УКАЗЪ № 8. НИЕ ФЕРДИНАНДЪ I съ Божия милость и народната воля Царь на българитѣ.

Обявяваме на всички Наши вѣрноподданици, XIV Обикновено Народно Събрание, въ III си редовна сесия, въ LXV си заседание, на 25 януарий т. г., гласува и прие, Ние утвърдихме и утвърдяваме слѣдния

Законъ за стипендиитѣ и врѣменнитѣ помощи.

———————

Общи положения.

Чл. 1. Всѣка година държавата издържа стипендиянти въ мѣстни и чуждестранни учебни заведения. Чл. 2. Стипендиянтитѣ се издържатъ: а) отъ суми, прѣдвидѣни въ бюджета на различнитѣ министерства; б) отъ фондове, учрѣдени отъ държавата, и в) отъ фондове, учрѣдени отъ частни лица, като се спазва, строго волята на учрѣдителя. Чл. 3. Стипендии въ чужбина се даватъ прѣдимно по специалности, които не сѫ застѫпени въ Софийския университетъ или въ друго наше учебно заведение.

Глава I. Стипендии за учащи се въ срѣдни и специални учебни заведения въ България.

Чл 4. Въ срѣднитѣ и специални училища стипендии се отпущатъ на ученици отъ всѣки класъ и курсъ. Тия стипендии се отпущатъ съ министерска заповѣдь въ началото на всѣка учебна година. Кандидатитѣ трѣба да отговарятъ на слѣднитѣ условия: а) да притежаватъ свидѣтелства съ много добъръ успѣхъ отъ послѣдната учебна година; б) да сѫ бѣдни; в) да сѫ здрави; г) да не надминаватъ прѣдвидената въ закона за съотвѣтния класъ възрасть, и д) да сѫ български подданици. Чл. 5. Всѣка дирекция взема мнѣнието на учителския съвѣтъ, кои отъ просителитѣ отговарятъ на прѣдвиденитѣ въ чл. 4 условия и прѣпраща просбитѣ и документитѣ имъ въ съотвѣтното министерство, което рѣшава окончателно, кои отъ кандидатитѣ ще получатъ стипендии. Чл. 6. Кандидатитѣ за стипендии въ художествено-индустриялното училище държатъ специаленъ конкурсенъ изпитъ при сѫщото училище. Директорътъ, споредъ рѣшението на изпитната комисия, прѣпорѫчва на министерството издържалитѣ най-добъръ изпитъ кандидати. Чл. 7. Стипендиитѣ въ срѣднитѣ училища сѫ цѣли отъ 600 л. и половини отъ 360 л. годишно, а въ художествено-индустриялното училище — цѣли 900 л., а половини 540 л. Чл. 8. Стипендиянтитѣ получаватъ стипендиитѣ си за всѣки мѣсецъ на 1 число отъ сѫщия мѣсецъ отъ секретарь-счетоводителя на училището. Чл. 9. Стипепдиитѣ могатъ да се отнематъ съ заповѣдь отъ министра по прѣдставление на директора, съгласно рѣшението на учителския съвѣтъ, по слѣднитѣ причини: а) ако стипендиянтътъ нѣма примѣрно поведение; б) ако въ нѣкой срокъ покаже общъ успѣхъ по-малъкъ отъ пълна бѣлѣжка 4 (добъръ); в) ако боледува постоянно и болесетьта му прѣчи да посѣщава редовно уроцитѣ си, и г) ако се окаже, че има срѣдства да се издържа. Чл. 10. Стипендиянтитѣ въ художествено-индустриялното училище се намиратъ подъ непосрѣствения контролъ на прѣподавателския съвѣтъ при училището. Тѣхнитѣ стипендии се отнематъ въ случаитѣ, прѣдвидѣни въ чл. 9 отъ настоящия законъ.

Глава II. Стипендии за висшитѣ учебни заведения въ България и чужбина.

Чл. 11. Всѣка година Министерскиятъ Съвѣтъ по докладъ на респективнитѣ министри и съобразно нуждитѣ на страната и волята на завѣщателитѣ опрѣдѣля колко и какви стипендии се отпущатъ. Рѣшението на Министерския Съвѣтъ се обявява отъ Министерството на народното просвѣщение въ „Държавенъ Вѣстникъ“. Чл. 12. Кандидатитѣ за стипендии въ висши учебни заведения въ България и чужбина изпращатъ своитѣ заявления въ Министерството на народното просвѣщение, като отбѣлѣзватъ въ заявленията по коя специалность искать да слѣдватъ и ги придружаватъ съ слѣднитѣ документи: а) свидѣтелство за свършенъ курсъ отъ срѣдно или специално учебно заведение; б) кръщелно свидѣтелство; в) медицинско свидѣтелство; г) свидѣтелства издадени: 1) отъ надлежния нотариусъ за имотно състояние и 2) отъ надлежното общинско управление за сѣмейно и имотно положение. Свидѣтелството, издадено отъ общинското управление, трѣба да бѫде завѣрено отъ околийския началникъ или окрѫжния управитель. Въ случай че родителитѣ на кандидата сѫ умрѣли, трѣба да се приложи и свидѣтелство, издадено отъ надлежния финансовъ началникъ, за наслѣдството, което сѫ му оставали. Отъ тия свидѣтелства трѣба да личи, че кандидатътъ нѣма възможность да слѣдва въ по-висше учебно заведение, и д) удостовѣрение, че кандидатътъ е български подданикъ. Чл. 13. Здравослоното освидѣтелствуване на всички кандидати се провѣрява и въ Министерството на просвѣщението отъ двама лѣкари. Чл. 14. Кандидатитѣ за стипендии не могатъ да бѫдатъ по-възрастни отъ 22 година. Чл. 15. За прѣглеждате документитѣ и за произвеждане на конкурсния изпитъ Министерството на народното просвѣщение назначава комисия подъ прѣдседателството на респективния началникъ отъ това министерство въ слѣдния съставъ: а) прѣдставители на министерствата, които отпущатъ стипендии, прѣдставени отъ респективнитѣ министри; б) прѣдставители на специалноститѣ, по които се отпущатъ стипендии, прѣдставени отъ респективнитѣ министри, и в) учители по общообразователни прѣдмети, назначени отъ Министра на народното просвѣщение. Протоколитѣ на тази комисия, заедно съ специаленъ неинъ докладъ се прѣдставятъ на Министра на народното просвѣщение, който ги внася на разглеждане въ Министерския Съвѣтъ, за да се постанови, кои отъ кандидатитѣ получаватъ стипендии. Респективнитѣ министри възъ основа постановлението на Министерския Съвѣтъ издаватъ заповѣдь за отпуснатитѣ стипендии. Докладътъ на комисията се публикува въ сп. „Архивъ“ на Министерството на народното просвѣщение. Чл. 16. Годишната стипендия за висшитѣ педагогически курсове въ България е 900 л., за Софийския университетъ — 1200 л., а за чужбина — отъ 1800 л. до 2400 л., опрѣдѣляна отъ Министерския Съвѣтъ споредъ града, дѣто стипендиянтътъ ще се учи. Чл. 17. На всички стипендиянти въ чужбина се отпущатъ отдѣлно и такситѣ за правоучение, за изпититѣ и за печатане на тезитѣ. Чл. 18. На стипендиянтатѣ се даватъ пѫтни пари, съобразно разстоянието до града, въ който ще слѣдватъ. Сѫщо се отпущатъ пѫтни пари и на ония стипендиянти, на които стипендията се прѣкратява. Чл. 19. Веднага слѣдъ постѫпване въ учебното заведение, стипендиянтитѣ сѫ длъжни да прѣдставятъ въ респективното министерство удостовѣрение отъ управлението на училището, че сѫ приети за редовни по оня клонъ, по който сѫ изпратени да слѣдватъ. Чл. 20. Стипендиянтитѣ сѫ длъжни да прѣдставятъ въ респективното министерство всѣки семестъръ удостовѣрения отъ управлението на учебното заведение за занятията си. Чл. 21. Никой стипендиянтъ не може да се прѣмѣсти отъ едно учебно заведение въ друго безъ разрѣшение отъ респективното министерство. Чл. 22. Стипендиитѣ се отненатъ съ заповѣдь отъ съотвѣтното министерство по слѣднитѣ причини: а) ако стипендиянтътъ не прави прѣдвидѣнитѣ изпити въ опрѣдѣленото за тѣхъ врѣме; б) ако успѣхътъ му за два семестра не е добъръ, въ случай че слѣдва въ университетъ, дѣто има изпити всѣки семестъръ; в) ако не прѣдстави документъ, че е посѣщавалъ редовно семинара и лекциитѣ, въ случай че слѣдва въ университетъ, дѣто нѣма изпити всѣки семестъръ; г) ако не се съобразява съ разпорежданията и заповѣдитѣ на министерството, и д) ако се окаже, че може да се издържа на свои срѣдства. Чл. 23. Всѣки новъ стипендиянтъ дава саморѫчно писмено задължение, одобрено отъ неговия настойникъ, ако е малолѣтенъ, че ще служи на държавата, ако бѫде поканенъ отъ правителството, дѣто и да е и на каквато и да е длъжность, съобразно съ подготовката му, толкова врѣме, колкото е получавалъ стипендия. Забѣлѣжка I къмъ чл. 93 отъ Закона за въорѫженитѣ сили въ царството остава въ сила. Чл. 24. Ако такъвъ се откаже да дослужи толкова врѣме, колкото е получавалъ стипендия, той връща само съразмѣрна часть отъ изразходваната за него сума. Чл. 25. Стипендиянти, които слѣдватъ въ Софийския университетъ, се намиратъ подъ непосрѣдствения контролъ на ректората, който слѣди поведението и удпѣха имъ и съобщава за това въ министерството. Чл. 26. Стипендиянтъ, който завърши въ странство образованието си, е длъженъ да съобщи за това писмено веднага въ министерството. Чл. 27. Ако нѣкой стипендиянтъ се завърне въ България прѣди свършването на курса и безъ разрѣшение на респективното министерство, длъженъ е да повърне иждивената за него сума или да прослужи на държавата, ако правителството намѣри това за добрѣ, толкова врѣме, колкото се е ползувалъ съ стипендия. Чл. 28. Стипендиянти, които въ течение на шесть мѣсеца слѣдъ завръщането си въ България не се назначатъ на длъжность, освобождаватъ се отъ задълженията на чл. 24 отъ настоящия законъ.

Глава III. Врѣменни помощи.

Чл. 29. Врѣменни помощи се даватъ на учащи се въ срѣдни, висши и специални училища въ царството и въ чужбина. Чл. 30. Най-голѣмата врѣменна помощь е: а) за учащи се въ срѣднитѣ учебни заведения 150 л.; б) за учащи се въ Софийския университетъ, висшитѣ педагогически курсове въ царството и художествено-индустриялното училище 300 л., и в) за учащи се въ чужбина 600 л. По-малки помощи могатъ да се даватъ и два пѫти прѣзъ сѫщата година, но общата имъ сума не може да надмине максимума. Чл. 31. Ученицитѣ отъ срѣднитѣ и специални училища въ царството получаватъ врѣменна попощь отъ съотвѣтнитѣ министерства по прѣдставление на учителскитѣ съвѣти. Чл. 32. За да се отпусне врѣменна помощь на учащи се въ висшитѣ педагогически курсове, въ Софийския университетъ и въ странство, просителитѣ трѣба да прѣдставятъ, съ прошение до Министерството на народното просвѣщение, слѣднитѣ документи: а) свидѣтелство, че слѣдва като редовенъ ученикъ въ нѣкое висше училище въ царството или въ чужбина; б) свидѣтелство за добъръ успѣхъ или редовно слѣдване въ училището, съгласно пунктове б и в отъ чл. 22, и в) свидѣтелство за материялното и сѣмейно положение по чл. 12 точка г. Чл. 33. Прошенията се разглеждатъ отъ специални комисии при респективнитѣ министерства, и слѣдъ писмения тѣхенъ рапорть респективниятъ министъръ рѣшава и опрѣдѣля размѣра на помощитѣ, съобразно съ специалностьта, мѣстото на учение и документитѣ на просителя. Чл. 34. За подробното прилагане на този законъ ще се изработи особенъ правилникъ и програма.

Глава IV. Врѣменни разпоредби.

Чл. 35. Настоящиятъ законъ отмѣнява „Закона за стипендиитѣ и врѣменнитѣ помощи отъ 17 ноемврий 1877 г.“. Заповѣдваме, настоящиятъ законъ да се облѣче съ Държавния Печатъ да се обнародва въ „Държавенъ Вѣстникъ“ и да се тури въ действие. Разпорежданията по прилагането на настоящия Законъ възлагаме на Нашия Министъръ на Народното Просвѣщение. Издаденъ въ София на 10 февруарий 1911 год. На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:

Фердинандъ.

Приподписалъ, Министъръ на Народното Просвѣщение:

В. Молловъ.

Първообразниятъ законъ е облѣченъ съ Държавния Печатъ и зарегистриранъ подъ № 1915 на 15 февруарий 1911 год. Пазитель на Държавния Печатъ, Министъръ на Правосѫдието:

Хр. П. Славейковъ.

На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:

„Одобрено, Фердинандъ“.