УКАЗЪ
№ 193.
НИЙ ФЕРДИНАНДЪ I.
съ Божия милость и народната воля
Князь на България,
I. Обявяваме на всички Наши вѣрноподанници:
VIII-то Обикновенно Народно Събрание, въ втората си редовна сессия на 14 декемврий 1895 г., ХХХVIII засѣдание, прие,
Ний утвьрдихме и утвьрдяваме слѣдующия
ЗАКОНЪ
за застрахувание земнитѣ произведения отъ градобитнина.
Чл. 1. Въвежда се взаимно задължително застрахувание отъ градобитнина въ цѣлото Княжество.
Застрахувателното дѣло се завежда отъ специално бюро при Министерството на Търговията и Земледѣлието.
Чл. 2. Застрахуванието се простира вьрху всички земни произведения, освѣнъ тютюня и то до гдѣто сѫ още на корена и стеблото, или въ редове, купчини и снопи не прибрани отъ полето.
Застрахуванието се ограничава само за повечето отъ двадесеть на сто отъ произведението НА всичкия убитъ имотъ, така щото повреди до 20% включително остая въ тяжесть на притежателя на пострадалото отъ градъ произведение.
Чл. 3. Застрахуванието се прѣкратява:
а) за лозята, гюловетѣ и градинитѣ щомъ се оберѫтъ гроздето, цвѣтътъ и плодоветѣ;
6) за бобоветѣ слѣдъ обиранието имъ, и
в) за останалитѣ растения слѣдъ вдиганието имъ отъ полето.
Въ всѣки случай, застрахуванието прѣстава въ полунощь (12 часа) на 26 октомврий всѣка година.
Чл. 4. Загубитѣ отъ градобитнина се констатиратъ отъ коммиссия състояща отъ финансовия агентъ, общинския кметъ и двама незаинтересовани земледѣлци, избрани чрѣзъ жребие измежду вѣщитѣ земледѣлци отъ околнитѣ непострадали общини. Ако повредитѣ сѫ значителни, въ коммиссията взема участие околийския началникъ и единъ членъ отъ окрѫжния съвѣтъ.
Чл. 5. Всѣкой пѫть, когато падне градъ въ нѣкоя община, потьрпѣвшитѣ лица или тѣхнитѣ представители сѫ длъжни най–късно въ 5 дни, слѣдъ деня на градобитнината, да заявятъ на мѣстния кметъ, какви тѣхни произведения и въ кои мѣстности сѫ повредени отъ града. Мине ли тоя срокъ, потьрпѣвшия губи правото си за обезщетение, освѣнъ ако удостовѣри, че по причина на отсѫствие или болесть, не е могълъ да направи заявлението си въ казания срокъ.
Щомъ му се направи подобно заявление, кметътъ или въ негово отсѫствие помощникътъ му, вписва заявлението въ една особенна книга и незабавно, заедно съ двама членове отъ общинския съвѣтъ, отива на мѣстноститѣ, въ които се намиратъ убититѣ отъ градъ имоти, за да провѣри приблизително пространството на тѣзи имоти и размѣра на повредитѣ отъ градобитнината. Слѣдъ като извьрши това кметътъ или помощникътъ му е длъженъ веднага и то най–късно въ три дни отъ деня на получавание заявленията на потьрпѣвшитѣ, да извѣсти писменно главния бирникъ, като изложи какви изобщо повреди приблизително сѫ причинени отъ градобитнината въ общината му.
Чл. 6. Щомъ получи писменното заявление на кмета, главния бирникъ се распорежда незабавно, щото коммиссията да отиде най–късно въ продължение на 10 дни да констатира съ протоколъ загубитѣ причинени отъ града.
Ако повредитѣ сѫ отъ естество да се поправятъ съ течението на врѣмето, провѣрката имъ трѣбва да стане тогазъ, когато загубитѣ ще могатъ точно да се опрѣдѣлятъ.
Чл. 7. За всѣко невѣрно донесение, ако се констатира, че не е падналъ градъ въ показаната мѣстность, заявителя плаща всички разноски по отиванието на коммиссията, а кметътъ подлежи на глоба отъ 20 до 100 лева.
Чл. 8. Ако ли пакъ при провѣрката коммиссията умишлено е представила загубитѣ повече отъ колко сѫ, виновнитѣ се наказвать съ строгъ тъмниченъ затворъ до петь години.
Чл. 9. До като не се констатирать загубитѣ отъ коммиссията, не е позволено да се вдигатъ пострадалитѣ произведения, и пострадалия отъ градъ имотъ трѣбва да се запази въ положението, въ което е билъ слѣдъ градобитнината, безъ да се вдига обруления отъ градъ плодъ.
Чл. 10. При опрѣдѣление загубитѣ се гледа, какъвъ би билъ сборътъ, ако нѣмаше градъ и каква часть отъ очаквания плодъ е уничноженъ, безь да се счита въ оцѣнката стойностьта на сламата.
Загубата се оцѣнява споредъ мѣстнитѣ пазарни цѣни.
Чл. 11. Рѣшението на коммиссията по оцѣнката на повредитѣ, трѣбва да се съобщава устно на потьрпѣвшия, или неговия представитель, за което трѣбва да се споменува въ протокола.
Ако нѣкой потьрпевшъ е недоволенъ отъ оцѣнката на повредитѣ, той може да обжалва предъ мировия сѫдия рѣшението на коммиссията въ три дневенъ срокъ отъ деня на съобщението му. Сѫщото право и въ сѫщия срокъ има и финансовия агентъ.
Рекламациитѣ противъ оцѣнката на коммиссията се испращатъ чрѣзъ кмета, или направо на главния бирникъ, който незабавно ги прѣпраща, заедно съ протоколитѣ по оцѣнката на поврѣдитѣ, до мировия сѫдия за разглеждание.
Такива дѣла прѣреждатъ другитѣ и моривия сѫдия е длъженъ да рѣши всички подобни дѣла въ разстояние на единъ мѣсецъ отъ постѫпванието имъ.
Рѣшенията на мировитѣ сѫдии по подобни дѣла сѫ окончателни и не подлежатъ на обжалвание, нито по въззивенъ, нито по кассационенъ редъ.
Ако нѣкоя рекламация се признае за неоснователна, припадающитѣ се на нея разноски остаятъ за смѣтка на обжалвателя, а ако рекламацията се уважи, припадающитѣ ѝ се разноски ще се исплащатъ отъ фонда за взаимно застрахувание.
Чл. 12. Обезщетението за загубитѣ отъ градобитнината се плаща отъ държавното съкровище най–късно два мѣсеца, слѣдъ свьршвание на градобитния сезонъ. Загуби по-малки отъ 20% отъ оцѣнката на очакваното произведение оставатъ за смѣтка на потьрпѣвшия, а за повече отъ 20% се плаща останалата сумма, слѣдъ спадание размѣра 20%.
Чл. 13. Исплащанието причинявавитѣ отъ градъ загуби става отъ фонда, който се образува чрѣзъ ежегодна врьхнина съ максимумъ 5% отъ поземелния налогъ.
Горитѣ, пасищата, пустующитѣ земи и земитѣ посѣни съ тютюнь се исключаватъ отъ плащание врьхнина въ полза на фонда за взаимно застрахувание.
Земитѣ на дьржавата, на училища, болници и благотворителни заведения, както и на Рилския Мънастирь въ Рилската Мънастирска община, които съгласно съ чл. 2, п. а), б) и г) отъ закона за поземелния налогъ, се освобождаватъ отъ поземеленъ налогь, ще плащатъ за право на застрахувание по една опрѣдѣлена сумма, която да отговаря на 5% върху поземелния налогъ, ако биха се облагали съ такъвъ.
Ако слѣдъ исплащанието на длъжимитѣ обезщетения остане излишекъ отъ събраната врьхнина, той ще се употрѣбява за образувание запасенъ фондъ, който служи за попълвание суммата въ случай, че врьхнината 5% не е достатъчна да покрие всички обезщетения. Отъ запасния фондъ може да се взема ежегодно най-много 25%.
Ако ежегодната врьхнина, слѣдъ прибавление 25% отъ запасния фондъ, не бѫде достатъчна да покрие всички констатирани за плащание загуби отъ града, то длъжимитѣ обещетения се намаляватъ пропорционално съ толкосъ процента, колкото не достигатъ за покривание обезщетенията.
Чл. 14. Врьхнината за право застрахувание се събира отъ дьржавнитѣ бирници, съгласно съ закона за бирницитѣ.
Чл. 15. Веички книжа и прѣписи, относящи се до застрахувателното дѣло, се освобождаватъ отъ каквито и да бито държавни даждия, мита и берии.
Чл. 16. Опрощавания, които, на основание чл. 30 отъ закона за поземелния налогъ, се правятъ за повреди отъ градобитнина, се прѣкращаватъ съ влизанието въ сила на настоящия законъ. Правителството обаче се задължава да вниса ежегодно една сумма отъ 500,000 лева, за подпомагание на фонда за взаимно застрахувание отъ градобитнина.
Чл. 17. Единь правилникъ, издаденъ отъ Министерството на Търговията и Земледѣлието, ще уреди подробноститѣ за прилаганието на тоя законъ.