Министерство на земедѣлието и държавнитѣ имоти
Отдѣлъ за горитѣ, лова и рибарството
———————
Одобрявамъ,
Министъръ: Ив. Багряновъ
Гр. София, 19 юний 1940 год.
ПРАВИЛНИКЪ за строежъ на обществени, частни и пр. постройки въ Витоша и склоноветѣ ѝ.
Чл. 1. Настоящиятъ правилникъ има за цель да опредѣли на кои мѣста въ Витоша, извънъ народния паркъ, се допуска строежътъ на частни, обществени и други сгради, както и условията при които този строежъ ще се разрешава. Чл. 2. Въ пояситѣ, опредѣлени въ чл. 3, ще се строятъ хижи, предназначени за обществено ползуване, принадлежащи на частни лица, дружества, обществени организации и пр. Въ зонитѣ, опредѣлени въ чл. 4 ще могатъ да се строятъ и частни недѣлни вили (вохенендхаусъ). Чл. 3. Строежътъ на хижи, принадлежащи на дружества, обществени организации и пр., които хижи сѫ предназначени за обществено ползуване, е допустимъ само въ площьта включена между северната граница на народния паркъ „Витоша“ и границата, която започва: 1) отъ теодолитна точка № 156 затвърдена и съвпадаща съ камененъ стълбъ въ м. „Писанъ камъкъ“, отъ гдето почва дере „Раковецъ“, Бистришко землище, и надолу по него, излиза на полянитѣ „Совата“ и край долния ѝ край достига право въ м. „Поповъ камъкъ“; отъ тамъ на водната камара, отъ гдето продължава право на северо-западна посока и достига до ар. т. 10 „а“, право на ар. т. 9 „а“ (Симеоновско землище), следва по хоризонталата 1000 м. въ западна посока като пресича „Сухата рѣка“ и достига на м. Малка-Брѣзовица (ливадитѣ); по сѫщата хоризонтала продължава въ западна посока надъ началото на дерето „Плещи долъ“ и „Търноватия долъ“ и излиза на „Малкото градище“, отъ гдето взема западна посока презъ Драгалевската рѣка и достига на шосето при м. „Паша бунаръ“; отъ тамъ завива въ северна посока, продължава покрай шосето и отъ голѣмия завой на сѫщото шосе слиза на „Малкия долъ“ и отъ тамъ право на м. „Горнитѣ ливади“, ар. т. 10 (Драгалевско землище); отъ тукъ продължава въ западна посока, следва границата на предмета на горското стопанство презъ ар. т. т. 9, 8, 7 („Сърни долъ“), отъ гдето все покрай сѫщата граница преминава землището на с. Бояна до ар. т. 1, следва южния край на нивитѣ и частни гори на наследницитѣ на Вуче Игнатовъ Шаламановъ отъ с. Бояна и презъ ар. т. 20 въ м. „Краварника“, излиза на ар. т. 18 въ селскитѣ кариери; отъ тукъ продължава въ западна посока презъ ар. т. т. 17, 16, 15 и м. „Мали Батилъ“, по течението на р. Лоянска (Стара-рѣка) на ар. т. 13 и ар. т. 12 въ м. „Саблята“, следва покрай гората на бр. Колеви презъ ар. т. 11, достига ар. т. 10 презъ дерето „Ушева бара“, следва пѫтя надъ оброчището „Св. Спасъ“, презъ ар. т. 8 и 8-а, следва все покрай частни ливади и излиза на Кѫси-долъ“, ар. т. 7; отъ тукъ покрай частнитѣ ниви презъ м. „Гѫсти-ридъ“, излиза на шосето, източно отъ „Раковицкия долъ“, следва по шосето надъ „Манастирската нива“, пресичайки шосето (северно отъ него) при м. „Студения чучуръ“, та на ар. т. 5 до дере „Скендера“ достига м. „Пукнатата скала“; отъ тукъ навлиза въ Княжевското землище покрай частни ливади по политѣ на „Яворовъ-ридъ“, продължава покрай земедѣлскитѣ имоти, пресича „Люти-долъ“, взема пѫтя западно, достига ар. т. 1 (кладенеца Николевица), слиза по долътъ „Рашка“ до ар. т. 13. отъ гдето край частни имоти стига Владайската рѣка при Александровия мостъ; 2) отъ тамъ възъ течението на р. Владайска до водослива на притока ѝ р. Планиница, отъ тамъ нагоре възъ течението на сѫщия притокъ излиза въ м. „Герена“ и се свързва съ граничния камененъ стълбъ, съвпадащъ съ теодолитна точка № 37. Въ включената въ горнитѣ граници площь се разрешава строежътъ само на хижи за обществено ползуване. Разрешения за строежъ на обществени и частни сгради, за които се отнася настоящия правилникъ, се издаватъ отъ органитѣ на горската власть при пълно спазване на чл. чл. 29. 30 и 122 отъ закона за горитѣ и чл. 94 отъ закона за благоустройството. Независимо отъ това, здравната комисия (чл. 6), следъ огледъ, се произнесе и решава, отговаря ли посоченото отъ заинтересуванитѣ мѣсто на всички условия, които се изискватъ отъ правилника, като въ случай на неодобрение, евентуално избира и посочва друго мѣсто, гдето да бѫде построена сградата. Чл. 4. Строежътъ на частни недѣлни вили (вохенендхаусъ) върху частни земи е допустимъ въ района оставащъ на северъ отъ раздѣлителната линия, която започва отъ теодолитна точка № 156 въ м. „Писанъ камъкъ“, затвърдена съ каменъ стълбъ, върви на западъ и завършва при Александровския мостъ надъ с. Княжево. Точниятъ ходъ на тази раздѣлителна линия е посоченъ въ членъ 3. Имотътъ, въ който ще се строи сградата, трѣбва да има минимална квадратура 3.000 кв. м., а самата постройка да е съ максимална застроена площь 50 кв. м, едноетажна, съ изба най-много подъ едно помѣщение и таванъ непригоденъ за живѣене. Въ единъ имотъ съ минимумъ 3.000 кв. м. площь не се разрешава повече отъ една постройка отъ гореописания видъ, както и каквито и да било други постоянни или временни постройки. Постройкитѣ въ два съседни имота трѣбва да бѫдатъ разположени най-малко на 20 метра разстояние една отъ друга и най-малко на 10 метра отъ граничнитѣ линии. Благоустройственитѣ мѣроприятия въ горнитѣ имоти, като пѫтища, освѣтление, каналъ, водоснабдяване и др. ще ставатъ само по инициатива и за смѣтка на съответнитѣ собственици, безъ никакви задължения въ това отношение отъ страна на Столичната голѣма община. Плановетѣ за строежъ на хижи и частни сгради се представятъ за преглеждане отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството, а последното ги препраща за одобрение отъ градоустройствената дирекция при Столичната голѣма община, респ. въ Министерството на о. с. п. благоустройството (чл. 49 отъ закона за благоустройството). Чл. 5. Относно разположението на постройкитѣ, въшния имъ видъ и строителнитѣ материали, важатъ следнитѣ рѫководни начала:А. Разположение.
Постройкитѣ трѣбва да бѫдатъ разположени въ хармония съ околната природа. Освобождаване мѣстото, опредѣлено за строежъ, отъ дървесната, храстовата и тревна растителность става само по реда на чл. 122 отъ закона за горитѣ. Сѫщото разрешение важи и за откриване частни пѫтища, които водятъ за постройкитѣ.
Б. Външенъ видъ.
Външниятъ видъ на постройкитѣ трѣбва да бѫде по възможность затворена призма, нераздробена отъ излишни и разнообразни мотиви, детайлни и др. форми. Покривътъ трѣбва да има най-естествено разрешение, като не бѫде начупенъ, съ различни височини на билото и на главния корнизъ (стрѣхата).
Препорѫчва се постройкитѣ да се развиватъ въ хоризонтална посока, а не въ височина, като хижитѣ обхванатъ най-много партеръ, етажъ и евентуално тавански стаи, а частнитѣ лѣтовищни сгради — само партеръ. Мансардни покриви сѫ забранени. Тераси, веранди и пр. трѣбва да бѫдатъ въ непосрѣдствена връзка съ постройкитѣ.
Въ покрива на частнитѣ недѣлни вили е забранено помѣстването на жилищни помѣщения. Въ зимника, кѫдето конфигулацията на терена, позволява, могатъ да бѫдатъ разположени кухнески, гаражи и др. подобни помѣщения, когато поради денивелация, се получи минималната необходима височина 2.50 м.
Височината на такива сгради не трѣбва да е по-голѣма отъ 3.50 отъ нивото на терена до стрѣхата.
В. Материали.
При строежа на хижи за партернитѣ околовръстни стени и евентуално за фасадитѣ ще се употрѣбява предимно камъкъ, който не се пригажда чрезъ обработка, а трѣбва да се запази естествения му видъ. Това важи и за подпорнитѣ стени. За стенитѣ въ първия етажъ могатъ да се употрѣбяватъ тухли, но съ препорѫка да бѫдатъ облѣчени въ дърво, съ видими паянти или облицовани съ капаци.
Покриването на покрива е желателно да става съ шиндри, турски керемиди, като се избѣгватъ марсилскитѣ керемиди, но въ никакъвъ случай съ ламарина, рубероидъ или други подобни.
Масивни корнизи отъ бетонъ или пъкъ измазани стрѣхи върху летвена обшивка въ хижитѣ да се избѣгватъ.
Препорѫчватъ се дървени стрѣхи съ видими части на ребрата.
Употрѣбяванитѣ материали да бѫдатъ третирани така, че да запазятъ естествения си видъ и структура. За декоративно разнообразие да се използуватъ архитектурнитѣ елементи, като прозорци, каменни плочи, капаци, стрѣхи и пр., както и контраста между различния естественъ цвѣтъ на употрѣбяванитѣ материали.
Тамъ кѫдето се наложатъ съорѫжения, като подпорни зидове, парапети край пѫтища, мостчета и подобни, да бѫдатъ извършвани отъ естествени градивни материали (камъкъ, греди, талпи, дървени сортименти), но въ никой случай отъ желѣзобетонъ, бетонъ, желѣзо и др. п. Отклонение отъ това да се направи за нѣкои обществени сгради, само ако конструкцията го налага.
Оградитѣ около частнитѣ постройки не могатъ да бѫдатъ въ никакъвъ случай масивни, отъ камъкъ или тухла, а отъ живъ плетъ или необработено дърво. Направа на кули, капандури и др. подобни разнообразявания на покрива сѫ забранени.
Здравни изисквания.
Чл. 6. За да се следи за здравословностьта на хижитѣ и частнитѣ сгради, учредява се съ заповѣдь отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти здравна комисия въ съставъ: единъ лѣкарь-представитель на Столичната здравна служба, единъ архитектъ-представитель на Столичната градоустройствена дирекция и единъ лесовъдъ на държавна служба, представитель на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Чл. 7. Здравната комисия одобрява строежа на водоснабдителнитѣ съорѫжения и на уредбитѣ за отвеждане каналния оттокъ, следи за спазване правилата изложени по-долу подъ А и Б препорѫчва типовитѣ нуждници, съставя актове за наказание нарушителитѣ и следи отстраняване нередовноститѣ. Здравната комисия има право да опредѣля мѣстата по площи и граници за лагеруване на палатки, като опредѣля и здравнитѣ условия, които трѣбва да се спазватъ при устройството на тѣзи лагери.
Чл. 8. Не се позволява откриването на хижи или обитаване на частни сгради, докато здравната комисия не състави протоколъ, за да установи, че сѫ изпълнени всички изисквания изложени по-долу.
Чл. 9. Здравната комисия се председателствува отъ лѣкаря. Той издава наредба, която опредѣля дейностьта на комисията. Съ тази наредба се опредѣля и начина, по който се обезпечава действителенъ здравенъ надзоръ въ хижитѣ и частнитѣ сгради.
Чл. 10. Здравната комисия следи за спазване на изискванията на здравеопазването, като се рѫководи отъ следнитѣ начала:
А. Водоснабдяване.
а) за опазване чистотата на водитѣ, както подпочвени, така и открити, трѣбва да се полагатъ всички грижи;
б) всѣка обществена хижа трѣбва да има водопроводна инсталация и да е снабдена съ вода, отговаряща на здравнитѣ изисквания; не се позволява започване строежъ на обществени хижи, докато не сѫ снабдени съ текуща вода;
в) около воднитѣ източници (или около дренажитѣ, които събиратъ подпочвена вода), предназначени за водоснабдяването, се означава съ очебийни знаци една достатъчна площь, въ която абсолютно се забранява всѣко посещение; тия площи трѣбва да иматъ граници, отдалечени отъ извора (каптажнитѣ съорѫжения) най-малко 50 м. по посоката на предполагаемото движение на подпочвената вода и поне 30 м. въ другитѣ посоки.
Б. Канализация, нуждници, сметь.
а) всѣка обществена хижа трѣбва да има канална уредба, която да събира оттока отъ клозетитѣ, умивалницитѣ и пр.; клозетитѣ трѣбва да сѫ съ водно промиване;
б) при всѣка частна постройка — ако нѣма канална уредба, трѣбва да има санитаренъ нуждникъ, построенъ съобразно препорѫчанитѣ отъ Главната дирекция на народното здраве типове; сѫщо и покрита помийна яма.
в) каналния оттокъ трѣбва да се обезврежда въ септична камара, следъ което оттичащото може да се остави да се попие въ терена било чрезъ дълбоки ями или подпочвени иригационни дренажи;
г) забранява се изливането на канални води или други помии съ водни токове, вади, открити изкопи или ями, както и замърсяването на водитѣ чрезъ каналния оттокъ, помийната или нужничната яма; последнитѣ не бива да се поставятъ по-близо отъ 30 м. отъ воденъ токъ. Помийнитѣ, нуждничнитѣ и др. подобни ями не бива да се препълватъ, а своевременно да се изпразватъ, като се спазвате изискванията на здравеопазването;
д) сметьта трѣбва да се събира въ специални покрити сѫдове; за тая цель могатъ да служатъ и иззидани съ камъкъ или бетонъ ями, които да се похлупватъ. Унищожаването на сметьта трѣбва да става или чрезъ изгаряне или чрезъ закопаване въ отстранени ями;
е) забранява се хвърляне сметьта на открито и въ водни токове, долове или открити трапове.
Чл . 11. За нарушение на горнитѣ правила или за неспазване изискванията на здравеопазването се съставя акть отъ членъ на здравната комисия и се налага глоба отъ санитарната власть, въ размѣръ отъ 25 до 5.000 лева, на основание чл. 423 отъ закона за народното здраве.
Постановленията на настоящия правилникъ, отнасящи се до външния видъ, материалитѣ, разположението на постройкитѣ и здравнитѣ изисквания, сѫ въ сила и за сградитѣ въ благоустройствената зона на народния паркъ „Витоша“ и включенитѣ въ него бранища, опредѣлена въ § 4 на правилника, обнародванъ въ „Държавенъ вестникъ“, бр. 5 отъ 9 януарий 1939 година.