Народенъ архиологически музей — София
Съгласно протоколъ № 48 отъ 19 декемврий 1927 год., комисията за старинитѣ при Министерството на народното просвѣщение обявява за народни изброенитѣ въ настоящия списъкъ № 2 старини.
Забележка. Закона за старинитѣ остава въ сила и спрѣмо всички старини, които още не сѫ обявени чрезъ специални списъци за народни.
Списъкъ на народнитѣ старини
№ 2Видинъ.
1) редутъ „О“ (на Дунава и улица Александровска на края на града): самостоятелна затворена каменна крепость съ казарма, ниши погреби мѣста за орѫдия и пр.; 2) черквата Св. Петка; 3) Чаушъ джамия; 4) погребътъ до входнитѣ врата на казармения дворъ на 3-и Бдински полкъ (старо хранилище на дубровнишки търговци); 5) чешмата на Кара-Мустафа въ мѣстностьта „Градецъ“ при с. Халваджи; 6) оброчния кръстъ отъ 1793 год. до девическия монастиръ Св. Богородица при с. Изворъ; 7) девическия монастиръ Св. Богородица при с. Изворъ; 8) чешмата при с. Шишенци–Колибитѣ съ старобългарски надписъ и двата побити камъка до нея; 9) черквата въ с. Протопопинци, Бѣлоградчишко, съ старобългарски иззиданъ надписъ; 10) развалинитѣ на крепостьта Монастира и Царицинъ гробъ при с. Струинъ-долъ, Бѣлоградчишко, въ мѣстностьта „Кокошевецъ“; 11) чешмата въ с. Башовица, Бѣлоградчишко, съ монограмъ и надписи; 12) църквата съ фрескитѣ въ Горни-Ломъ, Бѣлоградчишко; 13) зданието на първата телеграфопощенска станция въ Видинъ, построено преди повече отъ 100 години отъ български майстори отъ Дебъръ; 14) надгробни камъни и кръстове въ старитѣ гробища при с. Киселево, Ломско; 15) развалинитѣ на пещерния храмъ при Алботинъ, Кулска околия; 16) извора Жидовецъ при с. Въртопъ, Видинско, съ постройкитѣ и римския водопроводъ презъ с. Държаница до Акчаръ; 17) кръста оброкъ при с. Гърци, Видинско; 18) крепостьта Кула при с. Чечелъ, Кулско; 19) църквата при с. Башевецъ, Бѣлоградчишко.Казанлъкъ и околностьта.
1) църквата „Св. Параскева“ въ с. Енина; 2) монастиря „Св. Николай Чудотворецъ“ при с. Мъглижъ; 3) Бозовото кале при с. Бузовградъ; 4) калето при с. Борисово; 5) калето въ балкана при с. Крънъ; 6) калето въ балкана при с. Химитлий; 7) калето при с. Голѣмо-село; 8) римския мостъ на Поповската рѣка при с. Дѫбово.Кюстендилъ и околностьта.
1) черквата въ с. Преколница, Кюстендилско; 2) черквата въ с. Црвеняно, Кюстендилско; 3) Кадинъ мостъ и надписа; 4) кулата „Пиргитѣ“ въ гр. Кюстендилъ; 5) Шалдраванската джамия въ гр. Кюстендилъ; 6) църквата „Св. Тодоръ“ Въ Бобошево; 7) монастиря „Св. Димитъръ“ до с. Бобошево.Пловдивъ и околностьта.
1) Куршумъ-ханъ (датира отъ края на XIV в. и началото на XV в.); 2) Голѣмата джамия („Джумаята“, отъ срѣдата на XV в.); 3) Имаретъ джамия (началото на XV в.); 4) „Дервишката“ джамия (минарето отъ XVII в., следъ боя при Виена); 5) Кулата–часовникъ на Сахатъ-тепе (отъ срѣднитѣ вѣкове върху мѣстото на античенъ часовникъ); 6) Хисаръ-капия (отъ II ст. сл. Хр. отъ имп. Маркъ Аврелий) съ уличката отъ камбанарията „Св. Св. Константинъ и Елена“ до улица „Стъмна“; 7) остатъцитѣ отъ крепостната стена на античния градъ (при читалището „Ив. Вазовъ“), улица „Съединена България“); 8) църквата „Св. Петка“ (Стара) съ камбанарията; 9) църквата „Св. Св. Константинъ и Елена) съ камбанарията и олтаря; 10) църквата „Св. Димитъръ“ (съ мряморния ѝ олтаръ); 11) църквата „Св. Недѣля“ (заедно съ параклиса ѝ и олтаритѣ); 12) двойната баня („Чифте хамамъ“) на улицитѣ „4-януарий“ и „Любенъ Каравеловъ“; 13) улица „4 януарий“ отъ житния пазаръ до присичането ѝ съ ул. „Църковна“ (или „Св. Богориди“); 14) улица „Докторъ Владо“ отъ „Ламартиновата“ кѫща до Генко Митовата; 15) улица „Кирилъ Нектариевъ“; 16) улица „К. Стоиловъ“ отъ „Житния пазаръ“ до пресичането ѝ съ ул. „4 януарий“; 17) „Жълтото училище“ (да се измазва по традиция съ жълта боя); 18) „Ламартиновата“ кѫща (да се измазва по традиция съ жълта боя); 19) кѫщата на Генко Митовъ на ул. „Д-ръ Владо“; 20) Старопиталътъ (дарение отъ К. х. Калчевъ); 21) кѫщата на Куюмджиолу (сега Коларовъ) надъ Хисаръ-капия на ул. „Стръмна“; 22) кѫщата на Георгиадисъ (на ѫгъла на улицитѣ „Стръмна“ и „Вълковичъ“; 23) кѫщата на Недковичъ (до гарата, на ул. „Вълковичъ“).Сопотъ и околностьта.
1) метохътъ на женския монастиръ въ града (скривалището на В. Левски); 2) Араповския мостъ.Калоферъ и околностьта.
1) църквата съ мраморния иконостасъ.Карлово и околностьта.
1) кѫщата на В. Левски; 2) Араповския мостъ.Пловдивъ и околностьта.
1) Хисарската крепость въ с. Хисаря; 2) червената църква при с. Пастуша; 3) старата църква въ с. Батакъ; 4) църквата съ монастиря Св. Врачъ (съ стенописьта ѝ) надъ с. Кукленъ; 5) Асеновата крепость и църквата при гр. Станимака; 6) Бачковскиятъ монастиръ: голѣмата църква, църквата „Св. Никола“, Костницата и Трапезарията съ цѣлата имъ стенопись и монастирскитѣ сгради съ музея и библиотеката имъ (скривалището ѝ); 7) градището (хисарлъкътъ) при с. Бѣлоземъ; 8) градището при с. Фотенъ; 9) Св. Гора до с. Балабанъ, Дьовленско, (градището).Преславъ и околностьта.
1) двореца на царь Симеонъ и крепоститѣ му; 2) църквата на Симеонъ въ устието на р. Тича и всички разкопани и неразкопани църкви въ „Вѫтрешния и Вънкашния“ градъ; 3) монастира на Св. царь Бориса въ Патлейна; 4) Омортагова мостъ стария и новия; 5) крепоститѣ около Омортагова мостъ; 6) всички старини въ „Бѣлбрѣгъ“, „Ода-Бахча“, „Авродака“, „Вѫбилинъ-долъ“, „Тузлалѫка“; 7) „Бѣлградъ“ крепость; 8) Хърцовецъ; 9) Водопроводитѣ отъ „Кюнтия“ — „Герца“ и отъ „Стария кладенецъ“; 10) старинитѣ въ зеленчуковитѣ градини (бостанитѣ); 11) старинитѣ въ „Новинитѣ“ при дѫбравата„ 12) старинитѣ въ „Кужоврътъ“; 13) „Мъртмицата“; 14) могилитѣ около Преславъ; 15) монастиритѣ, крѣпоститѣ около селата Кочово, Осмаръ, Тройца и Крумово; 16) всички старини около селата Карлѫ, Чобандере, Юрюклеръ, Дългачъ, Ашиково и Стратиджа, Ески-Джумайско; 17) старинитѣ около селата Имренчево и Махмудово; 18) крѣпоститѣ, поселища и др. старини и могили около селата Драгоево, Вели-бей Салманово и Златаръ; 19) могилитѣ, крероститѣ, църквищата и др. старини около селата Смѣдово, Кълново, Янково, Черпи-връхъ, Казълъ-пелитъ; 20) всички старини около Байрямъ-дере, Александрово и Ришъ; 21) старинитѣ около селата: Вардунъ, Черковна, Чаушево, Ялма и Тръновца, Ескиджумайска околия; 22) крепоститѣ, могилитѣ, и църквищата около селата Върбица, Драгановецъ, Хасаново, Юрюклеръ Чулфа, Иваново, Тушовица, Софуларъ и Карадемиръ — Герловската котловина.Разградъ и околностьта.
1) калето „Хисарлъкъ“ край Разградъ; 2) Синъ-градъ (кале при с. Кривня) калето селата Малка-Ада, Джевизли-Калфа; 3) дѣдовото Мехово кале между селата Топчии и Дикилиташъ; 4) калето между селата Топчии и Гюзелдже-Алапъ; 5) крепостната могила „Лахналѫкъ“ и калето надъ Сиври-кая край с. Сѣново.Свищовъ и околностьта.
1) развалини отъ римско кале на Чуката въ Свищовъ; 2) останки отъ развалини на старата църква „Св. Георги“; 3) старата църква Св. Петъръ и Павелъ въ Свищовъ; 4) старото училище Св. Кирилъ и Методий въ Свищовъ; 5) остатъци отъ крепостната стена въ Свищовъ; 6) развалини отъ стенитѣ на римско укрепление покрай Дунавъ въ с. Бѣлене, Свищовско; 7) развалини отъ старо римско укрепление на Хисарлъка, покрай Дунавъ на 3-4 клм. западно отъ с. Бѣлене, Свищовско; 8) следи отъ старо римско градище източно отъ с. Сѫра-Еръ, Свищовско.Стара-Загора и околностьта.
1) „Ранилиумъ“ при с. Оризово (Чалтикътъ), Чирпанска околия; 2) „Карасура“ при с. Рупкитѣ до Винарово; 3) „Пизусъ“ при с. Димитриево (Чикарларе) Старо-Загорско; 4) „Арзунъ“ при с. Калугерово (Мусача-теке) Т.-Сейменско; 5) „Кастуро-Рубрисъ“ при с. Ерусалимово, Свиленградско; 6) мостътъ на рѣката Олу-дере въ гр. Харманлий; 7) римския мостъ на поповската рѣка между ж.-пѫть, станции Поповци—Дѫбово; 8) „Деве-баргана“ тракийско селище на юго-изтокъ отъ Т.-Сейменъ; 9) Джамбазката могила между с. с. Джамбазето—Памукчий, Старозгорско; 10) „Берекетската могила“, 3 километра южно отъ Стара-Загора; 11) Св. Кирилската могила въ с. Св. Кирилово, Старо-Загорско; 12) могила „Рошава Драгана“ подъ с. Елхово, Старо-Загорско; 13) „Матеевата могила“ между Ст.-Загора и Старозагорскитѣ минерални бани; 14) „Чадъръ могила“ източно отъ чъртата на Стара-Загора; 15) „Бокай-градъ“ крепость руйна подъ с. Колена, Ст.-загорско; 16) „Дъбравата“ между с. с. Колена и Дълбоки, Старо-загорско; 17) „Ески джами“ старата джамия въ Ст.–Загора; 18) „Чифте-хамамъ“ (мѫжко и женска) въ Ст.-Загора; 19) „Зелената баня“ въ Ст.-Загора; 20) „Паша хамамъ“ въ Ст.-Загора; 21) „Старозагорскитѣ минерални бани“; 22) монастиря въ Боровъ-долъ, 5 клм. надъ Ст.-Загора; 23) чешмата (саркофагъ) въ с. Богомилово, Старозагорско; 24) крепостьта „Мезекъ“ при едноименното село, Свиленградско.Търново и околностьта.
1) родната кѫща на П. Р. Славейковъ въ гр. Търново; 2) ханътъ на „Х. Никола“ въ Търново; 3) арменската църква „Св. Богородица“ въ Търново; 4) развалини на монастирски сгради при с. Чолакова-махала, Търновско; 5) кулата при с. Леденикъ, Търновско; 6) монастиря „Св. Тройца“, Търновско; 7) църквата на монастиря „Св. Панталеймонъ“ въ с. Присово, Търновско; 8) монастиря „Св. Архангелъ“ при с. Присово, Търновско; 9) монастиря „Св. Четиридесетъ мѫченици“ въ. с. Мерданя, Търновско; 10) Царевецъ и всички старини по него, съ изключение на Туристическата хижа. Освенъ гореизброенитѣ за народни старини ще се смѣтатъ църкви, монастири отъ преди освобождението, надгробни и селищни могили, старитѣ окопи, девташларитѣ, побититѣ камъни, мегалитнитѣ паметници, „Змейови кѫщи“, изкуственитѣ пещери и всички пещери, обитавани отъ човѣка. Гр. София, 22 декемврий 1927 год. Директоръ на Народния архиологически музей въ София и председатель на комисията за старинитѣ:Андрей Протичъ