Министерство на земедѣлието и държавнитѣ имоти

УКАЗЪ № 7 НИЕ БОРИСЪ III СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ

Обявяваме на всички Наши поданици, че XXV-то обикновено Народно събрание, презъ третата му редовна сесия, въ 43-то заседание, държано на 2 февруарий 1942 година, гласува и прие, Ние утвърдихме и утвърждаваме следния

ЗАКОНЪ за земедѣлско-стопанскитѣ, ветеринарно-медицинскитѣ и горско-стопанскитѣ опитни, изследователски и контролни учреждения, при Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти

А. Цель.

Чл. 1. За правилно, целесъобразно и навременно разрешение на всички въпроси, свързани съ организацията, подобрението, развитието и напредъка на земедѣлското стопанство, санитарно-ветеринарното дѣло и горското стопанство въ страната, къмъ съответнитѣ дирекции и отдѣли на Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти се създаватъ и действуватъ опитни, изследователски, производителни и контролни институти, станции, лаборатории, полета и участъци.

Б. Подраздѣления.

Чл. 2. Опитнитѣ, изследователски и контролни учреждения се подраздѣлятъ на: а) централни и върховни институти: Централенъ земедѣлски изпитателенъ и контроленъ институтъ; Българо-нѣмски институтъ за земедѣлски изследвания; Централенъ изследователски и контроленъ институтъ по животновъдство; Централенъ ветеринаренъ-бактериологически институтъ; Върховенъ ветеринарно-хигиененъ и контроленъ институтъ за животински продукти; Централенъ горско-стопански изпитателенъ и контроленъ институтъ и Централенъ метеорологически институтъ — всички въ София; б) специални институти: Институтъ за защита на растенията въ София; Институтъ за земедѣлско-стопански проучвания въ София; Земедѣлски институтъ по градинарство, напояване и оризарство въ гр. Пловдивъ; Институтъ по памука и зърненитѣ храни въ гр. Чирпанъ; Институтъ по тютюна въ гр. Драма; Земедѣлски изпитателенъ институтъ въ гр. Скопие; Институтъ по тютюна въ гр. Прилепъ; Институтъ по градинарство, напояване и южни култури въ гр. Сѣресъ; Овощарски изпитателенъ институтъ въ гр. Кавала; Лозаро-винарски и бубарски институтъ въ гр. Гюмюрджина; Институтъ за производство на серуми и ваксини въ с. Връбница; Изследователски и производителенъ институтъ за болести по свинетѣ въ гр. Враца; районни ветеринарни бактериологически диагностични и за паразитернитѣ болести институти въ гр. Ст. Загора, Скопие и Търново; Институтъ за органни болести, недоимъчни и съ неизвестна етиология болести и отравяния въ София; Институтъ за изкуствено осеменяване и болести при развъждането въ София; Институтъ за залесителни и укрепителни изучвания и опити въ гр. Скопие; в) опитни, изследователски и контролни станции и лаборатории; г) опитни полета и участъци, и д) отдѣли къмъ централнитѣ и специалнитѣ институти и опитнитѣ станции. Забележка I. Откриването на нови институти по точки „а“ и „б“ може да стане само по законодателенъ редъ, а това по точки „в“, „г“ и „д“ — по решение на съветитѣ, предвидени въ чл. 3 на настоящия законъ, вписани въ съответнитѣ бюджети. Забележка II. Дава се право на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти да промѣня седалището на нѣкои институти.

В. Задачи и програми.

Чл. 3. Общитѣ задачи и програми за работата на институтитѣ за изследване, производство и контролъ се обсѫждатъ отъ съвети, както следва: а) за земедѣлско-стопанскитѣ учреждения, въ съставъ: директорътъ на земедѣлието, скотовъдството и земедѣлското образование при министерството; началницитѣ на отдѣли и отдѣления и главнитѣ инспектори при сѫщата дирекция; директорътъ на централния земедѣлски изпитателенъ институтъ; директорътъ на централния изследователски и контроленъ институтъ по животновъдство; директорътъ на централния метеорологиченъ институтъ; директоритѣ на земедѣлскитѣ опитни институти и станции; двама директори на държавни скотовъдни стопанства; двама рѫководители на опитни полета; двама управители на държавни овощни разсадници; деканътъ на Агрономо-лесовъдския факултетъ или неговъ замѣстникъ, както и професоритѣ по съответнитѣ дисциплини; единъ директоръ на областна земедѣлско-стопанска дирекция; по единъ инспекторъ по скотовъдството, земедѣлското образование и специалнитѣ отрасли; по единъ представитель на земедѣлскитѣ камари, Общия съюзъ на българскитѣ земедѣлци, Българското агрономическо дружество, дружеството на специалиститѣ въ опитнитѣ, изследователски и контролни институти, дружеството на лесовъдитѣ въ България и двама известни деятели по опитното дѣло; б) за санитарно-ветеринарнитѣ учреждения, въ съставъ: Върховниятъ ветеринаренъ съветъ, засиленъ съ директоритѣ на специалнитѣ институти, началницитѣ на ветеринарно-контролни отдѣли при Върховния ветеринарно-хигиененъ и контроленъ институтъ за животински продукти, както и съ професоритѣ отъ Ветеринарно-медицинския факултетъ, а именно: директоритѣ на катедритѣ по заразни болести и бактериология, по зоопрофилактика, по контрола на съестнитѣ продукти отъ животински произходъ, по развъждане на животнитѣ, по паталогия и единъ директоръ на факултетнитѣ клиники, а сѫщо и единъ представитель на дружеството на специалиститѣ въ опитнитѣ, изследователски и контролни институти; в) за горско-стопанскитѣ учреждения, въ съставъ: постоянниятъ горски съветъ, засиленъ съ участието на рѫководителитѣ на отдѣлнитѣ опитни, изследователски и контролни учреждения; единъ районенъ горски инспекторъ; единъ рѫководитель на горско стопанство; единъ рѫководитель на секция по укрепяване пороищата и залесяване; единъ рѫководитель на секция по измѣрване и уредба на горитѣ; единъ професоръ лесовъдъ, единъ представитель на дружеството на специалиститѣ въ опитнитѣ изследователски и контролни институти и единъ представитель на дружеството на лесовъдитѣ въ България. Тѣзи съвети се свикватъ на заседание отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Чл. 4. Специалнитѣ задачи и програми на отдѣлнитѣ опитни и изследователски учреждения се установяватъ отъ съветъ при сѫщитѣ учреждения въ съставъ: а) за централнитѣ и върховни институти: представитель на съответната дирекция при министерството; директоръ на института; началницитѣ на отдѣли и специалиститѣ при сѫщия институтъ и други спецалисти, които директорътъ на института може да покани да участвуватъ въ съвета съ съвещателенъ гласъ; б) за специалнитѣ земедѣлско-стопански и горско-стопански институти, станции и полета: представитель на съответната дирекция при министерството, рѫководительтъ на съответното учреждение и началницитѣ на отдѣлитѣ и специалиститѣ при сѫщото, областниятъ стопански директоръ, представитель на земедѣлската камара и съответниятъ околийски или районенъ агрономъ и други лица, които рѫководительтъ на учреждението може да покани да участвуватъ съ съвещателенъ гласъ. Съветитѣ се свикватъ периодично, разглеждатъ и преценяватъ резултатитѣ отъ работата на съответното учреждение и начертаватъ програма за бѫдещата работа. Чл. 5. Методиката на работата по специалности се установява и уеднаквява отъ съвети, въ които участвуватъ съответнитѣ специалисти въ опитнитѣ, контролни и изследователски институти, отъ Университета и отъ други научни институти въ страната. Чл. 6. Всички решения, планове и програми, взети и изработени въ съветитѣ по чл. чл. 3, 4 и 5 се представятъ своевременно на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти за одобрение. Чл. 7. Контролнитѣ функции на земедѣлско-стопанскитѣ, ветеринарно-медицинскитѣ и горско-стопанскитѣ изследователски и контролни институти се уреждатъ съ специални правилници, въ духа на съответнитѣ закони.

Г. Управление и личенъ съставъ.

Чл. 8. Централнитѣ и върховни институти, специалнитѣ институти и земедѣлско-стопанскитѣ и горско-стопанскитѣ опитни и изследователски станции се рѫководятъ отъ директори. Областнитѣ ветеринарно-бактериологически станции, областнитѣ станции по изкуствено осеменяване и болести при развъждането и районнитѣ ветеринарно-контролни отдѣли за животински продукти се рѫководятъ отъ началници. Опитнитѣ полета и участъци, околийскитѣ ветеринарно-диагностични лаборатории и ветеринарно-контролнитѣ лаборатории за животински продукти се завеждатъ отъ рѫководители. Отдѣлитѣ при институтитѣ и станциитѣ се завеждатъ отъ началници на отдѣли, а лабораториитѣ отъ началници на лаборатории. Къмъ отдѣлитѣ на институтитѣ и станциитѣ се предвижда необходимия брой специалисти и помощенъ технически персоналъ. Чл. 9. Вакантнитѣ длъжности: директори на институти и на станции, началници на ветеринарно-бактериологически станции, началницитѣ на областнитѣ станции за изкуствено осеменяване и болести при развъждането и на районни ветеринарно-контролни отдѣли, рѫководители на опитни полета и участъци и ветеринарно-контролни лаборатории, началници на отдѣли при институтитѣ и станциитѣ, началници на лаборатории и специалисти при опитнитѣ и изследователски учреждения, се заематъ следъ конкурсъ. До конкурсъ се допускатъ лица съ следнитѣ цензове: 1. За директори на централнитѣ и върховнитѣ институти — лица съ виеше образование по специалностьта, съ държавенъ изпитъ и най-малко десетгодишна служба въ съответната область у насъ или въ чужбина и да сѫ признати за специалисти по настоящия законъ. 2. За директори на специалнитѣ институти — лица съ осемгодишна служба по специалностьта и да сѫ признати за специалисти по настоящия законъ. 3. За директори на земедѣлскитѣ и горско-стопанскитѣ опитни станции, началницитѣ на ветеринарно-бактериологически станции, районнитѣ ветеринарно-контролни отдѣли, началницитѣ на областнитѣ станции за изкуствено осеменяване и болести при развъждането и началници на отдѣли при централнитѣ, върховнитѣ и специалнитѣ институти — лица съ най-малко петгодишна служба по специалностьта. 4. За началници на химически отдѣли — лица съ висше образование по химия или по земедѣлие, специализирали по земедѣлска химия и най-малко петгодишна служба по специалностьта. 5. За началници на машинни отдѣли — лица съ висше земедѣлско или по машинно инженерство образование и най-малко петгодишна служба по специалностьта. 6. За началници на отдѣли при станции, рѫководители на полета, участъци и лаборатории — лица съ най-малко петгодишна служба по специалностьта. 7. За началници на отдѣли при Централния метеорологически институтъ — лица съ висше физико-математическо или земедѣлско образование и най-малко петгодишна служба по специалностьта. 8. За специалисти при опитнитѣ изследователски учреждения — агрономи, лесовъди, ветеринарни лѣкари, химици, машинни инженери, културъ-инженери, физико-математици и др. — лица съ съответно висше образование, работили най-малко три години по специалностьта. Забележка. Заваренитѣ отъ настоящия законъ лица на служба при земедѣлскитѣ изследователски и контролни институти, които нѣматъ предвиденото въ горнитѣ пунктове за длъжностьта образование, запазватъ длъжностьта си и могатъ да се явятъ на конкурсъ. Чл. 10. Преценката на кандидатитѣ се извършва отъ двама рецензенти, назначени съ заповѣдь отъ Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, а именно: единъ професоръ, избранъ отъ съответния факултетски съветъ и единъ специалисть, избранъ отъ съответния съветъ при министерството. И двамата рецензенти трѣбва да бѫдатъ избрани измежду специалиститѣ, чиято компетентность е най-близка до дисциплината, по която се произвежда конкурса. Чл. 11. Конкурсътъ се обявява въ срокъ отъ три месеци. Преценката се прави върху всестранната дейность на кандидата въ областьта на специалностьта му и неговитѣ печатни трудове. Рецензентитѣ представятъ докладитѣ си най-късно два месеца следъ назначаването имъ. Чл. 12. Съ приключване на конкурса, най-късно въ едномесеченъ срокъ, рецензентитѣ докладватъ предъ специаленъ съветъ, назначенъ отъ Министъра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, а именно: а) за длъжности при Дирекцията на земедѣлието, скотовъдството и земедѣлското образование, въ съставъ: председатель — директорътъ на земедѣлието, скотовъдството и земедѣлското образование и членове — деканътъ на Агрономо-лесовъдния факултетъ, единъ професоръ отъ сѫщия факултетъ по най-близката до предмета на конкурса дисциплина, единъ професоръ отъ другъ факултетъ при Университета и трима хабилитирани специалисти по опитно дѣло при Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти; б) за длъжностьта въ Санитарно-ветеринарния отдѣлъ въ съставъ: председатель — началникътъ на санитарно-ветеринарния отдѣлъ и членове — деканътъ на Ветеринарно-медицинския факултетъ, единъ професоръ отъ сѫщия факултетъ по най-близката до предмета на конкурса дисциплина, единъ професоръ отъ другъ факултетъ при Университета и трима хабилитирани специалисти по опитно и институтско дѣло при Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти; в) за длъжности при Дирекцията на горитѣ и лова, въ съставъ: председатель — директорътъ на горитѣ и лова и членове — деканътъ на Агрономо-лесовъдния факултетъ, единъ професоръ отъ сѫщия факултетъ по най-близката до предмета на конкурса дисциплина, единъ професоръ отъ другъ факултетъ при Университета и трима хабилитирани специалисти по опитно дѣло при Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти. Тѣзи комисии, следъ изслушване докладитѣ на рецензентитѣ и станалитѣ разисквания, избиратъ единъ отъ посоченитѣ кандидати. Решенията на комисията се взематъ съ тайно гласуване, протоколиратъ се и се представятъ на Министра на земедѣлието и държавнитѣ имоти, за одобрение. Чл. 13. Директоритѣ на централнитѣ, върховнитѣ специалнитѣ институти, назначени следъ успѣшенъ конкурсъ, се приравняватъ по заплата съ извънреднитѣ професори въ Университета. Директоритѣ на земедѣлскитѣ и горско-стопанскитѣ опитни станции, началницитѣ на отдѣли при централнитѣ, върховнитѣ и специалнитѣ институти, началницитѣ на областнитѣ ветеринарно-бактериологически станции, районнитѣ ветеринарно-контролни отдѣли, началницитѣ на областнитѣ станции за изкуствено осеменяване и болести при развъждането, рѫководителитѣ на самостоятелнитѣ опитни полета, специалиститѣ при земедѣлскитѣ, ветеринарнитѣ и горско-стопанскитѣ опитни институти и станции, издържали успѣшно конкурсъ, се приравняватъ по заплата съ редовнитѣ доценти въ Университета. Чл. 14. Директоритѣ на централнитѣ и върховнитѣ институти, заели длъжностьта съ конкурсъ и прослужили на сѫщата длъжность най-малко десеть години, добиватъ право на повишение на заплата за редовенъ професоръ, по реда, предвиденъ за конкурситѣ по чл. чл. 10 и 11 на настоящия законъ. Директоритѣ на земедѣлскитѣ и горско-стопанскитѣ опитни станции, началницитѣ на отдѣли при централнитѣ, върховнитѣ и специалнитѣ институти, началницитѣ на областнитѣ ветеринарно-бактериологически станции, началницитѣ на областнитѣ станции за изкуствено осеменяване и болести при развъждането и ветеринарно-контролни отдѣли, заели длъжностьта съ конкурсъ и прослужили на сѫщата длъжность най-малко петь години, добиватъ право на повишение на заплата на извънреденъ професоръ при Университета, по реда, предвиденъ за конкурситѣ по чл. чл. 10 и 11 отъ настоящия законъ. Забележка I. Всички длъжностни лица, назначени следъ конкурсъ, по силата на закона за земедѣлскитѣ опитни и контролни институти отъ 1924 год., наредбата-законъ за земедѣлско-стопанскитѣ, изследователски и контролни институти отъ 1936 год., отъ закона за санитарно-ветеринарната служба отъ 1924 год. и 1941 год. и закона за горитѣ отъ 1925 год. и заваренитѣ на длъжность запазватъ длъжноститѣ и правата си и се ползуватъ отъ постановленията, предвидени въ настоящия законъ. Забележка II. При липса на лица, отговарящи на изисквания въ настоящия законъ цензъ, Министръть на земедѣлието и държавнитѣ имоти назначава временно други лица съ съответно образование и нуждния опитъ. Последнитѣ получаватъ предвиденитѣ въ бюджета заплати. Чл. 15. Длъжностни лица, назначени следъ като сѫ издържали предвидения въ чл. 8 на този законъ конкурсенъ изпитъ, могатъ да бѫдатъ уволнявани по реда, предвиденъ за назначението имъ. Чл. 16. За подготвяне на специалисти отъ отдѣлнитѣ специалности, Министерството на земедѣлието и държавнитѣ имоти изпраща на работа въ институтитѣ въ страната и въ чужбина лица съ съответно висше образование. Подборътъ на тѣзи лица става чрезъ конкурсъ по специални правилници.

Д. Срѣдства за подпомагане дейностьта на опитнитѣ, изследователски и контролни учреждения.

Чл. 17. Всички институти и станции черпятъ срѣдствата си отъ кредити, предвидени за цельта въ бюджетитѣ и въ специални фондове, образувани при Българската земедѣлска и кооперативна банка за подобрение на земедѣлското производство за борба съ заразнитѣ болести по домашнитѣ животни и ветеринарно-лѣчебното дѣло, които фондове се използуватъ по бюджетъ отъ съответната дирекция. Чл. 18. Апаратитѣ, лабораторнитѣ принадлежности, реактивитѣ, химикалитѣ, специалитетитѣ, книгитѣ, списанията, семената, посадочнитѣ материали и изобщо всички пособия и материали, необходими за дейностьта на институтитѣ, станцииитѣ, опитнитѣ полета и лабораторнитѣ при министерството, се освобождаватъ отъ всички видове вносни мита и такси. Чл. 19. Всички произведения, отправени отъ и за опитнитѣ, изследователски и контролни институти и семепроизводнитѣ стопанства, се превозватъ по Българскитѣ държавни желѣзници по специални намалени тарифи.

Е. Общи разпореждания.

Чл. 20. За приложението на настоящия законъ се изработватъ правилници. Чл. 21. Настоящиятъ законъ отмѣня наредбата-законъ за земедѣлскитѣ опитни и контролни институти отъ 1936 год., както и всички законоположения, които му противоречатъ. Настоящиятъ законъ да се облѣче съ държавния печатъ, да се обнародва въ „Държавенъ вестникъ" и да се тури въ действие. Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ на замедѣлието и държавнитѣ имоти. Издаденъ въ София на 6 февруарий 1942 година. На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано: „БОРИСЪ III“ Приподписалъ, Министъръ на земедѣлието и държавнитѣ имоти: Д. Кушевь Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистриранъ подъ № 6913 на 9 февруарий 1942 г. Пазитель на държавния печатъ, Министъръ на правосѫдието: В. Митаковъ

На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“