НАРЕДБА-ЗАКОНЪ
за радиото
Утвърдена съ указъ № 25 отъ 26 януарий 1935 г. и обнародвана въ „Държавенъ вестникъ“, брой 22 отъ 31 януарий 1935 година
ЧАСТЬ ПЪРВА
Общи положения
Глава I.
Монополъ върху радиото
Чл. 1. Радиото въ България е монополъ на държавата, само тя има право да строи, управлява и използува радио–предавателни и приемателни станции и уредби.
Чл. 2. Монополътъ върху радиото обема:
а) построяване и поддържане радиосъобщителни и радиоразпръсквателни станции и уредби;
6) предаване и приемане на радиотелеграфни знаци и образи на разстояние;
в) размѣняване радиотелефонни разговори на разстояние;
г) разпръскване чрезъ редиопредаватель говорима речь, музика и образи за общо ползуване.
Чл. 3. Монополътъ върху радиото и неговото изпълнение се възлага:
а) на Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ;
6) на Министерството на войната — само за нуждитѣ на държавната отбрана.
Чл. 4. Право за строежъ и използуване на радиосъобщителни станции и уредби може да бѫде дадено на частни търговски и пѫтнишки кораби и самолети, на научни учреждения и на частни лица, които работятъ въ полето на науката.
Чл. 5. Построяване и използуване на радиостанциитѣ, изброени въ чл. 4 става съ постановление на Министерския съветъ по докладъ отъ Министра на съобщенията.
Чл. 6. Всѣки чуждестраненъ корабъ, яхта, лодка, самолетъ или управляванъ балонъ, или друго преносително срѣдство, идващо отъ чужбина и снабдено съ радиосъобщителни уредби при престояване повече отъ 10 дни, считани отъ деня на влизане въ или надъ българска земя, или въ български води, и пристанища, трѣбва да се снабди съ позволително за използуване на инсталацията си. Искания за тази цель се отправятъ до Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ.
Глава II.
Неприкосновеность на радиотелеграфната кореспонденция и на радиотелефоннитѣ разговори
Чл. 7. Тайната на радиотелеграмитѣ и радиотелефоннитѣ разговори е неприкосновена.
Чл. 8. Говорима речь за всеобщо ползуване въ страната се допуща за разпръскване само чрезъ държавни радиопредаватели.
Глава III.
Радиостанции
Чл. 9. Съвокупностьта отъ всички уреди и съорѫжения, образуващи радиосъобщително срѣдство на разстояние, се нарича радиостанция, която може да бѫде: предавателна, приемна или приемно-предавателна
Радиоразпръсквателната предавателна станция включва въ себе си и студиото.
Чл. 10. За държавно, обществено и частно ползуване радиослужбата се извършва отъ държавни радиостанции.
Чл. 11. Държавнитѣ радиостанции се строятъ и експлоатиратъ отъ Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ възъ основа на постановление на Министерския съветъ по доклалъ отъ Министра на съобщенията.
Ча. 12. Личниятъ съставъ на държавнитѣ радиостанции се опредѣля всѣка година въ бюджета на Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ.
Чл. 13. Всѣка радиостанция се управлява отъ единъ началникъ електро-инженеръ, подъ непосрѣдствения контролъ на когото се извършватъ службитѣ въ радиостанцията.
Чл. 14 Всички административно полицейски, общински и пѫтни власти сѫ длъжни да следятъ и съдействуватъ за опазването на радиостанциитѣ, подземнитѣ и въздушни кабели и жични линии, да залавятъ злосторницитѣ и да ги предаватъ на най-близката административна или полицейска власть.
Когато въ землището на една община, презъ която минаватъ кабелни и жични линии, свързващи радиостанции се причинятъ повреди по тѣхъ или се откраднатъ материали,
общината е длъжна да издири злосторницитѣ и крадцитѣ и да ги предаде на надлежната власть. Иначе, тя заплаща, възъ основа на актъ, съставенъ отъ т. п. органи, безъ сѫдебно решение, стойностьта на причиненитѣ повреди.
Чл. 15. Частнитѣ радиостанции, упоменати въ чл. 4, се намиратъ подъ непосрѣдствения контролъ на Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ и сѫ длъжни да се подчиняватъ на специалнитѣ постановления на правилника на настоящия законъ.
ЧАСТЬ ВТОРА
Радиотелеграфия, радиотепефонна и радиоразпръсквателна служби
Глава I.
Чл. 16. Всѣки има право:
а) да размѣни радиотелеграми, като използува държавнитѣ безжични телеграфни станции;
6) да води радиотелефонни разговори чрезъ държавнитѣ безжични телефонни станции и
а) да слуша радиопрограми.
Чл. 17. Радиотелеграмитѣ и радиотелефоннитѣ разговори трѣбва да отговарятъ на всички условия, предвидени за международнитѣ и вѫтрешни телеграми и телефонни разгавори, размѣнявани по държавнитѣ телеграфни и телефонни мрежи.
Чл. 18. При застрашаване държавната сигурность и реда въ страната правителството може да спре за известно време, изцѣло или отчасти, както частнитѣ радиотелеграми,
радиотелефонни разговори, ползуването отъ радиоприеменъ апаратъ, а тъй сѫщо и действието на радиостанциитѣ, или да ги постави подъ контрола на военнитѣ власти.
Глава II
1. Радиопрограмни съвети
Чл. 19. Всички радиоразпръсквателни станции се поддържатъ отъ Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ на която е предоставено правото да устройва и експлоатира радио-разпръсквателната служба въ страната.
Чл. 20. При всѣка радио-разпръсквателна станция има:
а) рѫководенъ радио програменъ съветъ;
6) изпълнителенъ радио-програменъ съветъ;
Чл. 21. Рѫководниятъ радио-програменъ съветъ се състои отъ:
а) членоветѣ на изпълнителния радио-програменъ съветъ;
6) 7 представители на държавни учреждения и
в) 10 представители на културно-просвѣтнитѣ организации. Държавнитѣ учреждения и културно-просвѣтнитѣ организации, които иматъ представители въ рѫководния радио-програменъ съветъ, ще бѫдатъ опредѣлени въ правилника за прилагане на настоящия законъ.
Службата на членоветѣ на рѫководния радио-програменъ съветъ е почетна, на членоветѣ на този съветъ не се плаща за заседание.
Рѫководнитѣ радио-програмни съвети се свикватъ на заседание отъ Министра на съобщенията. Това трѣбва да става поне веднажъ на всѣки 3 месеци. Заседанията не могатъ да продължаватъ повече отъ 5 дни. Въ изключителни случаи тѣзи съвети се свикватъ и на извънредни заседания.
Чл. 22. Членоветѣ на рѫководнитѣ програмни съвети се назначаватъ за 3 години съ заповѣдь на Министра на съобщенията, следъ посочване лицата отъ съответнитѣ държавни учреждения и отъ управителнитѣ тѣла на културно-просвѣтнитѣ, професионални и стопански организации, упоменати въ правилника.
Чл. 23. Най-късно до 1 мартъ всѣка година, съставътъ на рѫководнитѣ съвети се подновява съ една трета, като излѣзлитѣ по жребие презъ първитѣ две години се замѣнятъ съ нови членове. Излѣзлитѣ членове могатъ да бѫдатъ представени отново отъ съответнитѣ учреждения и организации.
Чл. 24. Презъ пролѣтното и есенно заседание на рѫководния програменъ съветъ въ София участвуватъ и по единъ представитель отъ рѫководнитѣ радио-програмни съвети въ провинцията за съгласуване на програмитѣ и за изработване на обща програма за страната.
Чл. 25. Рѫководнитѣ радио-програмни съвети провѣряватъ дали сѫ изпълнени решенията имъ презъ изтеклото време и очертаватъ новитѣ насоки за предстоящитѣ месеци.
Решенията на рѫководнитѣ съвети се утвърждаватъ отъ Министра на съобщенията по докладъ отъ програмния главенъ уредникъ въ София.
Чл. 26. Изпълнителниятъ радио-програменъ съветъ се състои:
а) за София — отъ: програмния главенъ уредникъ, началника на радио-службата въ София, началника на радио-разпръсквателната служба, единъ представитель на Главната дирекция на обществената обнова и рѫководителитѣ на програмнитѣ отдѣли и
6) за провинцията — отъ: програмния уредникъ, началника на радиоразпръсквателната служба, единъ представитель на Главната дирекция на обществената обнова и рѫководителитѣ на програмнитѣ отдѣли.
Председатель на изпълнителния радио-програменъ съветъ въ София е главния уредникъ, а въ провинцията — уредницитѣ.
Главниятъ уредникъ е общъ рѫководитель на изпълнителнитѣ радио-програмни съвети въ страната и председатель на рѫководния програменъ съветъ въ София. Той се назначава отъ Министъръ-председателя по докладъ отъ Министра на съобщенията.
Личниятъ съставъ на изпълнителнитѣ програмни съвети се опредѣля въ годишния бюджетъ на Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ съ заплата или възнаграждение.
Чл. 27. Изпълнителнитѣ радио-програмни съвети сѫ отговорни за научно-бразователния, възпитателния, културния, стопанския и забавния характеръ на програмитѣ.
Чл. 28. Заседанията на радио-програмнитѣ съвети се рѫководятъ по правилникъ, утвърденъ отъ Министра на съобщенията.
Министрътъ на съобщенията, или назначеното отъ него лице, може да забрани изпълнението на което и да било мѣроприятие препорѫчано отъ съветитѣ. Освенъ това, министрътъ или назначеното отъ него лице, участвува, когато намѣри за нуждно въ заседанията на съветитѣ.
Чл. 29. Радио-програмитѣ за общо ползуване, изработени въ окончателна форма, се преглеждатъ и одобряватъ отъ Главната дирекция на обществената обнова по докладъ отъ програмния уредникъ, следъ което се публикуватъ.
2. Правоползуване отъ радиоприемни апарати.
Чл. 30. Всѣки радиослушатель, който пожелае да се ползува отъ собственъ радиоприеменъ апаратъ за слушане радиопрограми, предназначени за общо ползуване, е длъженъ да се снабди предварително съ позволително и да за
плати установенитѣ радиоабонаментни такси, следъ което вече радиослушательтъ добива право на редовенъ радио-абонатъ.
Чл. 31. Позволително се издава за неопредѣлено време.
То се издава само на правоспособни и не може да се преотстѫпва никому другиму.
Чл. 32. Позволителното, въ зависимость отъ категорията на радио-абоната, се обгербва съгласно закона за гербовия сборъ.
Чл. 33. При изгубване на позволително, преписъ отъ сѫщото се издава отъ съответната станция срещу заплащане на такса, отъ 50 лева. Списъкътъ на изгубенитѣ и обезсилени позволителни се оповестява въ служебнитѣ наредби на Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ.
Чл. 34. Позволителното дава право на радио-абоната да се ползува само отъ една радиоприемна уредба.
Чл. 35. Фабрики, работилници и търговци на радиоапарати сѫ длъжни да се снабдятъ съ толкова позволителни, колкото клонове и магазини притежаватъ въ единъ и сѫщъ, или различни градове. За изпитвания и демонстрации съ радио-апарати въ такива заведения, собственицитѣ на последнитѣ заплащатъ предварително съответнитѣ абонаментни такси.
Чл. 36. Позволителното се смѣта по-право унищожено, когато се установи нарушение на постановленията на настоящия законъ и правилника за прилагането му.
3. Такси
Чл. 37. Такситѣ за ползуване отъ радиоуредби се опредѣлятъ отъ Министерския съветъ по докладъ на Министра на съобщенията, като тѣзи такси се разпредѣлятъ по категории въ зависимость отъ предназначението на радио-уредбитѣ, упоменати въ правилника за радиослужбата.
Чл. 38. Радио-абонаментнитѣ такси се събиратъ въ предппата за едно тримесечие, което започва на 1 януарий, 1 априлъ, 1 юлий и 1 октомврий.
Абонирането може да става и презъ течение на тримесечието, обаче, абонаментътъ се смѣта винаги отъ началото на тримесечието.
Чл. 39. Радио-абонатъ, който си служи съ приемникъ безъ да плаща следуемитѣ се такси, се глобява въ двоенъ размѣръ отъ таксата за неизплатенитѣ тримесечия.
Чл. 40. Радиоабонатъ, който се откаже да си служи съ радиоприемната уредба, е длъженъ да предупреди радио-службата писменно най-късно 5 дена, откато е престаналъ да си служи съ уредбата, като къмъ заявлението приложи и позволителното. Последното се пази въ станцията до подновяване на абонамента.
Чл. 41. Ползуватъ се съ намалени такси:
а) държавнитѣ, общински и тия на Търговскитѣ камари училища;
б) читалища съ утвърдени устави отъ Министерството на народното просвѣщение;
в) държавнитѣ, общински и обществени болници, санаториуми и приюти;
г) войскови части;
Чл. 42. Освобождаватъ се отъ радио-абонаментни такси, радиоуредби инсталирани въ жилищата на инвалиди отъ войнитѣ, съ повече отъ 30% инвалидность, и слѣпи — само за домашно ползуване.
4. Отчетность.
Чл. 43. Презъ течение на бюджетната година приходитѣ отъ радио-разпръсквателната служба (реклами, такси и пр.) се внасятъ въ Българската земедѣлска и Кооперативна банка на името на Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ по отдѣлна смѣтка „Радио-Служба“.
Чл. 44. Приходитѣ по смѣтка „Радио-служба“ се разпредѣлятъ така:
а) най-напредъ се отдѣлятъ необходимитѣ суми за погашение и лихви на заемитѣ сключени за нуждитѣ на Радио-службата;
6) свободнитѣ суми отиватъ за ежегодната издръжка на студиото и изпълнителнитѣ програмни съвети, за възнаграждения свързани съ изпълнението на радио-програмитѣ и за вещественитѣ разходи по радио-службата.
Ако тия суми не сѫ достатъчни, тѣ се попълватъ отъ държавния бюджетъ, а ако има остатъкъ, той отива въ фондъ „Разширение и подобрение на радио службата“.
Чл. 45. Сумитѣ по фондъ „Разширение и подобрение радио-службата“ се внасятъ въ Българската земедѣлска и Кооперативна банка. Тѣ се изразходватъ по отдѣленъ бюджетъ, представенъ отъ Министра на съобщенията и одобренъ отъ Министерския съветъ.
Чл. 46. Предприятията и доставкитѣ за радиослужбата се извършватъ съгласно закона за бюджета, отчетностьта и предприятията.
Чл. 47. Контролътъ върху разходитѣ се произвежда съгласно правилата, установени въ закона за Върховната смѣтна палата и за областнитѣ смѣтни палати, както и въ закона за бюджета, отчетностьта и предприятията.
5. Права и отговорности на радиоабонатитѣ
Чл. 48. За инсталирането и поддържането на радиоприемната си уредба се грижи изключително радиоабонатътъ.
Чл. 49. Проводници, служащи за антена, земни съобщения и всички съединителни принадлежности се прокарватъ и инсталиратъ отъ специалисти радиомонтьори признати за такива отъ Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ. Инсталирането става съгласно правилата, опредѣлени отъ Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ.
Чл. 50. Радиоабонатътъ е отговоренъ за всички вреди, загуби и нещастия, които биха се причинили отъ падане на антена или други проводници, принадлежащи къмъ една радиоприемна уредба, ако при инсталирането не сѫ спазени повеленията на чл. 49.
Чл. 51. Позволителното за инсталиране и ползуване отъ радиоприемна уредба не дава право на радиоабонатъ да се ползува отъ чуждъ имотъ;
Чл. 52. Всѣки редовенъ радио-абонатъ има право да слуша само радиоразпръсквателни програми, предназначени за общо ползуване, безъ, обаче, да използува апарата си за приемане, записване, разпространяване или използуване радиотелеграфни знаци, имащи характеръ на кореспонденция и радио-телефонни разговори.
Чл. 53. Забранява се на радио-абоната да си служи съ реакционенъ радиоприемникъ по начинъ, че да произвежда смушаващи излѫчвания.
6. Радиосмущения.
Чл. 54. Притежателитѣ на частни електрически инсталации, които при употрѣба или произвеждане на електрическа енергия отъ всѣкакъвъ видъ, смущаватъ радиоприемането отъ мѣстния областенъ радиоприематель или отъ националния такъвъ, се задължаватъ да преустроятъ и снабдятъ своитѣ инсталации съ подходяши противосмутителни уреди за отстраняване или намаляване на радиосмущенията.
Чл. 55. Преследването и откриването на източницитѣ на смущенията се извършва отъ органитѣ на Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ по постѫпило оплакване отъ смущаванитѣ радио-абонати.
Поставянето на противосмутителни уреди се извършва отъ и за смѣтка на притежателя на електрическитѣ инсталации по указания, дадени отъ Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ.
Чл. 56. Въ случай, че електрическата инсталация, произвежда радиосмущения, вследствие лошото ѝ състояние и поддържане, притежательтъ се задължава самъ и за своя смѣтка да поправи и постави инсталацията си въ добро състояние.
Чл. 57. Освобождаватъ се отъ задължението да снабдятъ инсталациитѣ си съ противосмутителни уреди притежатели на инсталации:
а) които работятъ презь часове на денонощието, когато държавнитѣ предаватели не предаватъ;
6) действието на които чувствително ще се влоши, ако имъ се поставятъ противосмутителни уреди;
в) които не се подаватъ на приспособяване къмъ тѣхъ на противосмутителни уреди.
Чл. 58. Радиослужбата не носи отговорность за недобро радиоприемане.
ЧАСТЬ ТРЕТА.
Наказания.
1. По службата на радиосъобщенията.
Чл. 59. Наказва се съ тъмниченъ затворъ до 2 години и глоба въ размѣръ до 10,000 лева и съ конфискуване на апаратитѣ, който:
а) построи или използува радиосъобщителни уредби, безъ да има позволително или ги използува за непозволени по даденото му позволително цели;
6) видоизмѣня частни радиосъобщителни инсталации безъ разрешение;
в) умишлено прѣчи или смущава държавна радиостанция;
Чл. 60. Който построи и използува тайни радиосъобщителни уредби за цели, застрашаващи държавната сигурность и народната отбрана, се подвежда подъ отговорность, съгласно специалнитѣ закони въ страната. Сѫщата отговорность носи и оня, който използува за такива цели, разрешени радиосъобщителни уредби.
Чл. 61. Който наруши тайната на радиотелеграфната кореспонденция и на радиотелефоннитѣ разговори, като ги приема съ собствена радио-уредба и ги разпространява, или използува за нѣкаква цель, се наказва съ затворъ до 3 години и глоба до 30.000 лв, като инсталацията му се конфискува, ако е собственость на провинения, а позволителното се унищожава.
Чл. 62. Който предава невѣрни повиквателни знаци или заблуждаващи знаци за помощь, злополука и тревога се наказва съ затворъ до 2 години и глоба до 20,000 лева.
2. По радиоразпръсквателната служба.
Чл. 63. Който се ползува отъ радиоприеменъ апаратъ безъ позволително, се наказва съ глоба отъ 1000 до 5000 лева. Радиоабонатъ, който замѣни радиоприемния си апаратъ съ по-мощенъ такъвъ безъ разрешение, се наказва съ глоба до 1000 лева.
Чл. 64. Наказва се съ глоба до 1000 лева притежатель на електрическа инсталация или радиоприемникъ, който следъ първо предупреждение отъ Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ, не пригоди инсталацията си тъй, че да не смущава околнитѣ радиоприемници.
Ако следъ това притежательтъ на казанитѣ инсталации не направи потрѣбното, наказва се съ глоба до 5000 лева и Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ извършва потрѣбното за негова смѣтка.
Изразходванитѣ суми се събиратъ по реда на прѣкитѣ данъци само възъ основа на смѣтката, представена отъ Главната дирекция на пощитѣ, телеграфитѣ и телефонитѣ.
Наказанията, предвидени въ настоящия членъ и чл. 63 се налагатъ съ заповѣдь на Министра на съобщенията.
Чл. 65. Нарушенията на закона за радиото, правилника за радио-службата и наредбитѣ по прилагането имъ, се установяватъ отъ телеграфо-пощенскитѣ и телефонни служители и административно полицейски власти съ актове, подписани отъ съставителитѣ, отъ нарушителя и поне отъ единъ свидетель.
Чл. 66. Актоветѣ, съ които е установено нарушението съставляватъ пълно доказателство, до установяване на противното.
ЧАСТЬ ЧЕТВЪРТА.
Преходни разпореждания.
Чл. 67. Сѫществуващиятъ радиопредаватель, построенъ отъ Българския радио съюзъ въ София, съ помощьта и съ временно разрешение на държавата, преминава въ пълна
собственость на последната.
Предавательтъ и студиото въ София и нераздѣлно свързанитѣ съ тѣхната експлоатация части и предмети, както и актива и пасива на Българския радио-съюзъ въ връзка съ досегашната служба, поддържане и просвѣтна радиопропагандна дейность, се приематъ изцѣло и по описъ отъ особена комисия, назначена отъ Министра на съобщенията.
Сѫщата комисия урежда задълженията на казания предаватель, до колкото тѣ сѫ установени съ безспорни доказателства. Спорнитѣ задължения се уреждатъ следъ установяването имъ по сѫдебенъ редъ.
Чл. 63. Безспорнитѣ вземания на предавателя се изплащатъ на държавата чрезъ комисията, помената въ предшествуващия членъ. За незаплатенитѣ въ двенедѣленъ срокъ отъ поканата вземания, на комисията се издава изпълнителенъ листъ отъ надлежния сѫдъ.
За всички други вземания, ако въ сѫщия срокъ (две недѣли отъ поканата) не бѫдатъ заплатени доброволно, комисията донася на надлежния държавенъ адвокатъ за завеждане дѣло.
Чл. 69. Настоящиятъ законъ отмѣня закона за радиото отъ 1927 год. и всички други законоположения, които му противоречатъ.
Чл. 70. Подробноститѣ по изпълнението на настоящия законъ се опредѣлятъ въ особенъ правилникъ.