УКАЗЪ
№ 909
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Обявяваме на всички Наши поданици, че XXV-то обикновено Народно събрание, презъ петата му извънредна сесия, въ 4-то заседание, държано на 23 юлий 1943 год., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърждаваме
Приложената къмъ настоящия Указъ
СПОГОДБА за ликвидирането по взаимно съгласие на всички спорни въпроси, възникнали въ връзка съ прилагането на Договора между България и Ромъния, сключенъ въ Крайова на 7 септемврий 1940 г., и отнесени предъ Арбитражния сѫдъ, предвиденъ въ чл. VI на сѫщия Договоръ.
Букурещъ, 1 априлъ 1943 г.
Господинъ Председателю,
По заповѣдь на моето Правителство, имамъ честь да донеса до знанието на Ваше Превъзходителство, че Българското Царско Правителство, въодушевено отъ желанието да пристѫпи веднага къмъ ликвидирането по взаимно съгласие на всички спорни въпроси, възникнали въ връзка съ прилагането на Договора, подписанъ на 7 септемврий 1940 година въ Крайова, и отнесени понастоящемъ предъ Арбитражния сѫдъ, предвиденъ въ чл. VI на сѫщия договоръ, е разположено, следъ разговоритѣ, които имахъ честьта да водя съ Ваше Превъзходителство, да приеме една спогодба съ Ромънското Кралско Правителство върху следната база:
I. а) Членъ V отъ Крайовския договоръ не ще се прилага по отношение на държавнитѣ, окрѫжнитѣ, общинскитѣ и на други обществени институции чиновници, притежаващи полски имоти — покрити и непокрити — въ Дуросторския и Калиакренския окрѫзи, които сѫ били на служба въ Южна Добруджа на 14 септемврий 1940 година.
б) Споменатиятъ членъ не ще се прилага сѫщо така и по отношение на частно-правнитѣ юридически лица, чиито полски имоти, намиращи се въ преотстѫпената на България територия, се придобиватъ отъ Българското Правителство срещу заплащането на Ромънското Правителство на една глобална сума отъ 20 милиона леи, внесени на цѣло въ деня на сключването на настоящата спогодба.
в) За критерий при опредѣлянето на претендентитѣ по чл. V ще служи мѣстожителството. Правото на собственость върху имотитѣ, предметъ на този членъ, ще бѫде прочее, признато на всички ромъни, които не сѫ имали законното си мѣстожителство въ Южна Добруджа, даже и да сѫ имали тамъ своето мѣстопребиваване или жилище.
Възъ основа на тѣзи принципи, претендентитѣ по чл. V ще се опредѣлятъ изключително отъ Комисията по прилагането на Крайовския договоръ
г) всички искания за обезщетение, отправени евентуално срещу Българската държава, визиращи възбрани върху инвентара и реколтитѣ или прѣчки за използуването на тѣзи имоти, ще се отнасятъ до Смѣсената комисия и разрешаватъ отъ нея.
До Негово Превъзходителство Г-нъ Михай Антолеску,
Вр. Председатель на Министерския съветъ, Подпредседатель на Министерския съветъ и Министъръ на външнитѣ работи
Тукъ
Този пѫть е отворенъ за всички претенденти по чл. V независимо отъ всѣки фактъ на владение или на упражняване на правото на собственость отъ тѣхна страна.
Въ случай, че Смѣсената комисия би признала на единъ претендентъ по чл. V правото на обезщетение, пълно или частично, тя ще опредѣли размѣра му както следва:
1) За 1940 г. ще се плати една сума отговаряща на реколтитѣ действително оставени на мѣсто;
2) За 1941 и 1942 г. ще се плати една сума отговаряща на срѣдния размѣръ на наема, практикуванъ въ областьта.
Сумитѣ които ще се плащатъ, ще бѫдатъ внесени и преведени въ срокъ отъ три месеца отъ момента, когато Смѣсената комисия би опредѣлила правото на претендента на обезщетение и размѣра на последното.
д) Българското правителство признава на всички претенденти по чл. V, съгласно установения въ предходния параграфъ критерий, правото осветено отъ чл. V, да се ползуватъ свободно и безпрепятствено отъ имотитѣ си, и се задължава да осигури свободното преминаване въ преотстѫпената територия както тѣмъ, така и на тѣхнитѣ пълномощници до датата на окончателното отчуждаване или продажбата.
За тази цель, Смѣсената комисия ще установи временно списъка на претендентитѣ възъ основа на владението, което е сѫществувало въ деня на влизането въ сила на Крайовския договоръ. Възъ основа на това, Българското правителство ще издава на заинтересованитѣ, както и на тѣхнитѣ пълномощници, открити листове, даващи имъ правото да посещаватъ имотитѣ си до окончателното отчуждаване.
Българското правителство може да придобие дори преди изтичането на срока отъ 18 месеца всичкитѣ или една часть отъ въпроснитѣ имоти на цена, опредѣлена за всѣки собственикъ отъ Смѣсената комисия по прилагането на Крайовския договоръ.
Сѫщата процедура ще се следва за отчуждаванията станали следъ изтичането на срока отъ 18 месеца.
Собственостьта на въпроснитѣ имоти ще се придобие отъ Българската държава само следъ предварителното изплащане и превеждане на дължимитѣ като обезщетение суми.
Разбира се, отчуждаването не би могло да стане, освенъ за всички лични полски имоти на всѣки собственикъ.
II. 1. Въ изпълнение на т. 5 отъ Спогодбата за начинитѣ на опразване и предаване на териториитѣ, подписана въ Крайова на 7 септемврий 1940 г., Българското правителство ще предаде на Ромънското правителство:
а) царевица: 1. 12.000 тона въ натура и
2. равностойностьта въ шв. фр. на 6.000 тона, по 374 шв. фр. тона
б) слънчогледово семе: равностойностьта въ шв. фр. на 5.000 тона, по 910 шв. фр. тона, чието заплащане ще стане въ момента на сключването на настоящата Спогодба.
Тѣзи цени се основаватъ на отношението между шв. фр. и златото въ момента на сключването на настоящата Спогодба и за това ще се държи смѣтка въ случай на официално обезценяване на швейцарския франкъ.
Българското правителство ще положи всички усилия за увеличаване доставкитѣ на царевицата отъ 12 на 15.000 тона, въ случай че то би имало възможностьта за това.
Доставкитѣ въ натура на царевицата ще станатъ въ (не се чете) априлъ и ще трѣбва да се свършатъ най-късно (за 1?) май 1943 година. Доставената царевица ще бѫде отъ текущо търговско качество, т. е. добра, здрава, безъ чуждъ мирисъ, несъдържаща повече отъ 15% естествена влага и не повече отъ 3% развалени зърна и зърна съ петна и безъ примѣсе отъ чужди тѣла. Не ще се просятъ възражения въ случай, че едно количество жълта царевица би съдържало максимумъ 5% бѣли зърна или обратно.
Въ случай на несъгласие върху качеството на доставената царевица, спорътъ ще се разреши отъ една специално назначена за цельта Смѣсена българо-ромънска комисия.
Плащането въ шв. фр. за недоставяемитѣ въ натура количества царевица ще се извърши щомъ се установятъ количествата отъ този артикулъ, които българското правителство не ще бѫде въ състояние да достави въ натура, т. е. въ края на м. априлъ 1943 година.
2. Ромънското правителство се отказва отъ всѣкаква рекламация по реколтата на памука.
III. Срокътъ за доброволното изселване на ромънскитѣ поданици отъ български народностенъ произходъ и на българскитѣ поданици отъ ромънски народностенъ произходъ, предвиденъ въ чл. 1 отъ Спогодбата за размѣна на българското и ромънското населения, се продължава до 1 ноемврий 1943 година.
Декларациитѣ за доброволното изселване ще се направятъ предъ Смѣсената комисия за размѣна на населенията или предъ компетентната подкомисия до 1 юний 1943 година. Възъ основа на декларациитѣ, както и на списъцитѣ, съставени отъ всѣко отъ дветѣ правителства, Смѣсената комисия ще опредѣли най-късно до 1 августъ общиятъ брой на доброволнитѣ изселници, както и броя на изселницитѣ, които трѣбва да се изселятъ принудително за да се постигне равенство въ броя на изселницитѣ отъ едната и отъ другата страна.
Това изселване ще стане при най-строго равенство и взаимностъ отъ дветѣ страни.
Дветѣ страни се задължаватъ да дадатъ широка гласность на всички мѣрки, засѣгащи това изселване, за да се запазятъ между другото и интереситѣ на кредиторитѣ на изселницитѣ.
Доброволното и принудителното изселване не ще даде мѣсто на никакво плащане въ тежесть на едното или другото правителство. Приема се, че изселницитѣ ще иматъ право да пристѫпятъ свободно къмъ ликвидирането на своитѣ градски имоти.
IV. Правилникътъ за размѣната на българското и ромъвското населения, предвиденъ въ Крайовския договоръ и спогодбата „В“ къмъ него, се приема тъй както фигурира въ приложението къмъ тази нота, отъ която той е нераздѣлна часть.
V. Въ изпълнение на Финансовата спогодба, подписана въ Крайова на 7 септемврий 1940 г., Българското правителство остана да дължи на Ромънското правителство общата сума отъ 1 милиардъ леи.
Отъ тази сума Ромънското правителство е съгласно да се спадне сумата 150 милиона леи както следва:
а) 82.796.000 леи за реквизициитѣ, извършени отъ него въ преотстѫпената територия.
б) 67.204.000 леи за другитѣ насрещни рекламации отъ финансовъ характеръ на Българското правителство.
Следователно, Българското правителство се задължава да заплати на Ромънското правителство сумата 850 милиона леи, отъ която 380 милиона леи ще бѫдатъ заплатени въ момента на сключването на настоящата Спогодба отъ авоаритѣ, които Българската народна банка има въ Ромънската народна банка, а 470 милиона леи ще бѫдатъ изплатени въ срокъ отъ 3 месеца отъ сключването на настоящата Спогодба.
Освенъ това, Ромънското правителство се отказва отъ сумата 26 милиона леи, представляваща остатъка въ полза на Ромънската държава по превоза на изселницитѣ.
Съ това дветѣ заинтерсувани страни заявяватъ, че всички финансови въпроси между дветѣ държави, произтичащи отъ Крайовския договоръ, сѫ уредени, съ изключение на правата отъ всѣкакво естество на частнитѣ лица, физически и юридически, които не сѫ предметъ на настоящата Спогодба и които ще се уредять съ едно специално споразумение, което ще се сключи съгласно последното постановление па Финансовата спогодба (приложение Д) къмъ Крайовския договоръ, безъ вреда по отношение на прилагането на арбитражната процедура, предвидена въ чл. VI отъ Крайовския договоръ.
VI. Ромънското правителство се задължава да предаде на Българското правителство въ срокъ отъ една година отъ сключването на настоящата спогодба:
1. Архивитѣ на общинитѣ и на окрѫзитѣ, на сѫдилищата и на другитѣ обществени власти, конто сѫ сѫществували въ преотстѫпената на България територия, съ изключение на документитѣ загубени или унищожени отъ непреодолима сила, на тѣзи отнасящи се до интереситѣ на лицата, които сѫ били предметь на размѣна на населенията и на тѣзи, по които дветѣ заинтересувани страни сѫ напустнали преотстѫпената територия, и сѫ останали въ Ромъния.
2. Архивитѣ по висяшитѣ дѣла предъ Апелативния сѫдъ въ Кюстенджа и предъ Върховния касационенъ сѫдъ преди датата на преотстѫпването на територията и отнасящи се изключително до интереситѣ на населението, останало въ преотстѫпената територия.
3. Преписи отъ регистритѣ и кадастралнитѣ документи, евентуално непредадени до сега.
4. Списъцитѣ на собственицитѣ на недвижими имоти преди и следъ съставянето на кадастра, съ отбелязване на собственицитѣ, чиито имоти сѫ били отчуждени на основание или по липса на документи, доколкото тѣзи списъци могатъ още да бѫдатъ намѣрени въ архивитѣ на компетентнитѣ власти.
5. Актоветѣ за собственость, които се намиратъ въ досиетата за провѣрка на документитѣ за недвижимата собственость.
Въ случай на нужда, Българското правителство ще представи списъкъ на архивитѣ и документитѣ, които следва да бѫдатъ предадени отъ Ромънското правителство.
Една отдѣлна спогодба ще предвиди специалнитѣ условия за предаването на сѫдебнитѣ архиви, предвидени въ споменатитѣ, по-горе точки 1 и 2 и ще опредѣли сѫщевремено компетентностьта на инстациитѣ на дветѣ държави.
VII. Въ случай, че единъ отъ въпроситѣ, чието разрешение е предвидено отъ настоящата Спогодба, не бѫде изпълненъ въ срока и при уговоренитѣ условия, заинтересованата страна има право да поиска отъ Арбитражния сѫдъ, предвиденъ въ чл. VI отъ Крайовския договоръ, унищожаването на Спогодбата относно този въпросъ или неговото изпълнение.
Въ случай на унищожение, странитѣ се възвръщатъ по право въ положението, което сѫ имали преди сключването на настоящата Спогодба и ще могатъ да продължатъ арбитражната процедура.
На всѣки случай, понеже задълженията, отнасящи се до форфетерната сума и остатъка отъ реколтитѣ, иматъ недѣлимъ характеръ, тѣхното неизпълнение въ срокъ и при уговоренитѣ условия дава право на държавата кредиторка да провъзгласи, безъ никаква формалность и каквото и да бѫде положението на изпълнението на настоящата Спогодба, унищожаването по право на цѣлата Спогодба.
Моля Ви, Господинъ Председателю, да благоволите да приемете увѣренията въ дълбоката ми почить.
Приложения: единъ правилникъ и едно приложение къмъ правилника.
(п.) Ст. Петровъ
ПРАВИЛНИКЪ за доброволната размѣна на ромънско и българско население, предвидена въ Договора и Спогодбата приложение „В“ къмъ Договора, сключенъ между Ромъния и България въ Крайова на 7 септемврий 1940 год.
Членъ 1.
Иматъ право да се ползуватъ отъ постановленията на Крайовския договоръ относно доброволната размѣна: а) ромънскитѣ и българскитѣ поданици отъ всѣка отъ дветѣ страни (България или Ромъния) отъ областитѣ, разположени извънъ Тулчанския и Кюстендженския окрѫзи и отстѫпената на България Южна Добруджа, навършили 21-годишна възрасть и принадлежащи било къмъ българското народностно малцинство въ Ромъния, било къмъ румънското народностно малцинство въ България, които искатъ да се изселятъ въ страната къмъ която ги свързва тѣхното народностно родство, и които упражнятъ правата си до 1 ноемврий 1943 г. (чл. 1, ал. 2 отъ Спогодбата, Приложение В); б) лицата, чието задължително изселване ще бѫде постановено съгласно чл. 1, ал. ал. 3 и 4 на Спогодбата Приложение В. Правното положение на лицата и териториитѣ що се отнася до наличностьта или липсата на необходимитѣ условия за ползуване отъ доброволната размѣна и последвалата задължителна размѣна, съгласно настоящия правилвикъ, е това сѫществуващо на 14 септемврий 1940 г. — датата на влизане въ сила на Крайовския договоръ и Спогодбата Приложение В.Членъ 2.
Лицата, които напущатъ Ромъния, респективно България, на основание на доброволната размѣна, загубватъ по право качеството си на ромънски и български поданици въ момента на напущането на територията на съответната държава.Членъ 3.
Полскитѣ недвижими имоти, оставени отъ българскитѣ или ромънскитѣ изселници, ставатъ собственость на съответната държава въ момента на окончателното заминаване на тѣхнитѣ собственици отъ територията на всѣка отъ дветѣ страни. Градскитѣ недвижими имоти, принадлежащи на изселиницитѣ, оставатъ тѣхна собственость и се подчиняватъ на законитѣ на мѣстото, кѫдето се намиратъ. Принципътъ На взаимностьта ще се прилага напълно по отношение на режима, на който ще бѫдатъ подчинени тѣзи имоти въ едната и другата страна. Изселницитѣ иматъ право да пристѫпятъ свободно къмъ ликвидацията на градскитѣ си имоти.Членъ 4.
Българската държава поема задължението да обезщети българитѣ, които изоставятъ своитѣ полски имоти, намиращи се въ територията на Ромъния. Ромънската държава поема задължението да обезщети ромънцитѣ, които изоставятъ своитѣ полски имоти, намиращи се въ територията на България.Членъ 5.
Лицата, предметъ на доброволната и задължителната размѣна, запазватъ правото си на собственость върху всички свои веществени и невеществени движими имущества. Изселницитѣ могатъ да взематъ съ себе си или да изпратятъ движимитѣ си имущества отъ всѣкакъвъ видъ, безъ да имъ се налагатъ въ връзка съ това никакви вносни или износни мита или ограничения, а именно: покѫщнината, домашнитѣ уреди, облѣклото, платоветѣ, изработени въ домакинството, вълната, и памука, произведени отъ домакинството или придобити за тѣхнитѣ лични нужди, земедѣлския инвентаръ, превознитѣ срѣдства, едрия и дребенъ добитъкъ, домашнитѣ птици, зърненитѣ храни, изключително личнитѣ скѫпоценности, накититѣ и огърлицитѣ отъ златни и сребърни монети и отъ скѫпоценни камъни, както и незабраненитѣ за износъ стоки, които влизатъ въ крѫга на занятието на изселника и които сѫ придобити за нормалнитѣ нужди на търговията му, съгласно търговскитѣ му книги, до 1 априлъ 1943 г. Изключително личнитѣ скѫпоценности, накититѣ и огърлицитѣ отъ златни и сребърни монети и отъ скѫпоценни камъни, трѣбва да бѫдатъ декларирани предъ съответната подкомисия най-късно до момента на съставянето на описа, въ който тѣ трѣбва да бѫдатъ подробно вписани. Въ случай на съмнение и за да се избѣгне всѣкаква злоупотрѣба, подкомисиитѣ иматъ право да се увѣрятъ въ изключително личния характеръ на казанитѣ скѫпоценности, огърлици и скѫпоценни накити, като направятъ необходимитѣ издирвания. Износътъ на злато и на пари, книжни или металически, ще става възъ основа на Споразумението относно банкнотитѣ, златото и паритѣ на лицата подлежащи на размѣна на населенията, сключено въ Букурещъ на 10 октомврий 1940 между емисионитѣ банки на дветѣ страни. Споразуменията на дветѣ банки по тази материя съставляватъ нераздѣлна часть отъ настоящия правилникъ. Сроковетѣ, предвидени въ това Споразумение, ще бѫдатъ нагодени къмъ сроковетѣ предвидени въ сключената между дветѣ правителства Спогодба за ликвидирането по доброволенъ начинъ на всички спорни въпроси, възникнали въ връзка съ прилагането на Крайовския договоръ.Членъ 6.
Никакъвъ прѣкъ или косвенъ, натискъ нѣма да бѫде упражняванъ отъ когото и да било за да се възпрепятствува едно лице, принадлежащо къмъ българското или ромънското малцинство, да се изсели, ако то желае това, или да се застави такова лице да направи декларация за изселване противно на своето желание. Смѣсената комисия, както и подкомисиитѣ ще бдятъ за свободното и доброволно упражняване на правото на изселване.Членъ. 7.
Не ще бѫдатъ правени никакви прѣчки, по каквато и да било причина, при заминаването на едно лице, принадлежащо къмъ населенията подлежащи на доброволна размѣна (чл. 7 отъ Спогодбата Приложение В). Лицата, намиращи се въ редоветѣ на войската, трѣбва да бѫдатъ освободени веднага щомъ изявятъ желание да се изселятъ; тѣзи лица сѫ свободни да останатъ въ страната, която напускатъ, до крайния срокъ, опредѣленъ за изселването.Членъ 8.
Административнитѣ и полицейски власти ще укажатъ своята помощь и съдействие на изселницитѣ, за да могатъ да взематъ свободно съ себе си всичкитѣ си движими имущества.Членъ 9.
Лицата, желаещи да се ползуватъ отъ облагитѣ на клаузитѣ на Крайовския договоръ относно доброволното изселване и да се възползуватъ отъ правото на доброволно изселване, трѣбва да подадатъ въ Смѣсената комисия за размѣна на населенията, или въ една отъ подкомисиитѣ, декларация за изселване най-късно до 1 юний 1943 год. (чл. 10 отъ настоящия правилникъ). Решението за изселване става неотмѣнимо щомъ описътъ бѫде съставенъ.Членъ 10.
Декларацията за изселване ще бѫде направена съгласно формуляра-образецъ, приложение № 1 къмъ настоящия правилникъ. Тя замѣства сѫщо описа на недвижимитѣ имоти, принадлежащи на декларатора. Декларацията за изселване ще бѫде направена въ два екземпляра, единъ отъ които ще бѫде пазенъ въ архивитѣ на Смѣсената комисия, а вториятъ надлежно визиранъ отъ Смѣсената комисия или отъ подкомисията, която е приела и зарегистрирала декларацията, ще бѫде предаденъ на заинтересования деклараторъ или на неговия представитель. Декларацията на съпруга включва и тази на съпругата; декларацията на родителитѣ включва тази на тѣхнитѣ деца на възрасть по-малко отъ 21 година. На всѣки случай, доброволното изселване на съпруга не влѣче следъ себе си изселването и на неговата съпруга, ако последната има български или ромънски народностенъ произходъ различенъ отъ този на съпруга, въ случай, че тя заяви предъ Смѣсената комисия за размѣна на населенията, или предъ съответната подкомисия, че не желае да следва съпруга си. Смѣсенитѣ бракове съ лица отъ ромънски или български народностенъ произходъ се изключватъ отъ принудителното изселване.Членъ 11.
Печатни формуляри отъ декларацията за изселване по образеца, приложенъ къмъ настоящия правилникъ, ще бѫдатъ поставени на разположение на заинтересуванитѣ въ бюрата на Смѣсената комисия и на подкомисиитѣ. Заинтересуванитѣ могатъ да си ги набавятъ лично, чрезъ писмо или по всѣкакъвъ другъ начинъ. Формуляритѣ, съдържащи единъ въпросникъ на двата езика, ромънски и български, трѣбва да бѫдатъ попълнени, по изборъ на заинтересуванитѣ, на единъ отъ двата езика. Декларацията трѣбва да бѫде подписана и датирана. Декларациитѣ на неграмотнитѣ могатъ, да бѫдатъ съставени отъ други лица, но въ присѫствието на двама свидетели, знаещи да четатъ и пишатъ, които трѣбва да поставятъ върху тѣхъ подписитѣ си и да посочатъ адреситѣ си. Ако деклараторътъ направи декларацията си за изселване лично предъ Подкомисията или Смѣсената комисия, подписитѣ на свидетелитѣ не сѫ нуждни. Всѣка декларация, за изселване трѣбва да носи отпечатъкъ отъ палеца на дѣсната рѫка на декларатора: за грамотнитѣ — подъ подписа имъ, а за неграмотнитѣ — на мѣстото опредѣлено за подписъ. Деклараторътъ е длъженъ да депозира лично своята декларация въ Смѣсената комисия или въ съответната подкомисия, кѫдето ще бѫдатъ изпълнени предвиденитѣ въ предхождащата алинея формалности.Членъ 12.
Правителството, постановяващо задължителното изселване, съгласно чл. III, ал. ал. 3 и 4 отъ Крайовския договоръ (чл. 1, ал. ал. 3 и 4 отъ Спогодбата, Приложение В), съставя списъцитѣ на лицата, които трѣбва да се изселятъ отъ неговата територия като обектъ на задължителното изселване, постановено отъ него. Тѣзи списъци се съобщаватъ своевременно на Смѣсената комисия чрезъ съответната делегация. Делегацията на страната, която трѣбва да приеме лицата, фигуриращи въ тѣзи списъци, уведомява за това своето правителство. Заинтересуванитѣ лица, чието задължително изселване е било постановено, съставятъ въ два екземпляра пъленъ инвентаръ на своитѣ недвижими имоти, който се представя на Смѣсената комисия или на съответната подкомисия, чрезъ мѣстнитѣ ромънски и български власти, които връщатъ на заинтересуванитѣ единъ отъ двата екземпляра надлежно завѣренъ. Въ случай, че заинтересуванитѣ не сторятъ това, мѣстнитѣ власти съставятъ сами споменатитѣ инвентари. Възъ основа на неотмѣнимитѣ декларации, както и на съставенитѣ отъ едно отъ дветѣ правителства списъци, Смѣсената комисия опредѣля най-късно до 1 августъ 1943 год. общото число на доброволнитѣ изселници, както и това на задължителнитѣ изселници, за да се постигне равенство въ броя на изселницитѣ отъ едната и другата страна.Членъ 13.
Смѣсената комисия и нейнитѣ органи бдять за провеждането на доброволната размѣна и за упражняването на другитѣ права произтичащи отъ постановленията на Крайовсия договоръ относно доброволната размѣна.Членъ 14.
Органи на Смѣсената комисия сѫ: подкомисиитѣ и агентитѣ, които Смѣсената комисия назначи и натовари съ известни функции.Членъ 15.
Една или повече подкомисии ще бѫдатъ назначени отъ Смѣсената комисия. Подкомисиитѣ ще бѫдатъ съставени отъ 4 члена, назначени по равно число отъ всѣко заинтересувано правителство. (Чл. 9, ал. 3 отъ Спогодбата, Приложение В), и ще иматъ своето седалище и райони на компетентность, опредѣлени отъ Смѣсената комисия.Членъ 16.
Смѣсената комисия и по делегация подкомисиитѣ иманъ за задача: а) Да провѣряватъ и разрешаватъ декларациитѣ за доброволно изселване (чл. 9 отъ настоящия правилникъ), като установяватъ дали заинтересуванитѣ отговарятъ или не на исканитѣ условия предвидени въ чл. 3, ал. 2 на Крайовския договоръ (чл. 1, ал. 2 отъ Спогодбата, Приложение В), за да се ползуватъ отъ доброволната размѣна. б) Да провѣряватъ и разрешаватъ контестациитѣ, които ще имъ бѫдатъ представени относно вписванията въ списъцитѣ (списъка) (чл. 12 на настоящия правилникъ) въ случай на задължително изселване постановено отъ едно отъ правителствата, съгласно чл. III, ал. ал. 3 и 4 на Договора (чл. 1, ал. ал. 3 и 4 отъ Спогодбата, Приложение В). 2. Да провѣряватъ инвентара на всѣки изселникъ, съставенъ съгласно чл. 8, ал. 2 отъ Спогодбата, Приложение В, съ огледъ на съставянето на описа, предвиденъ въ чл. 12 отъ Спогодбата. 3. Да опредѣлятъ размѣра и вида на покрититѣ и непокрити недвижими имоти на изселницитѣ и да установяватъ правата на недвижимата имъ собственость споредъ закона на мѣстото, кѫдето се намира имота. 4. Да констатиратъ размѣра на дълговетѣ, вземанията и правата на изселницитѣ. 5. Да оценятъ имотитѣ и правата на изселницитѣ възъ основа на информации отъ всѣкакъвъ видъ. 6. Да даватъ всички сведения и обяснения на заинтересуванитѣ въ връзка съ приложението на постановленията на Договора, относно доброволното изселване. 7. За подкомисиитѣ — да изпълняватъ всѣка друга задача относно размѣната на населенията, съ която бѫдатъ натоварени отъ Смѣсената комисия.Членъ 17.
Смѣсената комисия и подкомисиитѣ иматъ право да повикватъ и изслушватъ заинтересуванитѣ и да уреждатъ всички контестации направени отъ тѣхъ относно имотитѣ и правата предвидени отъ Спогодбата, Приложение В. Изобщо, Смѣсената комисия има право да опредѣля процедурата и да взема необходимитѣ мѣрки за разрешаването на всички въпроси възникнали въ връзка съ прилагането на постановленията относно доброволната размѣна, съ изключение на спороветѣ, които сѫ отъ компетентностьта на обикновенитѣ сѫдебни инстанции.Членъ 18.
Подкомисиитѣ иматъ пълна свобода да правятъ справки по регистритѣ за населението и регистритѣ и другитѣ документи, относно недвижимата собственость на изселницитѣ, и изобщо да прибѣгватъ до услугитѣ на мѣстнитѣ власти за всѣкакви сведения въ връзка съ тѣхната работа.Членъ 19.
Решенията на подкомисиитѣ ще се взематъ единодушно, като всѣка делегация има само единъ гласъ. Въ случай на раздѣляне на гласоветѣ се съставя протоколъ за предмета на несъгласието, въ който се излагатъ по възможность най-кратко противоположнитѣ становища на заинтересуванитѣ страни. Този протоколъ се изпраща на Смѣсената комисия въ срокъ отъ 3 дни отъ деня на установяването на несъгласието (чл. 9 отъ Приложение В) за да бѫде разгледанъ отъ нея и да се произнесе по него въ следващитѣ 7 дни. Заинтересуванитѣ иматъ право да обжалватъ решенията на подкомисията по апелативенъ редъ предъ Смѣсената комисия въ срокъ отъ 3 дни.Членъ 20.
Смѣсената комисия и подкомисиитѣ съставятъ описъ на имотитѣ изброени въ чл. 10 т. т. 2 и 3 отъ Спогодбата, Приложение В, принадлежащи на заинтересувания, опредѣлятъ оценката на тѣзи имоти и задълженията, които тежатъ върху тѣхъ, както и на активитѣ и пасивитѣ и на патримониума въ крѫга на Спогодбата, Приложение В. Този описъ се съставя въ 4 екземпляра, единиятъ отъ които се запазва въ архивитѣ на Смѣсената комисия, два се предаватъ на всѣко отъ дветѣ заинтересувани правителства, а четвъртия се предава на изселника. Нѣкое лице, подлежащо на доброволно изселване, нѣма да бѫде евакуирано преди да бѫде снабдено съ описа предвиденъ въ предходната алинея.Членъ 21.
Описитѣ ще служатъ за паспорти на изселницитѣ. Описитѣ се освобождаватъ отъ предварителна виза на властитѣ на страната, която напущатъ, както и отъ виза на консулскитѣ и други власти на страната, въ която отиватъ. Описътъ на доброволнитѣ изселници ще бѫде снабденъ на фотографията на лицата, за които той се отнася. Всички изселници иматъ право на превозъ по специална тарифа, установена по взаимно съгласие отъ техническитѣ делегати на дветѣ страни, както за самитѣ тѣхъ и за членоветѣ на тѣхнитѣ семейства, така и за багажа и движимоститѣ, които искатъ да пренесатъ въ страната на заселването.Приложение № 1
БЪЛГАРО-РОМЪНСКА СМѢСЕНА КОМИСИЯ.
(Чл. 9 отъ Приложението В къмъ Крайовския договоръ).
Долуподписаниятъ заявявамъ, че искамъ да се изселя
отъ 2) . . . . . . . и да се установя въ 3) . . .
. . . . . . ., като се възползувамъ отъ постановленията на Крайовския договоръ, сключенъ между България и Ромъния на 7 септемврий 1940 год., отнасящи се до доброволното изселване, за което подавамъ настоящата декларация:
I. Гражданско състояние на декларатора:
1) Име и презиме . . . . . . . . . . .
2) Мѣсторождение 3) . . . . . . . . .
3) Дата на раждането . . . . . . . . .
4) Матеренъ езикъ . . . . . . . . . .
5) Вѣроизповѣдание . . . . . . . . . .
6) Занятие . . . . . . . . . . . . . .
7) Мѣстожителство и мѣстопребиваване 4)
8) Поданство . . . . . . . . . . . . .
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИЗСЕЛВАНЕ 1)
II. Членове на семейството на декларатора, които се обхващатъ отъ настоящата декларации 5).
9) Име и презиме на съпругата . . . 10) Число на децата на възрасть подъ 21 год. . . . 11) Име, възрасть и полъ на всѣко едно отъ казанитѣ деца . . .III. Общи описания на недвижимитѣ имоти на заявителя:
12. Градски имоти: видъ на имотитѣ, които заявительтъ притежава; мѣстонахождение, застроено пространство и т. н., стойность на която ги оценява. 13. Полски имоти: видъ на имотитѣ, които заявительтъ притежава; мѣстонахождение, ниви, лозя, пространства засѣти съ тютюнъ, гори, пасбища и т. н., като се посочи, по категория, стойностьта на която заявительтъ ги оценява. Направена въ . . . . . . . на . . . . . 194 . . . . Подписъ:6) . . . . . . . . Свидетели: 1) . . . . . . . 2) . . . . . . . За достовѣрностьта на подписа (на подписитѣ) по- ставенъ по-горе отъ . . . . . . . Кметъ: . . . . . . . . . . Печатъ на общинското управление: --- 1) Настоящата декларация може да бѫде написана на български или ромънски. 2) България или Ромъния. 3) Ромъния или България. 4) Да се посочи окрѫгътъ, околията, града или селото, улицата и т. н. 5) Декларацията на съпруга включва тази на съпругата; декларацията на родителитѣ включва тази на тѣфнитѣ деца на възрасть подъ 21 година. На всѣки случай, доброволното изселване на съпруга не повлича това на неговата съпруга, ако последната има български или ромънски народностенъ произходъ, различенъ отъ този на съпруга, въ случай, че тя заяви предъ Смѣсената комисия за размѣна на населенията или предъ съответната подкомисия, че не желае да следва съпруга си. Смѣсенитѣ бракове съ лица отъ ромънски или български етнически произходъ се изключватъ отъ принудителното изселване. 6) Ако заявительтъ е неграмотенъ, декларацията трѣбва да бѫде подписана отъ двама грамотни свидетели, като се посочи тѣхния адресъ подъ подписитѣ; неграмотниятъ заявителъ поставя отпечатъка на палеца на дѣсната си рѫка на мѣстото опредѣлено за подписъ; грамотниятъ заявителъ прави сѫщото, като поставя отпечатъка на дѣсния си палецъ подъ или до подписа си.———————
КРАЛСКО МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪНШНИТѢ РАБОТИ
№ 26669
Букурещъ, 1 априлъ 1943 год.
Господинъ Министре,
Имамъ честь да потвърдя получаването на днешната вербална нота № 155/ТА, съ следното съдържание: (следва текста на вербалната нота).
Като проучихъ горната нота, имамъ честь да заявя на Ваше Превъзходителство, че съмъ съгласенъ съ нейното съдържание.
Благоволете да приемете, Господинъ Министре, увѣрения въ отличната ми почить.
Подпредседатель на Министерския съветъ,
Министъръ на външнитѣ работи: (п) М. Антонеску
До Негово Превъзходителство
Господинъ Ст. Петровъ—Чомаковъ,
Извънреденъ пратеникъ и Пълномощенъ министъръ на Царство България
въ Букурещъ
Заповѣдваме казаната спогдоба и правилникътъ къмъ нея да се облѣкатъ съ държавния печатъ, да се обнародватъ въ „Държавенъ вестникъ“ и да се турятъ въ изпълнение.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Председатель на Министерския съветъ и Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията.
Издаденъ въ София на 2 августъ 1943 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Председатель на Министерския съветъ, Министъръ на външнитѣ работи и на изповѣданията:
Б. Филовъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 7717 на 7 августъ 1943 г.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: Д-ръ К. Партовъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“