УКАЗЪ
№ 66
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Обявяваме на всички Наши поданици, че XXV-то обикновено Народно събрание, презъ втората му редовна сесия, въ 91-то заседание, държано на 26 май 1941 година, гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърждаваме следния
ЗАКОНЪ за лѣчебнитѣ и благоуханни растения
———————
Чл. 1. Този законъ цели развъждането, използуването, отглеждането, разпространението и запазването на билкитѣ въ страната, за да се осигури постояненъ добивъ: отъ тѣхъ и създаде трайно препитание за населението.
Чл. 2. Подъ понятие „билка“ по смисъла на този законъ се разбира всѣко лѣчебно или благоуханно растение отглеждано или развиващо се въ диво състояние и което въ цѣлость или части се използува въ народната или официална медицина.
Чл. 3. Приложението на този законъ се възлага и контрола по него се извършва отъ:
1. Горска и агрономическа власть;
2. Земедѣлски опитни институти и полета;
3. Институтъ за изучвания и горски опити;
4. Централенъ земедѣлски изпитателенъ институтъ;
5. Съветъ по билкарство;
Чл. 4. Горската и агрономическа власть ежегодно, за своитѣ райони изготвя планъ за опредѣляне сезонитѣ, районитѣ, видоветѣ растения и реда на събиране на билкитѣ.
При съставяне плана се взема предвидъ мнението на мѣстнитѣ билкари и билкоберачи.
Брането на билкитѣ става по установения планъ.
Чл. 5. Централниятъ земедѣлски изпитателенъ институтъ, земедѣлско опитнитѣ станции и полета и Институтъ за изучване и горски опити, иматъ за задача да изпитатъ, препорѫчатъ и разпространятъ представляващитѣ стопански интереси, лѣчебни и благоуханни растения за отглеждане въ културни условия на подходящи почви и климатъ.
Чл. 6. При Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти се учредява съветъ по билкарството.
Съветътъ се произнася по всички въпроси по приложението на настоящия законъ, а така сѫщо изучава и предлага мѣркитѣ и срѣдствата за увеличаване и разумно използуване на лѣчебнитѣ и благоуханни растения въ страната.
Чл. 7. Членоветѣ на съвета по билкарството се назначаватъ отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Въ състава на съвета, влизатъ по единъ представитель на съюзитѣ на аптекаритѣ и на дрогериститѣ, представитель на Българското аптекарско кооперативно дружество, представитель на Дирекцията на външната търговия, пердставитель на търговцитѣ износители на билки, представитель на браншовото сдружение на търговцитѣ билкари, представитель на производителитѣ на лѣчебни и благоуханни растения, представитель на кооперативната организация за износъ на билки при Бълг. зем. и кооп. банка, представители на организацията на агрономитѣ, лесовъдитѣ, ботаницитѣ и химицитѣ. Отъ страна на държавата въ съвета влизатъ: Директора на земедѣлието, Директора на горитѣ и лова при Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, Директора на Централния земедѣлско-изпитателенъ институтъ въ София, Директора на института за изучване и горски опити, единъ агрономъ отъ специалиститѣ по медицински растения при земедѣлско опитнитѣ институти и началника на аптечната служба при Дирекцията на народното здраве. При нужда Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти може да привлѣче за членове и други специалисти въ съвета.
Чл. 8. Подъ разпоредбитѣ на този законъ попадатъ билкитѣ изброени въ специаленъ списъкъ — календаръ одобренъ съ указъ и съставляващъ нераздѣлна часть отъ този законъ. Списъка-календаръ се изработва отъ комисия, назначена отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, подъ председателството на неговъ представитель и членове представители на всички институти, учреждения и сдружения, работящи въ тази область или сѫ заинтересувани отъ въпроса за билкитѣ въобще. Сѫщата комисия по починъ на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти периодически преглежда и допълва списъка-календаръ.
Чл. 9. Отглеждането, разпространението, брането, събирането и преработката отъ суровъ въ дрогериенъ продуктъ на билкитѣ, които сѫ предметъ на този законъ, се извършва подъ рѫководството и надзора на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Чл. 10. Всѣки български поданикъ може свободно да отглежда билки въ своя или наета земя и да преработва механично и чрезъ дестилация производството си.
Чл. 11. Всѣки български поданикъ може свободно да набере билки въ количество, необходимо за собствено употрѣбление и употрѣбление на негови близки и роднини.
Чл. 12. Събирането на билки въ страната може да се организира само отъ български поданици, които сѫ билкари (хербористи), или сдружения, които иматъ за рѫководитель по събирането на билкитѣ, билкарь (хербористъ).
Брането на билки се извършва отъ билкоберачи въ присѫтствието, подъ рѫководството и отговорностьта на билкарь, който е дълженъ да следи за правилното обиране на билкитѣ.
Чл. 13. Въ населени мѣста, кѫдето нѣма билкари, билкобрането може да стане подъ рѫководството на участъковия агрономъ, лесничей и други специалисти подведомствени на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, които иматъ право на билкарь по този начинъ.
Чл. 14. Билкарь (хербористъ), е всѣки пълнолѣтенъ български поданикъ, който е снабденъ отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти съ особена билкарска карта.
Чл. 15. Билкарската карта се издава на:
1) аптекари, хуманни лѣкари, ветеринарни лѣкари, агрономи, лесовъди, ботаници и химици, срещу представяне на съответнитѣ документи за висше образование;
2) завършилитѣ срѣдно-учебни заведения, въ които сѫ изучавали ботаника поне една учебна година, следъ едногодишна практика като билкоберачъ, преминаване на специаленъ курсъ по билкарство при който сѫ издържали успѣшно изпита за билкарь;
3) завършилитѣ практически земедѣлски и горски училища, следъ 2 годишна практика като билкоберачи, прекарване на курса но билкарство и успѣшно положенъ изпитъ за билкарь;
4) билкаритѣ, които упражняватъ самостоятелно този занаятъ въ момента на влизането на този законъ въ сила;
5) всички български поданици, които иматъ най-малко основно образование, следъ 3 годишна практика като билкоберачи, прекарали билкарски курсъ и сѫ успѣшно положили изпита за билкарь.
Чл. 16. Билкоберачъ може да бѫде всѣки български поданикъ, който е снабденъ съ позволително за билкоберачъ отъ мѣстнитѣ органи на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Чл. 17. Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти урежда въ населенитѣ мѣста курсове по билкобране, които се посещаватъ задължително отъ всички билкоберачи, въ противенъ случай имъ се отмѣня даденото разрешение.
Чл. 18. Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти урежда периодично специаленъ курсъ по билкарство, чието времетраене и програма ще се опредѣли отъ специаленъ правилникъ одобренъ съ указъ.
Чл. 19. Министерскиятъ съветъ ежегодно опредѣля минималнитѣ цени на билкитѣ по които става закупването отъ билкоберачитѣ и производителитѣ въ сурово или изсушено състояние, по докладъ на комисия въ съставъ: председатель — представитель на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти и членове: представители — на Дирекцията на външната търговия на браншовото сдружение и на търговцитѣ билкари и билкоберачи.
Представительтъ на билкоберачитѣ се назначава отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, ако последнитѣ нѣматъ законно установена организация.
Чл. 20. Появилитѣ се спорове между купувача и билкоберача, при предаване на билкитѣ, относно качеството и растителния видъ, се разрешаватъ съвмѣстно отъ мѣстнитѣ държавни агрономи и лесничея, а като последна инстанция, въпроса се отнася до Централния земедѣлски изпитателенъ институтъ въ София.
Чл. 21. Не се допуска износъ на билки безъ удостовѣрение издадено отъ Централния земедѣлско-изпитателенъ институтъ, относно чистотата, вида и качеството на билкитѣ и пломба на сѫщия институтъ.
При спорове, относно чистотата, вида и качеството на билкитѣ, се произнася окончателно комисия въ съставъ: по единъ представитель отъ Централния земедѣлско изпитателенъ институтъ, Дирекция на народното здраве и Дирекция на външната търговия.
Чл. 22. За посрѣщане на нужднитѣ разходи по изпълнение на настоящия законъ и правилника за приложението му, както и за дейностьта на съвета по билкарството, се основава „текуща смѣтка за изследване лѣчебнитѣ и благоуханнитѣ растения“. Смѣтката има следнитѣ приходи:
а) суми, които ежегодно се предвиждатъ въ държавния бюджетъ на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти;
б) 0.5% отъ стойностьта на продаденитѣ и изнесени въ чужбина растения и тѣхнитѣ производи;
в) 50% отъ стойностьта на продаденитѣ конфискувани растения и тѣхнитѣ производи;
г) глоби, наложени за нарушение на настоящия законъ и
д) такси за издаване позволителни и свидетелства по настоящия законъ, опредѣлени ежегодно съ бюджета на държавата.
Смѣтката се управлява отъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти и отъ съвета но билкарството при сѫщото Министерство, а приходитѣ му се внасятъ въ Б. з. и к. банка.
Чл. 23. Лице, което бере билки, безъ позволително, се наказва съ глоба до 300 лева.
Чл. 24. Билкарь или търговецъ, който купува билки отъ непритежаващъ позволително по чл. 16 отъ настоящия законъ билкоберачъ, се наказва съ глоба отъ 300 до 5.000 лв.
Чл. 25. Билкоберачъ, който преотстѫпва позволителното си се наказва съ глоба до 500 лева.
Чл. 26. Билкарь, който преотстѫпва билкарската си карта на друго лице се наказва съ глоба отъ 300 до 5.000 лева.
Чл. 27. Лице, което упражнява билкарски занаятъ безъ билкарска карта, се наказва съ глоба отъ 300 до 5.000 лева.
Чл. 28. Материалитѣ набрани или закупени въ нарушение на чл. чл. 23 и 24 отъ този законъ, се конфискуватъ.
Сѫщитѣ материали се продаватъ отъ органитѣ по приложението на сѫщия законъ, ако състоянието имъ позволява това, иначе сѫщитѣ се съхраняватъ и приготовляватъ до като станатъ годни за проба.
Чл. 29. При повторно нарушение на чл. чл. 23 до 26, нарушителитѣ се лишаватъ отъ правата, които имъ дава този законъ за една година, а при трето нарушение се лишаватъ отъ сѫщитѣ права за винаги.
Чл. 30. За деяния, които представляватъ нарушения по закона за горитѣ, закона за подобрение земедѣлското производство и запазване полскитѣ имоти и закона за защита на родната природа, нарушителитѣ се наказватъ по съответнитѣ закони.
Чл. 31. Налагането наказанията става възъ основа на съставенъ актъ отъ органитѣ на агрономическата и горска власть.
Глоби до 1000 лева се налагатъ отъ околийския агрономъ или административния лесничей съ постановление.
Глоби надъ 1000 лева се налагагь отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти или натоварено съ заповѣдь отъ него лице.
Постановления, съ които се налага глоба до 300 лева, сѫ окончателни и неподлежатъ на никакви обжалвания.
Постановления и заповѣди съ които се налага глоба надъ 1000 лева подлежатъ на обжалване по реда посоченъ въ глава V по закона за наказателното сѫдопроизводство.
Чл. 32. За приложението на настоящия законъ Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти, изработва правилникъ въ срокъ отъ 6 месеци отъ обнародването въ „Държавенъ вестникъ“, който правилникъ се утвърждава съ указъ.
Настоящиятъ законъ да се облѣче съ държавния печатъ, да се обнародва въ „Държавенъ вестникъ“ и да се тури въ действие.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти.
Издаденъ въ София на 25 юний 1941 година.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: „БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти: Д. Кушевъ
Първообразния указъ е облѣченъ съ държания печатъ и зарегистриранъ подъ № 6632 на 4 юлий 1941 год.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: В. Митаковъ
На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“