Министерство на земедѣлието и държавнитѣ имоти
———————
УКАЗЪ
№ 19
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
По предложението на Нашия Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти, направено Намъ съ доклада му подъ № 14302 отъ 29 юний 1937 година,
Постановихме и постановяваме:
I. Одобряваме следния
ПРАВИЛНИКЪ за прилагане наредбата-законъ за защита на родната природа (утвърдена съ указъ № 81 отъ 16. III. 1936 г., публикувана въ „Държавенъ вестникъ“, брой 59 отъ 16.III.1936 г.).
———————
I. Общи разпоредби
А. Задачи, предметъ и редъ за обявяване на защитенитѣ мѣста
§ 1. Съ наредбата-законъ за защита на родната природа се цели да се създаде у българския народъ обичь къмъ родната природа и привичка за пазене на сѫщата.
§ 2. За предметъ на пазене се обявяватъ и подъ разпоредбитѣ на наредбата-законъ се подвеждатъ:
а) бранищата,
б) народнитѣ паркове,
в) природнитѣ паметници,
г) природно-историческитѣ мѣста и
д) други природни предмети, за които се налага да бѫдатъ запазени постоянно или временно. Такива мѣста, животни, растения и предмети се наричатъ „защитени“.
§ 3. Подвеждането на опредѣлени мѣста, подъ разпоредбитѣ на закона за защита на родната природа става по реда, предвиденъ въ чл. чл. 20—26 отъ закона за горитѣ, следъ като се вземе мнението на Съюза за защита на родната природа.
§ 4. Обявяването на дадено мѣсто за защитено не измѣня собственостьта и владѣнието, обаче, създава режимъ за опазване, който води къмъ ограничение на ползването.
Б. Записване и отписване на мѣстата, предметъ на защита
§ 5. За всички мѣста, защитени, съгласно наредбата-законъ за защита на родната природа, въ лесничействата се води специаленъ списъкъ. Общо за всички защитени мѣста въ страната се води специаленъ списъкъ въ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, отъ службата за укрепяване пороищата и залесяване. Въ списъцитѣ се означава нумера и датата на постановлението по чл. 20 и чл. 26 отъ закона за горитѣ; броя и датата на публикуването му въ „Държавенъ вестникъ“; характера на защитеното мѣсто, съгласно чл. 1 отъ наредбата-законъ, площьта, мѣстностьта, землището (селото или града), околията, района на административното или ревирно лесничейство и подъ чие рѫководство се намира (на специаленъ управитель или на съответния лесничей).
Въ случаитѣ, когато нѣкои мѣста сѫ престанали да бѫдатъ предметъ на защита по наредбата-законъ за защита на родната природа, въ сѫщиятъ списъкъ, срещу всѣко първоначално записано мѣсто се отбелѣзва: нумера и датата на постановлението за отмѣна, броя на „Държавния вестникъ“, въ който е публикувано и кратки бележки за съображенията на тази отмѣна.
II. Защитени мѣста.
А. Бранища.
§ 6. За бранища („запазени мѣста“ или „резервати“) се обявяватъ такива мѣста, чиято природа следва да бѫде запазена въ нейния самобитенъ видъ, за природо-научни изследвания. Тѣхнитѣ граници се отбелѣзватъ съ трайни и видни знаци. На видни мѣста се поставятъ табелки съ надписване характера на мѣстата.
§ 7. Влизането на лица безъ разрешение въ бранищата е забранено (чл. 3). Допускатъ се посещения само за научни цели на лица, които се занимаватъ съ изучване на флората, фауната и мъртвата природа и то възъ основа на специално разрешение отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството или отъ онова длъжностно лице по сѫщото ведомство, на което сѫ делегирани тѣзи права отъ министерството.
Отдѣлението за горитѣ, лова и рибарството при Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, преди да издаде такова разрешение, ако се наложи, събира нужднитѣ сведения отъ Съюза за защита на родната природа, неговитѣ членове и отъ други срѣди за лицето, което желае да посети бранищата съ научна цель. Длъжностнитѣ лица отъ ведомството на горитѣ, въ чиито райони се намиратъ бранищата, могатъ да ги посещаватъ безъ разрешение.
Б. Народни паркове.
§ 8. За народни паркове се обявяватъ такива мѣста, които се отличаватъ съ голѣмо разнообразие на своята природа и сѫ лесно достѫпни за излети и посещения.
Цельта на тѣхното запазване е да се създаде повече обичь и грижа къмъ природата, да се развие чувството къмъ прекрасното и къмъ наслада отъ природнитѣ особености и красоти, както и да се поощри гражданството къмъ по чести излети.
Въ границитѣ на народнитѣ паркове могатъ да се включватъ и други обекти, предметъ на закона за защита на родната природа, а именно: бранища, природни паметници и природно-исторически мѣста. Тѣ се поставятъ, обаче, подъ режима на специалнитѣ постановления на закона за защита на родната природа, а не само подъ режима на народнитѣ паркове, макаръ да сѫ включени въ границитѣ на последнитѣ.
В. Природни паметници.
§ 9. За природни паметници се обявяватъ:
1) рѣдки скални образувания, пещери, пѣсъчни дюни, земни пирамиди и др.;
2) рѣдки или интересни дървета, храсти и растения (единични или на групи);
3) рѣдки животни, бозайници, птици, риби и др., а сѫщо така и мѣстата, кѫдето тѣ се криятъ, живѣятъ или гнѣздятъ;
4) извори, планински езера, водопади и др., съ часть отъ окрѫжаващата ги мѣстность.
Къмъ този родъ защитени мѣста могатъ да се причислятъ още и други части отъ природата, като напр. мѣста, отъ които има свободни и красиви изгледи и такива съ историческо, природонаучно, лесовъдско и др. научно значение.
Г. Природно-исторически мѣста.
§ 10. За природно-исторически мѣста се обявяватъ мѣстноститѣ: Оборище, Вола, върхътъ Св. Никола надъ село Шипка, Бузлуджа, Мадара, Абоба, Аладжа-манастиръ при Варна и други мѣста около историческитѣ паметници, запазени съгласно § 2 отъ закона за старинитѣ, както и ония, които тепърва ще се обявяватъ за исторически.
Д. Обществени хижи и др. сгради.
За защитени съгласно наредбата-законъ за защитата на родната природа, се считатъ още общественитѣ хижи въ народнитѣ паркове и др. планински обекти, както и др. обществени сгради, построени съ разрешение на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти — отдѣление за горитѣ, лова и рибарството, предназначени за строго обществени цели — по дадено мнение отъ Съюза за защита на родната природа.
III. Забранени и позволени действия относно народнитѣ паркове, природнитѣ паметници, природо-историческитѣ мѣста и общественитѣ хижи и др. сгради.
§. 11. Въ района на народнитѣ паркове, на природнитѣ паметници и въ мѣстата съ историческо значение, съгласно чл. 4 отъ наредбата-законъ за защита на родната природа, се забранява: 1) бране, скубене, изкореняване и окосяване на тревата, растенията и цвѣтята; 2) сѣчене, чупене, изкореняване на цѣли дървета или пънища, или повреждане съ каквито и да е срѣдства и по какъвто и да било начинъ на дървесната и храсталачна растителность, като напр. дълбане на надписи по дърветата и пр.; 3) паша на добитъкъ — отъ всѣкакъвъ видъ и презъ цѣлата година; 4) палене на огънь (денемъ и нощемъ), извънъ мѣстата опредѣлени за народни огнища; 5) ходене на ловъ, ловене или преследване, по какъвто и да е начинъ и съ каквито и да било срѣдства, на всѣкакви животни (полезни и вредни), а така сѫщо унищожаване на тѣхнитѣ гнѣзда, събиране яйца, ловене или унищожаване на малкитѣ имъ; ловене или унищожаване на рибата по какъвто и да е начинъ; 6) гърмене и стреляне съ огнестрелно орѫжие; 7) замърсяване на водитѣ въ изворитѣ, рѣкитѣ и езерата, по какъвто и да е начинъ и съ каквито да било срѣдства, съ което се прави водата негодна и вредна за пиене за човѣка, животнитѣ и рибитѣ; 8) водене на кучета, освенъ такива държани винаги на поводъ; 9) хвърляне на съестни продукти и обвивнитѣ хартии и други опаковки, освенъ въ опредѣленитѣ за тази цель мѣста; 10) повреждане на сѫществуващата пѫтна мрежа, отваряне на нови пѫтища; а така сѫщо и ходене извънъ опредѣленитѣ пѫтища и по пѫтища, които сѫ забранени; преминаването съ каквито и да било превозни срѣдства по пѫтищата, по които е позволено ходене само пеша или съ ски; 11) повреждане и разрушаване чрезъ къртене, копане или по какъвто и да било начинъ на скалнитѣ образувания, както дълбане на надписи по тѣхъ; 12) повреждане и замърсяване на пещеритѣ, чрезъ къртене, палене огънь, димящи освѣтлителни тѣла, надписване, драскане и др.; 13) копане на глина, пѣсъкъ и др. и събиране на почвената покривка; 14) поправка на сѫществуващитѣ частни лѣтовищни хижи, находящи се въ районитѣ на защитенитѣ мѣста, до отчуждаването имъ; 15) повреждане по какъвто и да е начинъ на сѫществуващитѣ природо-изпитателни станции, държавни и общински постройки за управление и охрана, обществено-туристическитѣ хижи и оградитѣ имъ; 16) повреждане по какъвто и да е начинъ на служебнитѣ надписи, табелитѣ, пѫтеводнитѣ знаци, пейки и др.; 17) поставяне на каквито и да е надписи, по какъвто и да било начинъ и съ каквито и да било срѣдства; 18) забраняватъ се всички действия, които сѫ въ противоречие съ законитѣ на природата, народното здраве и обществения моралъ. § 12. Въ районитѣ на народнитѣ паркове, природнитѣ паметници и природо-историческитѣ мѣста се разрешава: а) съ предварително разрешение отъ отдѣлението за горитѣ, лова и рибарството при Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, или по делегация — отъ мѣстната горска власть; 1) бране на нѣкои растения, треви и цвѣтя въ ограниченъ размѣръ, само за научни цели; 2) намаляване на вредния дивечъ, въ случай, че се развие въ застрашителни размѣри, по предварително изработенъ и одобренъ планъ отъ Ловния съветъ при министерството и подъ рѫководството на мѣстната горска власть, съ съдействието на ловното дружество, въ чийто районъ се намира мѣстото; 3) строежъ на сгради, необходими за научни изследвания и за персонала по управление и охрана на защитенитѣ обекти, заслони за хранилища на дивеча и строго обществени (туристически и скиьорски) хижи; 4) копане на камъни и пръсть само за строежъ на позволени сгради; следъ което образуванитѣ ями следва да се изравнятъ; 5) паша и добиване на тревенъ фуражъ за необходимия стопански добитъкъ на управлението на защитенитѣ обекти и то само въ опредѣлени мѣста и чрезъ окосяване на тревата въ младитѣ култури; 6) изкуствено залесяване, попълване и въобновяване, по предварително изготвенъ планъ при което следва да се запази по възможность естествения обликъ на сѫществуващата околна горска растителность. б) безъ предварително разрешение на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, респ. горската власть, се разрешава: 1) служебно влизане и посещение отъ длъжностни лица по охраната и управлението на защитеното мѣсто презъ всѣко време; 2) излети и посещения съобразно съ специалнитѣ наредби, установени поотдѣлно за всѣки защитенъ обектъ. в) всички действия на управлението, предвидени въ културнитѣ планове за бѫдещето третиране на съответнитѣ защитени мѣста и за стопанисване на имотитѣ въ тѣхъ.IV. Други мѣста и предмети, които за винаги или временно се обявяватъ за защитени (чл. 5).
§ 13. Забранява се временно или за винаги (по района или изъ цѣлото Царство) брането, кѫсането, изкореняването и унищожаването на рѣдки растения, избиването на животни, които сѫ намалѣли чувствително и сѫществува опасность за изчезването имъ. Търговия съ такива защитени растения и животни се забранява. Тѣ се обявяватъ за забранени съ заповѣдь отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, по искането на Съюза за защита на родната природа, следъ провѣрка отъ органитѣ на горската власть и вземане мнението на Горския съветъ при министерството. По сѫщиятъ редъ и начинъ може да се забрани, завинаги или за опредѣлени срокове, масовото събиране на билки и цвѣтя, въ опредѣлени райони. Отмѣняването на известна забрана, щомъ като опасностьта отъ изчезване на рѣдкитѣ растения и животни е минала отдавна, става по сѫщия редъ, по който става обявяването имъ за защитени. Събирането на лечебни билки и растения, за мѣстни нужди или за износъ става, съгласно специаленъ правилвикъ, въ духа на наредбата-законъ за защита на родната природа.V. Научни станции, хижи и др. сгради.
§ 14. Всички сѫществуващи сгради въ границитѣ на бранищата, ако тѣ сѫ частна собственость, се отчуждаватъ за обществена полза и отъ тѣхъ се запазватъ само тѣзи, които биха могли да се приспособятъ, като природно-изпитателни станции, или за жилища на персоналъ по управлението и охраната. Такива постройки трѣбва да иматъ ограденъ стопански районъ за ползуване. Нови постройки въ бранищата могатъ да се строятъ само при доказана нужда и съ предварително разрешение отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти за следнитѣ цели: природо-изпитателни станции, сгради за жилища на персонала по охраната, навеси и хранилища за дивеча и др. подобни, и то предимно по окрайнинитѣ на резервата. Природо-изпитателнитѣ станции трѣбва да сѫ пригодени за научно изследване, проучване и временно пребиваване на естествоизпитателитѣ и на лесовъда-управитель на бранището, или лесничея, въ чийто районъ се намира бранището. Допуска се копането само за основитѣ на разрешенитѣ сгради, а всички други материали за постройкитѣ, се доставятъ извънъ границитѣ на бранището. § 15. Въ района на защитенитѣ мѣста се забраняватъ всѣкакви частни строежи (чл. 4, ал. 2). Разрешава се строежътъ само на държавни и обществени сгради, предназначени да служатъ изключително за научни цели, за управление и охрана на мѣстата и за обществени (туристически и скиьорски) хижи. Къмъ забраненитѣ сгради спадатъ още и тѣзи, които нѣматъ общодостѫпенъ характеръ, въ смисъла на туристическитѣ хижи, а сѫ приспособени за почивни сгради, санаториуми, курортни жилища, хотели и др. и сѫ частни. § 16. Задължаватъ се собственицитѣ на обществено-туристическитѣ хижи: да сключватъ договори за застроенитѣ и заградени площи и да заплащатъ опредѣления наемъ на съответнитѣ собственици на мѣстата; да ограждатъ дворнитѣ мѣста съ леки и приветливи огради, въ хармония съ околната природа; да инсталиратъ клозетни канализации и специални ями за нечистотиитѣ, мивкитѣ и смѣтьта, които сѫ далече повече отъ 50 м. отъ рѣкитѣ и изворитѣ, да иматъ вѫтрешенъ правилникъ и установено дежурство и да отговарятъ строго на общественото имъ предназначение, въ духа на даденото имъ разрешение, безъ да има въ тѣхъ хазартни, търговски, хотелиерски и др. заведения; да иматъ такива отоплителни инсталации, които да не представляватъ опасность за опожаряване на сградитѣ и насажденията, нито пъкъ да замърсяватъ въздуха, както въ сградитѣ, така и въ близкитѣ естествени и изкуствени насаждения; да поддържатъ редъ и чистота въ сградитѣ и въ тѣхнитѣ дворове.VI. Наказателни разпореждания.
§ 17. Съгласно чл. 6 отъ наредбата-законъ за защита на родната природа, всички забранени действия, показани въ чл. чл. 3, 4 и 5 отъ сѫщия законъ и въ настоящия правилникъ, извършени отъ частно лице, членъ отъ управата или пазачъ на обществено-туристическа хижа и др., както и отъ длъжностни лица, се наказватъ по законитѣ за горитѣ, лова и рибарството. За тия нарушения се предвижда глоба и обезщетение за причиненитѣ вреди, като за нарушения, извършени въ строго-охранителни периметри и забранени за ловъ и риболовъ мѣста. Всички останали нарушения, за които нѣма предвидени наказания въ законитѣ за горитѣ, лова и рибарството, се наказватъ съ глоба до 1.000 лева, съгласно чл. 6, ал. 2 отъ наредбата-законъ за защита на родната природа. Наказанията се налагатъ възъ основа на актове, съставени отъ горската власть, или отъ членове на туристически дружества, по реда, предвиденъ въ законитѣ за горитѣ, лева и рибарството. Съставенитѣ актове отъ членоветѣ на туристическитѣ дружества се изпращатъ чрезъ управленията на дружествата на съответнитѣ лесничеи за издаване на наказателни постановления.VII. Управление.
§ 18. Върховното управление и общия надзоръ на всички защитени мѣста и др., принадлежи на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, респ. на отдѣлението за горитѣ, лова и рибарството. По-малкитѣ отъ 5.000 хектара мѣста се управляватъ и стопанисватъ отъ съответния държавенъ или общински лесничеи, въ зависимость отъ собственостьта на мѣстото, а за по-голѣмитѣ — отъ тази площь мѣстата се назначаватъ специални управители-лесовъди. Защитенитѣ мѣста, които се управляватъ и стопанисватъ отъ специални управители-лесовъди и иматъ свой щатъ: лесничей, помощникъ лесничей, надзиратель, горски стражари и пазачи, въ зависимость отъ площьта и значението на мѣстото. Както на управителитѣ, така и на лесничеитѣ, на които сѫ повѣрени да управляватъ и стопанисватъ защитени мѣста, за по-добра охрана се даватъ въ разположение, съ права приравнени на органи на горската власть, и подбрани членове отъ туристическитѣ съюзи за преследване на нарушителитѣ и съставяне на актове съгласно § 17. Службата на такива подбрани членове ще бѫде изяснена съ специаленъ правилникъ. Всички управители-лесовъди и лесничеи, натоварени съ управлението и стопанисването на защитени мѣста, сѫ подчинени на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, отдѣление за горитѣ, лова и рибарството. Седалищата на управителитѣ-лесовъди се намиратъ въ границитѣ на защитенитѣ мѣста или въ близко съседство съ тѣхъ. За стопанисването на голѣмитѣ защитени мѣста се изработватъ специални културни планове, отъ които се правятъ годишни извлѣчения. Малкитѣ защитени мѣста се стопанисватъ съ годишни девизни предвиждания. Тѣхното утвърждаване става по реда за културнитѣ планове и девизи. При случаитѣ, когато мѣстата сѫ по-голѣми по площь и съ голѣми различия въ състава, състоянието, условията, режима и пр., за всѣко такова мѣсто се изготовлява специаленъ правилникъ за управление и стопанисване. § 20. Настоящиятъ правилникъ изяснява и допълня наредбата-законъ за родната природа, публикувана въ „Държавенъ вестникъ“, брой 59 отъ 16 мартъ 1936 год. и влиза въ сила следъ утвърждаването му съ указъ и обнародването му въ „Държавенъ вестникъ“. II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Издаденъ въ София на 30 юний 1937 година. На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: „БОРИСЪ III“ Приподписалъ, Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти: Инж. агр. Б. Банковъ———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“