За Министерството на народното просвѣщение.
На № 12471/9.VIII.1943 год.
На основание чл. 12 отъ закона за длъжноститѣ, цензоветѣ, заплатитѣ и възнагражденията на държавнитѣ служители, одобрява се приложения
ПРАВИЛНИКЪ за стажа и държавенъ изпитъ на кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи
———————
Ι. Стажъ
§ 1. Кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи, трѣбва да иматъ висша образование по специалность, която е застѫпена въ отдѣлитѣ на народнитѣ музеи. § 2. Кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи сѫ длъжни, съгласно съ разпоредбитѣ на чл. 12 отъ закона за длъжноститѣ, цензоветѣ, заплатитѣ и възнагражденията на държавнитѣ служители, да преминатъ едногодишенъ стажъ и да положатъ държавенъ изпитъ. § 3. Цельта на стажа е да подготви практически кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи за самостоятелна работа въ областьта на музейното дѣло (работа въ самия музей — описване и систематизиране на музейното имущество, и работа извънъ музея — проучване и събиране на музейни материали), както и да затвърди, разшири и задълбочи познанията имъ въ тая область. § 4. Кандидатитѣ за асистенти преминаватъ, стажа си въ народнитѣ музеи въ София. Забележка: Служба, прекарана въ чуждестраненъ музей най-малко една година, се зачита за стажъ. § 5. Лице, което иска да бѫде назначено за стажантъ подава заявление до директора на музея, въ който желае да стажува. Къмъ заявлението се прилагатъ следнитѣ документи: а) дипломъ за завършено висше образование (ако е издаденъ отъ чуждестраненъ университетъ или висше училище да бѫде надлежно легализиранъ); б) кръщелно свидетелство; в) документъ за изправность по отношение на военна и трудова служба; г) свидетелство за сѫдимость; д) свидетелство за поданство, честность и благонадеждность; е) свидетелство за семейно и материално положение; ж) медицинско свидетелство издадено отъ лѣкарь на държавна служба и приподписано отъ главния инспекторъ-лѣкарь въ Министерството на народното просвѣщение или неговъ замѣстникъ; з) служебна книжка и завѣренъ преписъ отъ заповѣдьта или съобщението, отъ които да се виждатъ нитѣ за уволнението или напускането (за лица, които заемали държавна, автономно-държавна или общинска служба). Възъ основа на тия документи директорътъ но съответния народенъ музей въ София решава да бѫде ли приетъ кандидатътъ на стажъ въ музея. § 6. Стажантитѣ се назначаватъ съ заповѣдь отъ Министра на народното просвѣщение по представление на директора на съответния народенъ музей, въ който ще бѫде прекаранъ стажътъ. Не могатъ да се представятъ за стажанти лица, за които съответния народенъ музей има сведения, че сѫ съ противодържавни, противонародностни и противорелигиозни убеждения и прояви. § 7. Стажантитѣ сѫ длъжни да се явяватъ редовно на занятие и да изпълняватъ усърдно и грижливо възложената имъ отъ директора на музея или отъ съответния уредникъ работа. § 8. Следъ завършването на стажа си стажантитѣ получаватъ отъ съответния музей, въ който сѫ стажували, свидетелство за успѣшно завършенъ стажъ.II. Допускане до държавенъ изпитъ
§ 9. Най-късно до 3 години следъ завършване на стажа си кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи сѫ длъжни да положатъ държавния си изпитъ. За тая цель кандидатитѣ подаватъ заявление чрезъ директора на музея въ който сѫ стажували до Министерството на народното просвѣщение. Къмъ заявлението се прилагатъ следнитѣ документи: а) диплома за завършено висше образование (ако е издадено отъ чуждестраненъ университетъ или висше училище да бѫде надлежно легализирана); б) свидетелство за зрѣлость; в) кръщелно свидетелство; г) свидетелство за успѣшно завършенъ стажъ (§ 8 на тоя правилникъ), издадено отъ съответния музей; д) описъ на документитѣ по образецъ даденъ отъ Министерството на народното просвѣщение. Забележка: Въ заявлението си кандидатътъ е длъженъ да посочи где се намира служебната му книжка. § 10. Държавниятъ изпитъ на кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи се произвеждатъ въ Министерството на народното просвѣщение отъ особена изпитна комисия съ председатель — главниятъ секретарь на Министерството и секретарь — единъ отъ уредницитѣ на народния музей, въ който кандидатътъ е преминалъ своя стажъ. Останалитѣ членове на изпитната комисия сѫ: единъ професоръ отъ университета, директора на съответния народенъ музей, едно отъ вещитѣ лица, назначени отъ Министерството на народното просвѣщение въ музейния съветъ и по единъ специалистъ по предметитѣ, по които се полага изпитъ. Всички членове на изпитната комисия се назначаватъ за всѣка сесия съ заповѣдь на Министъра на народното просвѣщение. § 11. Възъ основа на представенитѣ документи комисията за произвеждане на държавенъ изпитъ решава кои кандидати се допускатъ до изпитъ. Министерството на народното просвѣщение — отдѣление за народна култура и народно възпитание — уведомява своевременно кандидатитѣ за решението на комисията.III. Изпити
§ 12. Държавниятъ изпитъ на кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи е теоритически и практически, писменъ и устенъ.А. Писменъ изпитъ
§ 13. Писмениятъ изпитъ е безимененъ и се произвежда по зададена тема изъ областьта на отдѣла, въ който кандидатътъ е преминалъ своя стажъ. Въ тоя изпитъ кандидатътъ трѣбва да покаже: а) че владѣе научно материята по своята специалность; б) че владѣе основно книжовния български езикъ. § 14. Писмениятъ изпитъ започва на 8 часа преди обѣдъ и трае непрекѫснато 5 часа. Времето употребено за продиктуване на темата, не се смѣта въ предвидения за работа срокъ. § 15. Нѣколко дни преди писмения изпитъ председательтъ на изпитната комисия опредѣля помѣщението въ което ще се произведе изпитътъ както и реда на дежурството. § 16. При писмения изпитъ дежурятъ членоветѣ на изпитната комисия. Въ изпитната зала трѣбва да има най-малко единъ дежуренъ. § 17. Членоветѣ на изпитната комисия изпращатъ най-късно единъ день преди писмения изпитъ въ Министерството на народното просвѣщение темитѣ на изпита. § 18. Темата на писмения изпитъ за всѣки отдѣлъ е една за всички кандидати. § 19. Не се допускатъ каквито и да било помагала при произвеждане на писмения изпитъ. § 20. Всички кандидати трѣбва да бѫдатъ точно въ опредѣления часъ въ изпитната стая. Закъснѣлитѣ не се допускатъ до изпитъ. § 21. Кандидатитѣ носятъ съ себе си въ изпитната стая само: перо, попивателна хартия, моливи, ножче и гума. Въ изпитната стая всѣки кандидатъ получава хартия и малъкъ пликъ съ печатъ на Министерството на народното просвѣщение. § 22. Преди да започне изпитътъ, председательтъ на комисията предупреждава кандидатитѣ за последицитѣ, на които биха се изложили, ако си послужатъ съ измама, подканя ги да напишатъ имената си на едно листче и да го поставятъ въ малкия пликъ, който да залепятъ, предупреждава ги да не се подписватъ никѫде по писмената работа, да не сгъватъ или кѫсатъ полученитѣ листове и да оставатъ една трета отъ всѣка страница неписана. Следъ това отваря плика съ темата въ присѫтствие на дежурнитѣ членове на комисията, единъ отъ които я прочита и я написва на черната дъска. § 23. Въ време на изпита, освенъ председательтъ на комисията и дежурнитѣ членове, никой другъ нѣма право да влиза въ изпитната стая. § 24. За писмения изпитъ се държи протоколъ, за който се отбелязва: кога е започналъ изпитътъ, колко и кои кандидати сѫ се явили, заглавието на темата, кои членове на комисията сѫ дежурни кои кандидати сѫ излизали преди да завършатъ изпита и колко време сѫ се бавили, какви подозрителни постѫпки сѫ забелязани у нѣкои отъ кандидатитѣ колко листа сѫ дадени допълнително и на кои кандидати и пр. Тоя протоколъ се подписва отъ всички дежурни членове на изпитната комисия. § 25. Въ време на писмения изпитъ, кандидатитѣ сѫ длъжни да седатъ на предварително опредѣленитѣ имъ мѣста, да бѫдатъ отдѣлени единъ отъ другъ, да отбѣгватъ всичко, що би могло да опорочи изпита, и да не излизатъ отъ изпитната стая презъ всичкото време на изпита. Въ случай на нужда, кандидатътъ може да излѣзе, но трѣбва да предаде работата си на дежурния членъ, който разписва името си срещу последния редъ на изработеното. Не могатъ да излизатъ отъ изпитната стая едновременно двама или повече кандидати. Излѣзлитѣ вънъ отъ изпитната стая кандидати се надзираватъ отъ особени лица, назначени отъ председателя на комисията. § 26. Ако нѣкой кандидатъ си послужи, или се опита да си послужи съ измама, лишава се, по решение на изпитната комисия, отъ правото да се явява на държавенъ изпитъ. Ако измамата се открие отпосле, изпитътъ се унищожава и кандидатътъ губи правото изобщо да се явява на държавенъ изпитъ. § 27. Щомъ кандидатътъ завърши писмената си работа, предава несгънати всичкитѣ си получени листове и малкия пликъ на дежурния членъ. Последниятъ провѣрява дали кандидатътъ е предалъ всичкитѣ получени листове и малкия пликъ, отбелязва въ протокола и на самата работа времето, когато тя му е предадена, поставя листоветѣ и малкия пликъ въ нароченъ голѣмъ пликъ, и, следъ като го залепи, въ присѫствието на кандидата, го пуска въ специална кутия. Следъ това поканва кандидата да се подпише въ протокола за удостовѣрение, че е предалъ работата си. § 28. Следъ като изтече опредѣления срокъ за изработване на писмената работа, кандидатитѣ, които не сѫ довършили работата си, предаватъ на дежурния членъ онова, що сѫ изработили. И съ тѣхъ се постѫпва, както е казано въ § 27. § 29. Последниятъ дежуренъ членъ предава протокола отъ писмения изпитъ и кутиитѣ съ всички писмени работи на председателя на изпитната комисия. Председательтъ отваря голѣмитѣ пликове, подпечатва съ специаленъ печатъ всѣка писмена работа; нумерира съответнитѣ работи и пликове съ единъ и сѫщи номеръ; поставя малкитѣ пликове неразпечатани въ единъ голѣмъ пликъ, който запечатва и пази до преглеждане на работитѣ; задържа протокола и предава голѣмитѣ пликове съ писменитѣ работи на надлежнитѣ членове на комисията за преглеждане. § 30. Всѣка писмена работа се преглежда най-малко отъ двама души. Върху всѣка работа се написва кѫса преценка за достойнствата и недостатъцитѣ ѝ отдѣлно по съдържание и отдѣлно по български езикъ. Окончателната оценка на безименнитѣ писмени работи се поставя отъ изпитната комисия въ общо заседание. Върху всѣка писмена работа се поставятъ две оценки: а) по съдържание и б) по български езикъ. Тия оценки се отбелязватъ върху самата работа, както и въ водения за тази цель протоколъ. Забележка: Писменитѣ работи на кандидатитѣ се пазятъ въ архивата на Министерството на народното просвѣщение три години, следъ изтичане на който срокъ се унищожаватъ. § 31. Писмениятъ изпитъ се смѣта за издържанъ, ако нито една отъ дветѣ оценки (§ 30) не е „слабъ“. § 32. Следъ като изпитната комисия опредѣли безименно резултата отъ писмения изпитъ, представя протокола съ резултата отъ тоя изпитъ на председателя на комисията, който отваря малкитѣ пликове и обявява списъка на издържалитѣ писмения изпитъ кандидати. § 33. Следъ това председательтъ на комисията опредѣля, времето и реда на останалитѣ изпити (устни, теоритически и практически). Забележка: Редтътъ на изпититѣ се опредѣля така, че всѣки кандидатъ да има поне единъ день почивка между всѣки два изпита. § 34. Кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи полагатъ писменъ изпитъ и по единъ новъ чуждъ езикъ. Писмениятъ изпитъ по новия чуждъ езикъ трае непрекѫснато 3 часа и се състои въ преводъ отъ чуждия езикъ на български.Б. Устенъ изпитъ
§ 35. На устенъ изпитъ се допускатъ само ония кандидати които сѫ издържали успѣшно писмения си изпитъ. § 36. При устния изпитъ по всѣки предметъ кандидатътъ трѣбва да покаже, че владѣе научно съответната материя. § 37. Кандидатитѣ за асистенти въ народни археологически музеи, полагатъ устенъ изпитъ по следнитѣ предмети: а) Предисторически отдѣлъ: История на българскитѣ земи, уводъ въ предисторията, предисторическа археология на България и съседнитѣ земи, общи познания по антропология, палеонтология и геология (материалъ споредъ гимназиалната програма). б) Старовѣковенъ отдѣлъ: История на българскитѣ земи, латински и гръцки езикъ, общи познания по нумизматика, общи познания по епиграфика, история на изкуството. в) Срѣдновѣковенъ отдѣлъ: История за българскитѣ земи, латински и гръцки езикъ, общи познания по нумизматика и епиграфика, история на изкуството, предимно история византийското и на старобългарското изкуство до Възраждането. г) Нумизматиченъ отдѣлъ: История па българскитѣ земи, латински и гръцки езикъ, ? нумизматика (уводъ, българска нумизматика съ нумизматиката на балканскитѣ народи). Общи познания по епиграфика и история на изкуството. д) Художественъ отдѣлъ: история на българскитѣ земи, история на изкуството, история на българското изкуство отъ Възраждането насамъ. § 38. Кандидатитѣ за асистенти въ народнитѣ етнографски музеи полагатъ устенъ изпитъ по следнитѣ предмети: Принципи на народоуката, българска народоука: история, обхватъ, задачи; История на българския народъ, история на българското изкуство. § 39. Устниятъ изпитъ трае най-много по половинъ часъ за всѣки предметъ. Кандидатитѣ се изпитватъ по билети отъ които всѣки трѣбва да съдържа най-малко 3 въпроса, взети отъ различни части на материята по съответния предметъ. § 40. На устния изпитъ трѣбва да присѫтствуватъ най-малко трима члена отъ изпитната комисия. Въ случай, че нѣкой отъ тѣхъ излѣзе, и въ стаята останатъ само двама члена, изпитътъ временно се преустановява. § 41. За устния изпитъ се държи протоколъ, въ който се записва: името на кандидата, датата и предмета на изпита, зададенитѣ му въпроси и общата закрѫглена оценка на отговора. § 42. Успѣхътъ на писмения и на устния изпитъ се оценява по шестоцифрената система съ закрѫглена бележка: отличенъ (6), много добъръ (5), добъръ (4), срѣденъ (3), слабъ (2). § 43. Устниятъ изпитъ се смѣта за издържанъ, ако нито една отъ полученитѣ оценки не е „слабъ“.В. Практически изпитъ
§ 44. На практически изпитъ се допускатъ само ония кандидати, които сѫ издържали успѣшно писмения си изпитъ. § 45. Практическиятъ изпитъ има за цель да покаже доколко кандидатътъ е усвоилъ практическата работа въ музея. Тоя изпитъ се полага въ сбиркитѣ на съответния народенъ музей. § 46. За практическия изпитъ се държи отдѣленъ протоколъ, въ който се записва: името на кандидата, датата на изпита, зададенитѣ му въпроси и общата закрѫглена оценка. § 47. Практическиятъ изпитъ се смѣта за издържанъ, ако нито една отъ полученитѣ оценки не е „слабъ“.IV. Отлагане на изпитъ
§ 48. Всѣки кандидатъ е длъженъ да се яви на изпитъ точно на опредѣленото време и мѣсто; въ противенъ случай губи право да бѫде изпитанъ презъ сѫщата изпитна сесия. Ако кандидатътъ заболѣе сериозно, длъженъ е да предупреди съ заявление изпитната комисия поне единъ день преди изпита, като представи медицинско свидетелство отъ лѣкарь на държавна служба, приподписано и отъ главния инспекторъ-лѣкарь въ Министерството на народното просвѣщение или неговъ замѣстникъ. На такива кандидати може да се позволи да положатъ изпита си презъ други дни, докато трае изпитната сесия. Сѫщото важи и за кандидати, които сѫ претърпѣли голѣмо семейно нещастие.V. Резултатъ отъ държавния изпитъ
§ 49. Държавниятъ изпитъ се смѣта за завършенъ, ако сѫ издържани всички предвидени въ тоя правилникъ изпити. Смѣтатъ се успѣшно издържали цѣлия изпитъ онѣзи кандидати, които не сѫ получили на писменъ, устенъ и практически изпитъ по нѣкой отъ отдѣлнитѣ предмети оценка „слабъ“ и общиятъ успѣхъ отъ цѣлия изпитъ е най-малко добъръ (3 1/2). § 50. Кандидатъ, който не е издържалъ нѣкой изпитъ, може да се яви най-много още два пѫти на сѫщия изпитъ. Кандидатъ, който пропадне три пѫти на единъ и сѫщъ изпитъ, губи правото да се явява на държавенъ изпитъ за асистенти въ народни археологически и етнографски музеи. § 51. Кандидатитѣ положили съ успѣхъ държавенъ изпитъ за асистенти въ народнитѣ археологически и етнографски музеи, получаватъ свидетелство, подписано отъ Министра на народното просвѣщение, главния секретарь и директора на съответния народенъ музей. Въ свидетелството се означаватъ предметитѣ, по които е положенъ изпитъ и показания общъ успѣхъ.Секретарь на Мин. съветъ: М. Стефановъ