УКАЗЪ
№ 130
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Обявяваме на всички Наши вѣрноподаници, че ХХIII-то обикновено Народно събрание, презъ II-та му редовна сесия, въ 77-то заседание, държано на 4 априлъ 1933 година, гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърждаване следния
ЗАКОНЪ
за юридическитѣ лица
ГЛАВА I.
Общи разпоредби.
Чл. 1. Сдруженията, които иматъ политически, научна, художествена, благотворителна, спортна, забавна или друга нестопанска (идеална) цель, както и посветенитѣ на една опредѣлена цель самостойни установления (фондации), добиватъ юридическа личность чрезъ вписването имъ въ предназначения за това особенъ регистъръ при окрѫжния сѫдъ.
Следъ като едно сдружение е било вписано въ надлежния регистъръ подъ дадено име, друго сдружение подъ сѫщото име, макаръ и съ нееднаква цель, не може да се впише. При споръ, въпросътъ се решава отъ сѫда.
Публично-правнитѣ тѣла и учреждения се създаватъ като юридически личности само възъ основа на особенъ законодателенъ актъ.
Сдружения и фондации, целитѣ и срѣдствата на които сѫ противни на законитѣ, обществения редъ и добритѣ нрави, не могатъ да добиятъ юридическа личность.
Забележка. (Нова - ДВ, бр. 97 от 1938 г., Изм. 167, 28.07.1943) Офицерскитѣ събрания, както и сдружението „Юнионъ клубъ“, съ седалище гр. София сѫ юридически личности отъ деня на тяхното създаване. Разпорежданията на този законъ не се отнасятъ до тяхъ.
Чл. 2. Юридическитѣ личности сѫ носители на всички права и задължения, които не сѫ свързани съ естественитѣ качества на човѣка, като: полъ, възрасть или родство.
Чл. 3. Волята на юридическитѣ личности се проявява чрезъ тѣхнитѣ органи. Последнитѣ ги задължаватъ, както съ своитѣ действия, така и съ опущенията си.
За направенитѣ грѣшки отговарятъ лично и лицата, които сѫ ги извършили.
Чл. 4. Юридическитѣ личности иматъ своето мѣстожителство тамъ, гдето се намира управлението имъ, освенъ ако уставътъ съдържа друго разпореждане.
Чл. 5. Въ случай на прекратяване на юридическата личность и въ отсѫтствие на противно разпореждане въ закона, въ устава, въ уредителния актъ или на надлежнитѣ органи на юридическата личность, имуществото на последната се предава на държавата. Когато, обаче, имуществото е образувано и съ обществена помощь, то се предава на държавата, освенъ ако уставътъ разпорежда да се предаде на нѣкое сродно по цель сдружение или фондация.
Предаденото на държавата имущество трѣбва да се употрѣби за цель най-близка до тая на прекратената юридическа личность.
Ако една юридическа личность бѫде прекратена по сѫдебенъ редъ, поради преследване на цели или употрѣбяване на срѣдства, противни на закона, обществения редъ или на добритѣ нрави, имуществото ѝ се предава на държавата въпрѣки всѣко противно разпореждане.
Чл. 6. Имотитѣ на юридическитѣ личности се ликвидиратъ по реда, предвиденъ за ликвидиране на кооперативнитѣ сдружения (чл. чл. 80 до 87, 89 отъ закона за кооперативнитѣ сдружения).
Чл. 7. Сдружения, които преследватъ стопански цели и не се уреждатъ отъ особени закони, могатъ да придобиятъ качество на юридическа личность само съ Царски указъ, по докладъ на Министра на правосѫдието, следъ като се вземе мнението на Министра на търговията.
Чл. 8. Не могатъ да се отмѣняватъ съ уставни или други разпореждания правила на тоя законъ, които сѫ отъ повелителенъ характеръ.
ГЛАВА II.
Сдружения.
Чл. 9. Уставътъ на сдружението трѣбва да бѫде писменъ и да съдържа разпоредби относно цельта, срока, срѣдствата, управлението и представляването на сдружението.
Чл. 10. Вписването на едно сдружение съ идеална цель въ надлежния регистъръ става по молба на управителния съветъ (настоятелството), къмъ коята трѣбва да се приложатъ решението на учредителното събрание за основаването на сдружението и уставътъ на сѫщото, подписанъ отъ основателитѣ. Ако членоветѣ на управителния съветъ не подпишатъ молбата предъ секретаря на сѫда, подписитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ заверени нотариално.
Чл. 11. Молбата за вписване се разглежда въ сѫдебно заседание. Преди това сѫдътъ изпраща преписъ отъ нея заедно съ приложенията ѝ на Министерството на вѫтрешнитѣ работи — за мнение. Ако министерството не отговори въ продължение на единъ месецъ, въпросътъ се разглежда при това положение.
Чл. 12. Сѫдътъ, следъ като изслуша явилитѣ се членове на управителния съветъ и прокурора, ако намѣри, че сѫ спазени изискванията на закона за образуване на сдружението и че цельта и срѣдствата на последното не сѫ противни на законитѣ, обществения редъ и добритѣ нрави, постановява да се извърши вписването.
Решението на окрѫжния сѫдъ подлежи на въззивно обжалване въ двенедѣленъ срокъ отъ постановяването му. То може да бѫде обжалвано и отъ прокурорския надзоръ.
Апелативниятъ сѫдъ се произнася по жалбата въ месеченъ срокъ отъ постѫпването ѝ, следъ като изслуша странитѣ Решението на апелативния сѫдъ е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 13. Сдружения, които не сѫ могли да добиятъ юридическа личность, ако не сѫ разтуряни, а сѫщо и сдружения, които още не сѫ добили юридическа личность, се уреждатъ по правилата на гражданскитѣ дружества.
Положението на нищожнитѣ сдружения (чл. 32), вписани въпрѣки разпорежданията на настоящия законъ, се урежда въ чл. 33 на сѫщия.
Чл. 14. Доколкото уставътъ не предвижда наредби за устройството на сдружението и за отношенията му къмъ членоветѣ, прилагатъ се следващитѣ правила.
Чл. 15. Общото събрание на членоветѣ е върховниятъ органъ на сдружението.
То се свиква отъ управителния съветъ (настоятелството) въ случаитѣ и по начина, предвидени въ устава.
Освенъ това, общото събрание се свиква и ако това се поиска отъ една пета отъ членоветѣ на сдружението. Тая наредба има повелителенъ характеръ.
Чл. 16. Общото събрание взема решение за приемане и за изключване на членове, избира управителенъ съветъ (настоятелството) и се произнася по всички въпроси, разрешението на които не е предоставено на други органи на сдружението.
Общото събрание надзирава дейностьта на органитѣ на сдружението. То може да ги отстрани всѣкога, безъ съ това да се накърняватъ правата имъ, признати съ договоръ. Въ случай на уважителни причини, общото събрание може да отстрани органитѣ на сдружението и когато уставътъ или договорътъ съдържатъ противно разпореждане.
Чл. 17. Общото събрание се счита законно, ако присѫтствуватъ най-малко половината отъ всички членове. Ако при първото свикване не се явятъ нуждното число членове, събранието се отлага за следния праздниченъ день, при сѫщия дневенъ редъ, и се счита законно колкото и членове да се явятъ.
Ако уставътъ допуска, членоветѣ на сдружението могатъ да се представляватъ въ общото събрание отъ делегати.
Чл. 18. Решенията на сдружението се взематъ въ общо събрание. Писменото съгласие на всички членове за известно предложение се приравнява на решение, взето въ общо събрание.
Чл. 19. Въ общитѣ събрания всички членове на сдружението се ползуватъ съ равенъ гласъ. Делегатитѣ иматъ толкова гласа, колкото членове представляватъ.
Решенията на общото събрание се взиматъ съ мнозинство на присѫтствуващитѣ и представляванитѣ членове.
По въпроси, които не сѫ били предварително надлежно оповестени, не могатъ да се взематъ решения.
Изборътъ на управителнитѣ тѣла става чрезъ тайно или поименно гласуване.
Тоя членъ има повелителенъ характеръ.
Чл. 20. Никой членъ нѣма право да участвува въ решаването на въпроси, отнасящи се до него, негова съпругъ, неговитѣ низходящи и възходящи и роднинитѣ му по съребърна линия до втора степень, отъ една страна, и сдружението, отъ друга страна. Тая наредба има повелителенъ характеръ.
Чл. 21. Управителниятъ съветъ има право и е дълженъ, съобразно съ устава, да управлява работитѣ на сдружението и да го представлява предъ трети лица и учреждения.
Той взима решения съ мнозинство на членоветѣ си. Всѣко волеизявление, отправено до сдружението чрезъ единъ отъ членоветѣ на управителния съветъ, се счита редовно направено на самото сдружение.
Чл. 22. Нови членове могатъ да се приематъ въ сдружението.
Всѣки членъ може да напустне сдружението, стига само да предизвести последното 6 месеца преди края на календарната година или на годината на управлението, ако тя не съвпада съ календарната. Тая наредба има повелителенъ характеръ.
Членството не може да се отстѫпва другиму, нито преминава по наследство.
Чл. 23 Вноскитѣ на членоветѣ се опредѣлятъ отъ устава. При липса на уставно разпореждане, членоветѣ на сдружението участвуватъ по равно въ разходитѣ, необходими за постигане цельта на сдружението или за погасяване на дълговетѣ му.
Чл. 24. Въ устава могатъ да се посочватъ причинитѣ за изключването на единъ членъ отъ сдружението. Уставътъ може да предвиди изключване и безъ посочване на причината. Въ последния случай, когато изключването е постановено отъ общото събрание, то не може да се оспорва поради причината му, а когато е постановено отъ управителния съветъ, може да се обжалва само предъ общото събрание.
Ако уставътъ не съдържа други наредби по тоя въпросъ, изключването може да стане само по решение на общото събрание и по важни причини.
Съ уставна наредба не може да се забранява изключването на членоветѣ отъ сдружението, ако за това има важни причини.
Чл. 25. Излѣзлитѣ или изключени членове нѣматъ никакви права върху имота на сдружението.
За вноскитѣ тѣ отговарятъ съобразно съ времето на своето членуване.
Чл. 26. Цельта на сдружението може да бѫде измѣнена само съ съгласието на 3/4 отъ членоветѣ на сдружението. Измѣнената цель не може да бѫде наложена на никой членъ.
Чл. 27. Решението на общото събрание, което нарушава закона или устава, може да бѫде оспорено предъ надлежния окрѫженъ сѫдъ отъ всѣки членъ, присѫтствуващъ въ общото събрание на сдружението, който не си е далъ съгласието за него. А решението на управителния съветъ може да бѫде обжалвано предъ общото събрание. Срокътъ за оспорване и обжалване е единъ месецъ отъ деня, въ който членътъ е узналъ за взетото решение. Тая наредба има повелителенъ характеръ.
Отсѫтствуващитѣ членове могатъ да оспорватъ и обжалватъ решенията на общото събрание и управителния съветъ само поради нередовность по свикването на общото събрание или на управителния съветъ и по въпроси, които не сѫ били поставени на дневенъ редъ.
Чл. 28. Прекратяване на сдружението може всѣкога да бѫде постановено съ решение на общото събрание. Ако уставътъ не предвижда по-голѣмо мнозинство, решението за прекратяване трѣбва да бѫде взето съ съгласието на 3/4 отъ членоветѣ.
Чл. 29. Сдружението се прекратява по право, ако въ продължение на три месеца остане съ по-малко членове, отколкото сѫ нуждни споредъ устава за образуване управителенъ съветъ. Тая наредба има повелителенъ характеръ.
Чл. 30. Сдружението се прекратява съ решение на надлежния окрѫженъ сѫдъ по искане на прокурора или на всѣки заинтересованъ ако е станало неплатежоспособно или ако дейностьта му е противна на закона, обществения редъ или на добритѣ нрави. Решението на сѫда подлежи на обжалване по реда предвиденъ въ чл. 27.
Чл. 31. Прекратяването на сдружението трѣбва да се съобщи на сѫда отъ управителния съветъ или отъ прокурора, за да се заличи сдружението отъ дружествения регистъръ. Прекратяването на сдружението се счита станало въ момента на настѫпване причината за прекратяване или на влизане въ сила решението на сѫда. Обаче прекратяването не може да се противопостави на трети лица, които преди заличаването на сдружението въ дружествения регистъръ сѫ придобили права възъ основа на сдѣлки или действия, извършени отъ органи на сдружението, освенъ ако тия лица въ момента на придобиване правото сѫ знаяли за прекратяване на сдружението.
Чл. 32. Ако уставътъ на вписаното сдружение не отговаря на условията, предвидени въ чл. 9, всѣки заинтересованъ може да предяви искъ за заличаване на вписването. При липса на казанитѣ условия, сѫдътъ може и служебно да постанови заличаването, следъ като изслуша управителния съветъ.
Преди да постанови заличаване, сѫдътъ е дължень да покани сдружението да отстрани въ месеченъ срокъ отъ получаване съобщението допустнатитѣ въ устава нередовности.
Постановлението за заличаване на вписването се вписва отъ страна на последното.
Следъ вписването на заличаването съ имотитѣ на сдружението се постѫпва съгласно чл. 6. Заличаването, обаче, не засѣга правата на третитѣ лица, които добросъвестно сѫ сключили сдѣлки съ законнитѣ представители на сдружението до момента на вписване постановлението за заличаване на вписаното.
ГЛАВА III.
Фондации.
Чл. 33. За да се учреди фондация, необходимо е едно имущество, което да бѫде посветено на особена цель.
Чл. 34. Учредяването става или приживе чрезъ нотариаленъ актъ, или чрезъ завещание. Вписването въ регистра на фондациитѣ въ надлежния окрѫженъ сѫдъ става възъ основа на учредителния актъ, а въ случай на нужда, по указание на надзорната власть, съ посочване имената на членоветѣ на управлението.
Чл. 35. Учредяването на фондацията може да бѫде оспорено отъ наследницитѣ на учредителя или отъ неговитѣ кредитори съобразно съ правилата за оспорване на едно дарение.
Чл. 36. Учредителниятъ актъ опредѣля органитѣ на фондацията и начина на управлението.
Ако предвиденото въ учредителния актъ управление не е достатъчно, надзорната власть взема нужднитѣ мѣрки.
Ако фондацията не може да бѫде устроена съобразно съ нейната цель, надзорната власть предава имуществото на друга по възможность съ най-близка цель фондация, освенъ ако учредительтъ се противопостави или ако учредителниятъ актъ изрично забранява това.
Чл. 37. Надзорната власть принадлежи на държавата и се упражнява отъ надлежния споредъ цельта на фондацията министъръ. Надлежниятъ министъръ се опредѣля за всѣка фондация отъ общото събрание на гражданскитѣ отдѣления на Върховния касационенъ сѫдъ.
Надзорната власть се грижи, щото имуществото на фондацията да се употрѣбява споредъ предназначението му.
Чл. 38. Надзорната власть може, следъ изслушване върховния органъ на фондацията, да измѣни устройството на фондацията, ако запазването на имуществото или постигането на цельта на фондацията налагатъ безусловно това измѣнение.
Чл. 39. Върховниятъ касационенъ сѫдъ въ общо събрание на гражданскитѣ отдѣления, по искане на надзорната власть, може да измѣни цельта на фондацията, следъ като изслушва върховния органъ на последната, ако характерътъ или обсѣгътъ на първоначалната цель се е измѣнилъ дотолкова, че фондацията явно вече не отговаря на волята на учредителя.
При сѫщитѣ условия и по сѫщия начинъ може да се отмѣняватъ и измѣняватъ тяжеститѣ и условията на фондацията, които осуетяватъ цельта на учредителя.
Чл. 40. По право фондацията се прекратява, когато цельта ѝ е станала непостижима, а чрезъ сѫдебно решение — когато цельта ѝ е станала противна на законитѣ, на обществения редъ или на добритѣ нрави.
По сѫдебенъ редъ (чл. 30) прекратяването може да се иска отъ надзорната власть, а така сѫщо и отъ всѣки, който има интересъ.
Чл. 41. За прекратяването трѣбва да се съобщи на сѫда, за да се заличи вписването на фондацията.
Чл. 42. Разпоредбитѣ на тая глава иматъ повелителенъ характеръ.
ГЛАВА IV.
Наказателни разпореждания.
Чл. 43. Членове на управителенъ съветъ на сдружение, които откажатъ да свикатъ общо събрание въ случаитѣ и сроковетѣ, предвидени въ закона, безъ законни причини, наказватъ се съ глоба отъ 1.000 до 10.000 л.
Сѫщитѣ могатъ да бѫдатъ лишени отъ право да се избиратъ за членове на управителенъ съветъ въ продължение на 3 години.
Чл. 44. Който отъ името на едно сдружение или фондация събира суми или други помощи, безъ да бѫде надлежно упълномощенъ, наказва се съ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 6 месеци и глоба отъ 5.000 до 50.000 л.
Чл. 45 Който подъ предлогъ на една позволена отъ закона цель образува сдружение, съ цель да набави за себе си или за другиго имотна облага, като използува обществената или частна благотворителность, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и глоба отъ 50.000 л. до 500.000 л.
ГЛАВА V.
Преходна наредба.
Чл. 46. Сѫществуващитѣ досега юридически лица, за да запазятъ и въ бѫдеще това си качество, длъжни сѫ въ продължение на една година отъ влизане на закона въ сила да поискатъ вписването си отъ надлежния окрѫженъ сѫдъ.
Спрямо тия юридически лица разпоредбата на чл. 11, предложение второ, не се прилага.
Чл. 47. Всѣки, който като скритъ пълномощникъ е придобилъ на свое име недвижимъ имотъ за смѣтка на политическа организация, може до края на 1933 г. да прехвърли този имотъ върху законния представитель на организацията на нотариаленъ редъ. При това прехвърляне не се плащатъ мита и берии.
Качеството на скритъ пълномощникъ се установява съ писменно заявление отъ страна на прехвърлителя, което се вписва въ нотариалния актъ.
Заповѣдваме, настоящия законъ, да се облѣче съ държавния печатъ, да се обнародва въ „Държавенъ вестникъ“ и да се тури въ действие.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на правосѫдието.
Издаденъ въ София на 10 априлъ 1933 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: „БОРИСЪ III“.
Приподписалъ,
Министъръ на правосѫдието: Йор. Качаковъ
Първообразния указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистрованъ подъ № 3330 на 11 априлъ 1933 год.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: Йор. Качаковъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“
