М-во на общественитѣ сгради, пѫтища и благоустройство
По предложението на Нашия Министъръ на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството, представено Намъ съ доклада му подъ № 6063 отъ 9 септемврий 1942 година и на основание § 3, ал. II, отъ правилника и програмата за държавенъ изпитъ на техницитѣ съ срѣдно образование,
———————
УКАЗЪ
№ 27
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢПостановихме и постановяваме:
I. Да утвърдиме следната
ПРОГРАМА за държавенъ изпитъ на техницитѣ съ срѣдно образование, съ специалность по дървообработване и мобилировка, както следва:
I. Технология на дървото.
Дървото, като материалъ за работа. Строежъ и пр. на дървото. Видове дървета — мѣстни и иностранни. Изсушаване, импрегниране и пр. Байцоване, шлифоване, полиране и боядисване.II. Машинно знание.
Видове двигатели. Видове машини при обработката на дървото. Трансмисии, форгелегета и пр. Преимущества на разнитѣ машини и двигатели при дървообработването.III. Материалознание.
Видове материали, употрѣбявани при дървообработването и отраслитѣ къмъ него. Разпознаване качествата и пр. на употрѣбяванитѣ материали.IV. Конструктивно знание и чертане.
Видове сглобявания. Видове конструкции. Преимущества на различнитѣ видове конструкции въ зависимость формата, стила и предназначение на издѣлията.V. Специално чертане (скици).
Общитѣ принципи, които трѣбва да се спазватъ при композиране на формитѣ при различнитѣ видове мобели. Изготвяне проекти за мобили за спална, столова, салонъ и пр., врати и прозорци и пр.VI. Перспектива.
Конструктивна переспектива. Свободна переспектива.VII. Стилознание.
История на стиловетѣ. Ренесансъ, Барокъ, Людвикъ XIV и пр. Модеренъ стилъ. Български стилъ, орнаментика и форми. Влиянието на стиловетѣ върху мобилировката и пр. Влиянието на стиловетѣ върху конструкцията на мобилитѣ.ВЪПРОСНИКЪ
I. Технология на дървото.
1. Анатомия на дървото — клетка, части на клетката пр. 2. Проводяща и механическа тъканъ въ иглолистнитѣ и широколистнитѣ видове. Годишенъ крѫгъ. 3. Части на дървото: коренова система, стъблова, корона-листа. 4. Строежъ на дървесината въ широколистната и иглолистната породи. Сърдцевина, бѣловина и кора на дървото. 5. Химически съставъ на дървото: вода, дървесинина, целулоза, лигнинъ и разни видове минерали. 6. Физически и химически свойства на дървото: хигроскопичность, твърдость, якость, цепителность, еластичность, цвѣтъ, мирисъ, гѫстота и тегло, трайность, тъканъ (текстура). 7. Видове болести на дървото: бѣла гнилина, суха гнилина, червена гнилина, повреди отъ насѣкоми — чревоядина. 8. Недостатъци на дървото: брадавици, пукнатини отъ замръзвания, чепове — падащи и срастнали. 9. Отсичане на дървото, времето отъ отсичане на приготвянето му на материалъ за обработването му въ столарството. 10. Просушаване на дървото. Видове просушавания, сушилни. Изкисване на дървото. Изваряване съ вода и пара. 11. Импрегниране на дървото. Течности за имрегниране. Видове начини на инпрегниране. Избѣлване. 12. Иглолистни дървета: ела, смърчъ, бѣлъ боръ, лариксъ, черъ боръ, бѣла мура, черна мура, кедъръ, кипарисъ, суя, тисъ и хвойна. 13. Широколистни плодни употрѣбявани въ столарството — мѣстни породи. 14. Широколистни видове дървета употрѣбявани въ дървообработката — мѣстни породи.II. Машинно знание.
15. Видове двигатели — вѣтърни, водни, парни, съ вѫтрешно горене и електричество. 16. Видове водни колелета и турбини. 17. Парни машини — локомобилни, полустъбилни и стъбилни — общо описание. 18. Видове мотори съ вѫтрешно горене — бензинови, газови, газоженни, нафтови, дизелови и полудизелови. 19. Видове електромотори. 20. Електрическо табло. 21. Електромѣръ, прекѫсвачи, предпазители и пр. 22. Трансмисии — устройство и цели. 23. Форгелеге — устройство и цели. 24. Преимущества на комбинираната и некомбинираната машина. 25. Преимуществата на машина съ вграденъ и невграденъ електромоторъ. 26. Видове машини за рѣзане — водни бичкии и гатери. 27. Видове водни бичкии и тѣхното устройство. 28. Видове гатери — хоризонтални и вертикални и тѣхното устройство. 29. Циркуляри — видове и устройство. 30. Бандзеги — видове и устройство. 31. Машини за рендосване — абрихтъ и дебелина — устройство и видове. 32. Машини за дълбане — пробиване. Бургийни и верижни. Видове и устройство. 33. Машини за профилиране — фрези и др. Видове и устройство. 34. Машини за шлифоване. Видове и устройство. 35. Машини за полиране. Устройство и видове. 36. Машини за точене на циркулярни, дискове, бандзегови ленти, ножове и пр. Видове и устройство.III. Материалознание.
37. Дървото, като материалъ за работа. Опредѣляне качеството и годностьта му за работа. 38. Туткалъ — коженъ, костенъ, казеиновъ и др. Преимущества и начинъ на приготовлението и употрѣбяването му. 39. Гласпапиръ. Качества и разпознаването му. 4О. Брави. Обикновени, касови и пр. Преимущества и устройство. Видове. 41. Шилдове — месингови и формесингови. Разпознаването имъ. 42. Пемзи. Видове, разпознаване и преимущество. 43. Поропълнителни прахове. Видове. 44. Разпредѣлители. Видове и преимущества. 45. Политури — шеллакови, целулозни и пр. Разпознаване и преимущества. 46. Видове лакове. Минерални и анилинови бои. 47. Материали отъ растителенъ произходъ — памукъ, ленъ, юта и пр. Произходъ, свойства и употрѣба. 48. Тапицерски материали — африкъ, конски косми, канапъ и пр. Произходъ, свойства и употрѣба. 49. Платове за тапициране на мобели — плюшъ, мукетъ и др. 50. Широколистни екзотични, употрѣбявани за фурниръ и шварти. 51. Естествени и изкуствени по-важни байцове. 52. Единини водни и спиртови байцове. 53. Двойни байцове за иглолистни видове дървета и двойни байцове за дѫбови дървета. 54. Смоли за лакове и политура. Видове разрѣдители за политура и лакове. 55. Целулозни политури, шеллакова и разни матови. 56. Шлифовачни материали: стъклена хартия, пемза, сепия. Поропълнители. 57. Лепила: обикновенъ туткалъ, студенъ туткалъ (казеинъ) и др. 58. Ленено масло, безиръ и сективи. 59. Масла употрѣбявани при полирането.IV. Конструктивно знание и чертане.
60. Видове сглобявания по дължина. 61. Видове сглобявания по ширина. 62. Видове сглобявания подъ ѫгълъ. 63. Сглобявания на кутии. 64. Видове сглобявания на зѫби. 65. Конструкция на маса съ въртящъ плотъ. 66. Конструкция на комбиниранъ шкафъ-буфетъ, писалище и гардеробъ. 67. Конструкция на комбинирано канапе съ двойни легла. 68. Конструкция на пълзяща врата. 69. Конструкция на прозорецъ съ жалозий. Видове и устройство. 70. Конструкция на въртяща врата. 71. Формата, стилътъ и предназначението на мобила, вратитѣ, прозорцитѣ и пр. указватъ ли нѣкакво влияние върху конструкцията и какво именно.V. Специално чертане.
72. Какво трѣбва да се има предвидъ при композирането на даденъ мобилъ и пр. 73. Мобили за спална — гардеробъ, кревати и пр. Размѣри и предназначение. 74. Мобили за столова, за кабинетъ, за кантора и пр. Предназначение на отдѣлнитѣ мобили и тѣхнитѣ размѣри и конструкции. 75. Клубъ гарнитура. Салонна гарнитура. Размѣри и предназначение на отдѣлнитѣ мобили. 76. Видове ламперии, стълбища и пр. Размѣри и конструкции.VI. Перспектива.
77. Принципи на проектирането. 78. Що е переспектива. 79. Переспективно изобразяване. Помощни равнини и пр. 80. Конструктивна переспектива. 81. Централна переспектива съ единъ и два фокуса. 82. Переспектива отъ натура-свободна.VII. Стилознание.
83. Предисторично време и изкуство. Архитектура, орнаментика и мобилировка. 84. Стилове отъ старата история. Египетъ, Гърция, Римъ и пр. 85. Стилове отъ срѣдната история; старо-християнски, византийски, романски, готически и пр. 86. Нехристиянски стилове отъ срѣдната история: мохамедански, мавритански и пр. 87. Нова история — Възраждане, Италиански, Френски и Нѣмски ренесансъ. Барокъ, Рококо, Людвикъ XVI; Бидермаеръ, Шипенбала и пр. 88. Български стилъ — зараждане и условия за неговото развитие. 89. Български стилъ — характеристика на орнамента. Архитектура и мобилировка. 90. Центрове на художествени животъ — Дебъръ, Самокови и Трѣвна. 91. Характеристика на дебърската, самоковската и трѣвненската школи. 92. Дебърска школа — особености, композици и техника. 93. Самоковска школа — особености, композиция и техника. 94. Рилски манастиръ. Хрельовия тронъ и вратата. 95. Трѣвненска школа — характеръ и значение. 96. Паметници отъ трѣвненската школа — тавани, ламперии, чардаци, врати, стълбища и други характерни мотиви.VIII. Смѣтки, закони и правилници.
Смѣтки.
97. Имущество на предприятието.
98. Групиране на смѣткитѣ — активъ и пасивъ.
99. Съставяне на инвентаръ и балансъ.
100. Смѣтководни книги (основни и спомагателни) и предназначенията на всѣка една отъ тѣхъ.
101. Записване на книгитѣ, промѣни въ всѣка смѣтка (съставяне на счетоводни операции).
102. Годишни провѣрки и приключване на смѣткитѣ.
103. Що е костуема стойность и какво включва въ себе си.
104. Що е продажна цена и какво включва въ себе си. Процента на печалбата въ зависимость отъ какво е.
105. Кои разходи на предприятието се отнасятъ въ смѣтки „Общи разноски“.
106. Записване порѫчкитѣ на партиди и всѣкидневното нанасяне по тѣхъ на изразходенитѣ материали и надници.
107. Приключване на порѫчката, калкулация и опредѣляне процента на общитѣ разноски.
IX. Закони и правилници.
Законъ за Министерството на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството и наредба за устройство на Главната дирекция на о. с. п. и благоустройството и за техническа практика.
108. Устройство на Главната дирекция на о. с. п. и благоустройството.
109. Контрола на Главната дирекция по техническитѣ служби — гл. IV.
110. Законъ за предприемачитѣ строители — общо понятие.
3аконъ за б. о. п.
111. Срокове за съставяне на привременни и окончателни ситуации — чл. 65.
112. Общи положения за предприятието и общи правила за произвеждане на търгове — чл. чл. 119—153.
113. Видове търгове, извършване предприятие по доброволно съгласие и направо отъ учрежденията — чл. чл. 153—177.
114. Сключване на писменни договори — чл. чл. 177—181.
115. Залози — чл. чл. 181—189.
116. Изпълнение на предприятието — чл. чл. 189—208.
117. Извършване на предприятието за смѣтка на общински, обществени, благотворителни, духовни учреждения — чл. чл. 208— 215.
Законъ за общественитѣ осигуровки — общи познания.
118. Общи положения — гл. I чл. чл. 1—8.
119. Осигуряване въ случай на злополука — гл. II чл. чл. 9—17.
120. Осигуряване въ случай на болесть — гл. III чл. чл. 10-25.
Законъ за хигиената и безопасностьта на труда — общи познания.
121. Общи положения — гл. I чл. чл. 1 и 2.
122. Хигиена и безопасность на работнитѣ мѣста — гл. II чл. чл. 3—12.
123. Допустима възрасть и работно време — гл. III чл. чл. 13—21.
124. Хигиеническа и медицинска служба — гл. IV чл. чл. 22-24.
125. Контролъ и наказания — гл. V чл. чл. 25—27.
Законъ за занаятитѣ — общи познания.
126. Опредѣления на занаятитѣ — гл. I чл. чл. 1 и 2.
127. Условия за упражняване на занаятитѣ — гл. II чл. чл. 3, 4, 8 и 9.
128. За отношенията между самостоятелнитѣ майстори, чираци и калфитѣ гл. III чл. чл. 11—22.
Наредба-законъ за узаконяване на индустриални заведения, работилници, електроснабдителни съорѫжения и пр.
129. Опредѣление и категории — гл. I чл. чл. 1—4.
130. Узаконяване — гл. II чл. чл. 5—23.
131. Наказателни разпореждания — гл. III, чл. чл. 24—34.
132. Общи постановления — гл. IV. чл. чл. 35—56.
Наредба-законъ за технически рѫководители на индустриални заведения и на фирмитѣ за технически доставки и строежи.
133. Общи положения — гл. I чл. чл. 1—4.
134. Длъжности на технически рѫководитель — гл. II чл. чл. 5—9.
135. Цензъ, образование и специалности на техн. рѫководитель — гл. III чл. чл. 10—16.
136. Наказателни санкции и преходни положения — гл. IV и гл. V чл. чл. 17—30.
II. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоустройството.
Издаденъ въ София на 10 септемврий 1942 год.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: „БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Министъръ на общ. сгради, пѫт. и благоустройството: Инж. Д. Висилевъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“