УКАЗЪ
№ 60
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Обявяваме на всички Наши поданици, че XXV-то обикновено Народно събрание, презъ четвъртата му редовна сесия, въ 56-то заседание, държано на 24 мартъ 1943 година, гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърждаваме следния
ЗАКОНЪ за признаване правото на собственость върху нѣкои завладѣни общински мѣста.
———————
Чл. 1. Признава се правото на собственость върху завладѣни общински мѣста, при следнитѣ условия:
а) мѣстото да се владѣе, при влизането на този законъ въ сила, отъ претендиращия собственостьта;
б) мѣстото да е въ регулираната часть на едно населено мѣсто, а при липса на регулация, да е въ заселената му часть;
в) мѣстото да е дадено на претендиращия собственостьта отъ общинския съветъ, макаръ и съ нередовно решение до 1934 година, или пъкъ, при липса на такова решение мѣстото да е заграбено до сѫщата дата;
г) мѣстото да е застроено или засадено съ трайни култури до влизането на този законъ въ сила;
д) претендиращиятъ собственостьта да не е получилъ друго общинско или държавно мѣсто, като бездомникъ или бѣжанецъ;
е) мѣстото да не е повече отъ два декара.
Чл. 2. За приложението на този законъ въ една община е потрѣбно предварително разрешение, което се дава:
а) за градскитѣ общини, отъ Министерския съветъ, по докладъ на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, следъ като е взето мотивирано решение отъ общинския съветъ и мнението на областния директоръ;
б) за селскитѣ общини по решение на Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве, сѫщо следъ мотивирано решение на общинския съветъ и мнение на областния директоръ.
Чл. 3. Снабдяването съ нотариални актове на правоимащитѣ по чл. 1 става възъ основа съответни решения на общинския съветъ, одобрени отъ Министра на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве или упълномощеното отъ него лице, следъ като се даде разрешението по чл. 2 за прилагане на закона въ съответната община.
Чл. 4. Кметътъ на общината, която е получила разрешение по чл. 2 за прилагането на закона, разгласява това до жителитѣ. Претендиращитѣ собственость по чл. 1 сѫ длъжни най-късно въ 4 месеченъ срокъ да поискатъ снабдяването имъ съ нотариални актове.
Този, който не предяви искане въ горния срокъ за снабдяване съ нотариаленъ актъ губи правото по чл. 1 и се изважда административно по принудителенъ редъ отъ имота, който се завладява отъ общината. Това става съ заповѣдь на кмета.
Чл. 5. Оценката на мѣстото става отъ общинския съветъ по текущи пазарни цени и не подлежи на никакво
обжалване. Стойностьта на мѣстото се изплаща въ 10 годишенъ срокъ на равни вноски съ 4% лихва. За дължимата сума се вписва законна ипотека въ нотариалния актъ. Ако срещу мѣстото е било платено нѣщо, то се приспада отъ дължимата сума.
Издаването на нотариалния актъ, както и снабдяването съ доказателства по него става безъ заплащане на мита, такси, берии, гербовъ налогъ или други разноски въ полза на държавата или общинитѣ.
Чл. 6. Този законъ има сила до края на 1943 година.
Той не се прилага за освободенитѣ презъ 1940 и 1941 година земи.
Настоящиятъ законъ да се облѣче съ държавния печатъ, да се обнародва въ „Държавенъ вестникъ“ и да се тури въ действие.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве.
Издаденъ въ София на 9 априлъ 1943 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Министъръ на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве:
П. Д. Габровски
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 7605 на 15 априлъ 1943 г.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: Д-ръ К. Партовъ
———————
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“