъ отъ всѣкакъвъ видъ и презъ всѣко време на годината. 4. Палене на огънь (денемъ и нощемъ) извънъ мѣстата опредѣлени отъ управителя на парка за народни огнища. 5. Преследване, ловене и убиване всѣкакви животни, а така сѫщо събиране и унищожаване яйцата на птицитѣ и повреждане на гнѣздата имъ. 6 . Гърмене съ огнестрелни орѫжия или съ други експлозиви (бомби, ракети, патрони и др. подобни). 7. Замърсяване на водитѣ въ изворитѣ, рѣкитѣ и изкуственитѣ басейни. 8. Водене на кучета, освенъ ако сѫ държани винаги на поводъ. 9. Хвърляне на съестни продукти и обвивни хартии, както и др. опаковки, освенъ въ опредѣленитѣ отъ управителя на парка за тази цель мѣста. 10. Повреждане на сѫществуващитѣ пѫтища и отваряне на нови такива; ходене извънъ опредѣленитѣ и по забраненитѣ пѫтища; преминаване съ каквито и да било превозни срѣдства по пѫтищата опредѣлени за скиьори. 11. Повреждане или разрушаване чрезъ къртене, копане, написване, драскане или по какъвто и да било начинъ на скалнитѣ образувания, намиращи се подземно и надземно въ границитѣ на парка. 12. Събиране, копане и вадене на пѣсъкъ, глина, почвена покривка и др., освенъ въ случаитѣ, указани въ § 4, точка 1, буква „е“. 13. Повреждане по какъвто и да е начинъ на сѫществуващитѣ държавни и др. обществени постройки, туристически хижи и пр., както и на тѣхнитѣ дворове и огради. 14. Поправка на сѫществуващитѣ частни лѣтовищни хижи, находящи се въ районитѣ на защитенитѣ мѣста, до отчуждаването имъ. 15. Строежи на сгради, освенъ въ строителната часть, ако иматъ общедостѫпенъ и общественъ характеръ. 16. Повреждане и заличаване по какъвто и да е начинъ и съ каквито и да било срѣдства на служебни надписи, табели, пѫтеводни знаци, телефонни линии, пейки и др., както и поставяне на такива, безъ разрешение отъ управителя на парка. 17. Всички действия, които противоречатъ на обществения моралъ и на народното здраве. § 4. Въ границитѣ на парка се разрешава: 1. Съ предварително разрешение на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството, или отъ управителя на парка, ако има делегирани права за това: а) бране на нѣкои растения съ научни цели въ ограниченъ размѣръ; б) намаляване на вредния дивечъ, косато се размножи въ застрашителни размѣри, по предварително изработенъ и одобренъ отъ ловния съветъ при Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти планъ и подъ рѫководството на мѣстната горска власть; в) строежи на необходими държавни сгради за строго научни цели, за персонала по управлението и охраната на парка, заслони за туристи и скиьори, заслони за хранилища на дивеча; строежи въ строителната часть на парка на туристическитѣ и скиьорски хижи отговарящи по устройството си на общи (казармени) помѣщения за временно пребиваване, като за цельта се вземе предварително мнението на съюза за защита на родната природа и на Дирекцията на народното здраве. Границитѣ на строителната часть въ парка сѫ: отъ изтокъ — м. Драгалевския говедарникъ, покрай скалитѣ на в. Каменъ дѣлъ до проектираното шосе презъ парка; отъ югъ — сѫщото шосе до р. Боянска; отъ западъ — р. Боянска и отъ северъ — външната граница на парка (Боянска общинска гора); г) окосяване тревата въ опредѣлени отъ управителя мѣста за добиване сѣно по изработенъ отъ него планъ и утвърдени отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството; д) изкуствено залесяване на голитѣ мѣста и възобновяване на насажденията, по предварително изготвенъ и одобренъ планъ отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството; е) събиране, копане и вадене на камъни, пѣсъкъ и пръсть за строежи на разрешени сгради въ парка, като образуванитѣ ями се запълватъ. 2. Безъ предварително разрешение на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти и мѣстната горска власть: а) служебни обиколки и действия на длъжностни лица по управлението и опазването на парка презъ всѣко време; б) излети и посещения по установенъ отъ управителя на парка редъ. Съ всички видове превозни срѣдства: по шосето село Бояна — м. Бѣлата вода — м. Широка-поляна — хижа Момина скала — хижа Тинтява — в. Ушитѣ — м. Куминитѣ — м. Вълча скала — първия туристически заслонъ — м. Надъ курията — Драгалевския манастиръ — село Драгалевци. Съ коне и пеша по пѫтекитѣ: хижа Планинецъ — спасителния домъ Мандрата — м. Кюнеца — горски домъ Боерица — хижа Кумата — в. Селимица — в. Самара — в. Черни-връхъ; м. Бѣли-брѣгъ — м. Златни мостове — хижа Фонфонъ — хижа Еделвайсъ — в. Острица — хижа Алеко — в. Резньовитѣ — в. Черни-връхъ; хижа Тинтява — Каменното здание м. Станцията — горски домъ Боерица. Съ ски по скиьорскитѣ пѫтища: в. Черни-връхъ — в. Лъвчето — м. Стената — хижа Алеко — м. Петровъ гробь — м. Вълчата скала — шосето за село Драгалевци; в. Черни-връхъ — в. Лъвчето — в. Срѣдецъ — м. Кадиинъ мостъ — Каменното здание — хижа Момина скала — м. Турския пѫть — село Княжево; в. Черни-връхъ — в. Самара — в. Селимица — хижа Еделвайсъ — хижа Кумата — м. Кадиинъ мость; хижа Еделвайсъ — хижа Фонфонъ. Пеша по всички сѫществуващи пѫтища и пѫтеки, освенъ тѣзи въ бранищата и другитѣ мѣста, забранени отъ управителя на парка. Забележка: Управительтъ на парка, съ одобрение на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, може да затваря пѫтищата, да измѣня срѣдствата за пѫтуване и да открива нови пѫтиша, ако това се налага. Всички свободни пѫтища, мѣста за почивка, огнища и др. се означаватъ на терена съ видни знаци и надписи. в) почивки и развлѣчения на опредѣленитѣ и означени отъ управителя на парка мѣста.III. Режимъ въ общественитѣ хижи, които се намиратъ въ границитѣ на парка
§ 5. Всички управителни тѣла на обществено-туристическитѣ хижи сключватъ договори за застроенитѣ и заграденитѣ площи и заплащатъ опредѣления наемъ на държавата. Освенъ това, тѣ сѫ длъжни: да оградятъ дворнитѣ мѣста на хижитѣ съ хубави и въ хармония на околната природа огради; да построятъ на повече отъ 50 метра отъ рѣкитѣ и изворитѣ клозети и специални ями за нечистотиитѣ и сметьта; да изготвятъ правилници за вѫтрешния редъ и за дежурствата въ хижитѣ; като използуватъ последнитѣ само въ духа на тѣхното предназначение; да отопляватъ помѣщенията по начинъ, който не представлява опасностъ за опожаряване на сградитѣ и близкитѣ естествени и изкуствени насаждения и затревени площи; да поддържатъ редъ и чистота въ двороветѣ и сградитѣ и да не позволяватъ хазартни игри.IV. Управление на парка
§ 6. Върховното управление на народния паркъ „Витоша“ и включенитѣ въ него бранища принадлежи на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството. § 7. Управлението и охраната на народния паркъ „Витоша“ е повѣрено на управитель лесовъдъ, съ висше образование. На сѫшия се дава нуждния помощенъ персоналъ: лесничеи, пом. лесничей, землемѣри, надзиратели, горски пазачи и др. § 8. Управительтъ на парка има седалище и канцелария отъ 1 май до 1 ноемврий въ горския домъ Боерицъ, а презъ останалото време — въ София. § 9. Използуването на падналата, повредената и сухата дървесна маса въ насажденията на парка, намиращи се вънъ отъ бранищата, става съгласно одобренъ планъ и за нуждитѣ на управлението на парка, а излишекътъ се продава по начинитѣ предвидени въ закона за горитѣ. Ония хижи, които не могатъ ла се снабдятъ съ вѫглища, поради липса на пѫтища, могатъ да закупватъ по тарифни цени часть отъ излишнитѣ дърва за горене. § 10. Срѣдствата по издръжката на персонала и всички други разходи по управлението на парка се предвиждатъ въ бюджета на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството. Освенъ тѣзи срѣдства, отпускани на управлението на парка отъ държавата, такива могатъ да бѫдатъ давани, било въ натура или въ пари, още и отъ Софийската голѣма столична община, отъ временната трудова повинность, отъ организаииитѣ, членуващи въ съюза за защита на родната природа, отъ частни лица и др.V. Наказателни разпореждания
§ 11. Нарушителитѣ на постановленията по чл. чл. 3, 4 и 5 отъ закона за защита на родната природа се наказватъ по законитѣ за горитѣ, лова и рибарството. За нарушения, извършени по постановленията на закона за защита на родната природа, се предвиждатъ глоби и обезщетения за причиненитѣ вреди сѫщо като за нарушения въ строго охранителни периметри и забранени за ловъ и риболовъ мѣста. Всички останали нарушения, за които нѣма предвидени наказания въ законитѣ за горитѣ, лова и рибарството, се наказватъ съ глоба до 1.000 лева, съгласно чл. 6, ал. 2 отъ закона за защита на родната природа. Наказанията се налагатъ възъ основа на актове, съставени отъ органитѣ на горската власть и отъ членоветѣ на Българския туристически съюзъ, по реда, предвиденъ въ законитѣ за горитѣ, лова и рибарството. Съставенитѣ актове отъ членоветѣ на Българския туристически съюзъ се изпращатъ чрезъ управленията на съответнитѣ туристически дружества на Софийския административенъ лесничей за издаване на наказателни постановления. § 12. Настоящиятъ правилникъ изяснява закона за защита на родната природа, обнародванъ въ „Държавенъ вестникъ“, брой 59 отъ 16 мартъ 1936 година, допълва правилника за прилагане закона за защита на родната природа, обнародванъ въ „Държавенъ вестникъ“, брой 142 отъ 5 юлий 1937 година и влиза въ сила следъ утвърждаването му съ указъ и обнародването му въ „Държавенъ вестникъ“. II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Издаденъ въ София на 24 декемврий 1938 година. На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: „БОРИСЪ III“ Приподписалъ, Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти: Ив. Багряновъ———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“