УКАЗЪ
№ 4.
НИЕ ФЕРДИНАНДЪ I
съ Божия милость и народната воля
Царь на българитѣ.
Обявяваме на всички Наши вѣрноподданици, XIV Обикновено Народно Събрание, III редовна сесия, въ LVII му заседание, държано на 14 януарий 1911 год., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърдяваме слѣдния
Законъ за праздницитѣ и недѣлната почивка.
———————
Чл. 1. Праздници въ България сѫ всички недѣлни дни, както и слѣднитѣ господски, светителски и официални дни:
Рождество Христово два дни,
Въскресение Христово два дни,
Възнесение Господне,
Съшедствието на Св. Духъ два дни и помѣсечно:
Януарий.
1. Нова-година.
6. Богоявление.
Февруарий.
19. Освобождението на България.
Мартъ.
25. Благовѣщение.
Априлъ.
23. Св. Георги.
Май.
11. Св. Св. Кирилъ и Методий.
Юний.
29. Петровъ-день.
Августъ.
2. Възшедствието на Н. В. Царя на българския прѣстолъ.
15. Успѣние Прѣсветия Богородици.
Септемврий.
22. Независимостьта на България.
Октомврий.
26. Димитровъ-день.
Чл. 2. Освѣнъ горнитѣ праздници, неприсѫствени дни за държавнитѣ, окрѫжнитѣ и общински учрѣждения сѫ: 8 февруарий, тезоименниятъ день на Н. В. Царицата, петъкъ и сѫбота на страстната недѣля и деня прѣди Рождество Христово и Нова-година.
Чл. 3. Праздничниятъ день трае отъ 6 часа сутриньта до 8 часа вечерьта.
Чл. 4. Прѣзъ праздницитѣ (чл. 1) въ частнитѣ учрѣждения и заведения се прѣкратява всѣка работа и търговия и всички държавни, окрѫжни и общински учрѣждения и заведения сѫ затворени прѣзъ цѣлия день.
Чл. 5. Изключавать се отъ учрѣжденията: полицейскитѣ, желѣзнопѫтнитѣ, телеграфопощенскитѣ и телефоннитѣ станции — отъ заведенията: болницитѣ, амбулаториитѣ, аптекитѣ, хотелитѣ, гостилницитѣ, кафенетата, ханчетата по пѫтищата и бюфетитѣ при станциитѣ, които сѫ отворени прѣзъ праздничнитѣ дни.
Забѣлѣжка. Подъ названието гостилници и кафенета се разбиратъ само специалнитѣ този родъ заведения, гдѣто, ако и да се продаватъ спиртни пития, послѣднитѣ не съставляватъ главното занятие, а не и обикновенитѣ градски и селски кръчми, главното занятие на които е търгуването съ спиртни питиета, а готвенето и правенето на кафе съставлява второстепенно занятие.
Чл. 6. Допуска се изключение и за:
а) хлѣбарницитѣ, месарницитѣ, млѣкарницитѣ, рибарницитѣ, зеленчукопродавницитѣ и овощарницитѣ, които могатъ да бѫдатъ отворени до 11 часа прѣди пладне и слѣдъ 5 часа подиръ пладне;
б) бръснарницитѣ, които могатъ да бѫдатъ отворени до 12 часа на пладне;
в) тютюнопродавницитѣ, сладкарницитѣ, бирариитѣ, кръчмитѣ и публичнитѣ увеселителни заведения, които могатъ да бѫдатъ отворени въ праздничнитѣ дни само слѣдъ 12 часа на пладне;
г) магазиитѣ въ покрай дунавскитѣ, морскитѣ и желѣзнопѫтнитѣ станции, ако стокитѣ, които има да се товарятъ или разтоварятъ по тѣхъ не търпятъ отлагане;
д) търговия съ жита и други храни прѣзъ мѣсецитѣ юлий, августъ и септемврий, и
е) кафенетата, магазиитѣ, сергиитѣ и дюгенитѣ въ мѣста, гдѣто ставатъ сборове по случай храмови праздници или панаири, разрѣшени отъ Министерството на търговията и земледѣлието, както и пазари, установени досега въ недѣленъ день или когато съвпаднатъ въ праздникъ и то слѣдъ Божествената служба.
Ония индустриялни заведения (фабрики и работилници), въ които, поради непрѣкѫсване огънь, технически причини или бързото разваляне на фабрикуемата стока, прѣкѫсване на работата е невъзможно, за да могатъ да работятъ въ празднични дни, длъжни сѫ да поискатъ надлежна констатация отъ Министерството на търговията и земледѣлието и да притежаватъ отъ него разрѣшение за работене и въ праздникъ.
Праздничната почивка за работницитѣ въ тия заведення се замѣнява отъ сѫщото министерство най малко съ 52 отпускни дни, разпрѣдѣлени по единъ день на всѣка седмица.
Чл. 7. Ако днитѣ прѣдъ Рождество Христово и Нова-година сѫ празднични, допуска се работа и отваряне на търговскитѣ заведения.
Чл. 8. По искане на двѣ трети отъ всичкитѣ стопани на единъ родъ търговия въ една градска община, на които се допуска да отварятъ търговскитѣ си заведения, ако пожелаятъ да празднуватъ изцѣло праздничнитѣ дни, падлежната търговска камара, въ района на която пада градската община, постановява рѣшение, съ което запрѣщава отварянето на тия заведения. Това рѣшение подлежи на обжалване отъ заинтересованитѣ лица прѣдъ Министерството на търговията и земледѣлието въ десеть-дневенъ срокъ отъ деня на публикуването му въ „Държавенъ Вѣстникъ“. Министерството трѣба да се произнесе въ мѣсеченъ срокъ. Рѣшението на министерството не подлежи на никакво обжалване и може да бѫде отмѣнено само слѣдъ изтичане на една година по сѫщия редъ.
Чл. 9. На господскитѣ праздници: Рождество Христово 1-я день, Въскресение Христово 1-я день, Възнесение, праздницитѣ на съшедствието на Св. Духъ 1-я день; светителскитѣ: Нова-година и Св. Св. Кирилъ и Методий и официалнитѣ дни: 19 февруарий, 2 августъ и 22 септемврий, всички горѣпоменати учрѣждения и заведения сѫ затворени и всѣка работа прѣустановена прѣзъ цѣлия день.
На тѣзи дни изключение се допуска само за учрѣжденията и заведенията, упоменати въ чл. 5 на настоящия законъ, които, поради невъзможностъта абсолютно да прѣкратятъ работата си, свеждатъ я до възможния минимумъ — учрѣжденията, чрѣзъ прилагането на специалнитѣ си въ подобни случаи наредби, а заведенията отварятъ, колкото за да дадатъ помощь или подслонъ на клиентитѣ и гоститѣ си. Забавления и увеселения въ градини и на открито мѣсто се допуска само слѣдъ пладне.
Чл. 10. Прѣзъ страстната седмица на Великитѣ пости запрѣщаватъ се всѣкакви театрални прѣдставления и публични увеселения. Въ мюсюлманскитѣ села това разпореждане не се прилага.
Чл. 11. Въ чисто мюсюлманскитѣ села търговскитѣ заведения могатъ да бѫдатъ отворени и работата продължава прѣзъ праздничнитѣ дни, съ изключение прѣзъ днитѣ: 19 февруарий, 2 августъ—възшедствието на Н. В. Царя на българския прѣстолъ и 22 септемврий.
Чл. 12. Който наруши настоящия законъ наказва се съ глоба отъ 10 до 100 л. Въ случай на повторение, глобата се удвоява, а за стопанитѣ на индустриялнитѣ заведения, въ които работятъ повече отъ двадесеть души, глобата може да бѫде увеличена до 300 л. Глобитѣ се присѫждатъ въ полза на общинитѣ.
Чл. 13. Нарушенията на настоящия законъ се констатиратъ отъ полицейско-административнитѣ или общинскитѣ власти чрѣзъ актове, подписани отъ съставителя и поне отъ двама свидѣтели и сѫ подсѫдни, по общия редъ на углавното сѫдопроизводство, на надлежния мирови сѫдия.
Чл. 14. Законътъ за праздничнитѣ дни въ България отъ 31 януарий 1900 г. и всички наредби, които противорѣчатъ на настоящия законъ, се отмѣняватъ.
Заповѣдваме, горниятъ законъ да се облѣче съ Държавния Печатъ, да се обнародва въ „Държавенъ Вѣстникъ“ и да се тури въ дѣйствие.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме на Нашия Министъръ-Прѣдседатель и Министъръ на Външнитѣ Работи и на Изповѣданията.
Издаденъ въ Нашата столица София на 7 февруарий 1911 год.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
Фердинандъ.
Приподписалъ,
Министъръ-Прѣдседатель, Министъръ на Външнитѣ Работи и на Изповѣданията:
А. Малиновъ.
Първообразниятъ законъ е облѣченъ съ Държавния Печатъ и зарегистриранъ подъ № 1916, на 16 февруарий 1911 год.
Пазитель на. Държавния Печатъ,
Министъръ па Правосѫдието:
Хр. П. Славейковъ.
На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„Одобрено, Фердинандъ“