УКАЗЪ № 181 НИЙ ФЕРДИНАНДЪ I. Съ Божия милость и народната воля Князь на България,

Обявяваме на всички Наши вѣрноподданници: V-то Обикновенно Народно Събрание въ своята редовна сессия прие, Ний утвьрдихме и утвьрдяваме слѣдующия

ЗАКОНЪ За издирвание старини и за спомагание на научни и книжовни предприятия.

ОТДѢЛЪ I. Издирвание старини (монети, паметници, статуи, гробници, орѫжия, орѫдия и пр.) и документи (рѫкописи, стари печатни книги и пр.)

Чл. 1. Всички неоткрити материяли въ старинни предмети, дѣто и да се намѣрятъ тѣ, принадлѣжѫтъ на дьржавата. Чл. 2. Лицата, които издирватъ подобни материали съ предварително разрѣшение отъ правителството, получаватъ 1/2 отъ стойностьта на материялитѣ. Сѫщото възнаграждение получаватъ и лицата, които случайно намѣрятъ такива паметници или документи. Чл. 3. Притѣжателитѣ на земята, дѣто сѫ намѣрени прѣдметитѣ, получаватъ 1/4 отъ стойностьта имъ. Забѣлѣжка. Ако стопанинътъ е направилъ откритието, получава и прѣдвиденото въ чл. 2 възнаграждение. Чл. 4. Оцѣнението на материялитѣ става отъ коммиссия, назначена отъ Министерството на Просвѣщението. Чл. 5. Ако отъ намѣренитѣ старинни предмети има повече еднакви екземпляри, то отстѫпката, спомената въ чл. 3 и 4, може да стане по усмотрѣнието на Министерството, вмѣсто въ пари, въ екземпляри отъ самитѣ намѣрени предмети. Чл. 6. Притѣжателитѣ на стари рѫкописи, старопечатни книги, костюми, монети, орѫдия и тѣмъ подобни, които ги представятъ въ Министерството на Просвѣщението, получаватъ възнаграждение, което се опрѣдѣля отъ двучленна коммиссия, едина члень на която се назначава отъ притѣжателя, а другия отъ Министерството на Просвѣщението. Забѣлѣжка. Въ случай на неспоразумѣние, оцѣнението става отъ Министерския Съвѣтъ. Чл. 7. Който иска да дири старинни предмети, отправя се за дозволение направо, или чрѣзъ мѣстнитѣ власти, до Министерството на Просвѣщението. Чл. 8. Открититѣ неподвижни старини, като храмове, крѣпости, и други, дѣто да се намѣрятъ, се оставятъ подъ надзоръ на мѣстната власть и сѫ притѣжание на правителството. Чл. 9. Запрѣтено е всѣко раскопавание за издирвание на старини безъ предварително разрѣшение на Министерството на Просвѣщението. Открититѣ старини безъ разрѣшение се усвояватъ отъ правителството. Чл. 10. Дозволение за издирвание въ частна собственность се дава, слѣдъ като се вземе и прѣдварителното съгласие на стопанина и се опише надлѣжното мѣсто съ границитѣ, или се прѣдстави топографическа карта на мѣстото. Чл. 11. Стопанинътъ на мѣстото, въ което ставатъ раскопванията безъ негово съгласие, получава обезщетение за загубитѣ, които е прѣтърпѣлъ. Чл. 12. Лицата, на които Министерството издава дозволение за издирвание старини, представятъ лична гаранция отъ двама порѫчители. Дозволението не може да има сила повече от двѣ години. Чл. 13. Забранено е раскопванието на мѣста, гдѣто могѫтъ да се причинятъ пакости на публиката, като водопроводи, общи пѫтища и тѣмъ подобни. Чл. 14. Ако почнатитѣ раскопвания съ дозволение, причиняватъ опастность, Министерството на Просвѣщението запрѣтява по нататъшната работа и надлѣжнитѣ лица нѣматъ право на обезщетение. Чл. 15. Дозволението за издирвание на старини не може да се прѣдаде или продаде другому. Чл. 16. Разноскитѣ по издирванието сѫ за смѣтка на оногова; който зема дозволението. Чл. 17. Намѣренитѣ подвижни старини се описватъ и, ако има възможность, се испращатъ чрѣзъ мѣстната власть въ Министерството на Просвѣщението. Чл. 18. Изнисанието на старинни предмети изъ дьржавата не може да стане безъ разрѣшение отъ Министерството на Просвѣщението, съгласно съ чл. 8 отъ „закона за митницитѣ“, което издава разрѣшение за изнасяние, слѣдъ като се прѣдстави предварително списъкътъ имъ въ Министерството. Забѣлѣжка. Правителството може да купи, ако пожелае, по единъ екземпляръ отъ представенитѣ старини за дьржавния музей, споредъ чл. 6 отъ настоящия законъ. Чл. 19. Старини, които се изнасятъ скришомъ изъ дьржавата, щомъ се откриятъ, усвояватъ се отъ правителството безъ никакво възнаграждение. Чл. 20. Лицата, които издирватъ старини, сѫ длъжни да постѫпватъ строго споредъ даденитѣ упѫтвания за това отъ Министерството на Просвѣщението. Чл. 21. Министерството на Просвѣщението командирова чиновници, или други лица, за издирвания и описвания на старини, на които дава съотвѣтствующе възнаграждение отъ предвидената за това сума въ бюджета.

ОТДѢЛЪ II. Събирание и описвание на словесни материали (пѣсни, поговорки, гатанки, прѣдания, разкази, обичаи и тѣмъ подобни.)

Чл. 22. Министерството на Просвѣщението приема събрани и обяснени словесни материали, представени нему отъ когото и да било. Чл. 23. Министерството на Просвѣщението натоварва длъжностни и други лица съ издирванието, описванието и оцѣнението на словесни материали. Чл. 24. Представенитѣ материали споредъ своята важность се прѣдаватъ за оцѣнка на отдѣлни компетентни лица или на коммиссии. Чл. 25. Всѣко лице може да испраща въ Министерството вѣрно и отчетливо написани необнародвани народни пѣсни, поговорки, обичаи и пр. и безъ надлѣжнитѣ обяснения, за които, ако се оцѣнятъ добрѣ и напечататъ, ще получи възнаграждение, смѣтнѫто отъ 20—60 лева печатна кола. Чл. 26. Лицата, които сѫ натоварени съ събирание и описвание на словесни материали, или които се завзематъ доброволно съ такава работа, трѣбва да се съобразятъ точно съ издаванитѣ за това упѫтвания отъ Министерството на Просвѣщението. Чл. 27. Всички представени материали, които се окажатъ невѣрни, не се печататъ и не се връщатъ на притежателя. Чл. 28. При печатанието на словеснитѣ материали, обнародватъ се имената на лицата, които сѫ събрали, описвали или оцѣнявали материалитѣ. Чл. 29. Лицата, които сѫ натоварени отъ Министерството на Просвѣщението съ издирванието и оцѣнението на словесни материали, получаватъ парично възнаграждение, което се опрѣдѣля отъ Министерството, съобразно съ важностьта и обема на запискитѣ и оцѣнкитѣ. Чл. 30. Длъжностни лица, които сѫ командировани по издирвание, събирание, или описвание на такива материали, получаватъ само дневни и пѫтни пари; а недлъжностни лица получаватъ възнаграждения, които до 500 лева се опрѣдѣлятъ отъ Министерството на Просвѣщението, а за по-голѣми се иска разрѣшение на Министерския Съвѣтъ. Чл. 31. Частни лица, които представляватъ записки изъ народнитѣ пѣсни, поговорки, гатанки, обичаи, разкази, прѣдания и тѣмъ подобни, както и лицата, които споредъ чл. 17 описватъ гробници, паметници, статуи, крѣпости, монети, саркофази, алтари, храмове, орѫжия, орѫдия, костюми и други подобни, получаватъ парично възнаграждение, ако е добро оцѣнението, което е направено за тѣхъ и съобразно съ важностьта и обема на записката.

ОТДѢЛЪ III. Книжовни предприятия.

Чл. 32. За насърдчение писателитѣ въ книжовната имъ дѣятелность, а сѫщо за прѣвдигание Българската книжнина, Министерството на Просвѣщението раздава помощи за издавание разни съчинения, откупва книги и списания отъ авторитѣ и възнаграждава рецензии по съчиненията. Чл. 33. Всѣки автор ъили прѣводачь на книжовно произведение може да иска за него отъ Министерството на Просвѣщението или парична помощь или одобрение за прѣпорѫка. Забѣлѣжка. Помощь или одобрение се иска само за произведения написани на Български езикъ; а за произведения на чужди езици може да се иска сѫщото, ако тѣ иматъ тѣсна свръска съ историята и културата на страната. Чл. 34. Различни просби за книжовни произведения се представятъ въ Министерството писменно, откакъ се изложи предмѣтътъ на просбата, па се приложи и самото произведение. Забѣлѣжка. Ако произведението е вече отпечатано, прилагатъ се отъ него къмъ просбата поне два цѣли екземпляра; ако ли е рѫкописъ, той трѣбва да бѫде завършенъ и писанъ чисто и четливо. Чл. 35. Представенитѣ на Министерството произведения, за които се иска помощь, се прѣдаватъ на избрани компетентни лица за оцѣнка. Споредъ потрѣбата Министерството не се ограничава за едно произведение съ оцѣнката само отъ едно лице. Чл. 36. Учебници представени на Министерството за одобрение, се даватъ за особни оцѣнки най-малко на двѣ отдѣлни лица и послѣ се внасятъ на разглеждание въ коммиссия, назначена отъ Министерството на Просвѣщението. Чл. 37. Всѣка оцѣнка на едно произведение трѣбва да бѫде готова и прѣпратена въ Министерството заедно съ произведението въ срокъ най-много отъ три мѣсеца отъ деня, въ който произведението е било прѣдадено на оцѣнителя (рецензента). Забѣлѣжка. Въ извънредни случаи и за капитални произведения Министерството може и да продължи тоя срокъ за оцѣнката. Чл. 38. Ако избранитѣ лица, на които се прѣдава произведението за оцѣнка, немогѫтъ да поемѫтъ тая работа, по уважителни причини, или да я извършатъ въ опрѣдѣления срокъ, тѣ сѫ длъжни веднага да прѣпратятъ всичко прѣдадено тѣмъ назадъ въ Министерството. Чл. 39. Отговора си по просба за помощи и одобрения, Министерството не може да забави по дълго, отъ 6 мѣсеци слѣдъ получванието на просбитѣ, ако само не е ставало продължение на срока за оцѣнката на представенитѣ произведения (чл. 37, Забѣлѣжка). Чл. 40. Споредъ оценката дадена одобрително за едно произведение, и съгласно съ просбата при която е било то представено, Министерството или само одобрява произведението, или отпуща за него помощь, или пакъ дава и одобрение и помощь. Чл. 41. Въ различни случаи Министерството обявява конкурси за изработвание необходими учебници или и други съчинения. Конкурсътъ се обявява въ „Дьржавенъ Вѣстникъ“, гдѣто се обнародватъ и всичкитѣ за това условия. Чл. 42. Произведенията представени по обявенъ отъ Министерството конкурсъ се прѣдаватъ на оцѣнка на съставена нарочно коммиссия отъ три лица. Чл. 43. Помощитѣ за благоприятно оцѣненитѣ произведения биватъ отъ тия четири вида: а) отпуща се въ опрѣдѣленъ размѣръ сумма за напечатвание на произведението; б) откупва се отъ напечатаното произведение извѣстно количество екземпляри, които се раздаватъ на библиотекитѣ при дьржавнитѣ и общински училища, или на бѣдни ученици; в) на периодични списания се опрѣдѣлятъ врѣменни помощи за тѣхното поддьржание, или се откупва отъ тѣхъ извѣстно количество годишни течения споредъ т. б); и г) на конкурснитѣ съчинения се дава прѣмия, опрѣдѣлена за възнаграждение на автора и помощь за напечатвание на съчинението. Чл. 44. Размѣрътъ на поменѫтитѣ въ чл. 43 видове помощи се опрѣдѣля отъ Министерския Съвѣтъ, който при това таксува и продажната цѣна на ония произведения, които ще приематъ помощь по т. а) и г) отъ горния членъ. Чл. 45. Ония произведения, на които е отпустнѫта помощь за напечатвание (чл. 43, т. а и г), трѣбва да бѫдѫтъ напечатани въ една година отъ деня, въ който имъ е била опрѣдѣлена помощьта. Чл. 46. Прѣмията за едно конкурсно произведение и помощьта, опрѣдѣлена за напечатванието му, се отпуща на името на негова авторъ или прѣводачъ. Чл. 47. Лицата (рецензентитѣ) натоварени съ оцѣнката на книжовни произведения, приематъ за своя трудъ опрѣдѣлено отъ Министерството възнаграждение. Забѣлѣжка. Възнаграждаватъ се безразлично рецензентни, частни лица или и длъжностни. Само на чиновници отъ централното управление въ Министерството на Просвѣщението не се отпуща възнаграждение за рецензия. Чл. 48. Размѣрътъ на възнаграждението за рецензия се опрѣдѣля отъ Министерството съобразно съ обема и достоинството, както на оцѣненото произведение, така и на самата оцѣнка. Забѣлѣжка. Никой нѣма право да иска възнаграждение по-голѣмо отъ онова, което Министерството е опрѣдѣлило за неговата рецензия. Чл. 49. Рецензиитѣ, прѣдставени въ Министерството, по дадени на оцѣнка произведения, оставатъ собственность на самото Министерство, което, по свое усмотрѣние, може да ги печати изцѣло, или въ извлѣчение, безъ името на автора имъ. Ако рецензентътъ желае да се напечати и неговото име, той е длъженъ да забѣлѣжи това вьрху рецензията още когато я прѣпраща въ Министерството. Чл. 50. Министерството на Просвѣщението издава периодически, въ особенно списание, събранитѣ словесни материали, тѣхнитѣ описания и оцѣнки, описанията и изображенията на разни старинни предмѣти, по-важнитѣ рецензии, както и всичко цѣнно, което се доставя на Министерството по старинитѣ и книжовностьта. Горния законъ се вотира и прие въ настоящата му форма въ третята редовна сессия на V Обикновенно Народно Събрание, въ ХХV-то му засѣдание, дьржано на 27-й ноемврий 1889 година. Заповѣдваме, щото тоя законъ да се облѣче съ Дьржавния Печатъ, да се обнародва въ „Дьржавенъ Вѣстникъ“ и да се тури въ действие. Распорежданията за въвеждание въ действие на тоя законъ възлагаме на Нашия Министръ на Народното Просвѣщение. Издаденъ въ Нашата ст. София на 17 декемврий 1889 г. На първообразното съ собственната на Негово Царско Височество рѫка написано:

Фердинандъ.

Приподписалъ: Министръ на Народното Просвѣщение,

Георги Живковъ.

Пaрвообразния законъ е облѣченъ съ Дьржавния Печатъ и зарегистриранъ под No. 246 на 13. януарий 1890 год. Пазитель на Дьржавний Печатъ, Министръ на Правосѫдието, Д. Тончевъ.